И роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата
Лука 2:7
I
Странен начин избира Бог, за да се разкрие пред света в човешки образ. Вместо да дойде като силен и зрял мъж, както е описано в легендите на повечето религии, Той решава да влезе в земната реалност като безпомощен Младенец. Защо? Всъщност мъдрият Създател няма как да не е вложил специален смисъл в това действие! Младенецът и светът, враждебен на Него: кой ще започне тази неравна битка, ако не Бог? Но Младенецът оцелява, защото е Бог.
Новороденият Бог се оказва по-силен от безмилостната политическа машина, по-силен от авторитетния религиозен юмрук, издигнат над Него. Младенецът, роден във Витлеем, се противопоставя срещу целия свят на злите духове. Противопоставя се и побеждава! През дните от живота на Иисус Христос, като се започне от бебешките пелени, Създателят показва кой в действителност управлява света.
Колко насърчителна е мисълта за непоколебимостта на Божия престол, когато погледнеш в онези древни дни и видиш как едно беззащитно Бебе, родено от Мария, лежи в ясла, плаче като всички деца и предизвиква нежност към Себе Си. И все пак разбираш, че в Него е твоята защита и гаранцията за вечното ти съществуване.
II
Бог и ние, хората…
Ние разбираме колко зависим от Него, колко зависи от Него всичко, което имаме в живота си. Но нека се замислим и колко важна роля ни е дал Бог в плановете Си. Несъмнено своето място там имат и ангели, и дори магарета. Но Христос идва при хората, не при ангелите. Той излива любовта Си върху човечеството, защото изкупеното човечество е ключът към възстановяването на Божия ред във Вселената.
Иисус учи именно нас, призовава ни да Го следваме, а във Витлеем приема именно човешки облик. Младенецът е явен образ на срещата между Бога и човека след дългата раздяла, причинена от греха. Иисус ще порасне и ние ще Го следваме, за да се научим да живеем по човешки, без да противоречим на божествения живот. В бебето Иисус Бог и човечеството най-накрая се обединяват в Духа. Бог ни дава Своя Дух, така че след възнесението на Христос да продължим и да умножим Неговото дело. Той би могъл да се откаже от човешкото участие, но избира да ни включи в Своите дела. В началото Бог действа чрез човешкия образ на Своя Син, а след това, и досега – чрез милиони хора.
Никой няма да види Бога, ако Неговите осиновени синове и дъщери в Христос не разкрият своя Баща пред света чрез дела, изпълнени с любов и мъдрост.
И ако се замислим, ще се удивим, че всичко всъщност започва от един Младенец.
III
Колко странно е началото на Евангелието от Матей. Защо той поставя родословието на Иисус преди самата история? Можем да намерим отговора, ако се запитаме какво представлява Евангелието от Матей. Разбира се, то разкрива служенията на Иисус! Но Матей подчертава, че за Месия е било важно да обяви идването на Божието царство, което в тази книга се нарича Небесното царство. И ключовият стих в цялото Евангелие е 4:17: „Оттогава Исус започна да проповядва и да казва: „Покайте се, защото се приближи Небесното царство“.
А кой е Царят? Разбира се, че е Той, Иисус! Матей разбира това и изгражда композицията на книгата така, за да проследи пътя на Иисус до възнасянето Му в Царството. От самото начало се има предвид Царството на евреите, но всички разбират, че не става дума само за него.
Матей създава не просто история, а цял епос. Той представя Иисус като наследник на Давид. И за да не се ограничат правомощията на Младенеца до територията на Обещаната земя, евангелистът започва Неговото родословие от Авраам, Божия наследник, в когото трябва да бъдат благословени всички земни племена. Това е власт над целия свят!
Вълнението на Ирод може да се обясни с появата на конкурент за престола, който той заема. Защото за Ирод е ясно, че в сравнение с Родения във Витлеем той самият е обикновен самозванец. И все пак дързостта на човека Ирод не може да се обясни само с всички тези причини. Наистина в изложението на Матей се вижда ясно, че Ирод се бунтува съзнателно срещу Месия, Всевишния Бог!
Тук се разкрива епичният характер в разказа на евангелиста, тъй като той описва на читателя космическа драма. Ангелите също участват постоянно в действието. Това е битка на Небето, а на земята се вижда само нейното отражение. И хората, които се включват в нея, стават повече от хора – те са проводници на Висшите сили.
Този, който стои зад Ирод, се изявява при изкушението на Иисус в пустинята. А още по-рано се разкрива Онзи, на когото дяволът се противопоставя. При кръщението на Иисус самият Бог обявява колко близък и роден Му е Младенецът от Витлеем. Цялото Евангелие от Матей е проникнато от въпроса за властта и спорът е разрешен в полза на законния Наследник на Бога.
От яслите до възкресението, през Голгота Матей проследява триумфалния път на Родения от жената Мария и Божия Дух, на Иисус -Царя на царете, нашия добър и славен Господ.
Кое е Детето, родено в чуждите ясли?
IV
Ражда се Момче… И каква суматоха предизвиква! Веднага светът се разделя на хора, които Го приемат, и други, които Го отхвърлят. И това продължава през цялата последвала история на човечеството, досега.
Ние броим годините от Рождеството на Христос. По този начин в древните времена дадена епоха е започвала с възкачването на нов монарх на престола и е завършвала с неговата смърт.
Но епохата на Иисус Христос е започнала и няма да свърши по никакъв начин. Да, има много желаещи да я завършат. Да, някои открито продължават да изчисляват земните времена в зависимост от други събития. Да, с появата на все повече свободомислещи ще има хора, които ще възприемат християнската хронология като обида срещу инакомислещите. Може би дори в някакъв момент световната общност ще въведе нова отправна точка за изчисляване на времето, религиозно неутрална.
И днес Иисус продължава да бъде „Камък за препъване“ (I Пет. 2:7-8). Той разделя хората на противоположни лагери, точно както в дните на Своето раждане. Но и донася Любов, която обединява.
Тя непременно ще победи!
