Съвременният човек жадува за свобода, призовава другите към нея и сам я търси чрез промяна на политическите условия и „нов морал“. Извоюваното от обществото през последния век лично пространство се оказа бездна, в която няма правила и забрани, няма контрол на съвестта, няма ограничения на желанията и на либидото, няма граници при задоволяването с всичко, което окото вижда и ухото чува. Но има страх – голям и дълбок. Точно както затъващият в блатото, човекът, живеещ „свободата“ си, колкото повече се движи, толкова повече потъва, поробен от страхове. „Освободил се“ от Божиите заповеди, нашият съвременник бяга и от установените общочовешки норми, защото е твърдо решен да не се съобразява с мнението на хората (да не плаща данък „обществено мнение“).
Стремежът към независимост човек наследява с раждането си – от Адам и Ева до ден-днешен. Това са инстинктивните, примитивни аспекти на личността, изцяло в сферата на несъзнателното, т.нар „То“. На езика на психологическата наука това е най-старата изходна структура на психиката, човешкото „То“ или „Ид“ (според терминологията на Зигмунд Фройд) – едно хаотично, биологично съществуване, без правила, но с инстинкти. На езика на Библията това е психо-духовният профил на греховната ни природа, царството на тъмните сили, които се нуждаят от безредие, защото са представители и инициатори на хаоса. Следващата крачка в съществуването, търсещо свобода във всичко, е кратка и до нея се стига лесно – пристрастяване към алкохол, наркотици, интернет, порнография, парафилия, перверзия, окултна литература и практика, филми на ужасите. Следват психо-духовни разстройства и болести. Апостол Павел описва това наше „наследство“ така: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римл. 7:24), а книгата Откровение 3:17 допълва: „Понеже казваш: „Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“. Творецът е заложил в човека закономерни психологични процеси, които поради греха престават да функционират нормално и причиняват „програмни грешки“. Единствено Творецът може да изцели съвършено, да възстанови програмния код, чиито авторски права притежава, при това даром. Психолозите могат само да констатират страхови неврози и зависимости все по-често и във все по-ранна възраст, но не могат да предложат пълноценна терапия, защото повечето от тях отхвърлят Този, Който ни е сътворил.
ЕСТЕСТВЕН И НЕЕСТЕСТВЕН СТРАХ
Страхът при човека и животните е инстинктивна реакция на потенциална опасност. При реална опасност определени зони от човешкия мозък (амигдала и хипоталамус) се активират, за да контролират отговора на тялото: биохимични процеси, свързани с повишаване нивата на адреналина и кортизола (хормона на стреса). Този естествен страх е приемлив, той може да бъде контролиран и ако няма биохимични нарушения, служи като защитен механизъм. Тревожността обаче е вид страх, който е неприемлив, той е способен да ни извади от равновесие и да предизвика ужас от нещо, което не се е случило.
От богословска гледна точка такъв страх изразява липса на сигурност, на увереност, упование и доверие в Бога.
Когато дадена опасност вече е предизвикала страх, тревожността продължава да съществува, защото човек не знае какво предстои и не може да контролира предстоящите събития. Библията нарича това състояние „ходене в тъмнина“: „И ще ходиш, пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си, а ще бъдеш само притесняван… и не ще има кой да те избави“ (Вт. 28:29 СИ). Това състояние е предпоставка за паническия страх, който е внезапен психо-физически отговор на нереалистичен, ирационален страх, нарушаващ физическата и психическа кондиция на човека. Така стигаме до своеобразната кулминация в желанието да се освободим от страха – окултни практики, ритуали, които не само не помагат, но хвърлят човека в бездната на свръхестествения страх, който е свързан с усещане за присъствие на тъмни сили, духове, гласове, полтъргайст и т.н. Когато човек е навлязъл в окултния свят, неестественият страх го преследва денонощно. Такива хора не могат да спят на тъмно, без присъствие на близък, но дори и тогава се събуждат в тревога и безпокойство. Те не могат да остават сами в стаята дори денем. Христос описва такава страдаща душа така: „… ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Мат. 6:23). Ето защо такива хора трябва непременно да се обърнат към свещенослужители, които могат да извършат душегрижителска работа за тяхното освобождение.
Особено чувствителни към окултни практики са децата. Страхът при децата обикновено се появява, когато се чувстват недостатъчно защитени от родители и близки. Този страх може да навреди при формирането на тяхната психика, както и на физическото им здраве. Най-опасна е уплахата, преживяна от ситуации, които децата не са способни да осмислят и контролират: страшни филми, образи, сънища, полтъргайсти, падане, страх от куче, както и от деца или възрастни, които ги заплашват. Родителите трябва постоянно да следят за ситуации, които могат да предизвикат такава уплаха. Последствията от нея могат да бъдат както психо-духовни, така и психо-физиологични (заекване, енуреза, фобии и т.н.).
В такива случаи детето непременно трябва да бъде заведено при презвитери, дякони, проповедници, свещеници, които живеят своята вяра, за да извършат молитва за снемане на уплахата. Детето не трябва да бъде водено при баби, врачки, гледачки или ходжи, които извършват окултни действия, създаващи зависимост. Такива вече пораснали деца остават предразположени към отключване и развиване на различни фобии, депресия и шизофрения.
ПСИХОЛОГИЧЕСКО И БОГОСЛОВСКО
ТЪЛКУВАНЕ НА ЯВЛЕНИЕТО СТРАХ
„Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него [плода на дървото], ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото“ (Бит. 3:5). Самото желание да станат богове кара първите хора да се противопоставят и да отхвърлят своя Бог като Творец. Те не се замислят, че само Бог може да е съвършен и самодостатъчен, а човекът, Неговото творение, е ограничен и неспособен да съществува без Него. Божията заповед беше дадена с цел да опази човека от страха. Сатана обаче им обеща привилегии, ако нарушат Божието Слово. Те го направиха и от този момент познаха страха: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих“ (Бит. 3:10). По-късно в историята, чрез Мойсей, Бог предприема мерки, за да възстанови човека и да го освободи от страховете му. Той предупреждава израиляните: „Да не си правите идоли или кумири… за да им се покланяте, защото Аз съм Господ, вашият Бог“ (Лев. 26:1).
Това означава: не ставай идол за себе си, за своето „То“, в собственото си лично пространство, в което ще се изгубиш и ще изчезнеш, разтворен в своята тъмнина и разкъсван от страхове, които те дебнат отвсякъде. Причината да полудеят хора като Ницше и подобно на него някои диктатори, обсебени от мания и параноя, с надменни плътски умове, е изправянето срещу Твореца. Бог ги оценява така: „Затова възнегодувах против това поколение. И казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не са познали Моите пътища“. Дори животните се обуздават, когато им се сложи юзда и се дресират, а човешкото „То“ не се подчинява на нищо. Инстинктите и рефлексите му са по-силни от всичко, което се опитва да ги укроти. Бог разкрива това състояние чрез едно сполучливо сравнение: „Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил, като е казал: „Деца отхраних и възпитах, но се разбунтуваха против Мен. Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си, а… народът Ми не разсъждава. Уви, грешни народе, народ, натоварен с беззаконие, роде на злодеи, деца, които постъпвате разтленно! Изоставиха Господ, презряха Светия…“ (Ис. 1:2-5).
Като вижда как човешкото сърце е способно да се заблуди в своите собствени лабиринти на празно философстване, подобно на овца, Бог поставя необходимите ограничения с цел Неговото творение да не прекрачи огражденията и да не се провали в пропастта на своето безумие: „Ако пък не Ме слушате и не изпълнявате всички тези заповеди, ако презрете Моите наредби и ако душата ви се погнуси от Моите закони… то и Аз ще постъпя с вас така: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще отслабнат очите и ще се измъчи душата…“ (Лев. 26:14-16 СИ). При някои хора страхът може да прерасне в болест, която да контролира целия им живот. Психолозите определят това като страхов синдром. Д. Адамс1 пише: „Човек, който обича, търси възможност да дава… а човек, който се страхува, очаква нещо да му се случи“. При невротичния човек мислене, чувствителност, поведение са подвластни на страх, който не може да бъде обяснен с думи. Страдащите от страхова невроза усещат панически страх, имат ускорен сърдечен ритъм, световъртеж, напрежение в главата, имат натрапчивата представа, че ще умрат или ще полудеят, те са безволеви и с потиснати емоции.
РЕШЕНИЕТО
В психологическата практика добри резултати в борбата със страха дава рехабилитацията, която се състои в постепенно увеличаване на съприкосновението на пациента със стресовия фактор или поведението, което отключва страха и напрежението. Този метод на рехабилитация се прилага най-често при лечение на паническо разстройство. Но нека видим най-съвършения метод за рехабилитация, който Бог предлага на своето стресирано, уплашено творение.
„Страхът от Господ е начало на [или главна част от] мъдростта, но безумните презират мъдростта и поуката“ (Пр. 1:7)]; „Страхът от Господ е начало на мъдростта и познаването на Святия е разум“ (Пр. 9:10). Този страх е позитивен, той е проява на благоговение пред Бога като Творец, Който осигурява на човека пълна безопасност, защита и истинска свобода от страх и безпокойство за настоящето и бъдещето.
Божието присъствие осигурява съвършения мир, за който Христос говори в Йоан 14:27: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“.
Ето го отговора на проблема със страха. В момента, в който човек се върне при своя Господ, Който е Господар на неговия живот, той придобива истинска сигурност и съвършен покой. Затова Христос започва Своята спасителна мисия с призива: „Елате при Мене всички, които сте отрудени и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28 СИ). Докато човек остава в своето лично пространство, място на тъмнина и мрак, без присъствие на божествената светлина, той е изпълнен със страхове, ужаси и всякакъв вид безпокойства, защото не е бог и никога няма да стане. Неговата неспособност да си осигури бъдеще и пълна безопасност винаги ще го преследва и ще го убеждава, че не е защитен. Христос се обръща към такива хора с думите: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мен“ (Откр. 3:20).
Духовната свобода на човека в нейната пълнота е свързана с поста, на който искаме да отделим внимание като част от победата над страха.
Истинският пост Бог описва в книга Исая, а на тези, които така го разбират и прилагат, Бог обещава: „… Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне“ (Ис. 58:10). Тези хора постят така, че „да се чуе викът им“. Днес много хора постят, като изпълняват религиозни инструкции какво може и какво не може да се яде или научни препоръки с цел пречистване, отслабване и т.н. Тази категория „постещи“ гладни продължават да са в тъмнина.
Давид знае какъв е викът на душата, който стига до небето. Веднъж, усетил се изоставен от Бога, той се моли: „В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе“ (Пс. 30:23 СИ). След получения отговор той придобива мир и продължава: „Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мен“ (Пс. 22:1-7 СИ). И още: „Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина“ (II Цар. 22:29 СИ). Давид, човек по Божието сърце, не просто прие Господ в своето лично пространство, той прие напълно своите близки и изпита истинско щастие и блаженство, че може да обича, да прощава и да не се страхува дори от враговете си. Животът му показва как се изпълнява Божието слово, което утвърждава: „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта“ (I Йоан 4:18).
Друг пример е апостол Павел. Когато вижда коринтяните, изплашени да не се намеси в личното им пространство и без любов към ближните и към самия него, той пише: „Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви. За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие. Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ…“ (II Кор. 6:11-18 СИ).
Това състояние обаче не е константа, ако човек не пази себе си в чистота. Още един пример ни дава историята на Яков. Някога изречената лъжа се връща и отслабва личността. „Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини“ (Бит. 32:7 СИ).
Липсата на сигурност и увереност, причинена от спомена за миналото, се вижда и когато братята на Йосиф решават да се освободят от него, за да придобият свобода за своите действия – те го продават, изхвърлят го от своето лично пространство, но не се освобождават от страха и ужасите, които с времето ги сполитат. В Бит. 42:28 СИ четем: „ Смути се сърцето им и те с трепет казваха един на друг: какво направи Бог с нас?“. Извършените грехове и престъпления са първопричината човек да е преследван от страх. Няма психологическа методика, няма средство за освобождаване от страха от наказание за извършеното престъпление – нито в общественото, нито в личното пространство. „… ще бягате, когато никой не ви гони“ (Лев. 26:17 СИ).
Душегрижителската практика на автора във връзка с освобождаване от всякакъв страх, уплаха и фобии доказва необходимостта от провеждане на отричане, което е един психо-духовен акт на вяра2. Чрез този процес на освещение, след отричане, човекът става все по-свободен от страховете си, като се преобразява от слава в слава: „А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А всички ние с открито лице като в огледало, като гледаме Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Господния Дух“ (II Кор. 3:17-18).
Само Христос може да възкреси и изведе от тъмното, изпълнено с ужаси и страхове лично пространство всеки, който извика към Него с вяра. И той ще излезе от гроба като Лазар и ще тръгне към своя Спасител, Който казва и днес: „Лазаре, излез вън!“. Не е ли време да чуем и ние тези думи и да излезем от собствената си тъмна бездна и да тръгнем към нашия възкръснал Христос, към Светлината? Той казва: „Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината“ (Йоан 12:46 СИ).
Бележки под линия
1 Чавдарова-Костова, С.. Възпитанието в структурата на семейните отношения. 2017, с. 37-38. ISBN 9789540742960
2 Макдауъл, Дж., Хостетлър, Б. Новата толерантност. 2004.
еп. Иван Вълков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2024 <<<
