Начало Статии Възкресението на Христос

Възкресението на Христос

Чудото на възкресението на Иисус Христос от мъртвите трудно се възприема от хората със затворени сърца и предубедени умове. Причината за отричане на възкресението на Христос се крие в неверието. Отричането на чудесата като цяло е основано на предубеждението, че те са невъзможни и противоестествени. А междувременно чудеса се случват ежедневно: слънцето „излиза като младоженец от брачния си чертог“, „небесата проповядват Божията слава“ (Пс. 18:6,2). Ние живеем в свят на несекващи чудеса. Истината е, че повечето чудеса не са такива за нас, защото сме свикнали с тях и ги възприемаме като обичайни събития.

Ако заобикалящата ни природа непрекъснато изпълнява своите тайнствени функции пред очите ни, това не означава, че те не са чудеса. Напротив, същият Бог, Който е сътворил всичко по един чуден начин, продължава да твори чудеса и сега, запазвайки Си пълното право по всяко време да проявява Своето творческо всемогъщество.

Възкресението на Христос е едно от чудесата, което не може да бъде заобиколено, отхвърлено или заличено. Знаменитият професор на Оксфордския университет Томас Арнолд в своя труд за възкресението на Христос от мъртвите казва: „Изследвах Библията и изучавах историята на отминалите времена и събития и мога да кажа, че не знам друг факт в историята на човечеството по-достоверен и доказан, отколкото смъртта и възкресението на Иисус Христос от мъртвите“.

Ние, християните, нито за миг не се съмняваме във възкресението на Иисус Христос и затова на великденския поздрав „Христос възкръсна!“ тържествено отговаряме „Наистина възкръсна!“. С тези думи отново трепетно преживяваме чудното събитие, станало „на зазоряване на първия ден от седмицата“. Мислено отиваме заедно с Мария Магдалина към изсечената в скалата гробница на Йосиф от Ариматея, където е положено тялото на разпънатия Иисус Христос, и откриваме, че тежкият камък е отместен, а гробницата е празна. „Защо търсите живия между мъртвите? – чуваме думите на ангела. – Няма Го тука, но възкръсна!“ (Лука 24:5-6).

Иисус Христос е възкръснал от мъртвите! Съгласно божественото откровение, Неговото възкресение е било неизбежно събитие.

Първо, Христос е личност не само историческа, но и божествена. Затова главното чудо, което доказва божествеността на Христос е чудото на възкресението, както е писано: „(роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисус Христос, нашия Господ“ (Римл. 1:3-4). Чудото на възкресението на Христос е било също и потвърждение на Неговата безгрешност. Той е „свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата“ (Евр. 7:26). Заченат от Святия Дух, Той се ражда непорочен. Затова и смъртта, която се явява следствие на греха, няма власт над Него и не може да Го удържи.

Второ, делото, заради което нашият Господ е дошъл на земята, изисква Неговото възкресение. Небесният Отец „изпрати Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове…“ (I Йн 4:10).

Съгласно Божия план за спасение на човечеството възкресението на Христос е един вид печат, който уверява грешниците, че принесената от Него жертва на умилостивение е приета от Небесния Отец, че божественото правосъдие е удовлетворено и че „обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техните деца, като възкреси Иисус“ (Деян. 13:32).

Чрез изпълненото от Бог обещание ние имаме право да вярваме, да се покайваме, да получаваме прошка за греховете си и оправдание чрез вяра. Като пояснява тази истина, апостол Павел казва, че вярата на Авраам му се вменява за праведност. „Но не само за него е писано, че му се е вменила, но и за нас: ще се вмени и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ, предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване“ (Римл. 4:23-25). „Защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите“ (Йн. 20:9).

Трето, цялото Свещено Писание, което „не може да се наруши“ (Йн. 10:35), изисква възкръсването на Христос от мъртвите, „защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лк. 1:37).

Старозаветните пророчества за възкресението на Христос заедно с многобройните преобрази и обещанията, които се намират в Библията, предоставят неоспоримо доказателство за това, че Иисус трябва не само да пострада, но и да възкръсне. Две хиляди години преди раждането на Христос Авраам, който в мислите си вече е погребал своя обречен на смърт единствен син Исаак, го получава от Бог като че ли възкръснал „защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаак, поради което го и прие назад“ (Евр. 11:19).

Ще се ограничим само с този пример. За множество подобни пророчества и „предзнаменования“ за смъртта и възкресението на Христос можем да съдим от следните думи на възкръсналия Спасител: „Тогава Той им каза: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, което са казали пророците! Нали така трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? И като започна от Моисей и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание“ (Лк. 24:25-27).

Четвърто, пророчествата на Самия Христос за възкресението Му от мъртвите е трябвало да бъдат изпълнени точно. Иначе тези, които „казваха: Господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: Подир три дни ще възкръсна“, биха се оказали прави.

Както знаем, Христос нееднократно предсказва не само Своята смърт, но и Своето възкресение от мъртвите. Да си спомним случая с очистването на храма. Юдеите Го питат: „С какво знамение ще ни докажеш, че имаш власт да постъпваш така? Иисус им отговори и каза: разрушете този храм и за три дни ще го въздигна. А юдеите казаха: Този храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли за три дни ще го въздигнеш? Той обаче говореше за храма на тялото Си.

А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той беше казал това, и повярваха на Писанието и на думата, която беше казал Иисус (Йн. 2:18-22).

Апостол Петър изповядва Учителя като Божий Син с думите: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ и оттогава „Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от юдейските старейшини, първосвещениците и книжниците и да бъде убит, а на третия ден да възкръсне“ (Мт. 16:16,21). Неведнъж Христос повтаря това пророчество на Своите ученици, но всеки път „те се натъжавали твърде много“. Защо? Не е ли защото те вярват повече във възможността Той да умре, отколкото да възкръсне?

Нека си спомним още един епизод. Когато Христос пророкува за Своята смърт и възкресение, Той разказва за добрия пастир: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците… Никой не Ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам и власт имам пак да я приема“ (Йн. 10:11,18). „… трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Святият Дух“ (Деян.1:16) – чрез устата на пророците и на Самия Христос.

Възкресението на Христос от мъртвите става, както е казано – „с много верни доказателства“ (Деян. 1:3).

Какви са тези доказателства?

Чудото на възкресението на Христос се потвърждава не само с празния гроб, но и с онези вещи, които Възкръсналият Господ е оставил на нас. Те са открити от учениците Петър и Йоан, които отиват на гроба. „И двамата тичаха заедно, но другият ученик се завтече по-бързо от Петър и пръв стигна до гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките стоят, а кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше сгъната отделно на едно място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва…“ (Йн. 20: 4-8).

Пред погледа на учениците се открива изумителна картина: Тялото на възкръсналия Спасител по чуден начин е освободено от повивките, а кърпата, която е покривала главата Му, не е при повивките, така че е запазено местоположението, което те са заемали. Повивките и кърпата лежат там, но са празни – подобно на пашкул, от който пеперудата е излетяла.

Този незначителен на пръв поглед детайл отваря очите на учениците. Те разбират, че камък е бил отместен от ангела, за да може учениците, дошли на гроба, да влязат и да се убедят, че „няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; елате, вижте мястото, където е лежал Господ“ (Мт. 28:6). Повивките и кърпата, останали след възкресението, веднъж завинаги прогонват първоначалната мисъл на учениците, че са „дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили“ (Йн. 20:2). Ако някой е отнесъл тялото на Христос, то щеше да е взето заедно с повивките и кърпата. Но ако повивките и кърпата са свалени предварително, тогава кой човек е способен да извърши това явно чудо: през нощта, въпреки стражите, да сгъне повивките и кърпата в такъв идеален първоначален порядък и да ги сложи на съответните места?

Интересно е да отбележим, че в дадения случай повивките вторично служат като Божи знак. Идването на Божия Син в света също е свързано с повивки като знак, по който трябва да се водят овчарите. Ангелът им казва: „… и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лк. 2:12). Възкресението на Спасителя също е ознаменувано от „повивките“, но този път оставени в гроба.

Чудото на възкресението на Христос от мъртвите се потвърждава от многократните Му явявания пред Неговите последователи. Евангелист Лука пише, че Христос „се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие“ (Деян. 1:3). Учениците се убеждават, че безжизненото тяло на Спасителя, погребано от Йосиф от Ариматея и Никодим, не е похитено, но по чуден начин е възприело в Себе Си живот и отново се е облякло в сила.

Възкръсналият Христос дава възможност на учениците да се убедят, че не се е превърнал в привидение: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лк. 24:39-40). Той предлага на Тома: „… дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и я сложи в ребрата Ми“ (Йн. 20:27).

Спасителят се явява на Своите ученици, за да се убедят в този чудесен факт. Предстои им великата задача да изпълнят заповедта, дадена им от Христос. Встъпвайки в такова отговорно служение, учениците трябва да бъдат убедени във възкресението на Христос от мъртвите, за да свидетелстват за това на другите. В противен случай кой от тях би имал смелостта да каже: „Бог на отците ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. Бог с десницата Си възвиси Него… За тези думи свидетели сме Му ние и Светият Дух“ (Деян. 5:30-32).

И още: „Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се явява – не на целия народ, а на нас, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите“ (Деян. 10:40-41). Христос не би могъл да очаква от Своите свидетели, че ще говорят за живота в бъдния век искрено и авторитетно, ако първо не вдигне завесата, която отделя видимия свят от невидимия. Той не би могъл да ги прати на нивата, без да ги направи участници в Своята победа и без да им даде пълна победа над тяхното лично неверие и съмнения. Но сега, когато говорят за възкресението на Христос, те провъзгласяват тържеството на живота над смъртта, на доброто над злото, на светлината над тъмнината, на вечното благодатно спасение над неизбежната погибел.

Главното в явяването на възкръсналия Христос пред Неговите ученици е това, че те се научават да „виждат Невидимия“ и придобиват необходимата им твърдост на вярата. Те са убедени, че „Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него…“ (Римл. 6:9-10) и че „Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Като се появява внезапно сред учениците и изведнъж става невидим, Той, Възкръсналият, в продължение на четиридесет дни им показва и доказва, че е винаги с тях независимо дали Го виждат с физическите си очи, или Той остава невидим за тях.

Като имаме предвид тези факти, лесно можем да си представим какво дълбоко духовно значение имат за учениците прощалните думи на Спасителя: „и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мт. 28:20). Иисус Христос отива в невидимия свят, но отива там само за да бъде още по-близък и скъп за нас, за тези, „които, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост“ (I Петр. 1:8).

Чудото на възкресението на Христос от мъртвите се потвърждава още и от дълбоката искреност на апостолските описания на този факт. Апостолите споделят с читателите за онази поразителна промяна, която настъпва в техните умове и сърца в момента, когато Го виждат възкръснал и лично се убеждават, че Той наистина е жив. Правдивото описание на евангелските събития не оставя съмнение и лишава от основание всяко недоверие в тяхното свидетелство.

В записите на евангелистите не срещаме нито предположения, нито догадки. Всички те казват едно и също и не си противоречат един на друг, а само допълват общата картина. Всеки от тях описва възкресението на Христос независимо и самостоятелно, при това като очевидец. Евангелистите говорят и пишат за лица, места и събития, които са известни на техните съвременници. Ако техните записи не са съответствали на действителността, безпристрастната история, разбира се, би ги отрекла и опровергала. Но това не се случва. Напротив, докато слушат проповедта на Петър в деня на Петдесятница в Йерусалим, хората „приеха на драго сърце думите му, кръстиха се и се присъединиха в онзи ден около три хиляди души“ (Деян. 2:41). Такава внезапна промяна трябва да се разглежда като чудо на Святия Дух. Следва да подчертаем факта, че апостол Петър напомня за смъртта на Христос на Голгота и провъзгласява радостната вест за Неговото възкресение не в Рим, Атина или Александрия, а в града, където Христос е осъден, поруган и разпънат. Той говори директно на хората, които са виновни за това злодеяние. „Него, по определената воля и предузнание Божие предаден, вие хванахте и след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Иисус, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос…“ (Деян. 2:23-24,36).

Можем ли да допуснем, че подобни проповеди могат да бъдат произнесени от хора, на които Иисус не се е представил жив след Своето страдание? Можем ли да се съмняваме в истинността и абсолютната правдивост на евангелските повествования? Разбира се, че не!

Чудото на възкресението на Христос от мъртвите се потвърждава с възникването и многовековно свидетелство на Христовата Църква. Църквата е пряко следствие на възкръсването на Христос от мъртвите. Без възкресението нямаше да има Църква. Тя е основана и израства поради факта на възкресението на Христос. „Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисус Христос за крайъгълен камък“. Църквата, като вярна свидетелка на Неговото възкресение, както и преди е „солта на земята“ и „светлината на света“. „Обаче друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос“ (I Кор. 3:11), „върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в свят храм чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Еф. 2:21-22).

Всичко казано за възкресението на Христос от мъртвите трябва да ни доведе до истината, която е ярко изразена в новозаветните Писания, а именно: възкресението на Христос от мъртвите е образец, нагледен пример, залог и Божия гаранция за нашето възкресение. „Ето, тайна ви казвам: няма всички да умрем, но всички ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие. А когато това тленно тяло се облече в нетление и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното: „смъртта биде погълната с победа“. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (I Кор. 15:51-55).

Смъртта е най-ужасното явление в този свят и нито един човек не може да я избегне в този живот. Иисус Христос със Своята смърт победи смъртта, а със Своето Възкресение й отне силата.