Любовта покрива всичко.
1 Кор. 13:7
Награда от един милион долара. Скромният учител по математика и физика, 36-годишният францискански монах Питър Мокая Табичи от кенийската провинция Керико, не може да повярва на ушите си. След няколко секунди най-накрая осъзнава: наградата „Учител на годината за 2019-а“, за която претендираха 10 000 учители от цял свят, и астрономическата премия от ръцете на дубайския принц ще получи именно той.
По средата на благодарствената си реч Питър изведнъж казва:
Татко, ела тук, моля те. Дами и господа, това е Лорънс Табичи!
На сцената излиза старец с каскет на главата. Питър и седемте му братя и сестри са отгледани от селския учител християнин Лорънс, след като съпругата му умира преди 25 години. Сега той застава до своя син и държи в ръцете си неговата награда. Това е кулминацията на живота – и за бащата, и за сина. За Кения. За цяла Африка.
Но през 2007 г. тези събития са още много далече. Цяла Кения, особено провинция Керико, е обхваната от вълна от насилие. Политическите конфликти там периодично прерастват в междуетнически. През 2007 г. след противоречивите президентски избори борбата се превръща в истинска война. Повече от 1500 души загиват. Около половин милион стават бежанци.
В училището, където работи Питър, учат деца от всичките седем народности, населяващи Керико, които изведнъж се оказват врагове. Всички деца и техните семейства са засегнати от насилието по един или друг начин. Загиват родителите на много ученици. Не е ясно как училището ще продължи да работи. Тогава Питър организира Клуб на мира. И се получава. Благодарение на заниманията в този клуб децата отново се научават да се възприемат като приятели, а не врагове.
Изразът: „Любовта покрива всичко“ от Първото послание към коринтяните е известен на всички. Гръцкият глагол „στέγω“ се превежда като „покрива“. Той буквално означава „скривам под покрива, покривам“. В преносен смисъл – „устоявам на удар, натиск, като получавам прикритие или защита; прикривам някого, като го предпазвам от опасност, помагам му да се противопостави, да издържи“. В други преводи фразата: „покривам (претърпявам) всичко“ е дадена като: „винаги защитавам“, „никога не се предавам“, „винаги подкрепям“. Организираният от Питър Табичи Клуб на мира се превръща в именно такова защитно покритие за учениците в Керико. И целият живот на Питър е олицетворение на подобна любов.
Историята на неговия живот е толкова невероятна, че напомня средновековните „жития на светци“. Единствената разлика е, че неговото „житие“ се разпространява от водещите световни новинарски портали.
След като завършва университета, Питър получава работа в частно училище, което според местните стандарти е на добро ниво. Но след един от съвместните проекти със селските училища той решава, че е време за промяна. Отива на работа в смесеното дневно средно училище в Керико, село Пвани. Около 95% от учениците му живеят в бедност, а 30% са сираци или се отглеждат в семейства с един родител. „Много от тях не могат да си позволят дори закуска. Те не са способни да се съсредоточат, защото нямат достатъчно храна вкъщи“ – разказва Питър.
В училището има само един компютър и лоша интернет връзка. Съотношението ученици – учители е 58:1. Освен това някои ученици, за да дойдат на училище, трябва да изминат 7 км по пътища, които са непроходими през дъждовния сезон.
Но тези трудности не разколебават решимостта на младия учител.
На 29-годишна възраст той се присъединява към монашеския орден на францисканците, за да посвети живота си изцяло в служение на Бога и хората. Дарява 80% от учителската си заплата за благотворителни проекти. По същия начин постъпва и със солидната награда, която ще му се превежда на вноски в продължение на 10 години.
Освен Клуба на мира Питър създава Клуб за обучение на таланти и разширява Научния клуб. Благодарение на неговата работа училището в Керико побеждава най-добрите училища в страната на Кенийския панаир на науката и техниката през 2018 г. Устройството, изобретено от неговите ученици, позволява на слепи и глухи хора да измерват предмети. Математическият отбор, подготвян от Питър, се класира на Международния научно-технически панаир INTEL през 2019 г. в Аризона, САЩ. Учениците му получават награда от Кралското химическо общество на Великобритания за използване на местни растения при производството на електроенергия.
В своите часове Питър използва нестандартен подход към обучението. Творческите уроци по математика и физика се редуват в училищната програма с богослужения и молитвени групи, които самият той води. През трите години, когато работи в училището в Керико, броят на учениците се удвоява и достига 400, а случаите на хулиганско поведение намаляват 10 пъти: от 30 до три на седмица. Успехите на момичетата са особено забележими – те имат най-висок успех на четирите теста, проведени предишната година.
Местността Керико страда от суша и глад на всеки три – четири години, затова Питър разработва специална програма за обучение: той учи местните жители как да отглеждат устойчиви на суша селскостопански култури. „Изучаването на нови подходи в земеделието тук е въпрос на живот и смърт“ – казва Табичи.
След като получава наградата, най-добрият учител в света Питър Табичи става национален герой в Кения. В интервю по националната телевизия, когато отговаря на въпроса откъде черпи своята самоотверженост, той цитира молитвата на Франциск от Асизи.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир:
където има омраза, нека сея любов,
където има рана – милост,
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има мрак – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото, когато даваме, получаваме
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
Очевидно молитвата на Франциск е получила отговор в живота на един от неговите африкански братя векове по-късно. Любовта на селския учител се е превърнала в щит, предпазващ учениците му и техните семейства от болката на загубата, бедността, глада и насилието.
Игор Райхелхаус
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<