…Преминават от сила в сила… Пс. 84:7
Стремежът към силата е общочовешки. Човекът не желае да е слаб, иска да бъде силен.
- Необходимостта от физическа сила
Човекът търси преди всичко физическа (телесна) сила у себе си и у другите.
Той се старае да увеличи и да развие силата на своите мускули. За това служи спортът с цялото си разнообразие. От древността до днес се провеждат всякакви състезания, олимпийски игри и т. н. В Испания до тази година са се провеждали кориди, т.е. бой с бикове, на които хиляди хора реват от възторг, когато видят, че човекът е надвил бика. В Америка са много популярни състезанията по борба, където се събират десетки хиляди хора и борците печелят милиони долари. Какво е в основата на тези масови събирания? Възхищението пред възможното развитие на физическата сила на човека.
Освен това хората се стараят да увеличат своята сила чрез струпване на човешки маси: създаване на всякакъв род армии, организации и т. н.
Когато гледат парад на армейски части, хората изпадат във възторг именно защото виждат в тях струпана човешка сила.
Но когато се убеди, че физическата му сила е много ограничена, човекът започва да търси сила извън себе си, в заобикалящата го природа, която използва за своите цели. Така за задоволяването на своите нужди човекът прилага силата на вятъра (вятърните мелници), водата (водните мелници), парата (парните машини), електричеството (електрическите механизми). Благодарение на тези сили слабият човек става могъщо същество.
Всичко това той постига в областта на физическата сила.
- Необходимостта от духовна сила
Но човек има и душа, която също се нуждае от сила, при това не физическа, а духовна.
Как човек се грижи за силата на душата си? Почти никак.
Той е прекалено зает с физическата си сила и не му остава време за душата. Тъй като не се полагат усилия, за да се развива собствената сила на душата и за притока на духовна сила към нея отвън, се поражда едно общо явление: душата на човека, достигнал високо ниво на физическата си сила, е слаба, немощна, болезнена, неукрепнала, нейната сила не нараства, а намалява и сякаш секва.
Това е вярно за целия свят, но също и за християнската Църква.
В живота на Тома Аквински, написал книгата «За подражанието на Христос», е имало такъв случай. Негов приятел от училище достигнал високо положение в Католическата църква, станал кардинал и живеел в папския дворец във Ватикана. Веднъж Тома Аквински му гостувал. Кардиналът го развел из двореца и му показал всички съкровища и богатства, които се съхранявали там. Накрая заключил: «Сега не можем да кажем това, което е казал ап. Петър: „Сребро и злато ние нямаме” (Деян. 3:6).»
Тома отвърнал: «Но не можете да кажете също: „Стани и ходи!”
Да, в християнската Църква (като цяло) се съсредоточават външни богатства, големи политически и исторически права. Но духовната сила, която притежавали апостолите, е загубена, изчезнала е.
III. Каква сила е необходима на душата?
За да изясним каква сила е необходима на душата и Църквата, трябва да споменем онези сили, които изглеждат добри, но на тях не можем да разчитаме и не бива да ги търсим.
1) Не нравствената сила у самия мен
Има много хора, които търсят сила за духовен живот у самите себе си и най-вече в силата на своята воля. Такива са били стоиците в древността. Такъв е бил Лев Толстой, който е твърдял, че ако човек поиска да бъде добър и любящ, ще стане такъв. Но подобно мнение е възможно при хората, които не са проникнали в дълбочината на духовния опит, разкрит в Библията. Защото смисълът на Стария Завет се състои в това, че човешката воля е недостатъчна за духовен живот, че не е възможно постигането на нравствено съвършенство само въз основа на човешкото желание, колкото и силно да е то. А в Новия Завет имаме ярка картина на човешко нищожество, което се опира на силата на собствената си воля (Римл. 7:14-25).
2) Не нравствената сила у други хора
Мнозина, като не намират достатъчно нравствена сила у себе си, започват да я търсят у авторитетни хора и искат да се облегнат на нея. Но това е голяма грешка. Велик е бил авторитетът на Христовите апостоли: на Петър, Йоан и Яков, но ап. Павел не се вглежда в тях като в хора, които трябва да следва във всичко, макар че ги нарича «стълбове». Той не се съгласява с тях за някои неща и отстоява своята свобода: „А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някога, за мене е все едно: Бог не гледа човека по лице)…” (Гал. 2:6, СИ).
Апостолът уважава свещенослужителите в Христовата Църква, имащи голям авторитет, но не ги смята за хора, които да определят всички въпроси на християнския живот.
Библията е пълна с предупреждения, че е безплодно и вредно да се надяваш на човек. В Пс. 146:3-4 е казано: «Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излезе ли духът му, той се връща в земята си.» При пророк Йеремия има много строги думи: «Проклет да бъде онзи човек, който се уповава на човека и прави плътта своя мишца» (Йер. 17:5). Той сравнява такъв човек с изтравниче в пустиня, което не може да добие нищо за оцеляването си от пясъка, от който е поникнало.
3) Не онази духовна сила, която е основана на Божието правосъдие
Когато самарянското селище не приема Иисус, учениците Му искат да се прояви небесна сила, «огън от небето», за да бъдат унищожени жителите. Но Господ им казва: «Не знаете на какъв дух сте» (Лука 9:55). Една от първите характеристики на Бога е, че Той е Бог на истината, справедливостта и правосъдието. Бог се открива такъв на хората в Стария Завет. Пророците са използвали именно тази сила на Божието правосъдие, особено Илия на планината Кармил. Но Господ открива на Илия, че Той обитава не в огъня, не в бурята, а в полъха на тихия вятър.
Нужна ни е духовна сила, подобна на полъха на тихия вятър, която произхожда не от правосъдието на Бога, а от Неговата любов.
4) Необходимо е да търсим духовната сила, която е блага и идва от Бога, от Неговата любов
В Псалма, който съдържа думите «от сила в сила», се обяснява каква сила точно се има предвид: «Блажен онзи човек, който се уповава на Теб» (Пс. 84:12).
Следователно става дума не за някаква човешка, а за Божията сила. Добре е човек да има нравствена сила у себе си и да я намира у другите, но това не е онази сила, която трябва да бъде в основата на духовния живот. Това не е силата на Божия гняв, на Божието правосъдие, а е силата на благостта, която покрива долината на плача с благословение.
Именно за този сила говори Иисус на учениците Си преди Своето възнесение: «Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух» (Деян. 1:8).
Тази сила не идва отдолу, а е от небето, не е от хората, а е от Бога. Тя е блага, тайнствена, чудна, божествена. Тя е силата на Божия Дух.
- Превъзходството на силата на Светия Дух над всяка друга сила
В Библията е казано, че при сътворяването на света, когато са действали неизмерим брой физически, химически и всякакви други сили, главната съзиждаща сила е била на Божия Дух. «Божият Дух се носеше над водата» (Бит. 1:2).
Следователно Божият Дух е бил основната сила за сътворяването на видимия материален свят.
А главна действаща сила в духовния невидим свят е Светият Дух. Тази сила, както и Божието Слово, прониква в нас така, че разделя душата и духа: „Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евр. 4:12). «Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини» (I Кор. 2:10). «И няма създание, което да не е явно …пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме» (Евр. 4:13).
Всичко, което става в истинския духовен живот, идва от Него. Нищо не може да стане без Светия Дух, Който е първопричина за целия духовен свят.
Всяка физическа и нравствена сила у човека (воля, ум, чувство) има своя предел и своите граници. Но за Светия Дух е казано, че няма предели, нито граници. «Къде да отида от Твоя Дух?» – възкликва псалмопевецът (Пс. 139:7).
Това е безпределна сила, вездесъща и всемогъща, защото Бог е Дух.
Пред тази сила всяка друга е само слаб ветрец.
- За какво е необходима силата на Светия Дух в духовния живот на човека?
За началото и завършека на духовния му живот.
1) За молитвата: «Не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в неизговорими стенания» (Римл. 8:26).
2) За да повярваме, защото «Плодът на Духа е …вяра» (Гал. 5:22, СИ).
3) За покаянието, оправданието и получаването на прошка за греховете: «Но вие измихте себе си… но се оправдахте в името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог» (I Кор. 6:11).
4) За духовното новораждане: «Ако не се роди някой от вода и Дух…» (Йоан 3:5).
5) За продължаване на духовния живот:
а) За служението, за благовестието, за носенето на чуждите товари и немощи, за увещание, за поправление и т.н. «Защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля” (Фил. 2:13, СИ).
б) За борбата със света, греха и всички видове зло, с дявола, със самия себе си. «Ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи» (Римл. 8:13).
6) За завършека на духовния живот: за освещаването и достигането на онова съвършенство, което е възможно на земята: «Чрез освещението от Духа» (I Пет. 1:2); «Изкупването на нашето тяло в бъдещето (достигането на съвършената свобода в Христос) ще се извърши, защото и ние, които имаме първите плодове на Духа, въздишаме в себе си…» (Римл. 8:23). Силата на Божия Дух е била нужна, за да се напишат книгите на Стария и Новия Завет, да се разпространи благовестието по целия свят, за извършването на големи подвизи в делото за спасението на човешките души.
Тази удивителна сила е необходима и днес за чистотата, пълнотата и чудодействието в духовния живот на човечеството.
Нека човекът не мисли, че е способен да направи нещо духовно без силата на Божия Дух. «Отделени от Мен, не можете да направите нищо» (Йоан 15:5) – това се отнася и за Светия Дух.
- Различните състояния на хората по отношение на силата
Във физическия свят хората са в различни състояния по отношение на силата.
Малкото дете не може да вдигне и един килограм, юношата би могъл да се справи с петнайсетина, а възрастният с 80 и дори повече.
Между възрастните има: 1) съвсем слаби и дори хилави хора; 2) хора със средна сила ; 3) много силни.
Същото е и по отношение на духовната сила.
1) Има души, слаби като младенци. Така ап. Павел определя коринтяните: «И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски» (I Кор. 3:1-3).
И най-способният младенец не може да направи нищо разумно. Той е дотолкова безсилен, че може само да маха с ръце и крака.
В християнските общности има много хора, които не правят и не могат да правят нищо полезно. Само сеят неразбирателства. Те имат вяра в прощаването на греховете, но нямат сила да се противят на греха, да се борят с него и да го побеждават.
2) Има души със средна сила. Те се наричат юноши, при това силни: «Писах на вас, младежи, защото сте силни и Божието Слово пребъдва във вас, и победихте лукавия » (I Йоан 2:14). Това е духовна възраст, когато християнската душа притежава толкова сила, че може да побеждава греха, но още не е способна да породи нещо положително за Божието царство.
Има християни, които живеят доста благочестив живот, тъй като могат да преодолеят греха. Но от тях няма много полза в църквата, защото не могат да вършат работа плодотворно.
3) Има души с много голяма сила. Те се наричат бащи и имат висшето познание на земята – познанието на Съществуващия от начало, на Безначалния (I Йоан 2:13-14). Но основната им характеристика е в това, че са бащи, какъвто е ап. Павел: «Ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието» (I Кор. 4:15, СИ). Това са онези християни, чрез които други души идват при Бога и се раждат за нов живот. Чрез тях се раждат нови мисли, нови дела, полезни за Христовата Църква. Те не само побеждават лукавия, като отвръщат на нападките му, но и завоюват нови и нови области за Божието царство. Такива духовно силни хора са ап. Павел и другите апостоли.
Това са основните състояния на душите по отношение на тяхната сила.
Но има и междинни състояния.
4) Има хора, които търсят сила, но не тази, която трябва. Когато присъстват на събрания, слушат с възторг и умиление. Ако сами държат реч, те довеждат слушателите си до силно вълнение. Постепенно обаче свикват с тази възбуда и започват да я смятат за проява на сила. А всъщност тя не е духовна сила. Това е нервно-сърдечна чувствителност, която се нарича сантименталност, лъжовна чувствителност.
Истината, че в такива настроения няма сила, се доказва от фактите. При тази възбудимост проповядвящият най-често проявява непоносим характер. Слушателите, които обичат подобна лъжовна чувствителност, без да се притесняват, продължават да вършат предишните си грехове.
5) Има хора, които търсят сила, но не за добро. Такива е имало и по времето на апостолите. Яков казва: «Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия” (4:3).
Такива са Зеведеевите синове, които молят да заемат местата най-близко до Христос не защото искат да бъдат до Него, а за да имат превъзходство над приятелите си. Ако проповедникът се старае да се усъвършенства в проповядването не с цел да прослави Господ, а за да превъзхожда другите, той търси сила за недобра цел и няма да я получи, както не получават удовлетворение Зеведеевите синове.
6) Има такива, които търсят сила, но не я използват. Силата е талант от Господ, който човек трябва да употреби за доброто на другите и за успеха на Божието царство. В Евангелието се говори за човек, който имал талант, но не го използвал, а го държал закопан в земята. И бил наказан за това (Мат. 25:18-27). Има хора, които разполагат с материални средства, но не ги употребяват за Божието царство. Други притежават дарбата да говорят, но не я използват за проповядване на Божието Слово. Трети имат познания, но не ги споделят с другите, или са надарени с глас, но не пеят и т. н.
Силата им е дадена напразно и тя ще им се отнеме така, както им е била дадена.
7) Има души с малка сила. Такава е била Филаделфийската църква, на която е казано: «Имаш само малко сила» (Откр. 3:8). Всъщност в примера с Филаделфийската църква недостигът на сила се допълва с вярност. Може би служителят на църквата и дори цялата църква не са имали сила, не са владеели изкуството на проповедта, не им е достигала сила за многото работа, но са се оказали верни на Господ. Това е добре. Но още по-добре е, ако църквата се стреми да има много сила. Псалмопевецът пише: «Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух – че силата принадлежи на Бога» (Пс. 62:11). Бог има много сила и всеки, който вярва в Него, трябва да има тази сила. Трябва да преминава „от сила в сила”.
8) Има хора с привидна сила. Най-добрият пример за това е ап. Петър (Мат. 26:33-35). Иисус казва на учениците Си, че ще дойде време, когато всички те ще се съблазнят поради Него. На това Петър отвръща: «Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.» В този момент той мисли себе си за силен, а другите за немощни и нищожни. Мисли, че притежава много сила, мъжество и себеотрицание, но само мисли така. Силата му е привидна и фактите го доказват. Именно той и никой друг три пъти се отрича от Господ. Петър прилича на момче, което яхва пръчка и си въобразява, че е генерал и може да победи цяла армия. Между днешните вярващи има много такива души. Те си представят, че имат сила, защото говорят красиво и т.н. Но всъщност нямат никаква духовна сила и при първите трудности претърпяват неуспех.
9) Има души, загубили силата си. В Библията се разказва за Самсон, за това, каква сила е притежавал, как за една нощ е пренесъл на друго място портата на цял един град и т. н. и за това, как е изгубил силата си. Какво трагично събитие! Какво жалко състояние! Силният остава без сила. Като орел без крила.
Но същото се случва и в духовния живот. Ето какво пише псалмопевецът: «Станах като човек без сила» (Пс. 87:5, СИ).
Йона проявява голяма духовна сила в Ниневия. Довежда до покаяние населението на целия град начело с царя, а после сяда и плаче, безсилен и жалък във всички отношения. Йеремия възкликва: «Защо твоят юнак е свален?» (Йер. 46:15, СИ).
Защо се губи духовната сила?
Причините са различни.
Самсон губи силата си, защото казва това, което не бива да казва; Йона, защото започва да роптае и т.н. Подобни неща се случват и днес: човек губи дръзновение за работа, губи твърдостта на вярата си и т.н. Ако премислим ситуацията, ще се окаже, че причината е някакво неправилно действие, най-често невярност към Господ.
10) Има силни в един смисъл и немощни в друг. Срещата на скопеца с Филип е добър пример (Деян. 8:26-40). Скопецът е силен в образованието си, но слаб в духовното разбиране на Библията. Филип няма високо образование, но е много силен в духовно отношение. Скопецът не може да помогне на Филип, но Филип му оказва реална помощ. Човекът, който е немощен в светските дела, но е силен в Божиите, е по-силен от този, който е силен в светските и немощен в духовните дела.
Подобен пример имаме в случая с Нееман и малката юдейка (IV Цар. 5:1-4).
Нееман е силен човек и велик воин. Той командва войски. Но е слаб в духовно отношение и няма понятие за Бога. Момичето, напротив, е немощно от светска гледна точка, но е силно във вярата си в Бога. От разказа става ясно, че немощното в светския смисъл, но силно в духовния, се оказва по-силно от пълководеца, силен в светската си позиция, но немощен в духовен смисъл. Сега можем да разберем думите на ап. Павел: «Божието немощно е по-силно от човеците» (I Кор. 1:25).
11) Има немощни и същевременно силни хора. Такъв е ап. Павел, който казва за себе си: «Когато съм немощен, тогава съм силен» (II Кор. 12:10). От думите му е ясно, че е изпаднал в много тежко духовно състояние: даден му е «трън в плътта» и той го нарича «пратеник от Сатана». Апостолът три пъти моли Господ да го премахне, но Господ му казва: «Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.» Ето какъв е смисълът на това събитие: Господ забелязва у апостола склонност да се превъзнася. За да го избави от този недостатък, Той му праща «трън в плътта» да го мъчи. Чрез немощта е отстранено превъзнасянето, а същевременно се отваря достъп до Божията сила и апостолът става по-силен.
Така, когато той е немощен в плътта си, получава сила за своя дух, и ние разбираме неговите думи: «Когато съм немощен, тогава съм силен.»
Когато съм немощен в човешката си сила, тогава съм силен с Божията сила.
Съзнанието, че притежавам собствена сила, ме заслепява. Но когато тази заблуда се премахне, пред мен се открива великият океан на духовната сила.
VII. Как може безсилният да получи сила?
Преди всичко трябва да се моли за това.
В Божието Слово е казано как апостолите получават сила. Те «единодушно бяха в постоянна молитва» (Деян. 1:14).
Резултатът е удивителен.
Страхливият Петър става гepoй, изпълнен с мъжество. Тези, които не са можели да освободят обладания от бесове, изцеляват болни от различни болести и възкресяват мъртви. Неграмотни хора се превръщат в писатели, по-мъдри от авторите на философски книги по целия свят. Да, наистина, тогава безсилните хора се превръщат в могъщи духовни личности.
Ти, който си слаб, моли се и ще получиш сила.
Господ казва: «Ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които искат от Него» (Лука 11:13).
VIII. Как да преминаваме от сила в сила?
Ако имаме малко сила, трябва да се стремим тя да се умножи. Какво е нужно да правим за това?
1) Трябва по-често да се обръщаме към източника на силата.
Ако в зимния студ сме в гората и искаме да се стоплим, трябва да се приближим до огъня. Ако искаме да получаваме повече духовна сила, трябва все по-често да идваме при Христос и да се докосваме до Него, както постъпва болната жена (Mарк 5:30). Необходимо е да изследваме какво означава да се изпълваш с Духа и да копнеем за това (Еф. 5:18).
2) Трябва да се храним пълноценно. Ако човек иска да увеличи физическата си сила, преди всичко започва се храни добре. Ако искаме да придобием повече духовна сила, необходимо е да четем все повече Божието Слово (Мат. 4:4; I Пет. 2:2). Ако приемаме физическата храна три-четири пъти дневно, то и духовната храна трябва да приемаме не по-рядко.
3) Нужни са упражнения, т.е. усилена работа. Когато човек желае да развие физическата си сила, той прави различни упражнения, спортува. Не по-малко благотворно влияние върху физическата сила има физическата работа.
Ако искаме да развиваме духовната си сила, трябва да я тренираме чрез упражнения или физическа дейност. Колкото повече работим на Божията нива, толкова по-успешно се развива духовната ни сила (Пр. 14:23).
Когато тези условия са спазени, душата ни ще преминава от сила в сила и думите на пророк Йоил ще се отнасят и за нас: „Слабият нека казва: «Силен съм!» (Йоил 3:10, СИ).
