„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, така че и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с онази утеха, с която Бог утешава самите нас!“
II Кор. 1:3-4
През 1871 г. град Чикаго е унищожен от ужасяващ пожар. Около 300 души загиват в огъня, а повече от 100 000 остават без дом. Бедствието засяга и Хорацио Спафорд. По време на пожара той загубва целия си капитал.
Спафорд е адвокат, занимава се и с недвижими имоти. Той инвестира целия си капитал в къщи, които след пожара се превръщат в купища руини. Остава без нищо. Но това не е най-страшното: по време на пожара загива единственият му син. Въпреки личната си трагедия Хорацио Спафорд помага много на бездомните и бедните, които са в отчаяно положение.
Две години по-късно Спафорд и семейството му решават да тръгнат на пътешествие до Европа, но неотложна работа го принуждава да остане в Чикаго. Той изпраща съпругата и четирите си дъщери на кораба „Вил дю Хавър“ („Ville du Havre“), като възнамерява да се присъедини към тях в Лондон. Но в морето този кораб се сблъсква с английска платноходка и бързо потъва. Четирите дъщери на Спафорд са сред 226-имата загинали. Жена му е една от 47-те спасени. Хорацио Спафорд има всички основания да бъде недоволен от съдбата и от всичко, което Бог е подготвил за него и съпругата му. Но той не се разколебава в доверието си към Бога. Нещо повече, Хорацио продължава да прославя Бога. Неговата вяра го подтиква да види нуждите и скърбите на другите хора и да им посвети силите и времето си. През 1881 г. двамата със съпругата му отиват в Йерусалим, за да помагат на нуждаещите се. Чрез тяхното служение много мюсюлмани и евреи приемат Иисус Христос за свой Спасител.
„По пътя към Йерусалим – пише в спомените си дъщерята на Хорацио – капитанът повикал Спафорд на мостика. „Внимателно изчислихме всичко – казал той. – В момента минаваме над мястото, където „Вил дю Хавър“ е претърпял корабокрушението. Морето тук е дълбоко три мили.“
През онази нощ Хорацио Спафорд написва стихотворението „It is well with my soul“ („Все добре е за мен“), което се превръща в знаменит християнски химн. В него се говори за дълбокия мир в сърцето на човека, който вярва в Бога.
Трудностите, през които Спафорд трябва да премине, му помагат да види ясно ръката на Господ във всичко това.
Мир сладък ли като река ме пои,
ил скръб кат вълна ме круши,
Христе, Ти ме учиш да казвам смирен:
„Все добре, все добре е за мен“.
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен.
Дали в изкушен’е или сред беди,
мен вяра гореща крепи.
Христос за мен слабий бе зверски сразен
и кръвта Си проля зарад мен.
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен.
Греха ми – о, радост в таз мисъл живей –
греха ми изцяло отнет:
виси там на кръста с Христа пригвозден,
а живот, веселба са за мен.
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен.
Исусе, нек скоро, изправен пред Теб,
аз видя лице със лице,
как Царството Свое управляваш сам –
че за мен по-добре ще е там.
Все добре е за мен,
все добре, все добре е за мен.
През 1881 г. в Чикаго на Спафорд се ражда още една дъщеря, Грейс. Когато тя е на седем месеца, семейството заминава за Израел. Те участват в основаването на групата „Американска колония“ в Йерусалим. Тяхното призвание е да служат на нуждаещите се. Детската болница „Спафорд“ съществува в Източен Йерусалим и днес. Хотелът „Американска колония“ е един от най-добрите в света. До 1980 г. той се управлява от членове на семейство Спафорд.
Дорон Шнайдер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2022 <<<
