Не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и членовете си – на Бога за оръдия на правдата.
Римл. 6:13
В предишната статия чрез примера за посвещение на служението разгледахме Божите действия в процеса на нашето новораждане. Тук обаче има и човешка страна – можем да я видим в това, което са правели бъдещите служители при тяхното посвещение.
Спасението, което започва с новораждането, няма нищо общо с насилие над личността на човека. То винаги се осъществява с неговото вътрешно съгласие. Дори в случая със Савел Бог предприема действия едва когато бъдещият апостол пита: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деян. 9:6).
След като Аарон и синовете му са умити, облечени и помазани, те трябва да принесат три жертви на Бога: принос за грях, всеизгаряне и жертва на посвещението. Чрез действията, извършени от Мойсей, Бог говори на свещениците, а те от своя страна, трябва да влязат в общение с Него чрез своите жертви.
Принос за грях
Аарон и синовете му принасят първо жертва за грях. „И доведе Мойсей телеца за жертва за грях, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на телеца, принасян за грях“ (Лев. 8:14). Тази жертва свидетелства, че има само един път към Бога. Аарон и синовете му полагат ръце върху главата на телето, доведено до жертвеника, след което го заколват.
Това тяхно действие има дълбок смисъл. Те сякаш казват пред целия Божи народ: ние сме нечисти, съгрешили сме и в това състояние не можем да стоим пред Бога. Като осъзнаваме своята вина, идваме до жертвеника и полагаме ръце върху главата на невинното животно. Ние би трябвало да умрем както умира това животно, но прехвърляме своята вина върху тази жертва и тя понася наказанието вместо нас, умира заради нас. Сега, когато жертвата е поела нашите грехове, вече имаме достъп до Бога. Тази истина се прогласява при всяка жертва за грях, принасяна в Израил.
Такава жертва за грях трябва да принесем и ние при нашето новораждане. Чрез примера с умиването на бъдещите свещеници Бог ни показва, че и ние сме нечисти. Като принасяме жертва, признаваме пред Бога, че наистина сме нечисти, че присъдата, произнесена над нас, е справедлива и имаме нужда от опрощение на греховете си. Нашето жертвено Агне е Христос! Когато Йоан Кръстител вижда Иисус да идва към него, той казва на учениците си: „Ето Агнеца Божи, Който взима върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29).
Необходимо е да дойдем при това жертвено Агне, да положим ръце на главата Му и да признаем, че сме съгрешили, а затова трябва да умрем. Но Христос е поел върху Себе Си нашето безчестие и е умрял вместо нас. Сега, благодарение на Неговата смърт, ние имаме достъп до Бога.
След изкупителната смърт на Христос Голгота става мястото, където можем да общуваме с Бога и където Той ни говори. До кръста грешникът решава дали да се обърне към Бога, или да остане без Него, като по този начин се обрече на вечно осъждане.
Всеки, който е роден от плът, със сигурност ще бъде изправен пред Божия съд. Който загърби кръста, където е извършен съдът над „стария Адам“, никога няма да има живо общение с Бога, дори сам да се възприема като вярващ. Всички новозаветни свещеници, които сега служат на Владетеля на Вселената, в някакъв момент са дошли до кръста и чрез Христос са получили възможността да общуват с Бога.
Жертва на всеизгаряне
След жертвата за грях се принася всеизгаряне. „И доведе Мойсей овена за всеизгаряне, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена“ (Лев. 8:18). Тази жертва свидетелства, че онези, които я принасят, са се отдали изцяло на Бога. Овенът се слага на жертвеника и се изгаря изцяло. Подобна жертва принадлежи напълно на Господ. Той не я споделя с никого. Аарон и синовете му, когато ги посвещават за свещеническо служение, трябва да принесат и такава жертва. Като полагат ръце върху главата на жертвеното животно, те свидетелстват, че са се отдали напълно на Бога – както животното губи живота си, за да бъде погълнато изцяло от огъня.
Такава е човешката страна на нашето новораждане: ние трябва да отдадем себе си на Бога. Не само да изповядаме греховете си, а и самите себе си да дадем под Неговата власт. За съжаление често се случва човек да се задоволява с това, че е признал своята вина на Бога и е получил прошка, но да оставя собствения си живот за себе си. Такъв подход никога не води до пълноценно свещеническо служение. Истински свещеник на Бога може да бъде единствено този, който не просто е изповядал греховете си, а и самия си живот е поверил на Бога. Затова ап. Павел пише в Посланието към римляните: „И така, в името на Божието милосърдие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога“ (12:1).
Дали жертвата всеизгаряне е част и от Вашия опит? Не питам дали знаете как да отдадете себе си на Бога, но задавам въпроса: принесли ли сте себе си в такава жертва, или все още сте длъжник на Бога? Нека нищо не Ви спира да принесете новозаветната жертва всеизгаряне, колкото и трудно да изглежда това. За отдалите се напълно на Бога става достъпен един нов живот, изпълнен с мир, покой, радост, сила, общение и служение, увереност и надежда, за които човек дори не е мислил преди. Бог ни е спасил чрез смъртта на Своя Син на кръста не за да стане новият живот робство за нас, а за да бъде изпълнен с дълбок мир и истинско блаженство.
Апостол Петър нарича новозаветните вярващи свят народ. В очите на Бога свято е само това, което Той, след като е очистил, е отделил за Себе Си – онова, което Му принадлежи. Земята, където гори бодливият храст, е свята. Бог отделя това място за Себе Си, за да се открие там на Мойсей. Същото Бог иска да постигне и при нашето новораждане. Неговото желание е не само да ни очисти от греховете, а и да ни отдели за Себе Си, като стане наш Господ, така че животът ни да бъде съд, предоставен на Негово разположение.
Избраното животно не можело да стане жертва за всеизгаряне, ако не бъдело лишено от живота си. Така и ние можем да се отдадем на Бога само ако нашата стара природа умре. Щом животът ни оттук нататък принадлежи на Бога, плътският Адам трябва да умре. Това не е лесно, но единствено така човек може да вкуси голямото блаженство – да възкръсне с Христос за нов живот, който принадлежи на Бога. За Иисус ап. Павел пише: „Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога“. И след това добавя: „Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римл. 6:10-11).
Жертва на посвещението
Накрая Аарон и синовете му принасят жертва на посвещението. Тя означава служение на Бога и общуване с Него. Чрез полагането на ръце бъдещите свещенослужители отново се отъждествяват с жертвата. После заколват избрания овен и Мойсей помазва с неговата кръв дясното ухо, палеца на дясната ръка и големия пръст на десния крак на Аарон и синовете му. Чрез тази жертва те обявяват, че са готови за служението, към което Бог ги е призовал. Господ заръчва на Мойсей да помаже с жертвената кръв онези части от телата на свещениците, които ще участват най-много в служението: ухото трябва да чува гласа на Бога и да приема Неговите заповеди; ръката трябва да бъде щедра, за да служи на хората в стана с даровете, които получава в светилището; краката трябва да имат силата да ходят изключително в Божите пътища. Но да се придобият ясно чуващо ухо, чисти ръце и крака, твърдо стоящи в истината, е възможно само чрез поръсване с кръв. Именно по този начин бъдещият свещеник получава Божията сила. Нали източникът на сила за живота и служението му не е в човека, а в Бога!
Разбираме ли дълбокия смисъл на това помазване с кръв? Така Бог показва, че само осветени съдове могат да бъдат използвани, за да Му служат. Ако ушите трябва да чуват Божия глас, ръцете – да боравят със свещените предмети в светилището и в стана, краката – да ходят по пътищата на чистотата и истината, то и нашето тяло, помазано с жертвена кръв, трябва да бъде напълно посветено за служение.
Нима не виждаме, че всяка новородена душа изпитва потребност да служи на Бога, да Му се посвети изцяло, бъде за Него съд на милосърдие? Господ не вкарва никого насила в Царството на Своя възлюбен Син и също така не принуждава никого да върши духовна работа. Бог изпраща на жътвата само онези, които са заявили своята готовност да Му служат вярно и покорно.
След помазването с кръв Мойсей взима определени части от жертвения овен и ги слага в ръцете на Аарон и синовете му (вж. Лев. 8:27). А после взима отново това, което е било в ръцете им, и го изгаря на жертвеника. И тази жертва на посвещението става приятно благоухание за Господ. С всички тези действия Бог сякаш казва: „Ако сте ми посветили частите на тялото си за служение, те трябва да бъдат изпълнени с благодат от Моя жертвеник. Искам да дам нещо в ръцете ви, за да имате с какво да Ми служите. И това, което сте получили от Мене, Ми го принесете в жертва. Аз ще го приема и ще го благословя, после отново ще го сложа в ръцете ви, за да можете вие да предадете това благословение и на вашите братя. Тогава всеки дар, принасян на жертвеника, ще бъде за Мене приятно благоухание“.
Веднъж Иисус бил с учениците Си в пустинята и около Него се събрало голямо множество. Той видял, че тези хора са като овце без пастир, и като се смилил над тях, започнал да ги поучава. Когато наближила вечерта, учениците помолили Христос да разпусне слушателите, за да си купят хляб. И тогава Той им казал: „Дайте им вие да ядат“ (Мат. 14:16). Христос искал да благослови хората, като използва учениците за Свои съдове. Но как биха могли учениците да послужат на гладния народ? Иисус им казал да Му донесат малкото хлябове и риби, които имали. Той взел тази храна от ръцете на учениците, благодарил на Бога и после им я върнал. Това била същата жертва като тази, която някога са принесли Аарон и синовете му. Учениците дали на Господ това, което имали. Той го взел, благословил го и им го върнал, за да могат те да послужат на хората.
Ние също трябва да посветим на служението на Бога не само себе си, своето тяло, а и онова, което Той ни е поверил. Дори да притежаваме нещо нищожно малко, ако го принесем на Бога като жертва, като приятно благоухание, ще можем да послужим на своите братя. И когато получим обратно дара, посветен на Бога, от Неговата ръка, вече благословен, ще видим, че в него има достатъчно благодат, за да помогнем на онези, които в момента се нуждаят от нея. Посветените на Бога дарове винаги са благословени. Святите ръце, протегнати към Него, неизменно се напълват свише, за да служат тези хора на слабите и страдащите, уморените и разочарованите, заблудените и измамените.
Пълно съгласие с волята на Господ
Такова е значението на трите жертви, които Аарон и синовете му трябва да принесат при посвещаването им за свещеническо служение. Когато разглеждаме духовното съдържание на всяка една от тези жертви, трябва да отбележим, че Аарон и синовете му не можели да направят нищо повече, освен чрез своето жертвоприношение да засвидетелстват, че са в пълно съгласие с Бога.
Същото можем да направим и ние при нашето новораждане. Пътят в живота е много прост, стига човек да е готов да стане съд в Божите ръце и да възприема Господ като главно действащо лице. Бог изисква от нас не някакви лични постижения, а само осмислено, пълно съгласие с Неговите спасителни планове и действия.
На спасения от египетско робство Израил Господ казва: „Вие видяхте какво направих Аз на египтяните и как ви носих като на орлови криле, и ви доведох при Себе Си; и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите Завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя, и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“. Това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове“ (Изх. 19:4-6).
И така, новораждането е Божие дело, което променя хората по поразителен начин. Като потомци на Адам, ние по природа сме вкоренени в плътския живот. Само чрез новораждане можем да преминем към живот с Иисус и заедно с ап. Павел да кажем: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Това спасително дело на Бога, което ни избавя от властта на тъмнината и ни въвежда в Царството на Неговия възлюбен Син, е действие на Божията благодат и вечната Божия милост.
Яков Крекер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
