Новото раждане

Четиво за12 мин.

Задълбоченият читател на Библията би трябвало да е поразен от факта, че Господ Иисус Христос, Божият Син, изтъква пред Никодим − един от най-религиозните и порядъчни хора, живели някога на земята − необходимостта да се роди отново, ако иска да види или да влезе в Царството Божие (Йоан 3:3,5).
Новорождението е едно от трите големи „трябва“, категорично стоящи пред цялото човечество.
 „Трябва“ да умрем (ІІ Царе 14:14, Евр. 9:27).
 „Трябва“ да бъдем съдени (Римл. 14:12; Откр. 20:11-15).
 „Трябва“ да преживеем духовно преобразуване, т.е. новорождение.
На фона на голямото невежество и неразбиране, засягащо този жизненоважен въпрос, нека първо го разгледаме от обратната страна.

І. Какво новорождението не е (виж Йоан 1:12-13) То не е по наследство или поколение „не от кръв“. Човек може да е роден от християнски родители, но това не го определя като християнин. То не е по заслуги („плътска похот“). Никой не може да предизвика новорождение чрез свои собствени усилия. То не и от човешко посредничество („нито от мъжка похот, но от Бога“). Нито едно човешко същество, колкото и значителна да е позицията му в църквата, не може да предаде новорождението на друго. Всичките обичаи и церемонии на която и да е организирана религия или на всички заедно не могат да доведат до новорождение.
Новорождението също така не е физическа промяна. Христос поправя разбирането на Никодим относно това и му показва, че то е духовна промяна (Йоан 3:4-6). Не е социална промяна или промяна в местоположението.
Новородената личност не бива отвеждана незабавно в небето, а продължава да живее на земята, но вече за да бъде угодна на своя Господ и Спасител (I Кор. 7:20-24., Кол. 3:22-24). Новорождението не е интелектуално разбиране за неговата същност. Човек може да има религиозно образование и дори да стане свещеник, без да е новороден. Има много такива. Те може да знаят за необходимостта от новорождение, но да не са го преживели лично.
Новорождението не е еволюционен процес. То не е постепенно развитие на някаква частица духовен живот, която е вътре в човека (Еф. 2:2). Грешниците са описани като духовно мъртви. Животът не може да бъде развит там, където не съществува такъв!
Новорождението не е реформация или себеусъвършенстване, чрез което явни лоши навици биват изоставяни. То не е промяна на държанието, а на личността.
Духовното новорождение не е религиозна вяра. Възможно е човек да е искрен в религиозните си разбирания, да е кръстен, одобрен, да се присъедини към църквата, да взема Причастие, да води неделно училище, да заема длъжност в църквата и дори да бъде свещенослужител, без да е новороден. Нуждата от новорождение бе разкрита на един от най-религиозните, искрени и морални хора на своето време (Йоан 3:1).

II. Новорождението е духовна промяна (Йоан 3:8), която може да бъде извършена само от Бога (Йоан 1:13). Нека да разгледаме трите важни въпроса, отнасящи се до новорождението.

1. Защо човек трябва да бъде новороден?
Забележете думите на Господ Иисус в Йоан 3:7: „Не се чуди“. Необходимостта от новорождение е съвършено логична и основателна и не трябва да буди недоумение. Новорождението е необходимо поради едно духовно естество, което природно липсва у човека (Йоан 3:6). Тук думата „плът“ се отнася за това грешно естество, което човек придобива при физическото си раждане, т.е. азът. Чрез своя грях Адам придоби грешно естество и то се предава по рождение на всеки от неговите потомци (вж. Римл. 5:12,18,19; Пс. 51:5).
Характерът на това грешно естество, наречено „плът“, е описан в Римл. 8:5-8. То е „враждебно на Бога, понеже не се покорява на Божия закон“ и следователно е неспособно да угажда на Бога. С други думи, човек естествено не притежава духовна способност, която би му позволила да желае, разбира или да се наслаждава на Божиите неща (вж. I Кор. 2:14).
Духовната способност, чрез която Божиите неща могат да бъдат оценени, трябва да бъде предадена на човека чрез духовно раждане. Плътта може да бъде образована, възпитана и въведена в религията, но нейното естество остава непроменено и непроменимо в своята враждебност и неспособност да угоди на Бога. „Роденото от плътта е плът“ – подобието може да произведе само подобие. Новорождението е приемане на духовно, божествено естество, чрез което човек вече притежава духовната способност да разбира и да се радва на Божиите неща.
Новорождението е необходимо и поради наличието на духовно царство, което човек не може по естествен път да види или да влезе в него (Йоан 3:3,5). Какво се има предвид тук под „Божието царство“? То е описано като духовна опитност.
Ние четем: „Божието царство не е ядене и пиене (т.е. нещо материално), но правда, мир и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). Нека си представим две царства или сфери – едното, наречено „царство на човеците“, а другото – „Божието царство“, които Библията нарича още „плътта“ и „духа“.
Всеки човек влиза в човешкото царство чрез физическото си раждане, което му предава физическо естество и го прави способен да живее във физическия свят, населен с други човеци. Но как този човек да получи способността да оцени и да влезе в една друга реалност, наречена Божието царство?
Отговорът е явен – той трябва да бъде новороден, т.е. да преживее духовно рождение, което ще го запознае с това ново царство. Чрез това новорождение той ще придобие духовно естество, което ще му даде способността да се наслаждава на духовните реалности, които характеризират Божието царство.
Ще забележите, че в Библията бележката, отнасяща се до думите „роден отново“, е „роден от горе“. Това служи, за да посочи източника на новорождението. Физическото раждане е от човека и е от земята. Духовното раждане има за източник Бога и е от небето. В Римляни 8:9 апостол Павел говори на хора, които вече не са „плътски“ пред Бога, а са „духовни“. Как са преведени те от едното царство в другото? От Божия Дух, след като са приели Христос за техен Спасител и едноличен Господар.
Новорождението е нужно на човека и заради един друг вид живот – духовния, какъвто той природно не притежава. Човекът по природа е описан като „мъртъв чрез своите прегрешения и грехове“, „отстранен от живота от Бога“ и „нямащ живот“ (вж. Еф. 2:1, 4:18; I Йоан 5:11,12). Също както за едно тяло без физически живот се казва, че е физически мъртво, така всеки човек без духовен живот е описан в Библията като духовно мъртъв (вж. I Тим. 5:6; Лука 15:24). Смъртта означава отделяне. За човека да бъде отделен от Христос, в Когото е животът, означава да бъде духовно мъртъв (Йоан 1:4).

Как може този духовен живот да бъде предаден на духовно мъртвите хора? Сам Христос дава отговор на този въпрос в Йоан 5:25. Всички, които чуят гласа на Божия Син, приемат Неговото Слово и повярват в Него като техен Спасител и Господ, получават духовен живот, вследствие на което те вече са духовно новородени. Отговори на този безкрайно важен въпрос са ни дадени също в Йоан 3:16, 5:24, 6:47, 10:26-28 и в I Йоан 5:13.

2. Как човек може да се новороди?
Христос посочва тройно средство, с което се произвежда новорождението.
Първо, то става чрез вяра в Божието Слово (Йоан 3:5). „Водата“ тук е добре познатият символ на Божието Слово. (вж. Еф. 5:26; Йоан 15:3; Пс. 119:9). Дълбоко погрешно е новорождението да се отъждествява с кръщението. Това е една от най-съдбоносните ереси, погубили милиарди човешки души, заблудени, че с кръщението си автоматично са придобили новия живот, обещан от Бога.
Много библейски пасажи правят достатъчно ясно, че новорождението идва чрез Божието Слово. (вж. I Петр. 1:23-25; Як. 1:18). Както когато плиснем шепа вода на очите си, тя премахва онова, което замъглява нашия поглед, така и Божието Слово, когато човек го чете и вярва, отмива от съзнанието на грешника неговите погрешни представи за Бога и за спасението, което Бог предлага на човека.
Божието Слово разкрива пред сърцата ни нашето изгубено състояние (Римл. 3:10-19), разкрива Божията любов, изявена в Неговото спасително дело (Йоан 3:16), както и пътя, по който грешникът може да бъде спасен (Римл. 10:1-17).
Второ, новорождението се реализира чрез обитаването на Божия Дух (Йоан 3:5). Светият Дух, третото Лице в Троицата, бе изпратен от Христос след Неговото възнесение, за да употребява Божието Слово, чрез което да изобличава човеците за техните грехове, да ги направлява да положат вярата си в Христос, да обитава във всеки вярващ, да предаде на вярващия божествено естество и способност да живее духовно, както и да насочва всеки духовно новороден човек в цялата истина.
Как това се случва, е разкрито в Йоан 16:7-15; Еф. 1:13, 4:30; ІІ Петр. 1:3,4; Гал. 5:22-26 и в много други библейски пасажи.
Когато Божието Слово се чете и/или слуша, Светият Дух прилага истината към сърцето с осъждаща сила, показвайки на грешника неговото изгубено, виновно, безпомощно и безнадеждно състояние. Тогава Той открива чрез Словото пътя за спасение чрез вяра в Христос и Неговото завършено дело.
В момента, когато грешникът се довери на Христос, Светият Дух го запечатва чрез Своето обитаващо присъствие като Христово изкупено притежание. Това не е преживяване на някакво специално чувство, но на факт. Духовно новороденият човек не „чувства“ новорождението, а знае с цялото си естество, че то е негова вечна реалност (I Йоан 5:10-13).
Третото средство е вярата в заместителната жертва на Христос (вж. Йоан 3:14-16). С тези думи Христос прави кристално ясно как този нов живот може да дойде при един грешник. В отговор на въпроса на Никодим: „Как може да бъде това?“ Христос припомня случай, записан в Стария Завет, за да покаже как може да бъде получено новорождението. В Числа 21:4-9 виждаме, че седем думи обобщават случващото се. Нека да отделим специално внимание на тази история, защото тя е лично обяснение от Самия Христос как един грешник може да бъде новороден.
 Грях. (Чис. 21:7-5). Също както Израил съгреши, така и цялото човечество съгрешава против Бога в мисъл, слово и дело (вж. още Римл. 3:23).
 Осъждение (ст. 6). Както техният грях донесе Божието заслужено осъждение върху тях, така Бог открива Своя гняв срещу всеки грях (вж. още Римл. 1:18, Йов 26:18, Римл. 6:23).
 Покаяние (ст. 7). Израиляните осъзнаха, изповядаха и потърсиха прошка за греха си. Това е покаяние, което съдържа промяна на ума, проявяваща се в промяна на отношението, изразена в промяна на действието. Бог изисква покаянието на грешника. (вж. още Лука 13:3; Деян. 17:30,31, 20-21; Марк 1:15).
 Откровение (ст. 8). „И Господ рече“ – както Бог откри на Мойсей спасителния път за ухапаните от змии израиляни, така Бог открива в Библията Своя спасителен път за нас (вж. още II Тим. 3:15-17; Римл. 10:8,9).
 Осигуряване (ст. 8,9). Една медна змия бе направена и поставена на стълб пред очите на целия израилев лагер. Нека сравним това с Йоан 3:14. Както Мойсей издигна медната змия, така и Христос трябва да бъде издигнат на дървения кръст, за да осигури спасение на „ухапаното“ от греха човечество. На кръста Той понесе нашите грехове, зае нашето място, понесе цялото осъждане, което заслужаваме поради нашите грехове, и чрез Своята смърт удовлетвори всички Божии изисквания към грешника. Бог ясно заяви, че приема заместителната жертва на Своя Син, като Го възкреси от мъртвите. (вж. още Ис. 53:5,6; I Кор. 15:1-4; Римл. 5:7,8).
 Условие. (ст. 8). „Като погледне“ – фактът, че медната змия бе издигната, сам по себе си не спаси никого в стана. Всеки ухапан израилянин трябваше да погледне към нея, за да оживее. Фактът, че Христос е умрял за греховете ни и е извършил всичко, което е нужно за нашето спасение, няма да спаси никой грешник, ако той не повярва лично в Христос, не Му се довери като на свой личен Спасител и не Го постави за Господ над своя живот.
Това имаше предвид нашият Спасител, когато каза: „който вярва в Него… да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Също както ухапаните от змиите израиляни не трябваше да се молят, да размишляват, да платят или да извършат някакви дела, за да заслужат спасение, така и грешниците са подтиквани да разпознаят нуждата си и да се доверят напълно на делото на Христос, за да Го приемат чрез вяра като техен личен Спасител. (вж. още Йоан 1:12; Деян. 13:38; Еф. 2:8,9).
 Резултат (ст. 9). „Оставаше жив“ – в момента, в който някой ухапан израилянин (който неминуемо би умрял) погледнеше към медната змия, получаваше нов живот. Той биваше, в известен смисъл, новороден! Така че в момента, в който един виновен, изгубен грешник повярва Благата вест, че Христос е умрял за греховете му, и съзнателно вземе решение да Го приеме за свой личен Спасител, той получава духовен вечен живот, в него започва да обитава Светият Дух и той става съучастник в божественото естество. Той е роден от горе, или преобразен. Това е новорождението, което Иисус постанови като абсолютно необходимо, за да видим и влезем в Божието Царство.

3. Кога човек може да бъде новороден?
Отговорът на този въпрос можеш да получиш просто като си погледнеш часовника. Новорождението се случва в момента, когато един виновен грешник погледне към Христос и напълно Му се довери като на свой Господ и Спасител.
Точно сега – там, където си, в ситуацията, в която си, спри да спасяваш себе си с твоите човешки усилия, довери се на Иисус и си почини в съвършеното дело на Божия Син, Който направи всичко това за теб и вместо теб!
„Понеже сме съработници Христови, ние ви молим да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение“ (II Кор. 6:1-2).
„… Той пак определя един ден, „днес“, като казва чрез Давид след толкова време, както е казано по-горе: „Днес, когато чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“ (Евр. 4:7).
Ела точно сега пред Бога като грешник, покай се и се довери на Христос, Който понесе твоите грехове и срам. Тогава чрез Божието Слово ти ще бъдеш новороден от Божия Дух!