Познаване на Бога*

На 7 януари 1855 година свещеникът от църквата на улица „Ню Парк“ в лондонския район Съдърк започва сутрешната си проповед така:

„Някой е казал, че „да познаваш човечеството означава да познаваш човека“. Аз не оспорвам тази идея, но бих добавил също, че да познаваш Божия избор означава да познаваш Бога, а истинското християнско познание е да познаваш Божията Троица. Най-висшето знание, най-възвишената мисъл, най-дълбоката философия, които някога биха могли да занимават ума на Божието дете, са името, природата, личността, работата, делата и съществуването на Великия Бог, Когото то нарича свой Баща.

Има нещо изключително възвисяващо в съзерцанието на Бога. Той е толкова необхватен, че всички наши мисли се губят в Неговата необятност; толкова дълбок, че нашата гордост се разтваря в Неговата безкрайност. Ние можем да спрем вниманието си на други обекти, да ги изследваме в детайли, да изпитваме задоволство от това и да вървим по пътя си с убеждението, че сме мъдри. Но когато се доближим до тази съвършена наука, разбираме, че нашият ехолот не може да измери дълбочината й и че нашият орлов поглед не може да види височината й. Тогава ние отхвърляме мисълта, че суетният човек би могъл да бъде мъдър. Никой друг обект на съзерцание не ни води към смирението на ума така, както мислите за Бога…

Но докато смирява ума ни, този обектът също го и развива. Човекът, който често мисли за Бога, ще има по-широк кръгозор от този, който насочва всичките си усилия към земното съществуване. Превъзходното учение за развиване на душата е науката за Христос Разпнатия и знанието за Бога в славната Троица. Нищо не ще обогати така интелекта, нищо не ще възвиси така душата на човека, както посветеното, сериозно, продължително изследване на великата тема Бог.

Тази тема е смиряваща и развиваща, но също и завидно утешителна. В съзерцаването на Исус има балсам за всяка рана; в размишлението за Отца – успокоение за всяка скръб; във въздействието на Святия Дух – лек за всяка язва. Искате ли да изчезне скръбта ви? Искате ли да се освободите от грижите си? Тогава идете, потопете се в Божието най-дълбоко море, изгубете се в Неговата необятност и ще се почувствате като след почивка – освежени и ободрени. Аз не зная нищо, което така да утешава душата, така укротява прииждащите вълни на скръб и печал; така да смирява ветровете на изпитанието, както отдаденото размишление върху темата за Бога. Това е темата, която ви предлагам тази сутрин…“

Тези думи, казани преди повече от столетие от Чарлз Х. Спърджън (по това време само 20-годишен), са били истинни тогава, истинни са и днес. Те са подходящ предговор към серията от студии за природата и характера на Бога.

 

II

 

„Чакай малко – ще каже някой – необходимо ли е това пътуване? В дните на Спърджън хората са намирали теологията за интригуваща, но според мен тя е отегчителна. Защо някой да посвещава времето си на учението, което вие предлагате? Нали светският човек може да успява и без това? В края на краищата сега е 1972 година, а не 1855-та!“

Хубав въпрос, за който мисля, че има убедителен отговор. Питащият предполага, че изучаването на природата и характера на Бога ще е непрактично и съответно ненужно за живота. В действителност обаче това е най-практичният проект, с който някой може да се ангажира. Познаването на Бога е изключително важно за качеството на живота ни. Както би било жестоко по отношение на индианец от Амазония, ако го качим на самолет за Лондон и го оставим на площад „Трафалгар“ да се оправя сам, без да знае езика и да познава града, така бихме били жестоки към себе си, ако се опитваме да живеем в света на Бога (на Когото той принадлежи и Който го управлява) без познание за Него. За тези, които не познават Бога, светът се превръща в странно, лудо, причиняващо болка място, а животът – в неприятно разочарование. Без познаване на Бога вие се самоосъждате да се препъвате и лутате през живота си слепи, без посока и без разбиране на нещата около вас. Това е сигурен начин да прахосате живота си и да погубите душата си. Следователно стигаме до заключението, че изучаването на Бога е полезно.

Но откъде да започнем? Естествено, от там, където сме. Това означава да се впуснем в бурята, защото днес около доктрината за Бога се вихри истинска буря. Пред очите ни се разгръща т.нар. ,,дебат за Бога“ с неговите крайни твърдения: „Трябва да се разделим с нашата представа за Бога“, „Бог е мъртъв“, „Ние можем да песнословим вярата, но не можем да я обясним“. Казва ни се, че някогашните „разговори за Бога“, практикувани от християните в миналото, са изтънчени глупости и че знанието за Бога е нищожно и не ни ползва.

Какво трябва да правим? Ако отлагаме пътуването си, докато бурята утихне, може никога да не тръгнем. Предлагам да прочетете как Пътешественикът на Бънян, възпиран от жена и деца да тръгне на път, запушил ушите си и побегнал, викайки: „Живот, живот, вечен живот“. Моля ви поне за минута да запушите ушите си за тези, които ви казват, че няма път за познаване на Бога, и да повървите малко с мене, за да видите. В края на краищата, консумацията на сладоледа е доказателството за съществуването му и никой, който върви по познат път, не се тревожи от предупрежденията на непътуващите, че такъв път не съществува. Буря или не, ние поемаме. Но как да извървим маршрута? Пет основни истини, пет фундаментални принципа на познаването на Бога, които християните следват, ще го маркират. Те са следните:

1. Бог е говорил на човека и Библията е Неговото Слово, дадено ни, за да ни направи мъдри за спасение.
2. Бог е Господар и Цар на Своя свят. Той управлява заради Своята Собствена слава, показвайки съвършенството Си във всичко, което прави, за да могат хората и ангелите да Го почитат и да Му се покланят.
3. Бог е Спасител, активен във върховната любов чрез Господ Исус Христос, за да спаси вярващите от вината и силата на греха, да ги приеме като Свои синове и съответно да ги благослови.
4. Бог е Триединен, има Три Личности в Бога – Отец, Син и Святия Дух, и едно е делото на спасението, в което всичките тези Три Личности действат заедно: Отец – предлагайки спасението, Синът – осигурявайки го, Духът – прилагайки го.
5. Набожност означава отклик на Божието откровение чрез доверие и подчинение, вяра и почитание, молитва и хвала, покорство и служение. Животът трябва да бъде видян и живян в светлината на Божието Слово. Това е истинската вяра.

В светлината на тези основни истини ние трябва внимателно да разгледаме какво ни разкрива Библията за природата и характера на Бога, за Когото говорим. Поставени сме в положението на пътници, насочили се към голяма планина, доминираща и определяща околния пейзаж, които я приближават с ясното намерение да се изкачат на нея.

 

 

III

 

Какво включва изкачването? Какви са темите, които ще ни занимават?

Необходимо е да изучаваме божествеността на Бога, качествата Му, които го отделят от хората и показват дистанцията между Създателя и Неговите създания – Неговото самосъществуване, Неговата безкрайност, Неговата вечност, Неговата непроменяемост. Необходимо е да изучаваме Божията сила – Неговото всемогъщество, Неговото всезнание, Неговото всеприсъствие. Необходимо е да изучаваме Божието съвършенство – аспектите на Неговия морален характер, показани в думите и делата Му, Неговата святост, Неговата любов и милост, Неговата честност, Неговата вярност, доброта, милост, търпение, справедливост. Необходимо е да научим какво харесва Той, какво Го наранява, какво събужда гнева Му, какво предизвиква у Него задоволство и радост.

За много от нас тези теми са несвойствени. Но те не са несвойствени за Божиите хора. Беше време, когато учението за атрибутите на Бога (както бяха наричани) беше считано за толкова важно, че бе включено в Катехизиса, който всички ученици в църковните училища изучаваха и всички възрастни трябваше да знаят. Така на четвъртия въпрос от краткия Уестминстърски катехизис: „Какво е Бог?“, отговорът беше: „Бог е Дух, безкраен, вечен и непроменяем в Неговото битие, мъдрост, мощ, святост, справедливост, доброта и истина“.

Това изявление знаменитият Чарлз Ходж приема като „може би най-добрата дефиниция за Бога, написана някога от човек“.

Твърде малко деца днес са възпитани в духа на Уестминстърския катехизъм и малцина съвременни богомолци са слушали някога курс от проповеди, засягащи доктрината за характера на Бога по начина, по който го прави обемната книга на Стивън Чарнок „Беседи върху съществуването и атрибутите на Бог“. Малцина ще прочетат нещо толкова изчерпателно и точно по темата за същността на Бога, защото едва ли такъв труд съществува днес. Можем да очакваме следователно, че изследването и задълбочаването върху темите, споменати по-горе, ще ни даде повод за размисъл, както и нови идеи за обмисляне и асимилиране.

 

IV

 

Ето защо, преди да започнем нашето планинско изкачване, е нужно да спрем и да си зададем един много важен въпрос, който трябва да ни съпътства винаги при изучаването на Божията свята книга. Въпросът засяга нашите мотиви и цели като ученици. Нека се запитаме: „С каква крайна цел посвещавам моя ум и дух на тези неща? Каква е целта на полученото от мен познание за Бога?“. Защото резултатът, на който често се натъкваме, ни кара да заключим, че знания по богословие заради самото богословие са в крайна сметка вредно ограничение. Те ни правят горди и самомнителни. Съзерцавайки величието на разглеждания обект, ние се изкушаваме да смятаме себе си различни от другите християни поради познаването на темата, започваме да гледаме отвисоко на техните груби и неадекватни теологични идеи и сме склонни да ги отхвърлим като незначителни същества. Защото, както Павел пише на самодоволните коринтяни: „… знанието възгордява… Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да знае“ (I Кор. 8:1-2). Директен път към самодоволство и заблуда е да бъдем твърде заети с богословско знание заради самото него и да изучаваме Библията, за да имаме готов отговор на всички въпроси. Трябва да бдим в сърцата си срещу такова отношение и да се молим да бъдем запазени от него. Както вече видяхме, не може да има духовно здраве без доктринални знания, но също така е вярно, че не може да има духовно здраве в богословието, ако доктриналните ни знания са насочени към погрешна цел и ако се оценяват с погрешна мярка. Така доктрината се превръща в заплаха за духовния ни живот и ние днес трябва да се пазим от това не по-малко от древните коринтяни.

„Но – ще запита някой – не е ли факт, че любовта към Божията открита истина и желанието да знаем колкото е възможно повече са естествени за всеки новороден човек? Вижте в Псалом 119 (По слав. 118), стихове 12, 18, 97, 103, 125: „Научи ме на Твоите наредби“, „Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон“, „Колко обичам Твоя закон! Цял ден размишлявам за него“, „Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми!“, „Вразуми ме и ще позная Твоите откровения“. Всяко дете на Бог копнее заедно с псалмиста да знае колкото може повече за Небесния си Отец. Доказателство за новорождението е фактът, че той получава любов към истината (II Сол. 2:10). И не е ли естествен стремежът на такъв човек да осъществи вдъхнатото му от Бога желание?“

Ако погледнете отново Псалом 119 (По слав. 118), ще видите, че загрижеността на псалмиста да получи познание за Бога не е теоретична, но практическа грижа. Върховната му жажда е да познава и да се наслаждава на Самия Бог и като средство за това той приема познанието за Бога.

За да отговори на Божията правда, той иска да я разбере, за да може да й подчини живота си. Проследете подчертаните встъпителни стихове: „Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона на Господ. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят… О, да бяха се насочили моите пътища към спазване на Твоите повеления!“ (Пс. 119:1,2,5). Той е заинтересуван от правата вяра, от библейското тълкувание и теология не заради самите тях, но като средство за следване на Бога и осъществяване на по-нататъшни цели в живота. Основната цел е познание и служба на Великия Бог, Чиято истина той е видял и разбрал.

Такова трябва да бъде и нашето отношение. Целта ни в изучаването на Бога трябва да бъде да познаем Самия Бог по-добре. Нека грижата ни да бъде задълбочаване на познанството ни с Живия Бог, а не просто с доктрината за Божиите атрибути. Както Той е обект на учението ни и наш помощник в това, така Той Самият трябва да е цел. Нека бъдем водени от Бога в изучаването Му. Затова бе дадено откровението и за това трябва да го използваме.

 

V

 

Как да направим това? Как можем да превърнем знанието си за Бога в познание за Бога? Правилото е търсене, но безпристрастно търсене! Да превръщаме всяка истина за Бога, която изучаваме, в основа за размисъл пред Него, в молитва и хвала към Него.

Може би имаме някаква идея какво е молитвата, но какво е размишлението? Имаме пълно основание да зададем този въпрос, защото размишлението е изгубено изкуство и християните не умеят да го практикуват. Размишлението е активност, повик към разума, преценка, съсредоточаване и прилагане върху нас самите на различните неща, които знаем за въздействието, пътищата, целите и обещанията на Бога. Това е активността на святата мисъл, съзнателно представена в Неговото присъствие, под Неговия поглед и чрез Неговата помощ като начин на общение с Него. Нейната цел е да очисти личностните, интелектуалните и духовните виждания за Бога и да остави Неговата истина да въздейства на разума и сърцето. Това е един вътрешен диалог за Бога с нас самите, а нерядко е спор с нас самите, освобождение от сенките на съмнение и неверие чрез ясното разбиране на Божията сила и милост. Ползата за нас е в смиряването чрез размисъл за Божието величие и слава и за нашата собствена нищожност и греховност, както и в окуражението и увереността (в библейския смисъл на думата), добити чрез съзерцанието на неизследимите богатства на Божията милост, показани ни в Господ Исус Христос.

Тези бяха точките, подчертани от Спърджън в пасажа, който цитирахме в началото, и те са истинни. И колкото по-дълбоко навлизаме в в тази опитност със смирение и въодушевление, толкова нашето познание за Бога расте, а заедно с него и нашият мир, нашата сила и радост. Тогава Бог ни помага да употребим натрупаното от нас знание за Него, за да можем всички наистина да познаем Господ.

 

* Пакър, Дж. Познаването на Бога. С. Нов човек, 1993.

Джеймс Пакър

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<