Преди повече от петнадесет години бях впечатлен от стихотворенията на загадъчния Български инок. И това беше необичайно, защото поезията не е моята област. Понеже „областта“ ми е в духовната сфера и имах усещането, че в творчеството му има Божия намеса, изпитах голямо желание да открия кой се крие зад този псевдоним. Въпреки настойчивите ми усилия тогава не успях. Чак след няколко години узнах, че той дори е наш съвременник и оттогава насам следя с жив интерес живота и творчеството на Хинов – загадъчния български инок.
Тъй като други са се справили по-добре в животоописанието на Петко Хинов, ще се възползваме от написаното за него:
Роден е през 1972 г. в Пловдив. Завършва Софийския университет с китайска и румънска филология. Четиринадесет години служи като инок близо до София. По това време пише стихосбирката „Плачевни напеви за родния край и душата“, а впоследствие – огромен брой разкази и статии. Преводач е на материали и книги от английски, руски, румънски, китайски, сръбски и църковнославянски език на български, а също от български на английски, руски и китайски. Създава богослужебни химни и служби на църковнославянски език.
През 2010 – 2013 г. живее в Китай като учител по английски език, след което се връща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач. Огромни усилия полага при превода от старокитайски на хилядите страници от най-известното произведение „Сън в алени покои“. Подготвя и публикува в интернет аудиозапис на Новия Завет и аудиокниги. Поддържа богат собствен сайт. Със съпругата си имат четири отлично възпитани деца.
Освен всичко казано (и многото неказано) дотук хилядите му приятели в социалните мрежи с удоволствие следяха неговите задълбочени и прецизирани анализи по множество актуални въпроси.
Петко Хинов почина изненадващо, ненавършил 50 г., на 3 януари 2022 г.
Наскоро близките му публикуваха в един от некролозите негово стихотворение – молитва:
…Та тялото грешно напуснал, да видя не оня,
що с грях ме мъчи ден и нощ — оня гнусен лъжец!
Но скрит под крилете на Твоята светла заслона,
да видя най-сетне в Родината своя Отец!
(Предсмъртна молба)
Да нарекат Небето своя Родина, могат само две групи хора – онези, чиято истинска родина действително е то, и онези, на които много им се иска да е така. И ето че стигаме до втората част на нашия очерк, която определено не се вписва напълно в жанра „In memoriam“.
***
Соломон казва: „Познах, че всичко, което прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнема; и Бог върши всичко така, че да благоговеят пред лицето Му“ (Екл. 3:14).
В следващите редове ще говоря по-лично. Не съм бил пръв приятел на Петко Хинов. Дори не бях в числото на близките му приятели. Силно се надявам обаче, че ще сме близки приятели на небето, защото през последните години съпреживявах Божията любов към него, излята и в моето сърце.
Когато се запознахме на живо, имах дръзновението да му задам най-важния въпрос:
– Петко, вярваш ли, че си спасен?
Очаквано за мене, той уверено отрече.
Всеки християнин, който безусловно вярва в Евангелието, е утвърден в истината, че духовното новорождение на човека (съпътствано с увереност в спасението) е задължителното условие за влизане в Божието царство. А за това Царство копнееше и Петко. Да, но Небето е истинска родина само за онези, които са влезли в него още тук, на земята, и то чрез вяра в думите на Христос: „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17:21).
За почти всички хора, а и за Петко (според неговите думи) като цяло духовните реалности, които Иисус вече е снизходил на земята, се оказват трансцендентни, затова те отлагат всичко за „отвъд“. Именно по тази причина Божието царство, макар и желано, и търсено, е толкова абстрактно и далечно за тях.
Докато са на земята, не им остава друго, освен да разчитат на добрите си дела с надеждата те все пак да бъдат оценени на Божия съд. Ако вярваме обаче на Писанието, духовно новородените (и само те) са вече вътре в това Царство – онези, които „не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, а от Бога се родиха“ (Йоан 1:13).
И ето че при нашата среща преди години Петко все още не изглеждаше да е духовно новороден човек. Ревностно религиозен, устремен към праведен живот, но… неуверен в спасението си. Дори цитираният от мене в разговора ни библейски стих: „Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божи, за да знаете, че имате вечен живот“ (I Йоан 5:13), явно никак не го убеди.
Помня, че бях много ясен. Казах му:
– Писано е – „за да знаете“! А ти защо не знаеш?!
Това знание изисква не просто вяра в Бога, а нещо много по-важно – вяра в Неговите думи, обещания, в Словото Му. Защото именно чрез такава вяра още тук влизаме в Неговото Царство. Не му спестих и друго, макар да знаех, че ще му прозвучи нескромно – казах му, че и аз съм преживял всичко това, но стигнах до цялостната вяра, макар да отдавам заслугите само на нашия Бог, Който е напълно достоен за пълното ни доверие.
И до днес съм по-склонен да вярвам, че на Петко Хинов не му липсваше принципна вяра в Писанието, а по-скоро изпитваше искрен страх да не престъпи религиозните догми на своето вероизповедание, че вярващите в тези Божи думи са „духовно прелъстени“.
Нека още тук да кажа защо се отклонявам от уважителната посмъртна възхвала на Петко. Поради липса на надареност като неговата, не всеки от нас е способен да повтори неговия подвиг. Свръхестественото преживяване на новораждането обаче е достъпно за всеки. И то само чрез вяра в Христос, „не от дела, за да не би някой да се похвали“ (Еф. 2:9).
На небето ще разберем всичко с кристална яснота, но тук мога все пак да предположа, че макар Бог да го е употребявал чрез някои от трудовете му, по всичко личеше, че Божият Дух все още е извън Петко Хинов. Зная, че твърдението: „извън него“ звучи твърде силно, но така ни го разкрива Спасителят, когато говори на Своите все още неновородени ученици: „Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:17). „ВЪВ вас ще бъде“ – е обещание към апостолите за тяхното предстоящо духовно новорождение. И макар Божият Дух неведнъж вече да е употребявал и тях, към онзи момент за дванадесетте може да се каже само, че Той „СЪС тях пребъдва“.
С тези Свои думи Христос подчертава разнообразния духовен статус на хората. Другаде Господ казва, че има такива, какъвто беше и Петко – хора, които не са далече от Царството Божие, но не са и вътре в него. Да, някои от нас може да сме близо, може дори да сме употребявани от Бога, но ако спрем дотук, ще си останем само близо, защото Царството Божие се грабва с усилията на вярата, доверието в Божите думи и с истинско смирение. Всичко това ние придобиваме още тук, на земята, а не „някога там“.
Именно поради тези библейски истини, когато разбрах, че Петко е починал така изненадващо, дълбоко се обезпокоих за неговата вечна участ.
Точно както съм дълбоко обезпокоен и за съдбата на неговите идейни последователи и подражатели. Подражатели на религията, но не и на Христос, на Неговата блага вест, която дава обещание на всички, повярвали в думите: „Покайте се и повярвайте в Евангелието“ (Марк 1:15).
Нямаме право да се превъзнасяме и да предугаждаме вечната участ на ближните си. Чрез безусловна вяра в Писанието ми е дадено да зная само своята – Божият Дух свидетелства на моя дух, че съм Божие дете и поданик на Божието царство. Точно това пожелавам от сърце и на всички, които ценяха Петко.
А що се отнася до него – мога само да се надявам, че във времето между срещата ни и смъртта му в неговото сърце е било вдъхнато онова „живително дихание“, което ни прави годни за Небето.
***
Земният живот и постиженията на Петко Хинов са добре познати. Аз предложих да погледнем към тях от друг ъгъл.
Несъмнено човешките дела имат своята роля в спасителното дело на Бога в нашия живот. Не обезценяваме и Петковите. Но не забравяме ли често (ако въобще го знаем) съдбовния отговор на Христос, когато силно религиозни хора Го питат: „Какво да правим, за да извършваме делата Божи?“, Иисус им отговори: „Делото Божие е това – да повярвате в Онзи, Когото Той е пратил“ (Йоан 6:28-29).
Да, нека повярваме в Иисусовите думи, в Неговите обещания, защото Той вече ни е подготвил жилище на небесата (Йоан 14 гл.).
Затова толкова бих се зарадвал да видя не само Петко, а и всичките му идейни последователи „в Него приютени“!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
