Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Иисус Христос.
А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас (ІІ Кор. 4:6-7).
Въпреки разпространеното мнение, че няма човек, който да не обича славата, смея да твърдя, че някои я възприемат по-различно. Поне в тази й част, която е свързана със славата, отдавана от хората. Предвиждам изумлението на читателя: “Ако не от хората – от кого?” Точно тук е по-интересната част – от Бога. Нещо ново? Не е ново, известно е от почти две хилядолетия, откакто Бог е станал човек, въплътил се е, съединил у Себе Си божественото и човешкото и така е дал шанс на хората да се приобщят към Неговата слава. Отците на Църквата обясняват как е станало това, как се обединяват божествената и човешката природа в Христос: “…неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно” (ІV Вселенски събор, Халкидон, 451 г.). Може да се опитаме да проникнем в тази тайна, но според мен на въпроса буквално “как?” трябва да отговорим: “Не знаем.” Как е станало съединението на Бога с човека знае Бог, но не и човекът. Знаем само, че така Той ни е спасил от състоянието, в което сме без Него, избавил ни е от безславието на поквареността ни.
Божествената слава у хората се изразява както се е изразила у Христос.
Първоначално не впечатлява – просто бебе в яслата, после потриса – Спасител, Който излиза от гроба. Има още едно сходство – Христос не е търсил славата, просто е бил славен, защото е Бог. Тези, които наистина са носители на Божията слава, не я търсят, те са едно с Бога и тя се изявява чрез тях абсолютно естествено.
Не знам защо се е наложило мнението, че християнинът ще се радва на славата в отвъдния живот, но не и тук, на земята. А тя е с нас тук и сега, ако ние сме с нея – всичко зависи от това, дали Христос е в сърцето ни, или е някъде отвъд – в църквата, в катедралата, в манастира, дори в ума ни. Ако сега тя не е в нас, кога ще я придобием, та да я имаме на небето, – по пътя за рая ли?
В тези рождествени дни, вместо да се плъзнем повърхностно по вълната на всеобщото празнично настроение, нека потърсим дълбината на Божието откровение, за да проумеем и приемем пълнотата на Божията слава – слава, изявена от Младенеца.
