Галина Крижаневская, еп. Иван Вълков
Четиво за100 мин.

ПРЕДГОВОР

Галина Дмитриевна Крижаневская, в миналото екстрасенс, днес член на църквата в гр. Курск (Русия) написа това свидетелство за това как Господ я спаси от страшна демоническа зависимост във формата на обладаност. Аз бях непосредствен участник в освобождаването. Дълго мислих, струва ли си да се издаде свидетелството на Галина Дмитриевна. Заставайки молитвено пред Бога, получих отговор, че това е необходимо за достигането на няколко цели:

– да се помогне на хората, попаднали в състояние на измама, демонизация или обладаване, да видят чрез този пример признаци на своето състояние, тъй като Галина Дмитриевна последователно премина през тях;

– да се убеди всеки, имащ нужда от освобождение от властта на демоничните сили, че това е възможно чрез лична вяра в силата на Христос;

– да се предпазят вярващите, болезнено интересуващи се от чудеса и знамения, от опасностите от навлизане в тази сфера без заповед от Бога. Последствията могат да бъдат – поразяване на вярата, посрамление от загубата, опасност самият човек да се окаже измамен;

– да се утвърдят тези служители, които Бог ще изправи пред необходимостта да работят за освобождаване на пленените души, в това, че в името на Иисус Христос имат пълна защита, съвършена власт да настъпват срещу всякаква вражеска сила, която е реална и в наши дни.

Епископ Иван Вълков

 

 ЧАСТ ПЪРВА

  1. УВЛЕЧЕНИЕ ПО ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ

Моето семейство беше едно от благополучните семейства като хиляди и десетки хиляди подобни. Нито аз, нито съпругът ми сквернословехме, не злоупотребявахме с алкохол. Бедата дойде оттам, откъдето не я очаквахме. Самата аз, със собствените си ръце, внесох в дома си неразбирателство, горест, отчуждение. Всичко започна от повишения ми интерес към гадания, астрология, сензорика, НЛО и всякакви необичайни явления. 

Още от ранно детство моят живот беше пропит със суеверие; вярвах, че ако котка ти мине път – ще те сполети нещастие, ако не станеш с правилния крак сутринта – целият ти ден ще бъде неудачен, ако срещнеш човек с празно ведро – обезателно нещо лошо ще ти се случи, ако птица чука по прозореца – ще има известие.

Аз не придавах особено значение на гаданията. А такива действия като теглене на жребий, хвърляне на монета (ези – тура), определяне на събития по цифри, гадаенето по стихове и книги, вярата в кукането на кукувицата изобщо не смятах, че са от тази област. Съвсем не разбирах, че заклинанията, баянията, мантрите, амулетите се явяват съставни части на чародейството и врачуването. В нашия живот някои действия стигат до автоматизъм (да плюеш три пъти в пазвата си, да чукнеш на дърво). 

В продължение на много дни ми се присънваха постоянно едни и същи сънища – уморителни, навеждащи на размишления, а понякога натрапчиви и страшни, например: плувам в мръсна вода, падам в кал, закъснявам за влака, който трябва да ме отведе неизвестно къде, намирам в земята дребни сребърни пари, започвам да разкопавам на дълбоко и намирам все повече. По-късно разбрах, че сънищата ми са отражение на моето духовно състояние. Във връзка със сънищата се появи необходимост от тяхното тълкуване. Започнах да чета съновници, но скоро разбрах, че те са една лъжа. Обаче тези сънища вършеха своето дело, ставах неуверена и нервна.

В този период много четях в списанията и вестниците за НЛО, Шамбала, астрология, хиромантия, сензорика, мантика, но наистина сериозно не се занимавах с нищо. Специална литература (за магия и др.) никога не съм чела. В това време подобни теми станаха постоянни в разговорите ми с другите хора. Аз все повече и повече се потапях в тъмата.

Неотдавна станаха популярни системите на П.Иванов, Е.Дубицкий, Мухортов, уж носещи изцеление и укрепващи здравето. По тези наставления аз повтарях определени словосъчетания (мантри), без да разбирам какви могат да бъдат последствията. Фактически аз се занимавах със спиритизъм, но не осъзнавах, че чрез тези молитви-мантри се явяват зли духове. В апартамента ми се появи полтъргайст: леко щракване в едната, а след това и в другата стая. Пощракванията бяха блуждаещи. В началото чукаше по леглото, след това по телевизора, по секциите и накрая по полилея. Сатана вече създаваше около мен свое обкръжение. Всички тези явления свидетелстваха, че нещо присъства в моята квартира. Забелязваше се повишена наелектризираност, от електроуредите биеше ток, от дрехите и от водата – също. Щом се приближех близо до дъщеря си, възникваха електрически заряди. Когато вечерта цялото семейство се събереше, за 10-15 минути ми се натрупваше някаква тежест, умора и раздразнителност. Особено нарастваше раздразнението ми към моя мъж. Аз не можех да се въздържам от чувството си на неприязън към него, всичко в него ми се струваше не такова, каквото би трябвало да бъде. Надделяваше постоянна сънливост. По-късно разбрах, че целта на злия дух беше да разруши нашето семейство, да ни противопостави един на друг, да създаде непоносима атмосфера за съвместен живот. Между нас се изгради някаква невидима духовна стена, която не можеше да бъде пробита нито с беседи, нито с убеждения, нито със сълзи, нито с крясъци. Не разбирайки много, аз се стараех да променя нещо в нашия живот. Но злият дух вече почти беше постигнал своята цел: мъжът ми беше поразен, а аз не намирах за себе си покой и не знаех какво да предприема.

Започнах да боледувам често. Сега разбирам, че много болести, появяващи се една след друга, бяха предизвикани от бесовските сили. Диагнозите трудно се установяваха. Болестите започнаха от краката (пощраквания при вървене, след сядане ми беше трудно да стана, имах болки в мускулите, чести схващания). След това болките тръгнаха нагоре по тялото ми: цистит, радикулит, пиелонефрит, остеохондроза, панкреатит, бронхит, възпаление на белите дробове, главоболие, безсъние. Силно се изостри слухът ми. Интересното беше, че болките поразяваха винаги само дясната половина от тялото ми.

Следващият етап е свързан с нарастващата популярност на екстрасензориката и нейното появяване на телевизиония екран. Аз гледах сеансите на А. Кашпировски, прослушвах касети с негови записи. Гледах също сеансите на А. Чумак и пиех заредената от него вода. При всичките мои болести медицината почти не ми помагаше, а необходимостта да се лекувам беше насъщна. Поради това започнах да се лекувам по различни препоръчки на екстрасенсите, но личен контакт нямах с нито един от тях. След тези сеанси в различни части на моето тяло се появяваха болки. Появяваха се неочакванно и изчезваха по същия загадъчен начин. Сеансите на Кашпировски се отразиха много зле на моето състояние: подпухна дясното ми рамо и ръката ми не можеше да се вдигне. Някаква невидима сила въртеше тялото ми от кръста нагоре по посока на часовниковата стрелка и обратно. Въртеше също и главата ми. През нощта ръцете ми изтръпваха, но не напълно, а само половината лява и половината дясна. На медицината това е известно като неврит на лакътния нерв. Лекувах се също и със заредени вестници, които прилепях към болните места или покривах с тези вестници съд с вода, след което я изпивах. Но изцеление или поне облекчение не идваше, състоянието ми се влошаваше много бързо.

Започнаха слухови и зрителни халюцинации. През нощта и особено рано сутрин чувах входния звънец. Когато си затварях очите си, виждах различни картини или филми. Пред мен се разкриваше някакъв непознат свят. Виждах градове, хора и всичко се движеше, променяше, живееше. Това продължи няколко дни, след което секна. По същото време сънят ми вече беше изцяло нарушен, стана тежък и уморителен. Сутрин се събуждах напълно разбита и потисната, усили се раздразнителността ми, появи се изострено въображение. Веднъж сутринта в полусънно състояние усетих, че върху мен се стоварва някаква тежест. Интуитивно произнесох: «Отивай си, отивай си!». Тежестта се вдигна и изчезна. След два или три дни нещо взе да скача по дивана. Започнах да се страхувам. Боях се да се обърна и да погледна зад гърба си. Имах впечатление, че някой ме следи постоянно и ме наблюдава. Страхувах се да спя сама в стаята. Появиха се пророчески сънища за мои познати и приятели.

На седми август 1992 г., както обичайно, легнах да спя. Лежах спокойно и свободно. Изведнъж дясната ми ръка започна да се повдига пряко моята воля – като робот. Мускулите ми сякаш се нагряха и се свиха под въздействието на някаква сила, ръката ми с насечени резки движения се повдигна, сгъна се в лакътната става и застана във вертикално положение. В този момент в мен нямаше уплаха и страх, а някакво неестествено спокойствие. След два-три дни започна да се повдига и лявата ръка. Събитията набираха ход. Дясната ми ръка се повдигаше над тялото и описваше разнообразни движения: отсичащи, напомпващи, натискащи, отскубващи, издърпващи, завихрящи, по дължина и ширина на тялото, кръгови и други – доста странни и необясними.

Отначало на моя мислен въпрос ръката ми извършваше определено действие, например: ако отговорът е «да», тя се вдигаше, ако е «не», се отпускаше. След няколко дни на мислените ми въпроси показалецът на дясната ръка изписваше отговора. Когато вземех в ръката си химикал или молив и ги поставех на лист хартия, ръката ми започваше да изписва отговорите на моите въпроси. Скоростта на писането беше малка, след това постепенно се увеличи. Това явление се нарича автоматично писане. Появи се телепатична връзка. Моите мисли се четяха и мигновено следваше отговор.

По характер аз съм добър човек, съжалявам всички. Сатана, познавайки всички струни на човешката душа, върху лошите гради лошо, а добрите черти на характера използва за своите добри дела, които всъщност са завоалирано зло. Така лукавият (аз все още не знаех с каква сила си имам работа) първоначално обработваше и мен, говорейки ми, че да помагаш на хората, да ги лекуваш – това е добро дело. За сеанси в никакъв случай не бива да се вземат пари, иначе Бог ще те накаже. Даваше ми подробни съвети как да лекувам: преди сеанса да чета молитва на Божията Майка или на светиите (Кратък православен молитвеник, седмата молитва към пресветата Богородица, молитва към Св. Йоан Дамаскин), а след това да следвам неговите (на нечистия дух) указания. На моя въпрос коя е най-важната молитва, отговаряше: «Чети всякаква!». Злият дух ми обеща да ме направи велика, даже по-силна от много екстрасенси, да ми даде особена власт, като постоянно повтаряше, че ще бъда неговият жезъл. Аз се съгласих. Веднъж ми предложи да се свържа с моя починал баща, но от това се отказах.

И така, аз вече бях екстрасенс. Ръката-робот работеше по един-два часа без въобще да се изморява. По време на лечението имаше следните проявления:

– усещане за топлина, изходяща от дланта на моята ръка;

– тялото на болния беше пободвано с иглички;

– у болния възникваше чувство за безтегловност;

– някои хора не заспиваха, но изпадаха в сънливост, други ги обхващаше дълбок сън;

– у болния започваха да се свиват вътрешните органи, мускулите. Създаваше се впечатление, че от него излиза нещо;

 – човекът, когото лекувах, предчувстваше края на сеанса.

При свършването на сеанса ръката ми сама се отдръпваше настрана и стоеше спокойно. След сеанса се чувствах изморена, малко ми се виеше свят, но състоянието ми се подобряваше след около половин час.

Вече по-късно, когато разбрах, че имам работа с нечиста сила, бесът постоянно ме заблуждаваше, уверявайки ме, че всеки ден в моя дом идва Св. Богородица и не му дава да действа с всичката си сила. Това беше една от неговите уловки, чрез която желаеше да ме застави да се моля само на нея и да повярвам в нейната защита. Злият дух си играеше с мен като с играчка, преструвайки се, че му е много лошо и тежко, когато дойде Божията майка.

Когато разбрах, че съм излъгана, започнах да отхвърлям всичко и оставих експериментите. Тогава състоянието ми рязко се влоши. Лукавият тръгна открито към сключването на съюз с мен (фактически аз бях в някакъв съюз, защото изпълнявах всякакви действия по негово указание), но аз отказвах. Мекият и нежен глас на лукавия ме уговаряше да не се боя и да се съглася да лекувам по-нататък. Интелигентен, прелъстяващ душата глас, говореше за моето предназначение да лекувам и помагам на хората. Уговорките не траяха дълго. Моят нов отказ ме доведе до ужасно физическо състояние. Заплахите на злия дух бяха директни. Започнах да търся пътища за освобождение.

 Тогава основно четях Псалми. При четенето на Евангелията, на тези места, където Христос извършваше чудеса и изцеления, винаги неволно ми течаха сълзи. Нечистият дух обаче никога, дори като намек не ми беше казал, че трябва да чета Библията, да живея безгрешен живот, да се покланям и моля на Иисус Христос.

Тогава аз разбрах едно: трябва да отида на църква. Започнах регулярно да посещавам православната църква. По Божия милост бързо разбрах, че Господ е един, а заблужденията по тази земя са твърде много. Започнах усилено да търся срещи с православни свещеници. Очаквах помощ и разяснение и вярвах всичко, което научавах от тях. Записах си молитвата Живите помощи и винаги я носех със себе си (понякога я четях), купих от църквата лента с написани на нея две молитви. Превързвах се с нея и я носех със себе си. Понякога дори забравях, че нося всичко това в своята чанта или джоб. Когато по-късно действително познах живия Бог, се удивявах как съм могла да ходя в такава тъма и да вярвам на такива съвети. Злите духове не са толкова слаби, че да бягат от лентички и книжки с молитви. След многократно посещение на православната църква направих следното:

В моя дом беше извършено освещение по православните обряди. Това не даде никакви резултати. Полтъргайстът си остана вкъщи и се проявяваше както и преди.

Със светена вода бяха поръсени всички ъгли и места, предназначени за спане. Нечистият дух се отзоваваше за всичко това като нямащо никаква сила над него.

Ежедневно четях молитви от Кратък православен молитвеник. Нечистият дух произнасяше чрез моите устни тези молитви наизуст, а аз самата наизуст не ги знаех. Той също така насила ме поставяше на колене. Това ставаше по следния начин: под моите колене сякаш някой дърпаше невидима връв и така ме заставяше да коленича. Злият дух си играеше с мен, сам той ме заставяше да се моля, понеже знаеше, че моите молитви без вяра не биха могли да му направят нищо лошо.

Прекръствах се със същата ръка, с която и лекувах. Казват, че бесът се бои от прекръстването.

Към причастието в православната църква подхождах спокойно, реакции от страна на нечистия дух нямаше. Когато се прибрах вкъщи след причастието в църквата, направих опит да го извикам. Той се яви със същата лекота както и по-рано. Бях обзета от голямо разочарование, тъй като в църквата ме учеха, че бесовете се боят от причастието. По време на изповед злият дух предизвикаше различни чувства: сърцето ми туптеше силно, настъпваше неестествено вълнение.

Неведнъж съм участвала в елеосвещение в православната църква. Заръчах молебен за здраве към Св. Богородица, Св. Николай Чудотворец и всички светии, а така също и към Иисус Христос. Моето състояние се влошаваше все повече и повече. Нищо не ми помагаше.

Обикновена икона, купена от мен в църквата за 25 рубли, изведнъж стана чудотворна. От нея започнаха да излизат лъчи, но не във вид на светлина, а енергетически. Един път вечерта взех иконата на Божията майка, исках да я целуна, но моите ръце заедно с иконата, съвсем независимо от мен, започнаха да ме прекръстват с нея, сякаш ме благославяха за нещо (очевидно за лечение с бяла магия). По време на строителната работа в местността Корена пустин е била намерена иконата на Казанската Божия майка. На това място бликнал водоизточникът. Водата от него попада в (течащата редом река) реката, в която се влива и уж предава на речната вода своите целителни сили. Хората считат това за истина и идват тук с надеждата, че ще получат изцеление и освобождение от злите духове. След като въздействат на плътта (хората викат, грухтят, лаят), нечистите духове се успокояват, лягат на дъното, скриват се. За кратко време настъпва облекчение, но такива хора стават зависими от този източник. Обезателно, поне един път в годината, те трябва да дойдат тук. А ако не го направят, ще се чувстват зле и ще бъдат изпълнени с безпокойство. Ходих в Кореная пустин, пих от тази вода, след което ми стана по-зле – страховете ми се усилиха.

 Запознах се със свещеник, който ми съдейства да се срещна с негов приятел, практикуващ изгонването на нечисти сили. В частен дом, където бяха събрани около седем-осем души (основно обладани хора с много силни прояви), ми беше проведен първият сеанс за изгонване. След този сеанс, в същата нощ, нечистият дух заговори чрез моите уста. Състоянието ми стана плачевно: през нощта съвсем престанах да спя, цялото ми тяло силно се гърчеше, появиха се схващания, почти ежедневни повръщания. Животът в нашето семейство се превърна в кошмар. Настъпи момент, когато нечистият дух напълно взе власт над мен, като ме заплашваше по най-различен начин: «Не яж това, не яж онова, ще повърнеш всичко, ще те уморя от глад, няма да ти дам да спиш, не ходи там, не прави това.» Аз станах човек-робот и се боях да направя каквото и да е по свое желание. Ако бях се съгласила с условията на злия дух, всичко това щеше да се прекрати и да се нормализира. По всякакъв начин лукавият се опитваше да ме застави да променя своето решение и желаеше да осъществи чрез мен своя черен план – да поразява, да поразява и пак да поразява колкото се може повече души.

Аз изпълнявах съветите на свещеника – мажех тялото си кръстообразно със светено масло. В същото време нечистият дух вдигаше много шум: крещеше, ругаеше, даваше вид, че му е зле, че трябва да си отиде от моето тяло. И аз вярвах, че наистина е така, и с удвоена упоритост правех тези процедури всеки ден, надявайки се на освобождение, без да разбирам, че пак съм попаднала на вражеска уловка.

На втори сеанс за изгонването на нечистата сила не бях приета, помощ ми беше отказана. Защо се случи това, не мога точно да кажа. Дали свещеникът разбра каква сила се намира в мен или поради други причини, не знам. Но когато по-късно свещенослужителите разговаряха с този свещеник, той отбеляза, че те никога няма да успеят да изгонят този зъл дух от мен. И така аз се лутах и не знаех какво да предприема. В един от тези дни, съвсем отчаяна, се върнах от работа през обедната почивка и започнах да се моля на Бога: „Господи, аз не зная какво да правя по-нататък, свещеникът се отказа от мен, никъде повече не мога да намеря помощ. Помогни ми, Господи“!

След три часа при мен, в службата, дойде вярващ човек от местната баптистка евангелска църква. Той ми предложи Нов Завет и ми каза думи, които запомних за цял живот: „Аз искам да ви подаря Евангелието, мисля си, че сега то ви е много нужно“. Моето удивление нямаше граници. Той изслуша моя сбит разказ и заедно с мен се помоли. В този ден за първи път заспах спокойно и имах кратък отдих след мъчителни нощи. След няколко дни в Двореца на културата християните баптисти прожектираха филма «Исус». Пред публиката говори един от служителите на църква ЕХБ. Запознаха ме с него и аз му обясних своето положение. Ние се договорихме да се срещнем след няколко дни. Тогава в Курската църква ЕХБ бяха дошли свещенослужители от гр. Южний, които и преди са се сблъсквали с такива проблеми и Господ ми изпрати помощ в тяхно лице.

 

  1. ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ОБСЕБЕНОСТТА

ПЪРВИ И ВТОРИ ЕТАП

Презвитер Иван Вълков: През декември 1992 г. аз и дяконът от нашата църква Александър Иванович Пузанов трябваше да пътуваме за Курск. Понеже имахме немалък опит в евангелизирането на децата в училища, ние трябваше да съдействаме на курските вярващи в организацията на тази работа. В Курск всичко беше подготвено за нашето пристигане. Бяха запланувани срещи в училищата и Дворците на културата, но поради независещи от нас причини не можахме да тръгнем. Пътуването отложихме за февруари месец. На 16 февруари пристигнахме в Курск. Смятахме да останем там три дни и поради това веднага купихме билети в обратната посока, без да подозираме, че ще заседнем в Курск задълго. Същия ден, благодарение на това, че хората от местната църква предварително бяха организирали срещи в училищата, ние с дякона на баптистката църква, Иван Калуцкий, и други презвитери веднага пристъпихме към работа. До обед имахме прекрасни срещи с децата и учителите. По време на пътуването за поредното училище свещенослужителите ми разказаха, че неотдавна към тях се обърнала за помощ една невярваща жена, с която стават странни неща. Тя се обръщала към мнозина, но никой не можел да й помогне. Местните свещенослужители й обещали да се срещнат с нея и ни поканиха да се присъединим към тази беседа. Нашето време беше малко и ние отговорихме, че ако на Бог е угодно, ще можем да отидем с тях при нея по време на обедната почивка.

Същия ден по обяд се отбихме в библиотеката, където работеше тази жена, и се срещнахме с нея. Казваше се Галина Дмитриевна. Тя веднага ни покани на обяд у тях. По пътя успя да ни разкаже накратко за това какво става с нея и аз заподозрях, че работата е сериозна. Когато влязохме в апартмента, Галина Дмитриевна искаше веднага да започне да приготвя обяда, но аз пожелах първоначално да се помолим. Обикновено в случаите, когато се налага да се моля заедно с човек, който е под влиянието на нечисти духове, аз се моля с отворени очи. По време на молитвата тя започна да се клати насам-натам като махало. Такива проявления на нечистия дух ми бяха вече познати от неголемия опит, натрупан в работата с подобни хора. Аз прекъснах молитвата и, обръщайки се към нечистия дух, му заповядах в името на Иисус Христос да престане да се проявява. Помолих Галина Дмитриевна да седне.

Когато тя седна, нечистият дух се прояви чрез нея явно – той говореше чрез нейната уста, ръцете й започнаха да правят знаци, употребявани от екстрасенсите, чрез нейния поглед нечистият дух се опитваше да ни порази. В първото обръщение към нас той гордо и надменно заяви, че от нашата работа нищо няма да излезе, че той не е от тези пешки, с които съм имал работа в Южний. Като прорицание той даде много информация за църквите и за някои известни на мен личности от градовете Южний и Салехард (Русия). Информацията беше правдоподобна и по този начин той се опитваше да демонстрира своята мощ. Говореше, че с него ще си строша главата, държеше се почтенно, показвайки, че е много важна особа.

От предишния опит в освобождаването на хора, обсебени от нечист дух, аз знаех, че този процес изисква няколко часа усилена молитвена битка. Но използваната по-рано методика на работа в сегашния случай не даваше резултат в продължение на много часове. Без да се отчайваме, ние продължихме да работим. Тогава още не знаехме, че тази работа ще бъде дълга, че Бог е приготвил за нас многодневен процес на обучение, щяхме да се запознаем с методите за разпознаване на тънките тактики на сатана за пленяването и поробването на хора. По време на работата с Галина Дмитриевна Бог щеше да ни научи как да водим борба с цялата йерархия на демоническия свят. «Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият» (Пс. 143:1).

До вечерта ние двамата с брат Пузанов притивостояхме на нечистия заедно, след което поканихме един от презвитерите на местната баптистка църква – Юрий Михайлович Мамонтов, дякон Иван Александрович Калуцки и още няколко души да се присъединят към нас в тази борба. Активно участие в работата взе и Николай Шатунов, млад проповедник от същата църква. В течение на две денонощия без прекъсване ние водехме молитвена битка, пробвайки различни варианти за достигане на целта. А тя беше една: да освободим жертвата. Ние не допускахме и мисъл, че може да има друг изход. След няколко часа молитвено противостоене ни се отдаде, в името на Иисус Христос, да вземем власт над беса, така че той започна да изпълнява повеляваните му от нас действия: млъкваше по наша заповед, а когато му заповядвахме – говореше. В даваната от него информация имаше и лъжа, и истина. Ние проверихме няколко варианти за изгонването му, предложени от него самия. Тези варианти бяха подобни на онези, които в днешно време мнозина практикуват. Ние съзнателно проведохме всякакви експерименти, даже водехме с него открит диалог. Бесът неведнъж се преструваше, че излиза, но Бог ни показваше, че това е само имитация. Жестоко се мами този, който концентрира вниманието си единствено на видими проявления на излизане на злия дух и счита, че тези проявления са сигурен белег за изгонването му.

След двудневна изморителна работа, прилагайки поредния натиск, ние видяхме признаци за излизането на беса – по тялото на Галина Дмитриевна, в посока към главата се повдигна видима топка, така че косите й се опънаха, след което тя се успокои. Повече нищо не я мъчеше и ние помислихме, че се е освободила. Вечерта си отидохме от нейния дом и на следващия ден решихме да се приберем вкъщи. На сутринта обаче Галина Дмитриевна позвъни и каза, че бесът отново се проявил. Отменихме пътуването.

От първия ден на работата по освобождението ние бяхме настроени за едно – по скоро бесът да бъде изгонен. В началото работехме така: едни от нас се намират в молитвено противостоене, по същото време другите заповядват на беса в името на Иисус Христос. Четем Библията, отново се молим и повеляваме. Нашата цел беше: да положим максимум усилия, за да се избави тя от беса. На утрото на третия ден, като узнахме, че нечистият дух е имитирал излизане, но си е останал в жертвата, ние застанахме пред Бога в молитва, така че Той да ни открие какво да правим оттук нататък. Всеки от нас в духа си получи свидетелство, че работата трябва да продължи, но отношението към нея трябва да се промени. Продължихме работата в сградата на църквата. Обърнахме се за молитвена подкрепа към църквите в Молдова и в градовете Курск и Южний. Започнахме внимателно да изучаваме всичко написано в Библията по този въпрос. В присъствието на Галина Дмитриевна молитвено изучавахме Писанието, като на злия дух обръщахме внимание само при открита проява на агресия от негова страна.

Галина Димитриевна:

Описвайки тук няколко ключови моменти от духовната война, аз искам да обърна внимание, че въпреки всички заплахи на нечистия дух, Господ извършваше Своята работа. Отначало във всичко, което ставаше с мен, аз не виждах намесата на Бога, моите духовни очи бяха затворени. Но ден след ден все повече разбирах: колкото и да беше изкусен сатана, каквото и да предприемаше, Господ по чуден начин ни пазеше през цялото време. Чрез лъжа и измама и хитрост злият дух се стараеше да разруши всички опити на свещенослужителите за спасението на моята душа. Наред с грубостта и праволинейността, бесът използваше и тънки прийоми, за да уязви по-силно служителите. В продължение на цялата духовна битка злият дух нееднократно променяше лицето си. Отначало се представяше за Гладе, след това за Персийския цар и Левиатан, а по-нататък за звяра с двата рога, Агаг, Веелзевул, Амалик и накрая Луцифер. Господ разкри пред нас цялото му изкуство да мами.

Нашият ден започваше обичайно в шест часа сутринта с молитва. През целия ден течеше напрегната борба с малки прекъсвания. Дните ни по нищо не си приличаха, всеки ден узнавахме по нещо ново. В течение на всичките четиридесет дни свещенослужителите се молеха за моето освобождаване и ме укрепяваха във вярата. Но дяволът не искаше да ме пусне. Това може да се оприличи на момента, когато Господ каза на фараона: „Пусни народа Ми …“. Но фараонът търсеше всякакви варианти да не пусне народа. Нещо подобно ставаше по време на духовната битка, когато дяволът, като не желаеше да ме пусне, предлагаше на тези, които се молеха за мен, а и на мен самата слава и пари, известност и удоволствия, търсейки тези варианти, които биха ни заинтересували. Често по време на духовната битка изпадах в транс. В състоянието на транс моята воля беше безсилна и лукавият можеше да ме използва като обект, чрез когото да подава определена информация.В това състояние аз можех да наблюдавам следните протичащи в мен изменения:

– очите ми се затваряха;

– някои от петте чувства отсъстваха, а други се изостряха (изостряше се слухът);

– появяваше се усещането за пълзене на мравки по тялото ми и изтръпване;

– учестяваха се пулсът и дишането;

– наблюдаваха се непроизволни движения на мускулите;

– понякога се движех автоматически, не помнех как ставах, как ходех, какво правех;

– появяваше се голяма физическа сила, повдигах големи тежести, които в обикновено състояние не бих могла да повдигна;.

– чрез мен се съобщаваше информация, която не ми бе известна преди това ;

– сама по себе си бях жива и съществувах, но в същото време сякаш не живеех аз, а друг човек.

Според външните признаци (дълбоко вдишване, речта ставаше нормална, очите ми се отваряха – в смисъл, че духът преставаше да ги ползва) свещенослужителите определяха кога излизам от транс. Тогава оживяваше друга личност, аз самата. Можех нормално да беседвам и да разсъждавам с тях. Понякога за потвърждение или на шега те ме питаха: «Това ти ли си или не си ти?»

 

ДНЕВНИК НА ГАЛИНА ДМИТРИЕВНА

 

16 февруари, 1993 г. Ден първи. Начало на духовната борба.

След кратък разговор свещенослужителите започнаха да се молят. Нещо мигновено ме заклати като махало от една страна на друга. Като видяха състоянието ми, свещенослужителите разбраха всичко. Те започнаха да заповядват на нечистия дух в името на Иисус Христос да излезе от мен. Аз имах усещането, че нечистият се повдига от корема ми, стига да шията, но не излиза. Усещах силен натиск отвътре. Бесът се държеше нагло, предизвикателно и гордо и се опитваше да заблуди свещенослужителите, съобщавайки им определена информация. Той каза, че в моето тяло пребъдват няколко зли духа, че главният от тях бил Гладе, а останалите били по-ниски по ранг, като всеки заемал определен участък от тялото ми, че при тях всичко било разпределено на сфери на влияние. Злият дух говореше за духовната йерархия, за православието, за петдесетниците, за харизматите, за адвентистите. Той каза, че в учението на баптистите почти всичко било вярно, само че трябвало вярващите да се научат да се кръстят (с ръка като в Православната църква) и да използват това при изгонването на нечисти сили. Бесът предлагаше на един от свещенослужителите да възложи ръце на членовете на местната църква, а той (злият дух) в това време ще дава знамения направо в църквата.

Бесът изкусно променяше своя глас по тембър и по сила: от тъничък детски до груб и зъл. Разнообразието беше удивително. Пред нас се разиграваше своеобразен звуков спектакъл. Той убеждаваше свещенослужителите в невъзможността да изгонят всички останали духове, докато не изгонят главния от тях – Гладе, а главният не можел да бъде изгонен, понеже него не го пускал сатана. А ако той излезе без разрешението на сатана, ще му се случи нещо много лошо. Бесът предлагаше да бъде изгонен от отделните части – от главата, ръката, краката.

17 февруари, 1993 г. Настойчиви опити от страна на нечистия дух да отклони свещенослужителите от истината. Той предлага свой собствен метод за изгонване на нечисти сили, при който на главата трябвало да се постави печата на Светата Троица. Пробва да порази свещенослужителите чрез сензорика и врачуване, но се ядосва и крещи: «Върху тях е Светият Дух!»

Подчинява се на повеленията в името на Иисус Христос. Когато не желае да говори, стиска силно моите челюсти и се отвръща настрана, а аз не съм в състояние да отворя устата си. Зрението ми е силно напрегнато. Имам чувството, че нечистият дух гледа през моите очи презрително и нагло. Той не престава да ни убеждава, че моята ръка лекувала чрез Божията сила. Когато моите челюсти се сключват, ръката ми сама се вдига, прекарва длан по устните ми и едва тогава мога свободно да говоря. С това той показва, че моята ръка, имаща сила от Бога, уж премахвала всяко негово влияние.

В продължение на целия ден нечистият дух излива река от лъжи. Наричайки в самото начало себе си Гладе, по-късно се превръща в Персийския княз, а след определено време се назовава Амалик. Бесът тънко подвежда към определени места от Писанието, опитвайки се да наведе свещенослужителите на определени мисли, като желае някак си да ги улови. Произвежда бурна реакция (сълзи, викове), създавайки такова впечатление, сякаш свещенослужителите са се досетили как да му въздействат и на него му е много зле от това. Ако слушате злия дух и му се доверявате, то той ще ви разиграва като по ноти и ще ви измами.

В края на деня при заповедта отправена към него да излезе, голяма топка започна да се движи в моето тяло по посока към главата, сякаш духът наистина излизаше. Но стигайки до там той не излезе, а много лекичко се спусна отново, така че външно не се забеляза нищо. Аз чувствах, че нещо чуждо остана да присъства в мене, усетих леко, едва забележимо потреперване на ръката и крака, което ме смути и предизвика съмнение в моето освобождение. Свещенослужителите ме успокоиха и заминаха, но още преди да заспя нечистият дух отново се прояви. Бесът искаше да се притаи, да се скрие, да излъже свещенослужителите, така че те да си заминат. Той започна да ме заплашва, за да мълча и нищо да не им казвам.

18 февруари, 1993 г. Днес прегледах вестниците, списанията, брошурите, книгите за НЛО и екстрасенсите, които бяха вкъщи и ги изхвърлих всичките. Когато изхвърлях вестника, в който пишеше за Мария Стефания, злият дух каза пренебрежително: „Нея можеш да не изхвърляш, нейната дарба да лекува е от Бога“. Но когато изнесох от къщи всичката литература на тази тема, бесът, ругаейки и злобеейки, призна, че Мария Стефания е най-добрата от всички, които злите духове използват за своите цели. Думите на злия дух се променяха с невероятна бързина в зависимост от това, каква цел преследваше той.

Свещенослужителите отново пристигнаха и аз им разказах за полтъргайста в моята квартира. По-рано съвсем бях забравила за него. Те извършиха молитва за освещение на моя дом и духовната битка продължи.

Днес бесовският дух ме използваше като пророчица.Над мен сякаш се появи стълб от сгъстен въздух; усещах, че върху ми се спускаше някаква сила , тялото ми се наливаше, както течност се налива в съд. То стана неподвижно, зрението ми малко се замъгли, очите гледаха в една точка и само устата ми произнасяха пряко моята воля: «Нечистият дух е един от царете, силен и коварен, в къщата се намира духът Фул – свободен и горд, съществува опасност за всички.» Информацията се подаваше на няколко етапа, а накрая следваше подпис: „Господ Бог“.

19февруари, 1993 г. Сутринта отидохме в църквата. Когато стигнахме там, почувствахме особена обстановка: в атмосферата около църквата като че ли се долавяха някакви тътени, усещаше се голямо духовно напрежение, чуваше се силен кучешки вой. Когато свещенослужителите започнаха да се молят, нечистият дух ме хвърли върху тях, оказвайки съпротивление на молитвата.

Какво чувствах аз през това време? С ума си отлично разбирах, че не трябва да ги бия, но моето тяло се намираше под властта на жестока чужда сила и в този момент не можех да го управлявам. Свещенослужителите не встъпваха в разговори с бесовския дух. Когато един от тях произнесе: „Господ те поразява…“ (обръщайки се към злия дух), неведома сила ме постави като кукла на стола. Известно време бях като в сън, а презвитерите противостояха в молитва.

В продължение на целия ден бесът вдигаше ръцете ми за «подхранване» (както той сам се изразяваше), използвайки ги като антени, крещеше и призоваваше своите от духовния свят за помощ. Аз пък, намирайки се в състояние на неподвижност, започнах да усещам странни движения по своето тяло, сякаш то беше обвито спиралообразно с дебела връв и въжето постепенно се развиваше. Изведнъж моите крака, ръце, цялото ми тяло излизаше от състоянието на неподвижност. Нещо ме подхвърляше като топка, подскачах и продължавах да действам, намирайки се под властта на злата сила. Нечистият дух се представяше за Левиатан. Денят беше много тежък.

 

20февруари, 1993 г. Днес се опитах да си спомня имената на някои екстрасенси, по методиката на които изпълнявах едни или други действия. Нечистият дух, въздействайки на ума ми, не ми даваше да сторя това. Имах чувството, че бесът искаше да обърка всичко в моята глава. Той вдигна ръцете ми като за подхранване. Когато служителите положиха Евангелието върху ръцете ми, действията на нечистия дух бяха парализирани. След това положиха Евангелието на главата ми и веднага ми стана леко. Обложиха цялото ми тяло с Евангелия и в него пламна някакъв вътрешен жар, гореше отвътре, постоянно ми се пиеше вода. Тънката уловка на сатана се състоеше в това, ние да погледнем на Евангелието, като на свещен предмет, който може да донесе изцеление или подобрение. При налагането със Стария Завет, злият дух не реагираше. А при налагането с Новия Завет, настъпваше облекчение. Сякаш Старият завет нямаше сила, а Новият имаше. Но ние знаем, че цялото Писание е боговдъхновено, а това беше още един опит на врага да ни отклони от истината.

Във втората половина на деня около църквата се появиха огромни ята врани. Те се вълнуваха, грачеха, едва не се удряха в прозорците. Ние всички се удивлявахме на явлението. Бесът крещеше, викаше ги за помощ и ги молеше да му дадат сили. Протягаше ръцете ми към пода и говореше: „Майко моя, бездно“! и жадуваше за подкрепа оттам.

Презвитер Иван Вълков:

Ако в първите няколко дни ние усещахме силна съпротива от страната на демоните, даже по някое време те правеха опити да ни изплашат чрез страшни звукови ефекти (в една от вечерите цяла глутница от котки, друг път кучета с див вой и лай се удряха в желязната врата на входа на мазето, намиращ се под прозореца на стаята), то впоследствие започнахме да наблюдаваме как те малко по малко предават позициите си. Това бе особено видно на 25 февруари. Сутринта, докато пеехме песента „Слава на Христа“, ми дойде наум , че пред Иисус ще се поклони всяко коляно. По-рано по време на молитва бесът винаги хвърляше Галина Дмитриевна възнак на земята. Този път аз взех инициативата и заповядах на демона в името на Иисус Христос да се поклони на Христа до земята. Реакцията от негова страна беше крясък на ярост. При следващата заповед, вече стоящ на колене, той се опираше с ръце на пода, за да не се поклони. Костите и ставите на Галина Дмитриевна пукаха, когато при поредната заповед той все пак се поклони седем пъти на Христа. По-нататък при всяко непредсказуемо проявление от негова страна с цел да навреди на Галина Дмитриевна, ние можехме да пресичаме действията му моментално, нашите заповеди имаха все по-голяма сила.

Трябва да се каже, че ние, заедно с Галина Дмитриевна, посещавахме всички служби. На 21 февруари се върнахме от вечерното събрание и легнахме да спим. Аз, Саша Пузанов и Коля Шатунов спяхме в една стая, а Галина Дмитриевна със своята седемнадесетгодишна дъщеря Юлия в друга, редом с нашата. Посред нощ ме събуди Божията сила. Отворих очи. Към мене с бесовска сила се бе устремил в скок силуетът на Галина Дмитриевна. Ръцете й бяха протегнати напред, за да ме удуши. В същия момент от мен към беса блесна нещо подобно на електросветкавица. Цилиндричен стълб с цвета на морска вода беше зафиксирал Галина Дмитриевна в това положение. Шум нямаше, но и Коля, и Саша се събудиха и я видяха така.

От самото начало на борбата Бог ни вдигаше през нощта на всеки час за молитва. Още след първите дни на несъстоялото се моментално изгонване Бог ни откри, че Той е допуснал гордия и надменен дух да влезе в този съд, Галина Дмитриевна, за да извърши съд над него чрез нас – слаби и немощни човеци, надарявайки ни със Своята власт, и даже чрез нея – жена, научена с вяра да заповядва на беса. Тази нощ Бог застави духа да разкрие всичките си възможности за въздействие върху хората в различни сфери.

Галина Дмитриевна:

22 февруари. Активното проявление на бесовския дух започна през нощта в 00:30 ч. Течеше информация за знаците на врачуването, сензориката, урочасването, проклятието, за числото 666, за позициите на различните видове единоборства (карате, ушу, таекундо, кунг-фу, айкидо и т.н.). Нечистият дух поставяше моето тяло в най-различни пози, за които аз по-рано дори понятие си нямах. Никога в своя живот не съм се интересувала от тези спортове и много се удивлявах от това, което се случваше с мен.

27 февруари. В този ден аз се покаях. По-рано разбирах, че съм грешна пред Бога, но вина за това не чувствах. Разсъждавах така: „Какво толкова съм направила? Аз не съм лош човек, не съм пияница, побойница, върша добри дела, на никого не желая зло. Защо трябва да се кая и да променям живота си“? Но след десетте дни на духовна битка моите разбирания донякъде се промениха. Покаях се с мисълта, че трябва да направя това, тъй като без него моето освобождение е невъзможно.

2 март. От този ден духовната битка продължи в моя дом. Беше ден на изкушения от страна на бесовския дух. Той предлагаше на свещенослужителите да му се поклонят, като обещаваше да им даде всичко, което им е угодно: власт, почест, известност, сила, пари, удоволствия. Отбелязваше, че те не били лоши, че биха могли да работят заедно с него (беса) и да вършат добре неговата работа. Нечистият дух счита себе си за много силен и не иска да се покори на Христа.

Когато бесът усети, че свещенослужителите не мислят да му се покланят, започна да атакува личните качества от характера на всеки един от тях, уязвявайки най-слабите и болезнени места.

През този ден бесът много хулеше Христа. По-късно се завря в ъгъла, сякаш се криеше от някого, гледайки постоянно нагоре в една точка. Създваваше се впечатление, че присъства още някой, от когото бесът много се бои. Злият дух, въпреки че беше повален на пода, яростно се съпротивляваше, като пъчеше гърди и повтаряше: «Аз съм най-гордият, аз съм най-силният.»

4 март. Демонът въздейства на служителите на църквата чрез тежък сън. Нечистият духа и клепачите им натежават, затварят се и те започват да се унасят. Възниква желание да паднат и да заспят и им е много трудно да се молят и съсредоточат. За пръв път от началото на духовната битка, свещенослужителите си спомнят момента, когато учениците на Христа заспаха в Гетсиманската градина, макар че Той им бе заръчал да бодърстват.

Бесът заплашваше и мен през този ден. С времето тези заплахи по мой адрес придобиваха все по-злобен характер. Той ми обещаваше да ме направи инвалид, да превърне живота ми в жалко съществуване, желаеше моята бърза смърт. Но в това време аз не се боях от тези заплахи и ги възприемах някак спокойно. Господ пазеше моята психика от влиянието на подобни нападки.

5 март. Злият дух разказва как мами хората. От началото основно говори истина, а след това внимателно прибавя и по малко лъжа. Съотношенито между истината и лъжата отначало може да бъде 99% към 1%. Но когато човек приеме 1% лъжа и повярва, сатана действа вече по-уверено, като го мами все повече и повече. Съотношението бързо се сменя в полза на лъжата и докато се човек се опомни, ще се е намерил в мрежите на лукавия.

Злият дух разкрива каква сила имат парите и много се радва, че всичко се купува и продава: чест, съвест, любов, власт, тяло, душа… При това не трябва да полагаш особени усилия, за да уговориш хората. Бесът казваше така: „Повечето хора са много слаби духовно. Ето, например, тези, които стоят на пазара… Те всички са мои. Само им покажи сребро и са готови да направят всичко, каквото ти е угодно. Аз мога да ги манипулирам както си искам. Християните също са слаби. Мнозина се страхуват от този непонятен, зъл, тъмен духовен свят. Въпреки че знаят Словото Божие, не умеят да го прилагат в своя живот, не го използват като оръжие“.

6 март. Отново и отново бесът се опитваше да ни убеди в целителната сила на моята ръка, че това е Божи дар, повтаряйки: „Все едно ще мога да й попреча да изгонва бесовете с ръката си. Тя ще нанесе много вреда на нашите“. Започна да развърта ръката ми като перка, да я обръща наопаки от раменната става с такава сила, че даже свещенослужителите едва я удържаха. Днес нечистият дух много се смееше над нас, заявявайки: „Къде е вашият Бог? Защо не ви помага? Няма Го вашият Христос, Той въобще не съществува. Ако Го имаше, щеше да чуе молитвите ви. А ето аз съм тук. Това е моето царство и аз всичко мога“.

7 март. Както обичайно денят започна с молитва. По време на молитвата отново паднах на пода. Презвитерите ми помогнаха да легна на дивана. Злият дух ме постави в състояние на немощ и неподвижност. Лежах като парализирана. Всичко чувах, но не можех да говоря. Свещенослужителите извършиха молитва Господ да порази влиянието на нечистия дух, след което моето състояние се нормализира. Аз станах, приготвих се и отидохме на служба в църквата.

8 март. Заплахите от страна на бесовския дух нарастваха. Той изискваше: «Хвалете Луцифера!», и ни заплашваше със сатанистите, които щели да ни заколят всичките и да ни къпят в собствената ни кръв. Опитваше се да заговори свещенослужителите, предлагайки на всеки от тях да му предскаже бъдещето. Бесът много съжаляваше, че не ме е взел още по-рано, по време на пророчеството, когато ми предлагаше да се свържа с моя мъртъв баща.

Вечерта ние се върнахме от молитвения дом късно. Съседите предадоха на моята дъщеря лалета, уж от някакъв млад човек. След 30-40 минути на дъщеря ми й стана лошо, започна да й се повдига, болеше я главата. На мен също ми стана зле. През нощта състоянието на дъщеря ми се влоши. Свещенослужителите извършиха молитва над нея и веднага й олекна. На сутринта един от тях се помоли за унищожаването на проклятието чрез цветята (ако имаше такова). Ефектът беше поразителен. Цветята изведнъж увяхнаха, стеблата им клюмнаха и се наклониха до масата, но увяхналите цветчета не окапаха. а се покриха с язви. Обикновено при лалетата първо окапва цветът, стеблата остават прави. В тази същата ваза стояха подарените по-рано от свещенослужителите лалета, те, както и преди, си оставаха свежи.

10 март. Молитвите все повече и повече започнаха да дразнят духа. Той злобно говореше: «Молите се, молите се, а времето си върви. Вие се молите, а ние не си губим времето и си вършим нашата работа.» Бесовската реч е подобна на мръсен източник: ругатните се преплитат с лъст, уговорките със заплахи, но свещенослужителите не влизаха в никакъв разговор с беса.

11 март. В този ден беше предложено да има молитвено служение за мен. Отначало аз кратко се помолих. По време на молитвата реакцията на духа беше рязка: бунтуваше се, крещеше, заплашваше. Вътре в корема ми чувствах някакаво парене, което все повече нарастваше. В един миг цялата се изпотих и станах толкова мокра, като че ли съм излязла от банята. Краката ми сякаш бяха от памук, бях слаба и ми се виеше свят. Нещо подобно беше ми се случило на 20-ти февруари, но при съвсем други обстоятелства. Нечистият имитираше опити да излезе от тялото ми, но сякаш някой не го пускаше. А след заключителната молитва той се успокои. Все повече се удивлявах откъде намирам сили да издържам всичко. Вечерта, когато легнах да спя, преживях нещо много неприятно. Ясно усещах, как по мене ходи невидима котка, но усещанията бяха като наяве. Станах и разказах на свещенослужителите и те се молиха в продължение на цял час. Бесът говореше, че това влияние било от съседката, която се превръщала в котка и се опитвала да ми навреди, че тя (съседката) отдавна правела магии на всички. Тук също можехме да попаднем в заблуда, защото целта на духа беше да настрои съседите един срещу друг, да създаде непоносима атмосфера на съвместно съжителство. Сатана разрушава първоначално семейството, а след това продължава по-нататък. Лукавият подкопава отношенията със съседите, с колегите, с познати и с приятели. Духовете даже могат да се явяват насън в образа на съседите или познатите, така че да ни настроят против тях. Аз също изживях всичко това.

 

Презвитер Иван Вълков: От първите дни на духовната битка църквата в Курск ни поддържаше молитвено, а който можеше и желаеше, пребъдваше в пост. По предложение на църквата, със съгласието на братския съвет всяка вечер се провеждаха служения във вид на разбор на Божието Слово и беседи на следните теми: „Израстване във вярата“, „Освещение“, „Ходене по дух“, „Кръщение със Светия Дух и измамливо кръщение“. След двадесетина дни на борба за освобождаването на Галина Дмитриевна, която се водеше от няколко презвитери, аз предложих в тази борба да вземе участие целият братски съвет. Това щеше да им даде възможност да придобият навици за подобна работа. През първата вечер бесът се опита да компрометира един след друг всичките свещенослужители. Даваше на всеки характеристика, като напомняше за стари грехове. В името на Иисус Христос това му бе забранено. Всичко това беше още едно свидетелство че случващото се с Галина Дмитриевна се дължи не на психическо отклонение, както някои твърдяха, а на това, че в нея присъстваше силна демонична личност, която притежаваше големи познания. Интересен е фактът, че Бог сам регулираше това проявление. За определено време Бог го скриваше като в кутия. Тогава пред нас беше личността на Галина Дмитриевна – ние разговаряхме, смеехме се, молехме се. Когато Бог му разрешаваше да се прояви, ние продължвахме борбата за освобождение. По време на съвета на свещенослужителите, обикновено след молитвата на Галина Дмитриевна, бесът се проявяваше и ние в продължение на два часа се молехме за нейното освобождение. След края на молитвата му забранявахме да се проявява и спокойно се прибирахме вкъщи.

 

Галина Дмитриевна:

12 март. Злият дух въздействаше на гърлото ми, едва можех да говоря, имах температура, болки. Свещенослужителите се помолиха и симптомите на болестта веднага започнаха да изчезват.

Бесът се опитваше да ми отмъсти, като ми повреди гръбнака. Огъваше ме назад с такава сила, че ми се струваше как още малко и прешлените ми ще започнат да пукат и да се разпадат. Особена болка възникна в тилната част. Силно схващане скова десния ми крак. В църквата някои смятаха, че не трябва да бъда държана в тези моменти, когато нечистият дух започне да ме бие. Но аз съм благодарна на свещенослужителите за това, че въпреки всичко, те ми помагаха, иначе бих останала инвалид.

14март. Лукавият се опитваше да смути моя дух. Изпрати ми сън със следното съдържание: «Презвитерите ще си тръгнат, ще те изоставят, нищо няма да се получи, освобождение няма да има. На беса беше известно, че аз съм много слаба във вярата, много неща не знам и не разбирам. Преди всичко ме мъчеше въпросът – на кого сега да се надявам? Свещенослужителите са редом с мен – разсъждавах аз, – а Иисус Христос е далече на небето. Тогава аз просто не разбирах докрай, че Иисус Христос, посредством Светия Дух, е винаги с мен.

15март. Както винаги, с настъпването на утрото, свещенослужителите започнаха да се молят. В следващия момент езикът ми взе да се преплита, след което злият дух заговори чрез мен на някакъв странен език – много отчетливо и с интонация. В този ден ми стана ясно, че сатана дава и дар за говорене на чужд език. Аз обаче не разбирах казаното, презвитерите също.

В промеждутъците на молитвите, когато се опитвах да чета Евангелието, бесът постоянно ми изпращаше тежък сън и не можех да уловя смисъла на прочетеното. Нечистият дух създаваше всевъзможни препятствия, така че истината да не влезе в моя разум. Потискаше всяко мое желание да се моля.

18 март. Бесовският дух говори, заеквайки. Още един път Бог ни показва неговите възможности. Разсъждавахме със свещенослужителите върху метода за лечение чрез урина (уринотерапия). Библията казва, че това е осквернение на тялото. А аз дълго време се бях лекувала чрез този метод. Вечерта на молитвеното богослужение имах силни болки в цялата дясна половина на тялото си.

19 март. От сутринта всички ни оборва сън. Свещенослужителите дремят и всеки сънува нещо. Впоследствие се изясни, че съновиденията им имат почти еднакво съдържание. Чрез тях злият дух оказва влияние на нашите мисли и чувства, на психиката ни.

Днес нечистият се прояви още в една посока. Моите ръце, независимо от мен, започнаха да възпроизвеждат думи по азбуката на глухонемите. По-рано не бях се сблъсквала с това, не съм знаела и един жест от тази азбука.

20 март. На молитвеното служение имаше силен духовен натиск върху всички свещенослужители. За мен се молиха около 15-20 човека. И при всички се наблюдаваше състояние на силна умора. Бесът пречеше на презвитерите по време на молитвата чрез сънливост и на тях им беше трудно да се съсредоточат, мислите им се разпиляваха някъде.

21 март. Неделен ден. Обикновенно в такива дни духовната битка не се водеше и аз заедно с всички посещавах служенията и хвалех Господа.

На вечерното служение за първи път в неделя ми стана много лошо. По време на служението проповедта беше свързана с положението в Русия. Църквата беше в пост и молитва за руския народ и правителството. Нечистият дух беше разярен, крещеше, че не трябва да се молим за Русия. През всичките дни не е имало такова силно съпротивление, както през този. На братския съвет ме внесоха на ръце. Злият дух се стремеше към Москва. Невидима сила ме теглеше като струна в посока към тавана. Бесът крещеше, гореше от желание да промени нещо в Москва, вдигаше много шум.

23 март. По време на молитвата сякаш нещо държеше моя гръб. Създаваше се впечатление, че вътре в мен има метална шина. Всичко беше последвано от съкрушение и обилни сълзи. Отначало аз не придавах особено значение на това, но по време на втората молитва още по силно почувствах неестествеността на своето състояние. Започнах да се моля в духа си: «Господи какво става с мен? Ако това е хитрост на сатана, разруши неговия план и изяви лъжата.»

Крещейки, бесът ме хвърли на земята на земята, а отвътре в мен се чу глас: „Не им казвай“! Свещенослужителите разбраха, че това е имитация на Светия Дух. За неопитния човек е много трудно да направи разлика между действието на Светия Дух и имитацията. В този ден се почувствах съвсем безсилна, навярно напрежението от последните дни се отрази на моето здраве. Аз легнах да отдъхна, затворих очите си и изведнъж, чрез някакво вътрешно зрение, видях себе си отвътре. Там е тъма и в тази тъма с огромна скорост се придвижва ярка светеща точка. Това много прилича на опита на муха да излезе от затворен съд, като се мята насам-натам.

24 март. Когато Божиите служители се молеха, нечистият дух се прояви чрез миризма на тор. Сякаш вятърът я бе довял отнякъде. Веднъж вече аз бях усещала тази миризма. Беше преди срещата ми със свещенослужителите. Отивах на работа и чух мяукането на малко котенце. Огледах се, но никъде не го видях. Когато обаче прекрачвах прага на вратата, моите колеги ми казаха: Погледни, кого си довела със себе си? Аз се обърнах и видях котенцето. То имаше много странно поведение и всички отбелязаха това. По особен начин то се хвърли върху мен, желаейки да седне на рамената ми и на главата ми. Ето в този момент аз усетих тази неприятна миризма. Тогава ми се стори странен фактът, че котенцето е много чисто, домашно, а вонята която лъхаше от него беше неописуема.

Вечерта на молитвеното служение проявите на злия дух бяха съвсем леки (тежест в краката, леко полюшване, топла вълна по тялото). Състоянието ми беше спокойно, нечистият мълчеше. Свещенослужителите се помолиха той да се открие и действието му се възобнови.

28 март. Свещенослужителите получиха откровение: „Прибери меча в ножницата“. Те решиха, че духовната битка е завършила. Извършиха благодарствена молитва към Господа. Скоро презвитерите ще тръгват, а аз съм в смут – какво ще правя по-нататък.

29 март. Един от презвитерите ме учеше как да заповядвам в името на Иисус Христос. Нечистият дух не искаше да се подчинява, вълнуваше се, въртеше се. През нощта състоянието ми се влоши. Цялата съм като натегната струна, вътрешно напрегната, ръцете ми изтръпват.

31 март. На утринната молитва нечистият дух въздейства на мозъка ми. Аз усещах, че дясното му полукълбо натежава, появиха се вълни, които се концентрираха в един сноп, а после в светло петно. Беше ми показано как се открива третото око. За злия дух няма прегради, той може да преминава навсякъде, да облее мозъка от всички страни. Първоначално се издига по гръбначния стълб, след това преминава точно по средата между полукълбата на главния мозък напред по направление към челото. Обхожда надълго и нашироко, концентрира се в една или друга точка на главния мозък.

Във връзка с това си спомних за учението за жизнената енергия, намираща се във всеки човек. Тази енергия уж дреме в организма. Препоръчва се тя да се стимулира и мислено да се насочва по гръбначния стълб до главния мозък и обратно, или да се завърти спираловидно. Мисля, че по този начин сатана още повече поразява мозъка.

Презвитер Иван Вълков: За четиридесет дни работа ни се наложи да изпитаме върху себе си много нападки и силни въздействия от страна на злия дух. Едно нещо обаче особено ще се запомни. В един от последните дни на работата (а той беше и трети ден от поста) рано сутринта, когато ние се молехме, усещахме върху себе си такъв силен духовен натиск, че даже не можехме да произнесем молитвите си на глас. Понякога и преди чувствахме присъствието не само на намиращия се в Галина Дмитриевна дух, но и на други, притичващи му се на помощ. Този път атмосферата беше толкова наситена от присъствието на тези сили, че не бяхме в състояние да се молим, затова решихме да се опитаме да пеем. Но и за това силите не ни достигнаха – успяхме да изпеем само един куплет. От страна на беса, намиращ се в Галина Дмитриевна, агресия не се прояви, обаче външни духовни сили оказваха такова влияние, че ние, съкрушени духом, лежахме на пода, всеки призовавайки в себе си Бога на помощ. Тогава си спомнихме битката на Христа в Гетсимания, безсилието на учениците пред натиска на тъмата, техния неестествен сън под въздействието на тези сили. Именно в този ден стана прелома в нашата работа, вторият етап беше завършен. Първият етап протече през първите десет дни, това беше борбата за спасението на Галина Дмитриевна. До нейното покаяние беше много трудно – тя не участваше в работата, надяваше се само на нашата помощ. На втория етап Бог ни обучаваше на всички тънкости в борбата с измамата. Това вече ставаше с помощта на Галина Дмитриевна, която ни даваше всякаква информация и приемаше молитвено участие в противостоенето на злия дух. Благодарение на това ние стигнахме до положение, когато Галина Дмитриевна можеше сама в името на Иисус Христос да му заповядва и да не се подчинява на неговите злонамерени планове. Този ден беше кулминационен за всичките свещенослужители, приели активно участие в работата. По време на молитвата ние всички едновремено получихме свидетелство, че битката свърши. В духа на всеки от нас беше казано Словото Божие: „Прибери меча си в ножницата“(Йоан 18:11). Потискащата преса беше отмахната. Тримата с лекота се изправихме, (дотогава бяхме на колене), усещайки в духа си радост, мир и покой. Трябваше да започне третият етап. Галина Дмитриевна, която в началото беше жертва на демоничните сили, трябваше, след курс на обучение, да премине в настъпление срещу тях. На нея й предстоеше да се научи самостоятелно да води борба и в Христовото име да вземе власт над този горделив дух, да го победи и, чрез неговото обезсилване, да се сдобие с пълна свобода. Точно така и стана впоследствие.

Галина Дмитриевна: Дойде денят на раздялата, свещенослужителите си заминаха. Аз се притеснявах, мислите една след друга дълбаеха моето съзнание: Какво да правя по-нататък, кой ще ми помогне сега, кой ще ме подкрепи и настави?

За тези 40 дни на духовна битка аз така привикнах със свещенослужителите, че те станаха за мен наистина като родни братя. Преди отпътуването си те ме научиха как да противостоя на нечистия дух, да му заповядвам в името на Иисус Христос, във всичко да уповавам само на Господа, от нищо да не се боя и обезателно да работя над себе си. Аз се доверявах на техните думи, защото вече знаех, че чрез тях ми говори Господ.

Главното беше да изучавам Божието Слово, да се моля, да постя, да премахна греха от своя живот. Вече знаех на какво най-много да отделя внимание, пред мен беше живият пример в тяхно лице. На пръв поглед това може да изглежда незначително. Но не е. Те бяха пример за Христовата любов, разбиране и състрадание, които се изразяваха в силното им желание да изтръгнат моята душа от оковите на сатаната. Вероятно това изигра решаваща роля в моя живот и окончателно ме утвърди. В началото се съмнявах дали ще имам подобна подкрепа и от страна на местната църва, понеже знаех за противоположните мнения на някои членове на църквата относно моя случай.

Но Господ не ме остави. Свещенослужителите организираха молитвена група и всеки четвъртък се молеха за мен, изслушваха моето мнение, даваха ми съвети. Това беше огромна подкрепа за мен. Освен това някои презвитери периодично ме посещаваха вкъщи. Действаше и женска молитвена група. Аз все повече и повече укрепвах и разбирах, че основната тежест на духовната работа пада лично върху мен. През този период разбрах, че трябва да се надявам не на човек, а единствено на Господа. Ако аз лично приложа всички сили и действам, Господ ще извърши своето дело. Но ако не се стремя да противостоя на лукавия и да укрепвам, то никой човек не може да ми помогне. На този етап сатана ми изпращаше сънливост и леност, нищо не ми се правеше, обземаше ме безразличие. А трябваше да вървя напред и да побеждавам при всякакви обстоятелства понеже Господ казва: «Побеждаващият ще се облече в бяла дреха…» (Откр. 3:5) И започнах бавна, пипкава работа над себе си.

 

ТРЕТИ ЕТАП

Презвитер ИВАН ВЪЛКОВ: Свидетелството «Освобождение чрез вяра» е написано няколко години след духовната борба. Галина Дмитриевна направи неголям обзор на събитията от 1993 година и описа самостоятелната си борба през следващата година, завършила с пълно освобождение от нечистия дух.

 

ГАЛИНА ДМИТРИЕВНА

Освобождение чрез вяра

Освобождение на волята. Първият етап от освобождението на моята душа започна на 16 февруари 1993 г. В какво състояние обаче беше моята вяра до момента на срещата ми със свещенослужителите? Съществуваше само търсене. Представите ми за Бога, за Христос се основаваха на мимолетни разговори с хора, които сами бяха далеч от истината. И само благодарение на Господа и презвитерите, аз разбрах, че вярата не е играчка (ако искам – вярвам, ако не искам – не вярвам ), тя е необходима на човека и изисква много труд и усилия.

През първите дни от срещата ми с тях разбрах, че има друг Иисус Христос, когото аз не познавам. Оказа се, че Той е винаги до мен, всичко знае, вижда и желае да ми помогне.

Въоръжени със Словото Божие и с молитви, свещенослужителите започнаха да работят с мен. Аз не разбирах за какво толкова дълго се молеха, нито какво става с мен благодарение на тези молитви. Въпросът какво ще бъде след освобождението, не стоеше изобщо пред мен. Аз все още не се замислях дълбоко за това, ще ходя ли на църква, ще служа ли на Господа. Желаех само едно – да получа освобождение, а след това ще мисля какво да правя: дали сериозно да се замисля над своя живот, или да продължа да живея както преди.

Виждайки любовта и вниманието, с които се отнасяха към мен презвитерите, аз все повече се удивлявах, как можаха те да оставят своите семейства и да посветят толкова време на мен, борейки се за спасението на моята душа. Разбира се, всичко извършваше Господ чрез тях, но аз бях поразена, че в света съществуват хора, които искрено обичат Бога и желаят да ми помогнат. Това не се побираше в главата ми. Аз напълно им се доверих и се стараех да търпя, без да унивам, да им помагам с каквото мога в духовната борба. Именно тази проявена към мен любов изигра решаваща роля в моя живот. Малко по-късно аз се сблъсках с много разумни доводи и разсъждения, но не те оказаха над мен благотворно въздействие, а само Христовата любов.

Въпреки твърдата вяра църковните служители в Господа Иисуса Христа, в началото не бях сигурна, че ще могат да ми помогнат, тъй като състоянието ми беше много тежко. Но ден след ден, общувайки с тях, живеейки един до друг, аз се облегнах на тяхната вяра. Получи се съвсем като в Евангелието: „И Той като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете“(Лука 5:20).

Постепенно презвитерите започнаха да ме учат, откривайки ми очите за много неща, в които по-рано се заблуждавах. Започнах да чета по малко Евангелията. Аз виждах как нечистият дух предприемаше всякакви мерки да ме задържи в своите примки.

В този период бях като перушинка във водата, накъдето духнеше вятърът, натам плувах и аз, тоест моята воля беше в пълна зависимост от сатана. Не можех да противостоя на неговите нападки и да вземам каквито и да било решения.

Имах неправилни разбирания: ако Господ държи всичко в своите ръце, то аз трябва само да чакам и от своя страна нищо да не предприемам.

На десетия ден от духовната битка се изповядах и се покаях. Вече знаех, че единственият правилен път за освобождение е чрез покаянието и вярата.

 На 40-ия ден свещениците заминаха. Аз трябваше сама да продължа духовната битка. Вече можех да вземам решения и да противостоя на нечистия дух, но все пак бях смутена: оставам сама, а пълното освобождение все още не е настъпило. Какво да правя? Чувствах се недобре, нападките от страна на злия дух продължаваха, като влиянието му се засилваше особено нощем. Както и преди въздействието на бесовския дух се повтаряше с акуратна последователност. То бе същото, както по време на духовната битка, но вече не с такава сила. Често произнасяните заповеди в името на Иисус Христос ми даваха твърдост, волята ми укрепна до такава степен, че вече не се съмнявах в освобождението си.

Нечистият дух промени тактиката, той се опитваше да ме изолира в самота. Около мен сякаш имаше духовна стена: някои не ме разбираха, някои се бояха да общуват с мен, а против други бесът успя да настрои самата мен.

Беше такъв период, че сякаш се намирах в каменен долап. Опитвах се да разбера какво се случва, но всичко бе безполезно! Обаче желанието да победя се оказа по-силно. Моят възроден дух въставаше срещу лъжите и всичко предлагано от сатана. Освен това трябва да кажа, че в дните на духовната битка много неща ми станаха ясни. Утвърждаване във вярата. Думите: „Христос е с теб“, произнесени от брата на заминаване, аз осъзнах по-късно. Опитвах се да отхвърля съмнененията, че когато свещениците си тръгнат, ще се свърши всичко, дори ще се върне ужасното, каквото беше преди. Като следях ежедневно злобата на бесовския дух, аз чувствах, че моето придвижване напред, макар и бавно, продължава. Но пълното освобождение на тялото оставаше все още в бъдещето, в процеса на тази борба трябваше да укрепне вярата ми. В духа си вече разбирах, че това е най-правилният, макар и тежък, път. Когато нечистият дух ми пречеше да чета Божието Слово и да се моля, аз му забранявах в името на Иисус Христос и му нареждах да престане. Не веднага, но се подчиняваше. Злобееше, ругаеше, раздрусваше ме, плашеше ме, но се подчиняваше. По-късно започнах да му заповядвам да излезе от мен: В името на Иисус Христос, чрез Неговата Кръв, чрез Неговата Власт, чрез Неговата Сила ти заповядвам, нечисти душе, излез от мен и никога повече не влизай. Ответните действия на демона бяха разнообразни. Първоначално заповедите произнасях на глас. След няколко дни ме заболя гърлото, появи се дращене. Тогава започнах да заповядвам в духа си. Нечистият взе да се мята нагоре-надолу, наляво-надясно и в кръг в корема ми. При направените опити за изгонване, сутринта и през целия ден имах болки в черния дроб и сърцето. Сякаш някой с невидима ръка вземаше сърцето ми и го преместваше от мястото му. През нощта ръцете ми сами се вдигаха над мен и плуваха като в безтегловност, като да хванат някого. След това се насочваха към моето гърло, с цел да ме задушат. Веднага заповядвах в името на Иисус Христос и те безсилно се отпускаха.

 Нечистият дух се опитваше да ме улови с парадокса сатана изгонва сатана. Когато за пореден път започнах да му заповядвам да излезе от мен, той взе да ме съжалява и да ми предлага:“Ти си почивай, ти си вече уморена, аз сам ще повтарям заповедите“. Този факт още един път доказва, че бесовски дух може да повтаря всякакви такива заповеди. Каква е обаче силата на заповедта, изречена без вяра в Иисус Христос като в Божи Син и наш Спасител? Аз не слушах лукавия и продължавах сама да повтарям. Тогава, озлобен, той започваше да говори: „В името на Иисус Христос да млъкнеш и нищо да не ми говориш“. Ето по този начин, чрез словесни престрелки протичаше битката. На пръв поглед това изглежда смешно, но ми помогна да разбера много. Стана ми ясно, че произнасянето на Христовото име без вяра дава възможност на дявола да мами лековерните хора. Ето защо в Евангелието е написано, че някои ще гонят бесове, ще лекуват и пророкуват в името на Иисус Христос, но в тези дела няма да присъства Господ. Затова Той ще им каже: „Аз никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей, 7:22-23).

В течение на два месеца със своите заповеди аз дотегнах на лукавия. Той се смееше над мен, отмъщаваше ми, показвайки се като могъщ лъв. Но аз се молех упорито, постех, изследвах Писанието. Разбрах каква трябва да бъде молитвата: конкретна, целенасочена, пропита с Божието Слово, а не размита. Такава молитва е ефективна и удря в целта. Много бе важна молитвената подкрепа, която имах от страна на братята и сестрите по време на битката. Когато те спираха да се молят, веднага усещах това. Злият дух ме нападаше, почти както нападаше Саул (1Царства, 16:23). След това благодарение на усилена молитва отстъпваше. Силата на молитвата е велика. Спомням си за времето, когато четях молитвите от Кратък православен молитвеник три, седем, дванадесет пъти, обръщайки лицето си на Изток (такова беше указанието). На тези молитви злият дух не се противеше, четеше ги наизуст. Тогава това ме порази, но сега ми е ясно защо се случваше така.

По време на молитва лукавият се опитваше да вкара в моя разум какви ли не мисли, за да ми пречи. Понякога изключваше паметта ми, но това не ме разстройваше; аз разбирах, че не може всичко да стане изведнъж. Главното е да не отслабваш и независимо от обстоятелствата да не прекъсваш молитвите. Тогава те стават по-подредени, по-често възниква желание да се молиш и най-накрая получаваш удовлетворение, че почти не забравяш да го правиш преди ядене, при излизане от къщи, в началото на всяка работа. Постепенно молитвата навлизаше в моя живот.

Утвърждавах се във вярата и чрез пост. Отначало обаче трудно ми се отдаваше. Бесовският дух ме убеждаваше че постът е вреден за здравето, пречеше ми посредством болки, силно чувство на глад, слабост. Разбрах, че плътта не желае поста. А духът, напротив, изпитва лекота и радост в молитва по време на пост. Господ ми показа, какво значи пост без вяра. Какъвто и да е той – 2, 3, 7 дневен – без вяра в него няма смисъл. Даже и в този план лукавият може да мами, възбуждавайки силно желание за пост, по времето на който се старае да ни измори и отслаби.

Проясни ми се, че всеки, който търси освобождение от сатанинските окови, трябва да разбере няколко неща:

 – Ако ти имаш спасение чрез вярата си в Иисуса Христа, то трябва да отхвърлиш всичко, което си приел по-рано на вяра от лукавия. Това играе съществена роля, тъй като вярата във всяка информация, получена от сатана, подкопава вярата в Иисус Христос.

 – Необходимо е да се проведе детайлно отричане от всички контракти, сключени със сатана чрез мерзостни грехове. По този начин не се оставя възможност на лукавия да действа, използвайки тези договори. Много е важно да се осъзнае от какво и защо се отричаме, иначе ще се получи нещо формално.

– Не трябва да се обръща внимание на действията на врага и да им се придава особено значение. Още повече – да се вярва на всичко казано от него. На злия дух особено му се отдава да всява страх от други обладани хора, но не трябва да се боим от това. Господ е силен да ни защити.

– Необходимо е да се отречеш от суетата на живота и да се заемеш с духовното си възпитание, чрез молитва и пост, чрез четене на Божието Слово и то не от време на време, а систематично.

– Не бива да се дава място на дявола, а да се премахне грехът от ежедневието, да се научим да следим своите думи, по-малко да празнословим и съдим.

– Не трябва да се опитваме да прилагаме своите собствени знания и усилия за ускорението или изменението на процеса на духовната борба: … не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духът Ми, казва Господ на Силите. (Захария, 4:6) Трябва да се дава възможност на Господ да действа, да сме послушни на Неговата воля: ако ни води – да вървим, ако спира – да спираме.

Аз усилено се молех на Господа за освобождението на разума ми. Нечистите духове повече от всичко желаят да не дадат свобода на разума. Разумът – това е крепост, за която все още ми предстоеше да се боря. Мислите, които постоянно ме атакуваха, отхвърлях в името на Иисус Христос. Разбирах необходимостта да сверявам тези мисли с Божието Слово, но често забравях да правя това.

Много е важно да се посещава църквата. Нечистият дух се отнасяше към службите злобно: „Как ненавиждам тези събрания“, поставяше ми ултиматум: „Ако още веднъж отидеш на църква, ще умреш“! Но аз не се страхувах от думите му.

 Лукавият ме довеждаше до потиснато състояние, униние, нежелание да ходя на служба. В тези моменти аз започвах да търся за себе си оправдание, за да не отида на църква. Но съвестта ми подсказваше обратното. Злият дух изпращаше хора, които ме отвличаха от мислите ми за служение. Лукавият ми напомняше за стотици дела, които трябваше да извърша у дома.

Ходех на църква, но и тука злият дух не ме оставяше на мира – появяваше се гадене, задъхване, главоболие. Беше ми трудно да стоя по време на молитва. Бесовският дух ме отвръщаше от църквата, опитвайки се да ме убеди, че за мен там е лошо, а вкъщи е добре. Ако бих повярвала на това, щях да ходя на служба все по-рядко. Изпращаше ми мисли, че проповедите са бездарни, че по-добре е да си остана вкъщи и да чета Библията.

Процесът на укрепване във вярата не е прост и бърз. Господ ме утвърждаваше, напомняйки ми места от Свещеното Писание:

 „Твърдият по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава…“ (Исаия, 26:3).

 „С търпението си спасявайте душите си“ (Лука, 21:19).

„Който победи, ще се облече така в бели дрехи…“ (Откровение, 3:5.)

Накрая аз се научих да се осланям на Господа и да Му се доверявам. Господ ме учеше да чакам и да търпя. Желанието ми да бъда свободна беше голямо, но Господ Си има определено време за всичко.

Главното, в което ме убеди Господ през този период, беше, че в никакъв случай не трябва да се опираме на чувствата по време на борбата. Злият дух може да управлява чувствата много изкусно, сякаш натиска копчета с надпис: веселие, унилост, страх, тревога, неувереност, радост. Често възникват състояния, когато е просто невъзможно да управляваме емоциите си. С ума си разбираме, че не трябва да викаме, да ругаем, да се дразним, но чувствата сякаш живеят сами за себе си, отделно от разума. И така, периодът на изкушенията и измамата бе полезен за мен, тъй като придобих някакъв опит. Аз например разбрах, че когато Господ те учи лично, това е най-добрата школа. При мен теория и практика се сляха в едно. Дойдох на себе си от сътресенията, които имах. Но главно – аз осъзнах, че действително съм нищожество пред Господа и започнах да се примирявам с новото си положение. Вярата ми нарасна дотолкова, че се появи решителност и твърдост. А нечистият дух повтаряше едно и също: „Дотегна ми, нямам покой от теб“.

 Последният избор, който ми предложи злият дух бе на втори септември 1993 година: Докато имам власт и сила, решавай дали да останеш с мен.

На седемнайсети март 1994 год. отново дойде брат Иван, който ми обясни детайлно, че точно така, както съм приела спасението от греховете си по вяра (в момент на покаяние), отново с вяра трябва да приема и пълното освобождение на тялото си от демоничното влияние. И изведнъж всичко това ми стана толкова ясно, че аз паднах на колене и се помолих на Господа, благодарейки Му за освобождението си. Бях много спокойна, а в сърцето ми цареше ликуваща радост.

 След приемане на освобождението с вяра се случи следното:

– изчезнаха гласът и виденията;

– прекратиха се тласъците и действията на нечистия дух в областта на корема ми;

– всички натрапчиви непроизволни движения на тялото ми се съкратиха до минимум;

– краката ми престанаха да ме болят;

– нормализира се сънят, прекратиха се честите неприятни съновидения;

– настъпи душевно равновесие.

Тогава проумях разликата между вътрешните, външните и смесените демонически въздействия. Някои въздействия върху плътта отвън останаха. Напразно мислех, че лукавият веднага ще си отиде и ще се откаже от това, което му е принадлежало. Външните изкушения се засилиха. Аз се радвах на получената свобода и не разбирах, че борбата продължава. Сутрин ме нападаше дълбок сън, който ме обгръщаше като облак. Това подобие на облак над главата и раменете ми се появаше често и ме потискаше. Започнех ли да чета Библията, всичко изчезваше.

Сега пък тялото въстана с такава сила, че бях удивена; не предполагах, че може да става така. То се опитваше да се отскубне от контрола на духа и да заживее само за себе си. Сутринта тежест по цялото тяло ме заставаше да лежа, ставах с големи усилия, не исках да правя каквото и да е, бях безразлична към всичко. Тялото иска да му бъде топло, леко, приятно. То краде драгоценното време, което е неободимо за духовен растеж. По-трудно се решавах да започна пост. Лукавият се опитваше да насочи вниманието ми към храната и плътското (да похапна, да поспя, да поотдъхна), т.е повишаваше стремежа ми към удобствата и комфорта. Мъчеше ме постоянен глад: само докато се нахранех и пак бях гладна. Все повече угаждах на тялото си, а заедно с това се появи и суетата (да купя и сготвя нещо вкусно, да се облека красиво и т.н.).

 После разбрах, колко важно беше тогава да укрепвам и да противостоя на сатана, така че възроденият дух да не стане пленник на тялото.

Отначало ме боляха всички мускули, даже и най-малките съприкосновения причиняваха болка. След това започнаха да ме болят костите, имах чувство, че ако стана на краката си, костите няма да издържат и ще се счупят. Болеше ме и тилната област, схващаха се ръцете и краката, свиваха се очните мускули. Чувах външен глас и разбирах различието в звученето, кога гласът говореше отвътре и кога отвън. Гласът ме викаше по име, но аз не отговарях, не реагирах и накрая всичко приключи. Най-различни болки се появяваха, ту на едно, ту на друго място, но това бяха само телесни болки; душата ми беше спокойна. По време на болките започвах да чета Библията и те бавно изчезваха. След няколко месеца аз разбрах, какво значи борба между плът и дух. Преди се заблуждавах, приемайки борбата срещу нечистия дух като борба между духа и плътта.

 Превеждайки ме по такива пътища, Господ ми показа как с израстването във вярата протича и пълното освобождение от влиянието на тъмните сили. Болестите, атакуващи ме една след друга, постепенно преминаха. И в това се виждаше отчетливата картина на чудесното освобождение от духовния плен. В много неща аз се промених. По рано бях горда и раздразнителна, а сега се удивлявах на радостта и спокойствието в душата. Аз разбрах, че главният въпрос, който всеки трябва да разреши за себе си, е въпросът за познанието на Господа Иисуса Христа. Ако някой иска само изцеление или освобождение и пак да се върне към предишния си живот, успехът е невъзможен. Преди всичко трябва да търсим Господа, да се приближаваме към Него, да пребъдваме в Него и тогава Той ще ни благослови.

С ума си разбирам, колко много е направил за мен Иисус Христос. По какъв начин обаче мога да Му се отблагодаря за милостта и любовта. Навярно моят сегашен и бъдещ живот трябва да бъде едно непрестанно благодарение на Господа. Благодарността ми се изразява и в написването на това свидетелство. Има много хора, които се намират в положението, в което бях аз. Моето желание е да ги предпазя от сатанинските многообещаващи лъжи. Колко зли духове бяха в мен и каква беше тяхната крайна цел за моя живот – аз не зная. Знае единствено Господ, Който и ме избави от всичко това!

Вече трета година аз следвам Христос. Сега живея и се радвам, и тази радост никой не може да ми отнеме. Често гледам познатите си, приятелите, роднините, които не познават Господа и ме обхваща жалост. Душата ми се мъчи, че те не само вървят по един гибелен път, но и упорито не искат да слушат за Господа Иисуса Христа.

Опитах на практика, какво означава да бъдеш без Господа, узнах дълбочината на дяволската измама и разбрах в каква заблуда се намират мнозина. Затова искам да се обърна към всички с предупреждението: „Замислете се над своя живот. Не се обръщайте към служителите на дявола (екстрасензи, биоенергетици, хипнотизатори, врачове, гадатели, астролози, баячки). Ученията на тези хора не са техни, а на самия дявол, който ги използва като свое оръдие. Не чакайте сатана да смачка вашата личност. От всяка ситуация има изход с помощта на Иисус Христос. Не бързайте да извършите последната фатална стъпка, знайте, че Христос обича всеки от нас и иска да ни спаси. Нали и мен спаси, макар че аз не съм го заслужавала повече от вас. Търсете Господа, молете Му се, и искайте от Него да ви открие духовните очи, искайте прошка“.

Презвитер Иван Вълков: След 40 дни борба ние си заминахме от Курск, оставяйки Галина Дмитриевна сама. Имахме обаче свидетелство, че тя е новородена. Беше налице такъв признак за новораждане, като гореща, искрена, резултатна молитва към Бога по време на ежедневната ни работа. Самото новораждане беше доказателство, че духът й е свободен. Бог допусна обаче демона все още да има някаква власт над нейното тяло. Неведнъж, бидейки скована от злия дух, който не и даваше възможност да отвори устата си за молитва или отричане от окултната практика, тя се молеше в духа си според нашите съвети. В същото време ние заповядвахме и забранявахме на беса в името на Иисус Христос. Заедно с нас тя изучаваше Божието Слово, без да гледа, че от страна на беса имаше силна съпротива и пречки. Потвърждение на това, че волята (душата) й бе освободена от властта на нечистия дух, беше, че от състояние на пасивност и безволие тя премина към активна борба, неподчинение и противостоене, възненавиждайки него и проявите му.

Аз знам, че много от моите обяснения за станалото с Галина Дмитриевна ще бъдат подложени на съмнения. Зная, че на въпроса: Може ли вярващият, новороден човек да бъде подложен на влиянието и въздействието на нечист дух?- много ще отговорят отрицателно. Поради това желая да изложа своето разбиране по въпроса.

Нека се обърнем към Стария Завет и да си спомним закона за храма. Храмът се делеше на Светая Светих, където непосредственно пребъдваше Бог, светилище, където се извършваше служението и двор, където имаха право да влизат хората.

За новозаветните вярващи е казано: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога“?(1Коринтяни,6:19) Ако ние внимателно вникнем в процесите, протичащи в нас, като в новозаветен храм, ще видим следното: външният двор се явява тялото, душата е светилището, а новороденият дух – светая светих. И така:

 Във възродения дух пребъдва сам Бог в лицето на Светия Дух и Иисус Христос с Когото ние се свързахме завинаги: „… но който се съединява с Господа е един дух с Него“ (1Коринтяни, 6:17)

 В душата, като личност, протича преобразуване чрез освещаване. Понеже това е Божията воля – вашето освещение(1Солуняни, 4:3). Под въздействието на Светия Дух и Божието Слово ние „… преобразяваме се в същия образ от слава в слава…“ (2Коринтяни, 3:18). Но това не става безболезнено, тъй като старият Адам (нашата стара природа, старият характер) е концентриран именно в душата. Точно там преди време ние сме си издигнали множество идоли.

 В тялото също протича процес на освещение: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Иисус Христос“ (1Солуняни, 5:23) Ако тялото по-рано служеше на греха, то в процеса на освещението (също небезболезнен) се подчинява на Христа. Апостол Павел призовава: „… нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, … но представяйте себе си … и частите си като слуги на правдата“(Римляни, 6:12-19)

По нататък в седма глава апостол Павел разкрива борбата, протичаща в неговото естество и открива очите за това, как могат да съжителстват в човека и Светият Бог и грехът. Особенно 20-ят стих подчертава наличието на греха в тялото му: “ … то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене“. Сега нека логически да поразмислим – кое е по-чисто в очите на Бога – грехът или нечистия дух? Кое е по-неприятно за Бога – грехът или нечистият дух? Не е ли еднакво отвратително за него и едното и другото? Защо някои се опитват да докажат, че е невъзможно присъствието на нечистия в тялото на вярващ, докато грехът присъства в неговия живот. Някои даже твърдят, че нечистият дух не може да присъства в молитвенния дом, тъй като за него това място било недостъпно, поради присъствието на Бога. Но тъй като Бог е Вездесъщ Бог, ако твърдим, че сатана не може да се намира в Неговото присъствие, тогава как ще си обясним присъствието на лукавия в поднебесието? Мога смело да кажа, че тези взаимонепонасящи се личности не само че могат да се намират редом, но и водят непримирима битка една с друга. И обекта, в който тази битка е особено ярко изразена, е човекът (Йов, 1:6-12).

В книга на пророка Иезекиля е написано за много близкото съседство на Бога със сатана – в храма между тях имаше само една стена (Иезекиил, 43:7-12; 44:5-8). В Светая светих се намираше Бог, в светилището – идолите, зад които (както обяснява апостол Павел в 1Коринтяни, 10:20) стояха бесове.

 В човешкото естество (което е храм на Бога) може да стане същото: в духа присъства Светият Дух, в тялото до определено време, до пълното освобождение се намира бесът. Аз говоря за хора, които са били обладани, но са се разкаяли и присъединили към църквата. Искам да отбележа, че това съседство не може да бъде за дълго – при положените усилия от страна на човека и прилагането на правилна библейска методика за освобождение, сатана ще отстъпи, оставяйки тялото на човека.

Съществува друга категория хора, съвместяващи в себе си присъствието на двете сили. Става дума за тези, които са вървели добре, както казва апостол Павел, но увлекли се в търсенето на особени прояви на Светия Дух, изразяващи се във въздействието на първо място върху тялото, са се оказали да такава степен под влиянието на измамливите духове, че (като резултат на това влияние) са стигнали до измама, демонизация и най-накрая до обладаване. Трябва да признаем факта, че много християни от различни деноминации днес се намират в психоболниците с всички признаци на окултна обремененост. Тяхната възможност за освобождение е в осъзнаването на заблудата, в която се намират, покаяние, отричане от всякаква неправилна религиозна практика, по-нататъшно противостоене на измамливи духове и пребиваване в истината.

 Освобождават се, обаче, само тези, които, виждайки несъответствието на своето състояние на изискванията на Писанието, вопият към Бога в търсене на изход. Чрез познаване на истината, при съдействие на душегрижители, те получават свобода. Ако все пак, имайки в духа си свидетелство за несъответствие на живота си спрямо Словото, заради това, че обича този начин на живот или пък от страх, предизвикан от шантаж на измамливи духове, или от предупреждение на служители за опасността да се похули Светия Дух, човек продължава да пребъдва в такова състояние, Светият Дух отстъпва от него. (По-подробно въпросът е разгледан в подготвената за печат книга „Душегрижителство“ от Иван Вълков).

 

ЧАСТ ВТОРА

След пълното си освобождение Галина Дмитриевна написа следните записки: опит за анализ на действията на демоничните сили, които не желаят да оставят на мира своите пленници. записките имат за цел да помогнат на нуждаещите се от освобождение да разберат тънкостите на борбата, хитростта и лукавството на злите духове в процеса на тази борба. преживяванията са описани непоследователно.

Как нечистите духове ми пречеха да чета и да изучавам Библията.

По време на духовната битка започнах по малко да чета от Свещеното Писание и разбрах, че лукавият няма лесно да отстъпи от своите позиции. Бесовският дух не искаше аз да разбера истината. В първите дни четенето беше за мене истинска мъка. Не можех да запомня абсолютно нищо. Бесът предизвикваше съмнение в истинността на Библията и само докато я вземех в ръце, веднага се появяваше главоболие, гадене, сънливост, слабост, сълзи, падаше ми настроението. Прочитах един стих, а предишният вече беше излетял от паметта ми напълно, поради което беше сложно да вникна в смисъла на прочетеното. С една дума злият дух се стараеше да затвори Писанието за мен.

 Преди да отпътуват, презвитерите ме научиха да заповядвам в името на Иисус Христос в тези случаи, когато нечистият дух ще ми въздейства. Аз започнах да практикувам това. Например, когато сядах да чета Библията, злият дух особено силно влияеше на главата ми. Аз произнасях с вяра: „В името на Иисус Христос ти забранявам да ми пречиш при четенето на Словото Божие“. Първоначално повтарях заповедите по няколко пъти, след което бесът спираше. Но с течение на времето, когато поукрепнах във вярата, беше достатъчно да произнеса заповедта един път и действието на злия дух се прекратяваше. Лукавият разбра, че в тази посока няма да успее и взе да ме изкушава по друг начин.

Започнах да изпитвам болезнено влечение към четенето на Свещеното Писание. Искаше ми се да захвърля всичко и само да чета. Обаче усещах, че и това е нещо неестествено, интуитивно разбирах, че Господ не може да действа така и да ме принуждава да чета. Разказах за това в църквата. Там ми дадоха съвет да се моля всеки път, когато започвам да чета Библията. Започнах да се моля и всичко се нормализира.

Словото Божие извършваше в мен определена работа, постепенно ме очистваше. Колкото повече четях и разсъждавах, толкова повече успокоение и увереност намирах. Научих се да не обръщам внимание на действията на нечистия дух, да не се вълнувам, да уповавам на Господа. Вземех ли Библията, следваше злословие по мой адрес от страна на бесовския дух.

 След още малко време аз се опитах да уча Божието Слово наизуст. Бесът се развълнува, започна да гради препятствия, стараеше се да влияе на паметта ми. Искам да приведа пример с 90 псалом. Първите четири стиха запомних без много труд, но когато стигнах до петия: Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, моята памет сякаш се изключи. Дълго време не можех да прескоча тази бариера. Преодолявайки я с труд, започнах да наизустявам до десетия стих: Зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище. Този стих не можех да запомня изобщо. После бесът престана да реагира на четенето и започна усилено да пречи на моите размишления върху прочетеното.

Когато на работа се опитах да чета от статиите с окултна насоченост, веднага почувствах как нещо като облак се спуска върху моята глава и рамене, омайва ме и усилва желанието ми да чета подобна литература. Злият дух се опитваше да ме убеди, че е необходимо най-вече да изучавам окултните явления, така че после да мога да проумявам истината и лъжата. Лукавият не оставаше своите намерения по отношение на душата ми, отново и отново използваше лъжата във всичките нейни форми.

На служенията слушах проповедите, но на първо време нищо не чувах. Всичко бе заглушено като от шум от словесен дъжд, така че аз не успявах да взема нищо от молитвения дом. Едно от силните изкушения, което използва лукавият, за да ни откъсне от четенето на Словото е телевизорът. Аз се прибирах вкъщи от служението и в мен започваше вътрешна борба. Лукавият ми шепнеше:“Включи телевизора и погледай макар и малко. Това само ще разшири твоя кръгозор“. Разбирах, че няма да ми е от полза, че повече време трябваше да отделям за четене на Свещеното Писание и за молитва.

Понякога борбата се нагорещяваше до червено. Стоях пред телевизора с протегната ръка и се двоумях: „Да го включа ли или не“? Злата сила ме тласкаше към телевизора, но съвестта ми говореше: „Това ще ти навреди“! И действително беше така. Когато си позволявах да гледам телевизия, чувствах духовна слабост и раздразнение, нарушаваше се сънят ми.

Аз опитвах да разбера какво е силата на словото. Да каже думи със силата на Светия Дух може само новороденият човек. Такова слово достига до сърцето, твори чудеса. Дяволът също си има своя сила в словото, чрез обладания човек говори зъл дух. Такова слово поразява волята, разума, обвива с тъма човешката душа. Затова духовно слаби християни могат да попаднат под влиянието на служителите на сатана, ако не бодърстват.

Изкушения

Веднага след духовната битка аз тръгнах на работа. И тогава с моите колежки започнаха да стават странни неща. В гърдите на една се появи парене, сякаш в нея се намираше някакъв топлоизточник, с внука на друга се случваше нещо необяснимо, на някои от читателите им ставаше лошо. Анализирайки това, аз се досещах, че лукавият желае да възбуди против мен тези хора и да създаде около ми нездрава обстановка. Слава Богу, това не стана. Очевидно Бог им закри очите за тези неща.

Но специални усилия сатана положи, за да ме настрои против членовете на църквата. Злият дух откриваше моите очи основно за техните недостатъци. Аз се мъчех: „Уж са християни, а колко грехове вършат. Знаят, че това е грях, но все едно, вършат го. И при това се опитват да ме учат как да живея“. Всичко това злият дух придружаваше с изострена чувствителност, възникваше огромно желание за изобличение, за показване на недостатъците. Сатана по особен начин се старае да разруши отношението между братя и сестри, които вършат съвместна работа.

Основната тенденция във всички изкушения на нечистия дух е да посее съмнения в истинността на Божието Слово, в прощението на греховете, в спасението.

Изкушенията идват чрез мислите. Аз все повече се удивлявах, колко човек може да бъде поразен от тъмните сили чрез мислите. По-рано смятах, че всички мисли в мен са мои собствени. Беше грешка! Лукавият може да вложи в нашия разум своите мисли, и ние спокойно да ги приемем. А ако не приемем определена мисъл, сатана започва настойчиво да ни я натрапва отново и отново. Ето един прост пример.

Бесовският дух създава комплекс за малоценност, удряйки в най-слабата точка от характера. Мен ме убеждаваше, че няма да мога да издържа всичко, защото съм жена. Жената е нечисто същество. В Библията е написано, че е по-добре да не се докосваш до жена. Във всички времена жената е била и е детеродна машина, безсловестна и намираща се в подчинение. Чрез жената грехът влезе в човека, поради което Бог не я обича. Неприети от пръв път, тези мисли се рояха като пчели, обсаждаха ме от всички страни, довеждаха до пълно объркване. Аз бях горда жена. Всичко вкъщи основно се решаваше от мен. А сега трябваше да се смиря и да разбера, че именно заради тази гордост страдам. Мислите, които ми изпращаше лукавият, удряха моето самолюбие.

Аз си мислех: „Нима съм просто оръдие в ръцете на Бога? Защо на жената е отредена тази роля – да бъде винаги в унижение“. Подобни мисли подхранваха угасващата гордост. Много болезнено преживях този период.

Лукавият отново пускаше в ход суеверието. За да ме убеди по-силно в нещо, той предизвикваше кихане по време на определени мисли и разговори. Хората вярват, че кихането в даден момент утвърждава казаното като истина, неподлежаща на съмнение.

Бесовският дух прилагаше и друг метод на изкушение – чрез хората. За мен започнаха да си спомнят хора, с които отдавна бях развалила отношенията си и твърде дълго не бяхме се виждали. Тези хора ми предлагаха разни неща, най-често неща, в които можех да съгреша.

Сатана може да изкушава и чрез близките в семейството като предизвиква раздразнителност, съпротива и непослушание от страната на деца. Злият дух използваше моята жалостливост и желание да опазя дъщеря си от трудности и грешки. Въвеждаше я в такъв кръговрат от събития, че понякога започвах да се отчайвам.

Едно от големите изкушения е изкушението с пари. Библията казва: „… коренът на всички злини е сребролюбието“ (1Тимотей, 6:10) Изпитах и това. На пазара и в магазините ми връщаха ресто много по-голямо от сумата, която плащах. Сякаш хипнотизирвах продавачите, те се объркваха, не можеха да смятат и повтаряха своите грешки по няколко пъти. Когато връщах погрешно дадените ми пари, нечистият дух злобееше и твърдеше: „Ти ще бъдеш бедна“. В потвърждение изпращаше съновидения за жалката сиромашия, която ме чака. Ако бях се съгласила да приема предложението на нечестивия, щях да имам пари в изобилие, нямаше нужда дори да работя, парите щяха да текат към мене като река. Моментът беше подходящ за лукавия. През това време имах трудности в семейството, с мъжа ми вече бяхме разведени, поради което средствата за съществуване не достигаха. Но богатство, предлагано от нечестивия, има чрезмерно висока цена – човешката душа.

Изпитвайки върху себе си въздействията на сънищата и съновиденията, искам да отбележа, че злият дух може както да отнема съня (безсъница), така и да го изпраща в различна форма: лека (сънливост, чувство за постоянно недоспиване, неспокоен сън), и много тежка (летаргия).

Много вярващи знаят как лукавият използва съня и дрямката в борбата с истината. Именно тогава, когато вземеш в ръка Библията или се намираш на служение, те завладява това състояние на дремливост? В подобно състояние е трудно да уловиш каквото и да е.

Сънищата-знамения нечистият дух използваше в самото начало. Аз просех от Бога знамение (тогава още не знаех, че не трябва да искаш знамение) и сатана не чака дълго. Сънят беше за звезда, паднала в дясната ми ръка, което потвърждаваше нейната целителна сила. Като резултат от четенето на Библията, от поста и молитвата тематиката на сънищата започна да се променя. Те станаха спокойни, не оказваха такова влияние на психиката ми. По-късно съвсем оредяха. Нечистият дух понякога се опитваше да въздейства като Светия Дух. Злият дух даваше душевен покой, но този покой беше лъжлив. Беше тежък и неестествен. Моята душа беше покрита с него като с покривало.

Даваше ми съкрушение и сълзи по време на молитвата. Понякога сълзите се лееха както вода от наклонен съд. А съкрушението вървеше на вълни:

– от тялото, по-точно от корема към сърцето

– от областта на сърцето, но не от самото сърце.

И в двата случая блажено състояние.

 Аз добре разбрах, че сатана по различен начин мами хората. Човеците могат да бъдат разделени на категории според знанията, които притежават: слабообразовани, образовани и високообразовани. Необразованите хора много лесно попадат под властта на сатана чрез суеверия и гадания, но образования и високообразования човек не се лъже така лесно. Тогава сатана започва да използва достигнатите от човека знания за своите цели, създавайки различни философски учения. Навярно всички имат възможността да наблюдават как сега сатана хвърля своите сили за обработка на психиката на музикантите, художниците, писателите, педагозите, инженерите. Тези слоеве от интелигенцията се обръщат към екстрасензите и получават не само изцерение от болести, но и възможности за достигане на високи професонални способности.

 Лукавият положи големи усилия, за да контролира моя разум. Важните за мен мисли той отнемаше, въздействайки върху паметта ми, а тези, които му бяха необходими, ми ги втълпяваше. Дълго време не можех да се науча коя мисъл е моя и коя на лукавия. Злият дух насочваше размишленията ми в нужната му посока, създаваше им пречки и парализираше способността да мисля. Чрез такива размишления се развива лъжедуховност. И ако тези мисли не бъдат сверени със Словото Божие, непременно ще се претърпи крах в духовното развитие. Например чета Второзаконие, 20 глава, 3-4 ст. Съзнанието моментално се прояснява от тези стихове и възприема интуитивно: „Това е твое“. Злият дух дава откровение, мисъл за това, че прочетеното е предназначено за мен, и започва да свири на струните на гордостта: „Ето каква съм аз, сам Господ разговаря с мен и ми открива Писанието“.

В други случаи злият дух използваше по-коректни способи за привличане на моето внимание без влияние на чувствата и гордостта. Но все пак имах усещането, че някой усилено ме направлява. Необходимо е тези тънкости да се знаят, за да не се отклоним от истината. Ако човек се стреми към самоутвърждаване чрез чувствата и разума – това е крах. Всичко ще бъде построено на аз-основа.

И така, разумът – това е място на битката на Светия Дух с княза на тъмнината – сатана. Лукавият ще брани тази крепост до последно. а докато разумът е зависим от сатана, духовното развитие се затормозява. Аз изпитах цялата тежест на тази борба. Само докато Божията светлина започваше да прояснява моя разум, нечистият дух веднага действаше с цялото си коварство и злоба. Аз успях да си направя няколко извода. Натрапчивите мисли идваха по различен начин:

– мисълта идва незабелязвано, спокойно, сякаш е моя

– една и съща мисъл се натрапва настойчиво и неотстъпно, докато не се приеме

– мисълта се предава открито (телепатически)

– злият дух говори в корема и изисква да бъдат извършени тези или онези действия

– злият дух говореше чрез моите уста, командваше открито и практически потискаше самостоятелното мислене

Аз разбрах, че сатана използва човешката воля в тази степен, в която човек му позволява и го допуска. Нечистият дух потискаше моята воля, така че да не мога да му противостоя. По време на сеансите на екстрасензите винаги се предлага на участващите да се отпуснат, да закрият очите си и да повтарят думите и действията на екстрасенза. Именно в този момент става жестокото поражение на човешката воля, когато той сам я подчинява на волята на дявола. Понякога питат човека: „Съгласни ли сте за това или онова“? И ако човекът се съгласи, то забравя да пита каква ще бъде платата за всичко.Често хората си мислят, че щом екстрасензите не вземат пари, значи лекуват безплатно. Това е наивна грешка. Такъв човек ще плати огромна цена – своята душа.

А безволевият човек не може да стои твърдо на своите позиции, той често се колебае, при него бързо пропада желанието да се бори.

Проявява се апатия към всичко, състояние на безрадостност от живота и самосъжаление, желание да плува по течението, страх от бъдещето и невъзможност да излезе от това състояние със своите собствени сили.

Когато волята е поразена, човек може да стане свръхагресивен и да извърши действия против собствената си воля, съзнавайки с ума си, че не трябва да прави това. Такава личност става все повече предразположена за въздействието на сатана.

 

КОМЕНТАР НА ЛЕКАРЯ

Като практикуващ лекар, прочитайки това свидетелство, би трябвало да отбележа, че случилото се с Галина Дмитриевна, не е нищо друго, освен един от видовете психически заболявания наречен шизофрения.

Трудно е да се надяваме, че някои от лекарите, стоящи на позицията на класическата, материалистична медицина, биха могли да направят друго предположение. Работата е там, че медицината е предназначена, за да разглежда всички здравословни отклонения в човешкия организъм, в това число и психическите, като болести. Тя официално не признава реалното съществуване на духовния свят, поради което е напълно естестествено да не може обективно да обясни проблемите, които той предизвиква в човешкия живот. Оттук следва, че медицината никога няма да признае случилото се с Галина Дмитриевна като болест предизвикана от демоничните сили.

Ето защо да се признае Галина Дмитриевна за просто болен, в традиционния смисъл на думата, човек, основавайки се само на твърденията на лекарите – материалисти, би било неразумно за хората, очите на които са отворени за духовния свят.

 За да отговорим на въпроса, какво все пак се е случило на Галина Дмитриевна, е необходимо да направим отчетливо разграничение между шизофренията като физиологическа болест и състоянието на човека, имащо същите симптоми, но предизвикано от демоничния свят.

И така, шизофренията е психично заболяване, основен признак на което, според E. Bleuler (1911 г.), са разделения в психическите процеси от типа раздвоение на личността, което и дава нейното съответно название (shizo – разделям, fren – душа). Изхождайки от това, всеки човек, оплакващ се от наличието на усещания за намеса на някаква странична личност или сякаш раздвоение на личността в различни степени, медицината ще оцени като потенциален шизофреник.

В по-тесен смисъл на думата, шизофренията е група от психози, при които се наблюдават съществени разстройства на личността: характерно изкривяване на мисленето, често чувство на въздействие от странични сили, бълнуване, което може да бъде причудливо, разстройство във възприятията, афектни реакции (изблици на агресия, буйства, неуравновесеност и т.н.), неадекватни на реалността и аутизъм обикновенно при запазване на ясно съзнание и интелектуални способности. Причините за възникването и механизмите на развитие на болестта са неясни, а лечението е с малък ефект. Макар че симптомите на болестта и критериите за нейната диагностика са признати от болшинството психиатри по света, тълкованията какво на практика представлява шизофренията и каква е нейната същност, остават противоречиви и зависят от методологическите позиции на лекарите. Протичането на болестта и нейните социални последствия са винаги неблагоприятни.

Болшинството от авторите считат, че за възникването на шизофренията водеща роля играе срива (счупването, дефекта) в определени психически процеси на човешката личност, които водят до разнообразната симптоматика на тази болест.

От приведената схема става ясно, че в резултат на някакво счупване (срив или дефект) във висшата нервна дейност на човека, могат да се наблюдават такива симптоми като халюцинации (слухови, зрителни, обонятелни и т.н.), може да се прояви агресия, буйство, депресия, схващания, раздвояване на личноста и пр. До самото счупване могат да доведат чисто физически причини (последствия от черепно-мозъчни травми, пренасяне на възпалителни заболявания върху мозъка: менингит, енцефалит, арахноидит, тежки стресови ситуации и др.). По същия начин, въздействията на демоническите сили върху човека могат да предизвикат същото счупванес точно същите симптоми. Интересното е, че медикаментозните препарати, назначени на болните, в тези случаи действат така, че блокират изхода на патологическите импулси на ниво, по-ниско от счупването, но не отстраняват първопричината. Поради това може да се наблюдава временен положителен ефект от назначените лекарства даже и в случаите на обладаване. Бесът продължава да въздейства на човека, но това, което дава ответна реакция поради въздействието на препарата се оказва изключено. В резултат на това се създава мнимо впечатление за изцеление, човекът се убеждава, че той действително е бил болен, но на практика нещата не стоят така. И когато действието на лекарството приключи, бесовете отново въздействат на счупването предизвиквайки все нови и нови симптоми на така наречената болест. Оттук е и това безконечно разнообразие от симптоми, обединени в една дума – шизофрения. По тази причина пред медиците на днешия ден остава открит въпросът, защо болестта протича в съвършено различни възрастови периоди и се проявява в такива различни форми и видове течения. И ако сред лекарите съществуват такива разнообразни мнения, то колко повече новородените хора имат право и са задължени да изказват богословските си виждания относно този проблем.

Ние говорихме за шизофренията, като за болест въобще. Сега нека се върнем към нашата ситуация и да се постараем да видим, възможно ли е всичко случило се с Галина Дмитриевна, да се оцени действително като болест, или това все пак бе демонично обладаване. За последен път аз беседвах с Галина Дмитриевна през месец март 1998 г., пет години след случилото се с нея. Длъжен съм да кажа, че тя ми направи впечатление на съвършено нормален, от психическа гледна точка здравомислещ човек и ако не беше нейното свидетелство за станалото с нея през 1993 г., аз никога не бих предположил, че тази жена е преживяла период на най-тежка нервно-психическа криза. Но все пак било ли е това просто физиологическа криза или действително демонично обладаване? Ще се постараем да подходим към този въпрос безпристрастно от позицията на обикновената логика на здравия смисъл.

Галина Дмитриевна отбелязва, че тя винаги ясно е разбирала тези моменти, когато в нейната личност се е вклинявала някаква странична сила, заставяща я да прави това, което напълно противоречи на желанията й. С ума си тя винаги е осъзнавала, че не трябва да прави това, всячески се е съпротивлявала, обаче тялото й не е било послушно и се намирало под чужда власт. Злата личност винаги насилствено я е принуждавала да прави това, което противоречи на нейната воля и желание.

Особено важен е фактът, че действията на злата личност са се намирали в пряка зависимост от повеленията в името на Иисус Христос. Забраните в името на Христос са прекратявали нейните прояви, след което отново е започвала да се проявява личността на самата Галина Дмитриевна, с която е било възможно нормално да беседваш, размишляваш и пр.

Такива прояви биха били оценени от медицината като синдрома на раздвояване на личността, явяващ се кардинален признак на шизофрения. И ако съвременните медици биха се сблъскали с Гадаринския обладан (Марк, 5:1-20), в който ясно се проследява действието на две личности – зла, заставяща го да живее в гробищата и да се нахвърля на хората и самата негова личност, който след освобождението седеше и слушаше Иисус; на него навярно би била поставена диагноза шизофрения и биха го лекували с аминазин, тизерцин и прочие медикаменти.

 Обаче новороденият човек разбира, че така нареченото раздвояване на личноста е като правило признак на намеса в нашия живот на някаква реална личност от духовния свят. Когато в нашето сърце чрез Светия Дух влиза Христос, новораждайки ни, ние осъзнаваме присъствието на Неговата личност, която се проявява като наше помазание (1Йоан, 2:27). Когато започнем да различаваме в себе си тези подбуди, които изхождат от нашата стара природа от тези, които изхождат от нашия дух, в нас се открива вътрешна борба, защото плътта и духът се противят един на друг (Галатяни,5:17). Така, че ако в нас съществува тази борба между старото и новото, както пише апостол Павел в Римляни, 7:15-24, означава ли, че вече имаме раздвоение на личността, означава ли, че всички новородени хора са болни от шизофрения? Когато човек изпитва върху себе си агресията на демоническия свят или вътрешна борба, това би трябвало да бъде оценено като духовни прояви, а не като болест.

Ако определим състоянието на Галина Дмитриевна като психическа болест, то биха останали неизяснени следните въпроси:

а) Защо проявите на болестта възникваха винаги като реакция на духовните провокации: по време на молитва, при четене на Божието Слово, по време на пребъдване в църква ?

б) Защо заповедите, изречени в името на Иисус Христос, влияеха на хода на проявите – временно се преуостановяваха или прекратяваха напълно?

в) Защо нарастването на проявите на симпотмите на болестта зависеше от степента на нейното посвещение в окултната практика?

г) Защо именно след извършването на молитва, а не след приемането на лекарства изчезваха едни или други болести?

д) Защо тя можеше да въздейства на свещенослужители, работещи с нея (да си спомним ситуацията когато тя духаше и тях ги обхващаше необясним сън или чувство за натиск сякаш са под плоча)?

 е) Как тя можеше да знае за нещо, което никога не бе учила (езика на глухонемите, позициите от източните бойни изкуства )?

ж) Как тя можеше да дава правдоподобна характеристика на хората и църквата, които бяха добре познати на презвитерите, а за нея бяха съвършено неизвестни. Може да се разказва за странни видения, но правдоподобно да се говори за места, където никога не си бил, за хора, които никога не си виждал, е просто невъзможно без участие на свръхестествени сили?

з) Как може по свръхестествен начин да получава пари?

к) Как да обясним това, че нейните свръхестествени способности (лечителство, телепатия) се появяваха след определен диалог с нечистия?

л) Защо шизофренията , протичаща в такава тежка форма, изведнъж завърши с пълно оздравяване, без да има рецидиви през следващите 5 год.?

м) Защо самото оздравяване настъпи без прилагането на каквито и да е лекарства?

Отговорът на всички тези въпроси може да бъде само един – защото тези прояви не бяха симптоми на болест, а реакции причинени от външно духовно влияние.

Изводи:

1) На човек с гореописаните прояви, като пациент на психиатрична клиника, без всякакво съмнение щеше да се постави диагноза – шизофрения.

2) Обаче, подхождайки към дадената ситуация от богословска гледна точка, за обяснение същността на болестта и имайки предвид пряката зависимост на нейните прояви от различни духовни прийоми ( молитва, четене на Божието Слово, заповеди в името на Иисус Христос) може ясно да се установи фактът на демоническо влияние върху личността на Галина Дмитриевна и нейната болест да се квалифицира като обладаване.

3) Медикаментозното лечение в тази ситуация не би довело до някакви радикални резултати. Пълното освобождение от болестта е могло да се случи само чрез процес на освещение, започващ с личното приемане на Иисус Христос – единственият, Който е постигнал пълна победа над демоничния свят, което и стана в гореописания случай.

д-р О. Н. Гузик

практикуващ лекар-терапевт, магистър по психология, презвитер на църквата в гр. Южний, Украйна.


СПОДЕЛИ