Лятото беше към своя край. Бях на почивка в курортен град и живеех на квартира при един занаятчия. За моя голяма радост чрез мен той и съпругата му стигнаха до вярата в Спасителя. Когато си тръгнах, им оставих Библия като подарък.
През зимата занаятчията имал навика да пие алкохол на обяд. Понякога повече, отколкото трябва. Когато отново застудяло, на масата, както обикновено, се появила бутилка вино. Занаятчията навел глава да се помоли и да благодари на Господ за храната (което му било станало навик). Но от устата му не излязла нито дума. След няколко неуспешни опита да се помоли, той се обърнал към жена си: „Какво става? Защо не можем да се молим днес?“. Жена му отворила Библията и започнала да прелиства страниците, надявайки се да получи откровение от Бог.
Напразно – отговорът не дошъл. „Пий малко вино и да обядваме“, казала съпругата. Но майсторът отказал. Знаел, че първо трябва да благодари на Бог за изобилието на масата, но просто не можел да го направи. „Махни виното!“ – казал той на жена си. Веднага след като алкохолът бил махнат от масата, двамата съпрузи свели глави в молитва и се обърнали към Господ с благодарност. Този път думите излезли от устата му с лекота.
След време този занаятчия ме посети в Шанхай. Не пропусна да ми разкаже тази история. „Брат Ни, каза той, Господарят на сърцето ми не ми позволи да изпия дори чаша вино!“. „Чудесно!“ – отговорих му аз. Винаги бъди покорен на Господаря на сърцето ти!“.
Уочман Ни
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<
