Въпрос:
„Винаги ме е възмущавало това, че много вярващи критикуват материалистите, а те самите не могат да се откъснат от материалното – имат големи къщи, скъпи мебели и дрехи, масите им са отрупани с храна. Ако отричате първичността на материята, тогава бъдете аскети, но вие не сте. Излиза, че за вас материята е по-важна, отколкото духът. Помогнете ми да разбера как точно стоят нещата“.
Отговор:
В живота на човека и духът, и материята имат своята роля и значение. Тялото без дух се превръща в труп. Душата е свързващото звено между духа и тялото.
Материалистите вярват, че материята е същността на всичко и че не съществува никакъв дух, а само материя. Ние, християните, вярваме, че светът е възникнал според волята на разумна Личност – Бог, Който съществува извън материята, а човекът – Неговото висше творение, е създаден за вечен живот.
Християните не отричат материята. Всички жизнени процеси са свързани с материята. Докато диша, човекът е едновременно материален и духовен.
Нека си спомним какво казва Библията за сътворението на човека. Бог създава първо неговата материална същност, а след това духовната: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Следователно, материята може да бъде одухотворена. Материята е сътворена според плана на всемогъщия Бог и затова човек, независимо дали вярва в Бог, или не, не може да я пренебрегне. За да върне падналия човек към Твореца, Спасителят Господ Иисус Христос приема формата на материя, като става човек, но човек без грях: „И Словото стана плът“ (Йн. 1:14).
Еднополюсният възглед за света е голяма заблуда. И материята, и духът имат своето място и своята роля.
Всички хора, вярващи и невярващи, по своята природа са материалисти, и не е разумно да укоряваме вярващите в материализъм. Материалните потребности на вярващите и невярващите са едни и същи. Докато строи ковчег за Божия слава, праведният Ной има нужда от храна не по-малко от своите съвременници. Христос ни заповядва да се молим за насъщния хляб.
Грехът на човека не се състои в яденето и пиенето или в това, че има хубава къща или пък няма никаква, а в отсъствието на духовна потребност да бъде преобразен от своя Творец.
Ако човек запълва целия си живот само с удовлетворяване на своите физически потребности, той поставя себе си на едно ниво с животните. Апостол Павел пише на вярващите: „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете“ (I Кор. 10:31). Свещеното Писание осъжда излишеството на дрехи, храна, питиета. Христос, говорейки за това колко е пагубно излишеството, го слага на едно ниво с преяждането и пиянството (Лк. 21:34).
Излишеството във всяко отношение е грях на материализма, който дърпа човека към дъното. А човек е призван да се стреми към горното, към духовното, да се грижи преди всичко за своята душа, защото тялото е смъртно, временно, а духът е вечен. Ето защо не плътта (материята) трябва да господства над човека, а духът. За истинските християни Бог казва чрез апостол Павел: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий и Духът Божий живее във вас?“ (I Кор. 3:16).
За съжаление, едните не го знаят, а другите го забравят. Аскетизмът, за който споменавате в писмото си, нито ни приближава към Бог, нито ни отдалечава от Него, а да пренебрегваме жизнените потребности на тялото е грях срещу нашето тяло. Не тялото е виновно за нашата греховност, а нашето гордо, непокорно „Аз“.
Николай Водневски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2024 <<<
