Наскоро прочетох, че през 2017 г. на аукцион е била продадена най-скъпата картина през цялата човешка история: „Спасителят на света“, творба на Леонардо да Винчи. Картината е била продадена за 450 милиона долара! Някои изкуствоведи обаче се съмняват, че това е оригиналната творба на Леонардо. Те смятат, че е копие, направено от неизвестен художник. Ако техните съмнения са основателни, реалната стойност на платното не е повече от 1400 долара. Една и съща картина може да струва половин милиард или почти нищо в зависимост от това, кой я е нарисувал. Но аз разбира се, ще говоря не за изкуството, а за това, какво казва Бог за отношенията между хората. В тази статия ще стане дума за брака и семейните отношения. Ще се опитаме да изясним светостта на семейството и светостта в семейството.
Светостта на семейството
През всички времена сатана е имал една цел: да убие и да погуби, да разруши и да унищожи. Средствата за постигането на тази цел при него винаги са били много изкусни. В наше време дяволът се е прицелил към онова, което ние, хората, сме изнесли като последната скъпоценност от рая – брака. Към святите, чистите, дълбоките и изключителните взаимоотношения между мъжа и жената, съпруга и съпругата.
Бракът е бил постановен от Бога, когато още сме живеели в рая. По-точно, когато нашите прародители са живеели в рая. Бракът е единственото, което сме изнесли от там. Какви ли не методи използва сатана през всички времена, за да ни лиши от това богатство, да ни убеди да го разменим за лекомислени развлечения, сексуални приключения, еротични игри във виртуалния свят…
Съществуват относителни, но има и абсолютни стойности. Има правила без изключения. И това се отнася за правилата не само в езика, а и в Свещеното Писание. Бог е замислил семейството така, че то да съществува на една нерушима основа, която дава увереност, покой и радост на мъжа, жената и децата: Божието слово.
Именно затова Свещеното Писание има такава категорична позиция към всичко, което разрушава тази основа. В Библията Бог говори за това, върху какво се гради здравият брак. Той посочва ясно какво трябва да избягваме, от какво да се пазим, върху какво да наблягаме особено.
Като знае колко е важно семейството за Бога, сатана прави всичко възможно да го разруши. Конфликтите, скандалите, разводите са обичайно явление в съвременното общество и особено в невярващите семейства. Но врагът не се спира и пред семействата на вярващите: дяволът се стреми на всяка цена да разруши отношенията, да ги лиши от взаимно доверие, да разедини семейството. Ако вярващите съпрузи не са бдителни, последствията могат да бъдат ужасни.
И така, светостта в брака се определя не от това, какъв е той, а от това, че е установен от самия Господ. И ценността на семейството се определя не от това, колко е добро, колко е хубаво за хората да живеят в нормално семейство, колко е прекрасно и радостно да изпитват мир, да има огнище, където са приети, разбрани, обичани такива, каквито са, а от това, че Бог е установил семейството.
И така, Бог казва: „Не е добре за човека да бъде сам. Да му сътворим помощник, подобен на него“. И по-нататък четем: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:18,24). Нека видим какво означава това.
Първо. Бог е сътворил хората така, че да се нуждаят един от друг. Влечението на единия пол към другия е естествено, такива ни е създал Господ. Не трябва да се срамуваме от чувствата, предизвикани от представител на другия пол. Те са част от нашето естество.
Второ. Бог е сътворил мъжа и жената така, че да си съответстват, т.е. да са подходящи един за друг. Неслучайно при описанието на самия акт на творението се казва: „мъж и жена ги създаде“ (Бит. 1:27). Преди десет или двадесет години нямахме нужда да обръщаме специално внимание на това, но този факт вече далече не се подразбира: съпругът е мъж, съпругата е жена, която му подхожда. Всичко, което излиза извън тези рамки, не съответства на творческия замисъл на Бога.
Трето. Когато встъпват в брак, мъжът и жената стават семейство, „затова ще остави човек…“! Брак, установен от Бога – това е началото на новото семейство, в което няма място за никого другиго, дори за родителите на двамата. Така е постановил Бог за брака още в рая. В самото начало. Нарушаването на тази заповед води до много печални, дори бих казал често и трагични последствия.
Една от основните причини за напрегнати отношения между мъжа и жената е влияние от страна на родителите или на други роднини. Независимо в каква културна среда живеем, Божията воля по този въпрос е напълно ясна, понятна и неизменна. И тя е изразена в Божието слово: „Затова ще остави човек…“!
Но тук не се говори само за родителите. Тези думи трябва да се разбират така: дори на родителите не е позволено да се месят в отношенията между мъжа и жената, в новото семейство никой няма достъп. Никой от миналото, никой от новите познати, никой от бъдещите. Двамата, които встъпват в брак, „се прилепват“ един към друг. Това вече не са двама, това е една, нова същност.
Четвърто. Когато питат Иисус Христос дали хората могат да се развеждат, какво им отговаря Той? Просто и ясно: не! Защо? Защото Бог от самото начало е определил: отношенията между мъжа и жената са толкова близки, че могат да се сравнят със сплав, с разтвор, със съединение на две същности: „…Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!“ (Марк 10:9). Тук няма място за странични интереси, лични удоволствия и развлечения, амбиции и цели. Така е постановил Бог. И светостта на брака се определя от това, че го е измислил, установил е неговите форми, норми и граници самият Господ Бог. И така, от Писанието виждаме, че бракът и семейството са святи, тъй като са постановени от Бога.
Когато чета книгите Изход, Левит, Числа, Второзаконие, особено силно впечатление ми прави колко често Господ говори на Своя народ, като му дава някаква поредна заповед и подчертава защо тази заповед е важна и свята: „Защото Аз съм Господ, твоят Бог!“. За Него не е нужно да обяснява на хората защо не трябва да правят едно или друго нещо или защо трябва да спазват различни заповеди. За Бога е достатъчно да обоснове ясно и разбираемо светостта на Своите заповеди: „Казах това, за да го изпълнявате!“. Затова и бракът е свят – Бог го е установил.
Светостта в семейството
Струва ми се, че най-добре отношенията между мъжа и жената са разкрити в Новия Завет, в петата глава от Посланието към ефесяните. Знам, че малцина от читателите на тази статия сега ще отворят Библията и ще погледнат какво е написано там, тъй като ще си мислят, че знаят текста почти наизуст. Затова ще го цитирам изцяло: „И така, подражавайте на Бога като възлюбени чеда и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си като принос и жертва на Бога за приятно благоухание. А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменават между вас, както прилича на светии… И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство, а се изпълвайте с Духа, като се назидавате сами с псалми и славословия и с духовни песни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господ, като благодарите винаги за всичко на Бог и Отец, в името на нашия Господ Иисус Христос, като се покорявате един на друг в страх Божи. Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господ, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата, и Той е Спасител на тялото. Но както Църквата се покорява на Христос, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез Словото; за да я представи на Себе Си славна Църква, която няма петно или порок, или нещо подобно, а да бъде свята и непорочна. Така са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат своите тела: който обича жена си, себе си обича… Тази тайна е велика. Но аз говоря за Христос и за Църквата. И всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си“ (Еф. 5:1-3, 18-28, 32-33).
Ще направим няколко извода от този откъс от Свещеното Писание.
Светостта на отношенията в семейството се определя от светостта на нашите отношения един към друг в брака. Като Божи деца имаме пример: както Христос ни е възлюбил, така и ние трябва да се обичаме един друг. Можем да помислим, че това е непостижим идеал – да подражаваме на Бога в Неговата любов. Но Писанието ни призовава към това и веднага обосновава изискването на Бога: ние сме Негови деца. Бог ни е родил чрез Своя Свят Дух и така сме станали Негови деца. Призовани сме да обичаме както Бог обича, „защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5).
Ако усещаме недостиг на тази любов, трябва да проверим с какво са заети нашите мисли, на какво посвещаваме времето си. За изпълването със Светия Дух има една много проста, но постижима за всеки вярващ рецепта: да пеем в сърцата си песни на Бога, да Го прославяме и хвалим, да благодарим за всичко и… да се покоряваме един на друг в страх от Него. Представете си – само ако постъпвахме винаги така, колко би се променило нашето всекидневие! До каква степен би била различна атмосферата в семейството, ако, условно казано, във всяка стая имаше „олтар за поклонение“ на Господ, където децата заедно с родителите си се покланяха на единствения Бог. Децата виждат уважението и любовта на родителите един към друг и сами се учат да уважават и обичат. Когато станат свидетели на отношението на родителите си към Библията, сами ще бъдат увлечени от Свещеното Писание и ще се учат да почитат и да обичат Бога. Възпитанието в такива семейства не е трудно: самият Бог взема пряко участие в него, тъй като там Той е в центъра.
- Всичко започва с изпълнението от съпруга и съпругата на определения от Бога творчески замисъл: жената се подчинява на мъжа, а мъжът обича жена си, както Христос обича Църквата. Тоест жертвено, посветено, всецяло.
- Точно както Христос не противопоставя Себе Си на Църквата, а се отъждествява с нея, така мъжа и жената са призовани да се отъждествяват един с друг. Това означава: „и ще бъдат една плът“. Павел казва, че тази тайна е велика и се отнася за Христос и Църквата. Или, отношенията между мъжа и жената, когато са правилни – такива, каквито ги е замислил Бог, са пример за отношенията между Христос и Неговата Църква.
Ще поясня с примери. Като наблюдавам отношенията между мъжете и жените, мога да направя следните изводи:
Някои хора, когато се оженят (така и няма да разберем какво ги е накарало да вземат това решение), започват да живеят един срещу друг. Те са в едно постоянно съревнование или дори в битка един с друг. Много е тъжно да наблюдаваш такъв брак.
Други организират своя семеен живот по-добре: те живеят един до друг. Всеки си има свои интереси, свои цели, свои приятели. Общи между тях са само кухнята, спалнята, децата и може би църквата.
Трети дори се дават като пример на младоженците: те са се научили да живеят един с друг. Заедно вършат домашната работа, заедно прекарват свободното си време, заедно служат, имат общи приятели. За мнозина такива отношения са пределът на техните мечти. Но това е в сила за хората от света.
А има и друг път, който се предлага от цитирания тук откъс от Свещеното Писание – единственият, който съответства на нашето призвание като мъж и жена, като семейство: да живеем един за друг за Божия слава.
Ценността на този път се определя от факта, че неговият автор (художник) е самият Бог. Такъв го е замислил и такъв го е определил Той. Този път е свят, мирен и радостен. Онези, които вървят по него, ги очаква богатството, определено от Бога за семейството.
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
