И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и със здрав ум.
(Лука 8:35)
Нашето време се нарича „епоха на постмодернизма“, чиято същност може да се изрази с малко променената поговорка: „По истина, вкус и цвят приятели няма“. Това означава, че всеки сам избира в какво да вярва, какво да смята за добро или зло. И независимо какъв избор прави даден човек, всичко е добро и правилно, стига на него да му е приятно. Абортът, разводът, извращенията са грях за онези, които ги смятат за грях. Важно е само да не се нарушават Наказателният и Гражданският кодекс. Ако се вписваш в тези параметри, значи си добър член на обществото.
Ето как хората се освободиха от задължението да търсят истината и да й се подчиняват. Но ако доброто и злото са относителни понятия, ако човек сам решава кое е добро и кое – лошо, защо да не се осмели да експериментира, включително и в окултната област? Защо да не влезе в контакт с духовете, за да извлече някаква полза за себе си: да знае бъдещето, да печели повече пари, да омагьосва брачния си партньор, да направи на някого магия или да освободи някого от магия? Всеки контакт с окултното царство обаче води до безброй бедствия, защото всичко, което не е по Божията воля, не е според Библията, е зло и ужасна опасност! Намираме потвърждение в Евангелието от Лука 8:27-39 – това е разказът за човека, обладан от демони, когото Господ Иисус изцелява.
Оказва се, че не всичко е толкова просто в нашия свят. Той има не само пространствени и времеви, а и духовни измерения. Съществува една страшна и тъмна област на демонично влияние. Демоните са паднали ангели, водени от сатана. Те отказали да се покланят на Христос, Когото Бог въвел във Вселената, с думите: „Нека всички ангели да Му се покланят“. Още при техния бунт Бог оковал определена част от демоните с веригите на адския мрак, а на друга част позволил да вършат зло на Земята, за да изпита по този начин праведните и да накаже нечестивите.
Демоните могат да се вселяват в човека. Те са в състояние да му дават свръхестествени способности, например за ясновидство или правене на чудеса. Демоните могат да причиняват на човека огромно страдание. Но той е свободна личност и те няма как да се вселят у него по свое желание. За това им е нужно неговото съгласие. И как получават това съгласие? С измама. Те внушават на човека, че ако иска да бъде щастлив, богат, влиятелен, здрав, информиран, не е зле да опита с духовните технологии. (Това е нов термин, който се въвежда сега.) Може да използва енергията на космоса, медитацията, астрологията. Да опита уменията на екстрасенсите, да изучи бялата и черната магия, да се потопи в стихията на източните религии. И когато откликне на тези изкушения, човек отваря вратата на сърцето си за демоничното господство. Виждате ли, методът за съблазняване е същият, който е използван за заблуда на прамайката на човечеството – Ева. Сатана й обещал, че тя ще бъде като Бога: ще знае всичко, ще може всичко, ще живее вечно и щастливо… Но той я измамил – когато го послушала, Ева станала смъртна, грешна и нещастна. Мисля, че човекът, за когото се разказва в споменатия откъс от Евангелието от Лука, е бил измамен по подобен начин. Той се заблудил, че ще укроти демоните и ще ги направи свои слуги. Винаги когато някой покани демоните да му бъдат слуги, те бързо стават негови господари.
Демоните лишили този гадаринец от разума му – най-скъпоценния дар от Бога. И той полудял. Демоните го изгонили от дома му. Разделили го с жена му и децата му. Накарали го да забрави какво е срам. Направили го агресивен, така че всички в областта се страхували да минат по пътя, който той охранявал.
Когато срещнете зловонен, обрасъл клошар, виждате делата на демоните. Те са го лишили от човешкото му достойнство. Когато от кориците на различни списания ви гледат безсрамно разголени мъже и жени, виждате делото на демоните – те са им откраднали срама. Когато сте свидетели как вампири, магьосници и вещици владеят телевизионните екрани, ви става ясно чии интереси се пропагандират. Когато човешкото достойнство се унижава, правата на хората се нарушават, когато се сблъсквате с грубост, несправедливост, изнудване, това е дело на демоните. Когато чуете, че баща или майка са напуснали семейството си, това също е работа на сатана. Когато се взривяват къщи, взимат се заложници, убиват се деца – това са демони, които нямат почивка! Именно те пълнят със своите жертви затворите, психиатричните болници, гробищата и разбира се, ада. Освен това, колкото и да се опитва човечеството да обуздае ужасната агресия на злото, нищо не се получава!
Кой може да усмири тези страшни сили? Човекът? Не! Демоните го надминават по сила и хитрост. Единствено Иисус Христос е в състояние да ги укроти!
Освободителното дело на Христос включва четири важни стъпки.
Първо,
Христос освобождава от демоничното поробване. В историята от Лука 8:27-39 Господ умишлено е избрал пътя към Гадаринската земя. Изглежда пътят, по който Той вървял, не минавал точно оттам. Но Христос призовал учениците да влязат в лодката и те плавали в бурното море, за да спрат на мястото, където живеел обладаният човек.
Господ Иисус знаел колко силно страда този гадаринец. Знаел, че ако самият Той, Христос, не му се притече на помощ, неговата душа ще бъде погубена завинаги от демоните. Спасителят влязъл безстрашно в тази демонизирана област, населявана от езичници. Господ е безстрашен, но за разлика от Него демоните треперели! Те се боели панически от Христос, защото знаели, че Той е Бог в плът. Някога те били сътворени от Христос като святи ангели, но не запазили своето достойнство и отпаднали. Демоните остават сътворени и се страхуват много от Царя на царете. Представете си: шест хиляди демони крещят в един глас: „Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ (Лука 8:28). Присъствието на Христос било мъчение за тях! Защото знаели, че ако ги срещне, Спасителят със сигурност ще освободи душата, която се измъчва, а тях ще изпрати в преизподнята. Демоните чувстват пълната си безпомощност пред Христос и Го молят: „Не ни изпращай в бездната!“ (ст. 31).
Трябва да подчертаем, че демоните са много по-проницателни и по-умни от нашите съвременници. Доста хора в печалното си безразсъдство твърдят: „Безразлично ми е какво ще се случи в отвъдния свят!“. Но вижте как на демоните това не им е все едно! Те знаят, че някой ден ще се озоват в ада, и не бързат да отидат там точно сега, а желаят страстно да живеят на свобода.
Скъпи приятели! Никога не се отнасяйте лекомислено към ада! Не го избирайте, бягайте от него! Пожалете душата си, която е предназначена да живее вечно! И повярвайте, нито едно земно страдание не може да се сравни с мъките в ада!
Когато демоните влезли в свинете, животните не издържали присъствието им. Предпочели смъртта пред обладаността. А какво да кажем за човека? Той търпи демоните. Те го заблуждават, ограбват, причиняват му много страдания, а той ги търпи. Търпи, вместо да се моли: „Боже, избави ме от лукавия!“.
Апостол Павел в началото на втората глава от Посланието към ефесяните пише, че преди своето покаяние всички живеят под властта на демоните и изпълняват тяхната воля. Вярно е, че степента на подчинението им е различна. Някои хора демоните само контролират, но у други живеят. Във ΙΙ Коринтяни 4:3-4 се казва, че демоните затварят ума на хората за евангелското послание: „Ако пък е закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на този век е заслепил умовете, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“.
Как Господ осъществява Своето освободително дело днес? Във Второто послание до Тимотей ап. Павел обяснява: „[Господният служител]… с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е уловил живи, за да изпълняват волята му“ (ΙΙ Тим. 2:25-26).
Както виждате, за да се избави човек от демоничната зависимост, е необходимо: първо, наставление, т.е. проповед на благовестието, проповед за Христос, разпънат и възкръснал; второ, покаяние. Когато някой приеме евангелското послание с вяра и се покае, настъпва освобождение от робството на дявола. Ранната Църква се отнася много сериозно към въпроса за освобождаването на хората от сатанинска зависимост. Например преди кръщението си всеки трябвало да каже: „Отричам се от всички дела на сатана и влизам в единение с Христос!“.
Веднъж едно момиче дойде в църквата и сподели, че не може да спи през нощта, защото някой космат започва да я души. Поръсили стаята й със светена вода, прочели й молитви, но нищо не помогнало. Лампата трябвало да свети цяла нощ. Попитах я дали се е занимавала с окултни практики. Оказа се, че някога е гадала на сребърен поднос и е призовавала дух, за да узнае бъдещето си. Обясних й, че е необходимо да се покае пред Бога и да се отрече от греха на спиритизма. Тя се помоли искрено и се отрече от всичките си тъмни дела. След известно време я срещнах и попитах:
– Е, как е? Свети ли лампата през нощта?
– Не – отговори ми тя, – вече спя спокойно.
Скъпи приятели! Христос е същият вчера, днес и завинаги! Повярвайте Му, призовавайте Го в молитвите си, следвайте Неговите заповеди, пазете се от контакт с всичко окултно и ценете свободата, която ви е дал Избавителят! Писанието предупреждава: „Към свобода сте призовани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, а с любов си услужвайте един на друг“ (Гал. 5:13).
Иисус подчертава, че демоните, изгонени от човека, искат да го завладеят отново. И когато видят сърце, което не е заето, т.е. което е без Господ Христос, те отново влизат в него. А животът на този окаян човек става още по-тежък, отколкото е бил преди.
Така че, ценете свободата си! Помолете Христос постоянно да бъде ваш Господ. Търсете Неговата свята воля. Повярвайте, демоните не се боят от вас, те се страхуват единствено от Иисус Христос! И когато Господ е във вас, демоните ще треперят пред Него и няма да ви навредят по никакъв начин.
Второ,
Спасителят връща съвестта на човека. Съвестта е моралната способност да се преценяват доброто и злото и да се разпознават отклоненията от нравствените критерии, приети от човека. Тя е вътрешният съдия на всеки от нас. За това, че съвестта на гадаринеца от историята в Лука е била възстановена, свидетелства следният факт: „И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Иисус, облечен и със здрав ум; и се изплашиха“ (8:35).
Една от най-важните прояви на съвестта е чувството за срам и само човекът е надарен с него. То показва, че се случва нещо неприлично. Владимир Дал определя срама като вътрешна изповед пред съвестта и цитира народни изрази: „умрях от срам“, „пламнах от срам“. Салтиков-Щедрин нарича срама най-ценната човешка способност.
Преди да се срещне с Христос, окаяният гадаринец нямал срам, защото съвестта му била парализирана от злите духове. Когато Господ го освободил, първата молба на този човек била: „Дайте ми нещо да се облека!“. Той не казал: „Вече свикнах да ходя без дрехи, а вие свикнахте да ме виждате така, затова няма смисъл да се обличам“. Не! Силното усещане, че видът му не е приличен – а точно това е срамът, го подтикнало в същия миг да поиска дрехи.
Когато Христос влиза в живота на вярващите, веднага ги приобщава към благочестивия срам. Те си спомнят със срам своя предишен светски живот. Обърнете внимание: „А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт“ (Римл. 6:21).
Обръщането към Бога при покаянието е придружено от изгарящо чувство на срам от миналия живот. Децата на Бога се срамуват не само от предишните си дела, а и от възможността да изглеждат нескромни външно. Ето какво пише ап. Павел: „Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетена коса, нито със злато или с бисери, или с драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие“ (Ι Тим. 2:9-10).
Вярващата жена трябва да бъде облечена с вкус, но скромно. Тя не се кичи с всичките си съкровища, така че да привлече вниманието на хората, за да видят колко много злато, сребро и перли притежава. Вярващата жена не иска да бъде привързана към тези неща. У нея всичко е скромно – дрехите, прическата, поведението.
Нека святият срам бъде наш постоянен спътник! Живеем във време, когато светът, загубил своя срам, отчаяно се нуждае от Христос! Вижте какво се случва наоколо: известни артисти не се срамуват да парадират със своята разпуснатост, рокмузиканти се стремят да носят възможно най-малко дрехи, мъжете не се срамуват да използват нецензурни изрази в присъствието на жени и деца. И за съжаление, има много жени, които превъзхождат мъжете по сквернословие. Младите хора не се срамуват да унижават възрастните, не се притесняват да се обличат в съблазнителни, опънати дрехи. Създава се впечатлението, че думите на блажени Августин: „Не е срамно да бъдеш безсрамен“ са се превърнали в лозунг на нашето време.
Трето,
Христос връща на човека здравия разум. В текста, който разглеждаме, евангелист Лука пише, че доскоро обладаният не само бил облечен, а и стоял до Иисус със здрав ум. И хората, които се стекли там, нямало как да не забележат това. Те видели „страшилището“ на цялата област да седи кротко при нозете на Господ Иисус и да слуша Неговото слово. След като гадаринецът слушал наставление от Христос, умът му без съмнение се бил върнал.
Разумът е скъпоценен дар от Бога. Това е нашата способност да анализираме, да научаваме, да предвиждаме, да решаваме, да експериментираме. Разумът е особено важен при оценката на доброто и злото.
Много вярващи, достигнали напреднала възраст, се молят: „Господи, опази ме да остана със здрав разум!“. Те знаят, че това е най-прекрасният Божи дар.
Благодарете на Бога за вашия разум! И в никакъв случай не приемайте следните съвети, които може да намерите в книгите или да чуете от някои проповедници: „Унищожете своя разум, отхвърлете го, не го слушайте“ и т.н. Не! Ще бъдем престъпници пред Бога, ако се отречем от разума си. Не бива обаче да изпадаме и в другата крайност: да оставим разума на самия себе си. Обучавайте своя разум чрез Свещеното Писание. Неслучайно за Христос Иисус се казва, че е поучавал много. Ние имаме нужда от библейско препрограмиране на нашия разум, за да може той, след като винаги е служил на нашето „аз“, на греха и на света, да започне да служи на Божията слава. Христос ни връща способността правилно и трезво да преценяваме доброто и злото, да се отнасяме разумно към самите себе си, към своята душа. Ценете това!
Четвърто,
Христос поверява на човека служение. „Иисус го отпрати и каза: Върни се в къщата си и разказвай какво ти стори Бог“. Той отиде и разправяше по целия град, какво му беше сторил Иисус“ (Лука 8:38-39).
И така, най-великият труд, който ние, християните, можем да извършим, е да бъдем упълномощени представители на Христос в един грешен свят. Трябва да използваме Словото на истината, за да разрушим крепостите, издигнати от сатана в съзнанието на хората. Тези крепости са погрешните убеждения. И една от тях е страхът.
Струва ни се, че гадаринците, след като видели станалото чудо, би трябвало да хукнат към Спасителя с молбата: „Господи! Помогни ни! При нас има още много такива хора!“. Но те молели горещо Христос незабавно да напусне тяхната област. Защо прозвучала такава странна и настойчива молба? Писанието обяснява, че гадаринците се страхували.
Страхували се от промяната. Знаели са, че Христос ще внесе промени в техния живот. Нали Той променил напълно обладания човек! Следователно би променил така и техния обичаен начин на живот.
Те разсъждавали: „Ако позволим на Христос да влезе в града, Той ще ни причини болка с промяната, която ще ни донесе. А ние сме свикнали да живеем без молитва и изобличение, свикнали сме да не си отказваме нищо. Нека всичко си остане както беше вчера и завчера. С каквато вяра сме се родили, с такава ще умрем!“.
Ето ги крепостите на страха – само Христос да не ни смущава, само да не променя нищо в живота ни! Нима тези страхове не властват в света и днес? Често чуваме: „О, я ни оставете на мира с вашата религия! На нас не ни трябва нищо! Цял живот са ни учили да не вярваме и сега е твърде късно да се променяме!“. Но Христос не смята да удовлетвори тези глупави уговорки. Той дава на освободения човек задачата внимателно, тактично, с любов да унищожи крепостта на страха от промяната. И доказателство за неговия променен живот ще бъде силата, с която ще направи това.
За много от нашите съвременници е неизгодно да станеш християнин. Те разбират, че ще загубят много: ще трябва да се откажат от своите доходоносни, но нечестиви дела; да върнат дълговете си; да се разделят с лошата си компания; да загърбят високото си положение в обществото. Затова търсят религия, която не би им причинила никакви загуби. За да могат да пушат, да псуват, да се напиват, да тънат в разврат.
Господ напуснал града, но оставил там Свой свидетел. Нашата работа в този свят е да отидем при хора, които са оплетени от предразсъдъци и страхове, и чрез молитва, свидетелства и добри дела да разрушим тези духовни крепости.
Никой не се е молил за човека от Гадаринската земя. Никой не е канил Иисус Христос да излекува нещастния обладан. И ако Христос, без молитвите на хората, е помогнал на този многострадален човек, колко повече ще помогне на онези, за които има кой да се моли! Сред робите на сатана са нашите приятели, роднини, деца. Дяволът е излял в сърцата им омраза към молитвата, отклонил ги е от Църквата и им е причинил много страдания! Как да не се молим за тях?!
Ако чувствате, че Спасителят ви призовава да се покаете и да приемете закрилата на Неговата могъща власт, не затваряйте ушите си за гласа Му. Ако искате Господ да ви подари свобода, чиста съвест, здрав разум, труд, служение, помолете Го за това! Отречете се от властта на сатана и живейте в свободата на Божите деца. Нека слънцето на благодатта да изгрее за вас, така че да се освободите от мрачните мисли, от злите навици и от раздялата с Господ!
Виктор Рягузов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2020 <<<
