Имам трима приятели – съученици. Изминалите години не успяват да ни разделят. Не се виждаме често, по-скоро се чуваме за „проверка“ – дали още сме на линия. Кари се раздели с първия си съпруг, вторият почина неочаквано и тя се хвърли да наваксва с йога, пътуване до Хималаите и други „пречистващи“ техники. Сия наскоро се оперира и сега е на химиотерапия. Андро живя щастливо със съпругата си и когато преди два месеца я загуби след тежка болест, се срина до неузнаваемост. Опитвам се да помогна на всеки от тях… И съм все по-неуспешна.
Когато ме поканиха да напиша редакционната статия за „Прозорец“ на тема „Аз съм Добрият Пастир“, си казах: „Добре, това е интересно!“. И прочетох два знакови откъса от Библията по темата: Псалм 23 – „Господ е Пастир мой“ (от Стария Завет) и десетата глава на Евангелието от Йоан: „Аз съм Добрият Пастир, Който дава живота Си за овцете“ (от Новия Завет). Тези текстове са в основата на повечето статии в броя.
Докато четях и размишлявах, образът на Добрия Пастир се очертаваше все по-ясно пред очите ми. За съвременния човек самото название звучи архаично и досадно – ако Той е Пастирът, то ние сме овцете. „Отдавна подозирам, че ме мислиш за овца!“ – би се пошегувал моят съученик Андро. Да, но единствено Пастирът се грижи безусловно за всяка овца – за болната, за старата, за изгубената, за по-буйната, която не обича да се подчинява и тича чак до Тибет, за да покаже, че може и сама.
Добрият Пастир единствен е способен да ни успокои, през каквато и „долина на мрачната сянка“ да преминаваме, защото ни познава по-добре от нас самите и въпреки това ни обича. Дори в тежките дни на химиотерапията Той не ни оставя и Неговата утеха е най-силна и целебна, защото само Той може да ни даде изходен път, бъдеще и надежда!
Единствен Добрият Пастир е в състояние да ни измъкне от лапите на дявола, който ни внушава безсмислие, неудовлетвореност, самосъжаление, когато претърпяваме жестоки загуби, и тържествува при пълната ни капитулация.
Тогава осъзнах – този брой на „Прозорец“ е най-антидепресивният! Той заменя и зачертава всички модерни средства, методи и техники за преодоляване на кризите, стреса, самотата, мислите за самоубийство. Защото в неговия център е Добрият Пастир, Господ Иисус Христос, Божият Син, Който ни обича, утешава, укрепва, успокоява, Който не просто е живял за нас, а е умрял и възкръснал за нас. Стига да поискаме, можем да прекараме целия си живот прегърнати и насърчени от Него!
Не ми остава друго, освен да подаря този брой на моите съученици.
И на Вас, читателите на „Прозорец“, също!
Люба Никифорова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2025 <<<
