Когато някой постигне успех, казваме: „Щастието му се усмихна.” Заради усмивките на „щастието”, изразени в краткотраен успех, полагаме максимум усилия в определена сфера от живота ни, като същевременно занемаряваме друга. Така удовлетворението ни от успеха е непълно, защото изоставената сфера ни създава доста неприятности.
Какво е всъщност щастието и трябва ли да го чакаме да ни се усмихне, или можем да направим нещо, за да го имаме за цял живот? Смисълът на думата „щастие” се вижда много ясно в руския й превод – „счастье”, което означава „с част”. Тази дума най-вероятно е измислена преди много хилядолетия, когато всеки член от племето е получавал своята част от плячката заради принадлежността си към общността.
Иисус Христос дава на последователите Си част или дял. Когато ап. Петър казва, че не може да допусне Неговият Учител да измие краката му, Христос отговаря: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене.» Измитите с Христовата кръв, новородените Божии чеда имат дял с Христос. Те са «с част», която е основата на тяхното щастие и тя е коренно различна от другото щастие, което само понякога се усмихва на човека.
Как можем да получим Христовия дял? «Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави» (Мат. 6:33). Докато търсим Божието царство, т.е. сме съсредотъчени върху неговите ценности, прекалено големите апетити за материалните неща намаляват, защото се оказва, че материалното не е най-важното. А това е добре за човека, тъй като прекомерните ламтежи го изтощават и скъсяват живота му. Удовлетворението идва от духовната хармония, от труда, извършен за Бога и с Бога. И когато имаме много, когато Господ благославя труда ни, даваме на други от своята част, което умножава радостта и щастието ни (повече за това ще прочетете в интервюто с ……. ).
Пътят към истинското, а не «усмихващото се» щастие минава през правилното подреждане на приоритетите (за това пишат В. Ахтеров в материала «Виждане за бъдещето» и Й. Ланге – в «Успехът в последните времена») и пълното посвещение на Христос (вижте статията на С. Дебелински «Трагедията на непълната посветеност»). А предупреждението за съблазните, които дебнат по този път, ще откриете в статиите на Н. Орлова «Нова идеология или стара алтернатива» и А. Сенотрусов «Проблемът «сребролюбие».
Този, който в един момент е голям късметлия, се страхува да не изгуби полученото, а частта с Христос не се губи. Тя е по-голяма или по-малка в зависимост от това, доколко сме дръзновени и колко черпим от престола на благодатта. Човек може да се лиши от дяла си с Христос само по свое собствено желание. Но кой, ако е познал истинското щастие, ще го замени с привидното?
Не ви пожелавам кратковременен късмет, пожелавам ви щастие с Христос за цял живот!
