Проповедта на планината и блаженствата са пътеводни за всеки вярващ. Предлагаме на вашето внимание размисли върху четвъртото от блаженствата в Проповедта на планината.
За християнина евангелието е духовен хляб: „Аз съм хлябът на живота“, казва Иисус Христос. На пръв поглед, когато четем блаженствата в Проповедта на планината, може да останем с впечатлението, че те са утвърждаване на противоположностите. Нищетата, тъгата и смирението като че ли не се вписват в представата ни за блаженство. Такова привидно парадоксално твърдение е и четвъртото блаженство: „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“. Гладът е непоносимо мъчително чувство. Мнозина от нас са гладували и знаят какво е да си гладен. Милиони хора днес гладуват, а много дори умират от глад. Колко страдания и мъки са преживявали и преживяват бедните безпомощни хора, лишени от възможността да задоволят глада си. Достигнали до крайно изтощение, те умират с ужасна гладна смърт. Страшно е дори да си го помислим! И ако състоянието на глад на душата, за което Господ говори в Проповедта на планината, е свързано с подобни страдания, какво блаженство може да има в тях? Още по-мъчителна от глада е жаждата. Без храна човек може да оцелее три седмици (ако е с по-силен организъм, дори повече), но без вода той няма да оцелее повече от две седмици. Липсата на вода изтласква на заден план всички други желания в човека, нерядко предизвиква умопомрачение, а целият организъм е обзет от изпепеляващо чувство на непоносима и неудържима жажда. Тогава как може жадуващата душа, която е в такова състояние, да има някакво удоволствие, да не говорим за блаженство? Господ Иисус Христос ни учи, че без дълбок стремеж към правда, или праведност, подобен на краен глад и жажда, никой човек не може да бъде истински щастлив. Гладът и жаждата произлизат от най-основните жизнени потребности на човешкия организъм – храната и водата. Без удовлетворяване на тези физически потребности, животът на човека е немислим. В духовно отношение тези изпепеляващи, неугасими желания показват цялата дълбочина на жизнената необходимост от придобиване на праведност. В Посланието към римляните е записано, че всички хора са грешни и няма нито един праведен човек. Затова възникващата в сърцето жажда за правда сочи към дълбокия копнеж на душата за правдата и към нейния източник – Бог. Псалмопевецът Давид говори за вътрешните си пориви към висините: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий…“ (Пс. 41:2-3). И милосърдният Господ, въпреки многобройните грехове на Давид, за които той се разкайва, го благославя със Своята благодатна близост, живот и присъствието на Своето Божествено Лице.
В стремежа си към щастие хората се лутат в този свят, водени от своите желания. Те търсят удовлетворяване на нуждите на душата там, където не е възможно да бъде намерено – в земните придобивки, високото положение или угаждането на плътта. Господ не казва, че са блажени тези, които жадуват за земно богатство, слава, знание или дори за религиозна нравственост, а че блажени са тези, които жадуват за Божията правда.
Ако в сърцето на човек има такова желание, това говори преди всичко за осъзнаване на собствената неправедност. Праведност може да иска само този, който я няма и осъзнава това.
Стремежът към праведноста е свързан с осъзнаване на опасността да погинеш завинаги, защото праведният Бог не може да приеме в святите Си обиталища неправедни грешници.
Човекът, който жадува за праведност, е убеден, че без Божията праведност не е възможно да живееш щастлив живот на земята, нито да се радваш на живота. Щастието на човека напълно зависи от правилното отношение към Бога, към себе си и към ближните.
Много хора не изпитват духовен глад, нямат духовни желания и затова не са блажени. Те са нещастни без значение какви са техните земни постижения и успехи.
Блаженството на гладуващите и жадуващите за правда се състои в това, че те не очакват светът да утоли този техен копнеж, а идват при Бога, Който въз основа на Голготската жертва на Своя Син ги приема, очиства ги с Христовата кръв и им дава неопетнената праведност на Божия Агнец.
Апостол Павел в първата глава на Първото послание към коринтяните (стих 30) казва, че Христос стана за нас правда и освещение, и изкупление от Бога. Господ, в края на откровението на Своята истина, в последната книга в Библията, Сам провъзгласява: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният. Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите“. Тези божествени думи ни откриват блаженствата на вечния живот с Христос в Неговото свято царство, в новия небесен Йерусалим. Всеки вярващ човек, който идва при Христос със своята неправедност и жажда за правда и Божия праведност, ще влезе в този чуден вечен град.
„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.“
Ще се наситят в Христос в свършека на земния си път с Него, следвайки Него, и във вечността завинаги ще се наслаждават и ще се насищат с Неговия свят и съвършен образ и своята безгрешност в Небесното Божие царство. В края на Псалом 15 и в края на Псалом 16 са записани чудните думи на блаженото упование: „Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки… Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам“.
Петър Колибаев
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2024 <<<
