Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Мат. 5:6
Израснах в нормално семейство, с нормално детство. Изпитвах едно чисто, наивно любопитство към света около менe. Отрано ме привлякоха книгите. Много ми харесваха енциклопедиите. Понякога четях дори някакви сложни, почти неразбираеми книги – от чисто любопитство. В тях откривах различни светове и приключения, добивах все повече знания за света около мене. Постепенно ме привлече и историята на света.
Като всеки младеж преминах през нормалните за възрастта игри, забавления и безгрижието на ученическите години. След като завърших училище, ме приеха да следвам в университет. Започнах своето голямо пътешествие в живота и търсех къде е мястото ми под слънцето. Знаех, че учебниците в университета няма да ме научат как да живея добре и ще трябва сам да стигна до правилните отговори, след като си задам правилните въпроси. Разговарях с хората, с които ме срещаше животът, опитвах се да науча от всекиго по нещо, да видя гледната точка на човека срещу мене. Така започнах да търся смисъла на живота за самия мене. Исках да разбера истината за всичко, което ме заобикаля – за света, за обществото, за себе си. Чистото, детско, наивно любопитство се превърна в целенасочено, осъзнато. Покрай университета започнах да чета книги по история, философия, за международни отношения, политика, тайни общества, конспиративни теории, за личностно развитие и какво ли още не. Поглъщах жадно всяка нова информация.
След няколко години сериозно четене и разсъждаване вече виждах по-голямата „картина“. В училище и в университета учех всеки предмет отделно, независимо от другите. Но сега се опитвах да свържа всичко в едно цяло. Намирах се в един материален свят, където всичко се купува и продава и огромното мнозинство хора мислят преди всичко как да задоволят най-елементарните си нужди. Нещо не беше наред с този свят. Сякаш човечеството бе изгубило някъде там, във времето, някакъв непознат идеал. По-късно Божието слово ми показа какво точно съм виждал: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу управниците на тъмнината от този век, срещу поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).
Същевременно търсех и своето място в живота. Беше трудно. Лутах се твърде много във всекидневието си, но бях наистина гладен за дълбоките истини и това ми даваше някаква неугасваща надежда за утрешния ден, че ще се случи нещо хубаво. Опитвах се да избягам от тълпите и от градския шум, като оставах сам, за да чета или да размишлявам. Опитвах се да разбера всичко. Постоянно търсех нещо ново. Започнах да чета и литература за всякакви духовни лъжеучения. Слава на Бога, че ме опази от капана на окултните практики. Терзаех се много, че почти няма с кого да си поприказвам дори за най-елементарна тема, свързана с нематериалното. А и имах все повече въпроси без отговори. Ставах все по-объркан и натрупвах вътрешни противоречия в ума и сърцето си. Имах нормален социален живот, но все по-често се чувствах самотен. Хората около мене не разбираха търсенията ми. Усещах се като вълк единак, странник на този свят. Непрекъснато се връщах назад, в миналото си, като преосмислях и анализирах всякакви неща. През някои нощи не можех да спя от такива мисли. Времето летеше и се чувствах все по-зле вътрешно. Виждах слабостите си и много исках да се променя. Години наред копнеех за това, знаех какво трябва да променя, но нямах сили да го направя. Опитвах се да започна всичко отначало, но уви, се въртях в кръг. А и светът ме притискаше, като ми налагаше определени стандарти, които също ме правеха все по-неудовлетворен.
Тогава си мислех, че като разговарям с някого на каквато и да било духовна тема (разбира се, обикновено ставаше дума за някакъв вид окултизъм), човекът срещу мене е духовен, осъзнат. Всъщност това е огромна лъжа! Плътското знание, което имах в онези години, не е било духовност. Ако беше истинска духовност, нямаше да ме кара да се чувствам все по-празен и все по-зле. Най-мъдрият човек, живял някога на земята, казва: „И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; защото в голямата мъдрост има голямо страдание и който трупа познание, трупа тъга“ (Екл. 1:17-18).
Истинската ми осъзнатост дойде в момента, в който започнах да се пробуждам за Божието слово – да разбирам греха, своята паднала природа, спасителното дело на Иисус Христос на кръста. Помня как една пролетна вечер бях с моите приятели в парка и после останахме със Стефан. Той отговаряше на въпросите ми с голяма любов и търпение. Стефан беше единственият човек, с когото можех да водя задълбочени дискусии за духовното. И двамата от много време търсехме истината за живота. Тогава обаче не знаех, че той вече я беше открил и ми я изявяваше.
Господ дойде в точния момент в живота ми – когато времето сякаш беше спряло, чувствах се ужасно и нещата, които вършех, започнаха да губят всякакъв смисъл. Намирах се в голям житейски и най-вече духовен вакуум. Но това явно беше необходимо според превъзходния план на Бога за мене, за да ме подготви за нещо ново, което да дойде на мястото на старото.
Помня как една вечер в миг осъзнах съвършеното безсмислие на живота си. Не ме напускаше мисълта, че животът ми не е просто раждане, детство, училище, университет, работа, семейство, плащане на данъци и сметки, пенсиониране, смърт. Впоследствие разбрах от Божието слово какво съм изпитал: „Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър“ (Екл. 1:14).
Бог започна осезаемо да ме привлича към Себе Си. През следващите седмици попаднах случайно на едно християнско видео, в което младо момиче каза следните думи: „Всеки човек има една огромна празнота в сърцето си. Различните хора се опитват да я запълнят по различни начини – с пари, власт, секс, алкохол, цигари, наркотици. Но единственото, което може да запълни тази празнота, е Иисус Христос“. Това ме накара да се замисля, защото наистина не разбирах какво има предвид момичето. Онази вечер реших по някакъв начин да потърся кой е Христос. Нямах никаква представа как.
Бог не закъсня – още на другия ден изпрати Свое дете! С Ники се срещнахме случайно, а не се бяхме виждали от години. Вече знаех, че двамата със Стефан ходят в една и съща църква. Реших и аз да посетя неделното богослужение.
Когато влязох в залата, наистина усетих Божия мир. Не просто атмосферата ми направи впечатление, а и самите хора. За първи път през живота си виждах хора без задни мисли – бях свикнал да ги разпознавам в света. Във всяка нова общност, където отивах, ме гледаха от главата до петите и се опитваха да ме преценяват. Тук обаче нямаше фалш. Имаше искрени сърца. След църквата отидох и на служение в дом за възрастни хора. В този майски ден сърцето ми изля много сълзи. През следващите месеци Христос започна да променя моя живот из основи.
Купих си Библия. Три дни след това имах непрестанни натрапчиви мисли, които мога да опиша най-добре с тези стихове: „Като Го изведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на света в един миг време. И Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и славата им, защото тя е предадена на мене и аз я давам на когото искам. И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое“ (Лука 4:5-7). У мене протичаше един болезнен процес на пречупване на множество погрешни разбирания, вярвания и стереотипи.
Започнах да посещавам и група за изучаване на Божието слово. Разбрах, че в Библията има нещо различно. Това не бяха просто думи. През годините бях изчел десетки хиляди страници на всякаква тематика, но за първи път сега виждах нещо друго. Това не беше човешка реч. Тук имаше безупречна логика, дълбочина, завършеност.
Един ден получих откровение от Божието слово: „Господ ще те порази с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето. И ще вървиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в тъмнината, няма да имаш сполука в пътищата си, ще бъдеш всеки ден притесняван и ограбван и няма да има кой да те защити“ (Вт. 28:28-29). Това представляваше моят живот дотогава – лудост на ума, духовна слепота, смутено, лутащо се сърце, както и страх, който постоянно ме потискаше и ограбваше.
Преминавах постепенно през своите лични духовни битки. Сега разбирам колко много благодат Бог изсипа над мене тогава. През този труден период спрях да ходя на църква. Два пъти бях на крачка да се върна в света, но Господ вече ме беше променил – знаех, че ако се върна, ще изживея остатъка си от живота в една гигантска лъжа. Въпреки това няколко месеца продължавах да снова между света и църквата, без да съзнавам в каква опасност се намирам.
Но Божията милост беше голяма, защото нещата се подредиха по уникален начин. Моят приятел Стефан ме покани на своята сватба. За първи път отивах на християнска сватба. През този ден всичко беше толкова прекрасно! Господ отново ме привлече към Себе Си с голяма любов.
Реших да се върна на богослуженията и да постоянствам в четенето на Божието слово и в молитвата. Една неделна сутрин чрез проповедта, която слушах, Светият Дух ме съкруши. Осъзнах дълбоката си нужда от Христос и призовах Неговото име в молитва на покаяние. Слава на Бога!
Още на следващия ден сутринта, когато се помолих и отворих Библията, осъзнах, че нещо се е променило коренно. Запитах се какво става. И веднага получих отговор от Бога – чрез първите думи на пасажа, който четях: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който според голямата Си милост чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите ни новороди за жива надежда, за нетленно наследство, чисто, което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последното време“ (I Пет. 1:3-5).
Имах ново сърце! Възроденият ми дух свидетелстваше, че съм роден свише и съм спасен. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново!“ (II Кор. 5:17).
С радост мога да потвърдя, че чудесата на Бога в живота ми не спират! Видях Божията ръка в не един и два момента и целият този духовен опит ме укрепи в пътя на вярата. Слава на Бога, че Той се разкрива по такъв невероятен начин на всеки човек, за да го привлече към Себе Си!
Сега съм свободен от тежестта на греха, която носех. Иисус Христос ми подари свобода от всякакво съжаление за миналото. Спрях да се тревожа и за утрешния ден, за бъдещето, защото вярвам, че Господ има чуден план за мене. Свободен съм от страховете си и заблудите си: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Като осъзнавам все повече колко много е направил за мене Христос на Голгота, имам все по-голямо желание да Му служа, да предавам живота си под Неговото върховно господство. Живея смислен, радостен и изобилен живот.
Така ми се иска всеки да изпита това, за което говоря! Защото Иисус Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат в изобилие“ (Йоан 10:10).
Амин!
Димитър Сотиров
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
