Какво щастие е за нас да имаме на разположение неделния ден! Колко ще бъдем благодарни на Господ за него, когато той наистина стане светъл и слънчев ден в нашия живот. Но такъв може да бъде само за онези, които умеят да го използват правилно. Неделята за нас трябва да бъде ден на покой от всички ненужни, ежедневни, обичайни дела. За жалост именно в този ден мислите на Божиите деца са изпълнени с грижи какво ще облекат, какво ще ядат, какво ще пият. Защо да не подготвяме дрехите и обувките си предварително? Храната също? В много християнски домове тя ангажира половината от неделния ден. За много наши сестри парата и миризмите в кухнята закриват светлината на този светъл ден. Защо да не приготвяме храната си предварително, например в събота? Защо не оставим всичко ненужно настрана? Защо се лишаваме от благословенията на неделния ден?
Неделя е денят на нашия вътрешен човек. Той принадлежи на нашата душа. Това е ден на хваление и благодарност за всички милости на нашия Господ към нас. Това е ден за изпитване на себе си, за молитва и песнопения. В този ден душата най-добре може да се съсредоточи върху своя Изкупител, отново да оцени цялата Му безгранична любов, да чете Неговото Слово и да размишлява над святите страници. Прекарана по този начин, неделята ще нахрани душата ни за цялата седмица и лъчите на този светъл ден ще озарят пътя ни през всички останали дни на седмицата. Неделята е ден на ревностно служение на Господ и на ближните. Нека помним,че в този ден и хората, които не познават Христос, са свободни от занятията си. Трябва да се възползваме от това. Трябва да търсим случай да отидем при тях с вестта за Христос. Да излеем светлината на Евангелието в техните мрачни души.
В този ден можем да ги поканим на църква, където да се срещнат с Иисус Христос. Това е денят на сеенето и жътвата. Ден на борба за душите на невярващите.
Неделя е ден на посещения в болниците. Трябва да зарадваме с посещение и добра дума страдащите на болнично легло. Да бъдем за тях като ярка звезда в сивата болнична обстановка. Колко възможности имаме в този ден да утешим, да насърчим, да кажем за Христос, да зарадваме някого. В края на така прекарания неделен ден в душата ни ще бъде още по-светло.
Неделята в домовете, където има деца. Направете този ден полезен и радостен за вашите деца. Прочетете им от Божието Слово, разкажете им нещо интересно, особено за най-добрия им приятел – Иисус. Научете нова песен, молете се с тях. Всичко това ще остави дълбока следа за целият им живот. Те ще забравят много неща от детството си, но не и тези благословени часове на светлия неделен ден. Ако са по-големи, вземете ги с вас на богослужение, където се проповядва Христос, и нека виждат как Той покорява с любовта Си сърцата на окаяните грешници. Нека заедно с вас посетят болницата и се запознаят със страданията на хората, за да се учат да бъдат приятели на страдащите. Въвеждайте ги от ранните им години в служение на Христос и на ближните.
Неделните срещи. Направете ги святи! Колко празни разговори се провеждат с гостите на масата дори в домовете на вярващите! Избягвайте това. Нека вашата беседа да бъде насочена към славната и скъпоценна личност на Иисус Христос и вие няма да съжалявате за изгубеното време. Нека вашите срещи приличат на срещите на Христос в дома на Мария и Марта във Витания или в дома на Закхей, където Той е явявал Своите благословения.
Ако някъде не можете да светите с Христовата светлина, по-добре изобщо не ходете там.
Нека да помагаме на другите на осветят неделния ден. Ние сме отговорни не само за нашето отношение към неделния ден, но и за отношението на нашето семейство, на нашите съседи и на хората, с които се срещаме.
Един селянин се оплакал на своя проповедник, че всяка неделя трябва да извървява много дълъг път до църквата.
– Ти си щастливец! – възкликнал проповедникът. – Всеки неделен ден, докато вървиш по пътя към църквата, ти си пример за тези, които те познават.
И наистина, без да казва и дума, селянинът напомнял на всеки:
– Ти защо не ходиш на църква?
Спазването на неделята ще се отрази върху всички души, с които се срещаме.
Има толкова майки, които заради малките си деца не могат да отидат на богослужение. Нима са обречени и в неделния ден да линеят, затворени в обичайната домашна обстановка? Защо несемейните сестри не им предложат помощта си, като останат два-три часа с децата. Такова служение ще направи светъл и радостен неделния ден както за едните, така и за другите.
При такова спазване на неделния ден той наистина ще бъде празник за нашата душа. А за мнозина той с нищо не се различава от всички останали дни.
И така, вършете колкото може по-малко обичайни дела за себе си в неделния ден и служете колкото може повече на Господ и на ближните!
Тогава този ден ще бъде светъл, слънчев и наистина Господен.
Александър Карев
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2024 <<<
