проф. д-р Герхард Майер
Четиво за5 мин.

Християнин, който истински е повярвал в Иисус Христос, не може да бъде обладан, защото Бог го е пренесъл от властта на тъмнината в царството на Своя Син, а Христос не споделя властта Си със сатана. Признаците на обладаност у „християни“ обикновено означават или лъжливо обръщение, или силно изкушение, или отстъпление от вярата.

Трябва да отбележим, че за нас, европейските християни, този въпрос често изглежда второстепенен. Някой, който нарича всеки кръстен човек християнин, ще каже: „Разбира се, че християнинът може да бъде обладан“. Християни може да страдат от психични заболявания, към които някои причисляват и обсебването като особено тежка форма на шизофрения. За онези, които считат за християни само хората, които съзнателно следват Иисус Христос, това също е второстепенен въпрос, защото кой е виждал бесноват сред нас.

Съвсем различно изглеждат нещата на мисионерските полета извън Европа. Там магията и чародейството са нещо обичайно, както и откритото контактуване с демони и демонични сили. Там в богослуженията може да се случи да присъстват хора с признаци на обладаност. По всичко личи, че магията, окултизмът и обсебването ще се завърнат и в секуларна Европа, която се е „освободила“ от влиянието на църквата.

Моят отговор на въпроса може ли християнинът да бъде обладан, е следният: християнинът не може да бъде обладан.

И ето защо:

 

  1. ЗА ПОВЯРВАЛИЯ НАСТЪПВА КОРЕННА ПРОМЯНА НА ВЛАСТТА

От Божия страна тази промяна на властта изглежда така: Бог „ни избави от властта на тъмнината и ни въведе в царството на Своя възлюбен Син“ (Кол. 1:13). Това означава, че над нас вече не властват тъмнината, смъртта и дяволът, а Иисус Христос, Когото Отец е помазал да бъде Владетел в Своето царство (Пс. 2; Йн. 18:36; I Кор. 15:25).

Тук няма двойно гражданство. Ако сме Божии деца и принадлежим към Неговото царство, тогава, както казва апостол Павел, „нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20). То не може да бъде едновременно и на небето, и в царството на тъмнината.

Обладаният човек не владее себе си – той не е способен да постъпва според собствената си воля, а безпомощно се подчинява на демоничната сила, която живее в него и го управлява. Когато обладаният говори, всъщност говори демонът, който е в него (Марк 5:6). Всичко, което обладаният върши, го върши като марионетка, управлявана от демон (Марк 5:2).

Може ли такъв обладан човек едновременно да бъде и част от тялото на Иисус Христос (I Кор. 12:12)? В никакъв случай!

 

  1. ХРИСТОС НЕ СПОДЕЛЯ ВЛАСТТА СИ СЪС САТАНА

Иисус Христос обяснява това подробно в Евангелието от Марк 3:22-28. Обвиняват Го, че изгонва бесове чрез силата на веелзевул – княза на бесовете. В отговора Иисус обяснява, че царството на сатана е единно. Сатана иска то да остане такова и няма намерение да дели властта си с никого.

След това Иисус подчертава, че преди да влезе в сърцето на човека, Той първо трябва да победи сатана и да го изгони оттам. Според думите на Иисус съвместно управление на Христос и на сатана е невъзможно (II Кор. 6:15). Христос и сатана могат да бъдат единствено в противопоставяне помежду си.

Оттук следва, че християнинът не може да бъде обладан.

 

  1. А АКО ВСЕ ПАК СЕ ПОЯВЯТ ПРИЗНАЦИ НА ОБЛАДАНОСТ У ХРИСТИЯНИН?

Както вече казахме, подобни случаи действително има, включително и в Европа.

Затова е важно да имаме предвид следните възможности:

1) Такъв човек никога не е преживял истинско обръщение към Бога. Обладаният в подобни случаи не е истински християнин, а само формален

Пример за това е Симон магьосникът (Деян. 8:18), който уж е повярвал (Деян. 8:14), но от желание за власт иска да купи дара на Светия Дух и дори след предупреждението на апостол Петър продължава предишния си греховен път. Църковните отци пишат, че по-късно в Рим той е почитан като велик магьосник.

2) Това е християнин, който преминава през силно изкушение

Въпреки новорождението, нашето тяло с всичките му желания остава подвластно на греха и ни прави „пленници на греховния закон“ (Римл. 7:23; Гал. 5:17; Фил. 3:12; Як. 1:13). Именно чрез това сатана се опитва да действа.

За да ни изпита, Бог може да допусне и много тежки изкушения. Примери за това са Йов, Даниил и апостол Павел в някои моменти от живота си (Йов 1:6, 2:1; II Кор. 12:7).

В такива страдания и изпитания могат да се появят признаци, наподобяващи обладаност. Но и тогава не бива да говорим за истинско обладаване. В подобни случаи трябва да проявим състрадание към страдащия, а не да го измъчваме с въпроси и подозрения.

3) Вярващите понякога могат да се отдалечат от Христос

Понякога вярващ човек може да стане коравосърдечен и да се противи и на най-искреното увещание (Мат. 18:15). Може дори да изглежда, че това вече не е човекът, когото сме познавали. Но и тогава трябва да бъдем внимателни с думата „обладаване“. Такъв човек наскърбява Светия Дух, но това е различно от пълно отпадане или обладаване (Еф. 4:30). Трябва ясно да различаваме обладаването от обикновеното влияние на злото.

4) Възможно е и окончателно отпадане от вярата (Евр. 6:4, 10:26; I Йн. 5:16; I Кор. 9:27; II Тим. 4:10)

В такъв случай може да настъпи истинско обладаване. Според думите на Иисус Христос в Мат. 12:43 и Лука 11:24 такива хора стават особено отворени за демонично влияние. Но дори и тогава трябва да бъдем много внимателни в преценките си. За всеки човек трябва усърдно да се молим, докато е жив, дори когато вече нямаме достъп до него.

5) Как трябва да постъпваме?

За да имаме правилно отношение, са ни нужни дарбата разпознаване на духовете (I Кор. 12:10) и духовен опит. Практиката потвърждава няколко полезни правила:

а) Не предполагай веднага най-тежкия случай.

б) Търси мнение и помощ от други зрели християни.

в) Бъди внимателен в думите си.

г) Моли се, преди да вземеш решение.

проф. д-р Герхард Майер

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2026 <<<


СПОДЕЛИ