И там ще бъде друм, и пътят по него ще се
нарече свят път; нечистият няма да ходи по него;
но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път,
дори и неопитните, няма да се заблудят.
Ис. 35:8
В Свещеното Писание има немалко стихове, в които се говори за пътя. Разбираемо е – пътят е синоним на човешкия живот. Апостол Йоан е записал думите на Христос „Аз съм пътят“ (Йоан 14:6).
Иисус казва: „В дома на Отца Ми има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, където съм Аз. А къде отивам Аз знаете и пътя знаете. Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, как можем да знаем пътя? Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене“ (Йоан 14:2-6). Но как да стигнем до този път? Какво е нужно да направим?
Първо, трябва да вярваме! Иисус казва: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си“ (Йоан 8:24). В Посланието към евреите е записано, че ако искаме да дойдем при Бога и да получим от Него прошка за греховете си, трябва да вярваме, че Бог съществува и че Той дава на онези, които Го търсят.
Второ, трябва да се покаем! Какво означава да се покаем? Апостол Йоан казва, че „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“.
Трето, необходимо е да се обърнем! Но това не е ли същото като да се покаем? Не, ако при това не посветим живота си на Господ. В книгата Деяния на апостолите (2:38) Петър казва: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух“. Покаянието ни завършва с кръщението. Кръщението е като годеж, определяне на статус, задължения и привилегии. Вяра, покаяние, обръщение, кръщение – това е пътят, по който ние минаваме в отношенията с Бога, както ни го показва Свещеното Писание.
И така, ние идваме при Бог, повярвали сме в Иисус Христос, покаяли сме се и сме приели кръщение.
Само това ли е? Какво казва Иисус Христос? „… и който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:38).
Това означава, че трябва да Го следваме. Веднага възникват множество въпроси: Как да Го следваме? Как да знаем със сигурност, че следваме Иисус? Трябва ли да проверяваме себе си? Как да бъдем сигурни, че ще бъдем с Иисус във вечността? Ние помним думите от Писанието: „… и виж дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път (Пс. 138:24). Иисус казва: „Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях, защото тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“ (Мат. 7:13-14).
Спасителят ни казва, че има два пътя, и описва и единия, и другия. Неверният път е широк, по него няма ограничения, забрани и повели. Това е пътят на безгранична толерантност, всепозволеност и безгранична „любов“, където всичко е равно и всичко е безразлично. По този път вървят мнозина. По него върви и нашето общество – приемат се закони, които защитават широкият път. Всички, които не вървят по широкия път, са обявявани за аутсайдери.
Влиянието на широкия път не спира пред вратите на църквата. Какво да кажем за употребата на алкохол, секса преди или дори извън брака, разводите, преписването по време на тест или изпит, измамата спрямо държавата или отделни хора? Това е лесният път: пряк, широк, без проблеми, препятствия и съпротива. Широкият път съответства на природата на човека и затова хората инстинктивно го избират.
Къде минава границата между двата пътя, е ясно: „Не обичайте света нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца (I Йоан 2:15).
Иисус директно казва, че този път води към погибел. Погибелта не започва във вечността, но тук и сега тя вече съпровожда този, който върви по широкия път – угризения на съвестта, караници, вражди, страдания на душата, духа и тялото, зависимости и постоянна неудовлетвореност.
Какво казва Иисус за тесния път? Тръгваме по него през тясната врата. Ние знаем каква е тази врата и вече казахме как да влезем през нея: да повярваме, да се покаем, да се обърнем и да се кръстим. Малцина намират тази тясна врата и малцина вървят по тесния път. Защо? Защото този път започва със саможертва, а това е последното, което човек иска да прави.
Сам Иисус казва: „… всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Това е пътят на борбата, омразата, съпротивата, страданията и смъртта на Иисус Христос. Иисус предупреждава Своите ученици:
„Ще бъдете предадени също и от родители и братя, от роднини и приятели и някои от вас ще умъртвят; и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; но и косъм от главата ви няма да загине; с търпението спасявайте душите си“ (Лука 21:16-19).
Тесният път води към прекрасна цел. Как да разберем дали сме на верния път, нали от това зависи нашата участ? Как да знаем със сигурност, а не просто да се надяваме, да мечтаем и да очакваме с трепет? Ако редовно си задаваме този въпрос, със сигурност ще разберем отговора. Ще го разберем по влиянието, което ни оказва четенето и слушането на Божието Слово. Дали принася плод, или сатана го краде, така че след богослужението дори не знаем за какво е проповядвано? Дали през седмицата влиянието на Словото отслабва, заглушено от житейските грижи? Дали някога, възхитени от Словото, сме взели решение да живеем в съгласие с Божията воля, но после всичко се е превърнало в отегчение и тежест? Или пък четем Словото и в тихата стая шепнем: „Иисусе, благодаря Ти! Благодаря Ти за Твоята любов, за изпитанията и трудностите, за силата и радостта, за Твоя Свят Дух, за Твоята Свята Църква!“? И добавяме: „Обичам Те!“. Всеки знае кога за последен път е казвал на Иисус просто така: „Обичам Те“. Всеки знае кога за последен път сърцето му е горяло от желание да направи нещо приятно за Него – да занесе цветя в Неговата църква, да напише или да изпее песен, да Му посвети стихотворение… Само за Него! Само за Него единия!
Тесният път не е сложен. Той изключва всичко, което позори Бога, което принадлежи на този свят, което е грях и вреди на нашата душа. В този път не сме сами – имаме Спътник! Нещо повече, Сам Христос ни води! Той слага ръка на рамото ни и сърцето ни се изпълва с мир. Ние придобиваме сила и утеха, радост и покой. Христос обогатява нашият живот с общението с Него и Неговите последователи, които също вървят по тесния път.
Най-важните въпроси на битието са: Стоя ли на този път? Чувам ли гласа на Пастира, Който върви пред мен? Всеки може да си ги зададе точно сега. И ако нямаш увереност, а само съмнения, не отлагай за утре това, към което Самият Господ те призовава: „Влез през вратата чрез Мен! Който влезе чрез Мен, той ще се спаси. Моят път води към вечната радост и мир, към общението с Божиите светии, с всички, които чрез вяра са победили този свят“. Ако си бил на тесния път, а сега си се заблудил, Господ е готов да те вземе на раменете си и да те понесе. Извикай към Него и Му повери своя живот. Направи го сега!
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2024 <<<
