Неотдавна на българския пазар се появиха китайски стоки с марката „ТианДе”. Каталогът ги описва така: „Продуктите TianDe са колекция от ексклузивни козметични средства и стоки за здравето, създадени въз основа на древните рецепти от източната медицина и на най-новите разработки на учените.” По сайтовете «ТианДе» се говори за красота, здраве, хармония, енергия, почерпани от древните знания на източните мъдреци. Думите «хармония», «енергия» и т.н. обаче в Китай имат по-различен смисъл от този, който им придаваме ние. Не можем да се отнесем безразлично към подобен факт, тъй като именно този смисъл ще ни открие същността на продуктите, за които говорим.
Да започнем от логото на продукцията «ТианДе” – древния символ, изобразяващ единството, взаимната зависимост и постоянната промяна на „ин” и „ян”. В Китай разбирането за природните продукти, били те от органичен или неорганичен, растителен или животински произход, е свързано с наличието в тях на ин и ян: „Всички китайски билки са класифицирани според степента на терапевтично действие, което имат върху баланса на ин и ян в енергийната система на човека.”[1] Едни билки въздействат върху ин, други – върху ян, така че в организма да има баланс (или, както пише по българските сайтове, „хармония”) между тях. В Китай смятат, че „когато нещо пречи на нормалното циклично превръщане на ин и ян и те не са в състояние да създадат и поддържат относителен баланс, крайните степени на едното или другото причиняват анормални състояния”[2]. В сайта на «ТианДе» четем, че „в основата на рецептите на китайските лечители от древността” стои „философията на хармоничност», която «дава заряд на позитивната биоенергия в козметичните продукти”[3]. И самият знак на опаковките, символизиращ енергията ин и ян, и обясненията на рекламодателите, че продуктите съдържат „позитивна бионергия”, макар да са изразени различно, свидетелстват за едно и също: върху човека въздействат не само съставките на предлаганите продукти, но и нещо духовно.
Какво представляват всъщност ин и ян? Това са два допълващи се аспекта на една и съща енергия, които идват от един източник[4]. Какъв е той, ще разберем по-нататък. Д. Рийд пише, че силите на небето ян и силите на земята ин се срещат и сливат във всички форми на живот на земята. Благодарение на по-висшето съзнание, дадено му от небето, човекът (за разлика от животните) е надарен не само със земен инстинкт, но и с духовно прозрение, поради което хората са единственият вид на земята със съзнателен достъп до свръхестествените сили на небето[5]. Следователно енергията, която действа в продуктите „ТианДе” (както и да я наречем – ин и ян или „позитивна биоенергия”), е свръхестествена и идва от небето. Всъщност самото название „ТианДе” е съставено от две думи – „Тиен” и „Дъ” – и е свързано с небето. („Тиен” на китайски означава „небе”.) Но тук не става дума за небето като символ на чистота и отхвърляне на светската суета, както то е представено в руския сайт на компанията[6]. Съчетанието на тези думи насочва към най-разпространената в Китай религия – даоизма. “Тиен”- „небе” – в даоизма е една от проявите на божеството Дао (от китайски – „път”). „Дъ” означава „добродетел, сила”, т.е. действената сила на Дао. Цялото название „ТианДе” трябва да се преведе като „силата на небето”.
Но за да разберем по-ясно какво е „Тиен” или „небе” в даоизма, трябва да знаем какво божество е Дао. За целта ще започнем от зараждането на даоизма.
Корените му водят към шаманите на древен Китай, които са можели „да призовават духове в света на простосмъртните и да им позволяват временно да се вселяват в собствените им тела”[7], да тълкуват сънища и знамения, да предизвикват дъжд, да лекуват, а са имали и познания по астрология[8]. Едно от първите названия на даоизма – „Сгуй-дао” („Пътят на демоните”) – обозначава шаманската практика, която е в неговата основа.
През VI-IV в. пр. Хр. двама философи – Лао Дзъ и Джуан Дзъ – превръщат китайското митологично възприемане на света във философия, както митологичният светоглед на древните гърци става основа на гръцката философия благодарение на Талес и редица мислители след него. Думите от митологията се заменят с философски понятия, вместо „демони” се появяват „принципи”. „В „Дао дъ дзин”[9] Дао се интерпретира като всеобхватния последен принцип, който е съществувал преди небето и земята. Дао не може да бъде назовано и описано, то е майката на всички неща, кара всичко да възниква… Неговата сила – Дъ – е онази страна на Дао, която се съдържа в явленията и ги прави такива, каквито са[10]. Шаманството става философия, след като преминава „през призмата на ума на гениалния философ”[11].
В началото на нашата ера на базата на тази философия възниква религията даоизъм. Джан Даолин уж получава откровение от обожествения Лао Дзъ , който е живял преди няколко века, да бъде негов наместник на земята. Според даоизма Дао е „първоначалният източник на цялото знание, главният път, от който се отклоняват страничните пътища… Дао няма форма, няма звук и материя и въпреки това е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ в цялата вселена… най-висш и основен източник на цялата материя, енергия и съзнание… цялост без граници във времето и пространството”[12]. На Дао се приписват качествата на бог – всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Така се организира религия със свой „патриарх, духовенство, свещени писания, литургии, ритуали и магически обреди”[13]. Трябва да се подчертае, че въпреки различните етапи в развитието на даоизма и трите му форми – шаманизмът, философията и религията – благополучно съжителстват до днес.
Сега остана да уточним какъв бог е Дао от християнска гледна точка. Всички религии на света могат да бъдат разделени на две групи – първата признава Бога, Твореца на небето и земята, и Спасителя на света, втората Го отрича, като се покланя на създадения от Него свят, начело с най-злото от творенията – Сатана. За хората от втората група се казва: те „замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца» (Римл. 1:25). Божеството Дао е точно такъв лъжлив бог. «Свръхестествените сили на небето», което е «разгръщане» или «ипостас [същност] на Дао»[14], нямат друг източник освен демоничен. Ето защо названието на продуктите, което изследваме предвид на неговата същност може да се преведе и така: «Силата на демоните».
Рекламодателите на серията «ТианДе» донякъде разкриват, че продуктите им са носители на духовна енергия, въпреки че не конкретизират каква е тя, защото в християнските страни информацията за възможна духовна интервенция чрез техните продукти би послужила като антиреклама. За „силата” на „небето” те пишат: «Дъ е най-фина първична природна субстанция… Дъ е насочено повече към духовната сфера от живота на човека и затова прониква дълбоко във вътрешния му свят.”[15] Само това изречение от рекламата би трябвало да ни отвори очите, че чрез тези продукти действа духовна сила, тъй като е ясно, че към духовната сфера на човека може да се устреми само нещо духовно, защото материята не е способна да въздейства върху духа. И никак няма да е излишно да се запитаме каква е тази сила.
Всъщност начинът, по който се добива първичен материал за лекарствата и козметиката, е еднакъв при всички окултисти – и в Китай, и навсякъде по света. Билките, които се използват, се събират от „специално обучени” хора в строго определено време според лунния календар[16]. Не можем да знаем за какво всъщност са обучени „специално обучените” хора, но явно практиките им не се различават много от действията на шаманката, която се изкачва в планината за целебни билки, хванала зелена змия в дясната си ръка и червена змия в лявата[17]. Но дори да няма змии, думите и ритуалите са достатъчни, за да въздействат върху хората, които чакат чудодейно изцеление или разкрасяване. Защото заедно с него, без да очакват, идва и намесата на демоничните сили във вътрешния им духовен свят.
По-нататък в сайта (за разлика от информацията в българския каталог, че продуктите са „създадени въз основа на древните рецепти от източната медицина и на най-новите разработки на учените”), рекламодателите противопоставят „разработките от водещи западни лаборатории” на „дълбочината и рафинираността на знанията, които владее Изтокът”[18]. И твърдят, че „до днес остават неразкрити тайните закони, благодарение на които китайските лечители владеят изцелението от всяка болест, връщането на младостта и красотата”[19]. Всъщност няма как да бъдат разкрити, защото окултното в такъв случай ще престане да бъде окултно. А доколко е ефективно действието на тези закони, е отделен въпрос. Ако наистина чрез тях лечителите връщат младостта и изцеляват от всяка болест, китайците би трябвало да нямат проблеми с красотата, да остават вечно млади и с непоклатимо здраве. Такава ли е реалността обаче?
Цената, която трябва се плати за китайското „здраве” и „красота”, не се измерва само с цифри. Ако усетите, че нещо с вас не е наред, че вярата ви угасва, а старата ви природа сякаш се подхранва от самия ад, знайте, че плащате за услугата на Дао или Тиен, плащате за действието на неговата Дъ.
Нима не ни стигат заблудите на местна почва, не ни ли е достатъчно влиянието на нашите си окултисти, способно да погуби живота, та да търсим и вносния окултизъм? Не е ли време да изтрезнеем и да започнем да се пазим от окултизма, бил той местен или чужд, във вид на хомеопатични лекарства, „Аюрведа” или продукти за „здраве и красота” „ТианДе”?