Небеса, небеса,
наша светла печал!
Птици бяхме, а ето –
крилете са в кал.
Докога, докога
посред земния пир
щеме дири покой
и отрада, и мир?
Без звезди и небе
е земята нецяла.
Без Христа сме лишени
от надежда и цел.
Угасни, угасни
наша земна печал –
без небе не е птица
никой нивга видял!
От сърце, от сърце
да погледнем натам,
де сияе отвека
пренебесният храм.
Да заплачем по Бога,
да намразим таз кал!
Небеса, небеса,
наша светла печал!
*Стихотворенията на Петко Хинов са публикувани
през годините в сп. „Прозорец“ с негово съгласие.
*Петко Хинов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
