Д-р Питър Ракман
Четиво за15 мин.

Мълчанието на Бога е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме в живота си, но също и един от въпросите, които се разглеждат в Божието слово. Няма нито един проблем, обсъждан от Министерството на здравеопазването, ЦРУ, ЮНЕСКО или ООН, който би могъл да се сравни по важност с този. В крайна сметка основният въпрос пред човечеството е: „Защо праведният страда?“. Ако някой реши да изследва този проблем, пред него ще възникне друг значим въпрос: „Ако Бог е на небето и е любещ Отец, защо мълчи?“. Защо Бог позволява да се случи това или онова? Защо Той не попречи на греха да вилнее в света, ако е способен да го направи? Сигурен съм, че неведнъж сте чували подобни въпроси. Тъкмо те са допринесли за появата на по-голям брой агностици, атеисти и хуманисти на квадратен метър, отколкото които и да било други въпроси, произтичащи от порочната природа на човека.

Ако вие не сте спасен човек, не можете да намерите отговори на тези питания и не е нужно да си губите времето. Американската асоциация за научни постижения инвестира време за обсъждането на твърде опростени задачи. Неврофизиологията, психосоматиката, генното инженерство, космическите кораби, трансмедитацията, психотерапията и екстрасенсното възприятие са само „жалки трошички“ в сравнение с въпроса: „Защо Бог позволява някои събития да се случат, ако би могъл да ги предотврати?“. В Библията този проблем се разглежда в книгата Йов, най-старата от всички книги в Стария Завет. Великият страдалец Йов откровено признава: „О, да знаех къде да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му! Бих изложил пред Него моето дело и бих напълнил устата си с оправдание“ (Йов 23:3-4). Въпросът: „Ако Бог може да направи нещо, защо не прави нищо, когато праведният страда?“, е класически, фундаментален проблем и дори по рафтовете на Харвардската библиотека не е възможно да се намери отговор за него.

Неспасеният учен, който седи до леглото на умиращ човек, е способен да го утеши не по-добре, отколкото синапени лапи с трийсетгодишна давност. Всичко, което ученият е в състояние да каже на умиращия грешник, се изчерпва с това, че след като тялото му изгние в земята, той ще се превърне в тор и някои животни ще го ядат. А след няколко стотици милиони години Слънчевата система ще остарее, ще изстине, ще се взриви, ще се свие и ще се превърне в нещо друго – ето какви са типичните велики думи на утешение, изказвани от неспасения човек.

Защо Бог позволява хората да се връщат от война с ампутирани ръце и крака, абсолютно безпомощни? Защо допуска да се раждат деца със синдрома на Даун? Ако има Бог, защо не направи всичко съвършено, така че да няма повече проблеми? Много е трудно за човек, който от три години се намира в единична килия и знае, че ще прекара там още осем, да мисли, че Бог винаги е прав. Ако вие се бяхте оказали сред такива обстоятелства, това би било толкова трудно и за вас. Йов – изпаднал в отчаяние човек, изгубил всичко, което имал, седял на земята седем дни и седем нощи в мълчание. Но нека ви кажа, че когато в края на краищата започнал да говори, той обвинявал Бога във всичко освен в убийство. Вие ще попитате: „Било ли е редно да постъпи така?“. Аз не бих седнал да съдя Йов, тъй като никога не съм се намирал в неговото положение.

А ето как днешните социалисти по целия свят се отнасят към подобни проблеми. Те се оглеждат наоколо, питат и предлагат: „Ами какво ще кажете за всички тези болести, бедност, смърт и глад? Нека всеки да внесе своята лепта и да направи света по-добро място за живеене. Нека се избавим от безчовечното отношение към човека и да подготвим света за демокрацията, когато всички хора ще говорят свободно всичко, което искат“. Всъщност те предполагат, че всичко може да се устрои с помощта на науката и образованието, без необходимост от обръщане към Бога. Но с изгонването на Бога от живота цялата тази дяволщина продължава и човек си задава въпроса: „Защо?“. А отговорът се крие в това, че Бог не може да ви каже защо.

Вие ще попитате отново: „Ами тези невинни хора, които страдат, без да са направили нищо лошо?“. Това е основният проблем на човечеството. Защо Бог не предотвратява разрушителните взривове, приливните вълни, катастрофите с коли и самолети, тайфуните, земетресенията и войните? Безбожникът, който няма вяра в съществуването на Бога, спори по въпроса за Неговото мълчание. Подобно на Йов, той казва: „О, да знаех къде да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!“. Йов е съвършен пример за човек, който се опитва да получи отговор от Бога за своето наказание и не го получава. По всички очевидни причини той страда несправедливо. И наистина, Йов изпитва най-мъчителното изтезание, което човек може да преживее: губи децата си, цялото си имущество, здравето си, жена му се отвръща от него и като заключение, за да се добави малко сярна киселина в оцета, от него се отказват приятелите му.

Вие не можете да обясните причината за човешките страдания, без да включите проблема за греха, въпреки че грешниците са измислили няколко отговора тук.

Деистите казват, че Бог е добър, но няма време да обръща внимание на всички детайли в живота. Той е само наблюдател на този живот, нещо като енергийно поле в задния двор на Вселената. Всъщност сам е дал начало на всичко, но след това е оставил нещата на самотек. Понякога наричат хората с тези възгледи теистични еволюционисти.

Материалистите пък твърдят, че светът се управлява от случайни закони, без да се намесва Личността на Бога. Това означава, че ние ставаме зависими от волята на слепия случай. Тук е същността на ситуационната етика на екзистенциалиста Джоузеф Флетчър – кукувица, която ходи и мисли, че тъй като вие не можете да предсказвате точно, а миналото, настоящето и бъдещето не значат нищо, защото времето, движението и разстоянието са относителни, следователно ИСТИНАТА също е относителна. А от това следва, че цялата Вселена, приятелю мой, се управлява от закона на Дарвин: от слепия случай и случайната еволюция.

Трябва да си безразсъден, за да приемеш подобно мнение. Повечето хора, които завършват колежите, постъпват точно така – преглъщат подобна глупост. Имам предвид, че вие трябва да витаете в облаците, за да вярвате във Вселена, управлявана от слепия случай, при положение че тя е толкова точно и добре организирана, че по нея можеш да си сверяваш часовника. Вие говорите за сляп фанатизъм, за радикален екстремизъм. Кой луд ще повярва на това и ще си сверява часовника по Вселена, управлявана на случаен принцип? И тъй като тези луди отхвърлят Библията, те се потапят в тъмнината. След като угасихте светлината на Библията, вие всъщност унищожихте последната светлина на народа и се оказахте в непрогледен мрак, без да знаете накъде отивате, без дори да имате увереност в това, къде стоите. В такъв случай имате добра перспектива, която се изразява в употребата на наркотици и търговията с тях. Не се учудвам, че благодарение на вас наркотрафикантите печелят немалко пари.

Защо тогава Бог мълчи? Като отговор на този въпрос съществуват няколко измамни теории:

  1. Бог е безразличен.Докато страда на кръста, Христос извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46). „В тези думи не прозира ли Божието равнодушие?“ – питат хората. Но истината е друга: Бог проявява толкова силна грижа към хората, също както Христос, че продължава да излива Своя гняв върху Сина Си, и Библията говори за това: „Той беше наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония…“ (Ис. 53:5); „На Господ беше угодно да Го съкруши…“ (Ис. 53:10). Божите действия над Иисус Христос се основават на особен божествен промисъл. Нещата невинаги са такива, каквито ни се струват.
  2. Бог е ненаблюдателен.Хората казват, че Бог мълчи, защото не вижда. Това няма нищо общо с истината. В Пр. 15:3 се казва: „Господните очи са на всяко място: те виждат лошите и добрите“. Ако Бог съществува, Той е вездесъщ, всезнаещ, всевиждащ и всеобхващащ.
  3. Бог не е любещ.Според хората именно това е причината за мълчанието на Бога. Но всъщност съвсем не е така. Добрите родители, които обичат децата си, понякога ги наказват. В Евреи 12:5-6 четем: „Сине мой, не презирай наказанието на Господ и не отпадай духом, когато те изобличава. Защото Господ наказва този, когото обича; бие всеки син, когото приема“. Един човек признал: „Вярвам в слънцето дори когато не свети. Вярвам в Бога дори когато мълчи. Вярвам в любовта дори когато съм сам“.
  4. Бог не желае да ни помогне.Той планира нашия живот, вижда края му още в самото начало. Неговата воля е съвършена. В Библията четем, че Господ „дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние“ (II Пет. 3:9). Господ казва на Йезекиил: „Не искам смъртта на грешника, а да се отвърне грешникът от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; защо да умирате вие, доме Израилев?“ (Йез. 33:11). Според вас е угодно на Бога хората да отиват в ада? Това не е библейско учение. Според вас Бог получава огромно удовлетворение, някакво садистично удоволствие, когато вижда хората да горят в огненото езеро? Това не е библейско учение, а извращение на Библията – дело на онези, които вървят по пътя към ада и биха искали да ви убедят, че адът не съществува.

Според вас адът е създаден за човека? В Библията се казва, че адът е бил „приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Затова, ако вие попаднете там, ще бъдете по-скоро чужденец и ще се намирате в ужасна среда. Бог не е сътворил човека с намерението да го прокълне и да го обрече на живот в огненото езеро. Това е ваша идея. Вие искате да противопоставите вашата праведност на Божията. Желаете да влезете в битка с Всемогъщия, като се преструвате, че Той не съществува или че и вие сте толкова добри, колкото е Той. Вероятно ще възразите: „О, никога не бих казал подобно нещо!“. Тогава защо не вярвате в Божията праведност вместо в своята собствена? Това е ваша идея – че можете да платите за собствените си грехове, като страдате в продължение на някакви си 20, 30, 100 години. Тази идея не принадлежи на Бога. В Библията Бог не се наслаждава на смъртта на нечестивите, а заповядва на хората да се покаят, да станат праведни. Той очаква това от тях и прави всичко, за да стане то възможно.

След като обсъдихме теориите, които се опитват да обяснят мълчанието на Бога, нека сега да потърсим някои библейски отговори на тези въпроси. Обърнете внимание, че за разлика от атеистите, ние подхождаме към този проблем непредубедено, честно и открито. Всъщност всички атеисти и повечето скептици имат предубедено мнение. Освен това хората, които се правят на най-широкомислещи и непредубедени, обикновено се оказват най-тесногръдата и нетърпелива група фанатици на тази земя, когато ги притиснете към стената с библейски отговори на основните жизнени въпроси.

Ще посочим няколко библейски отговора, свързани с мълчанието на Бога.

На първо място, от гледна точка на здравия разум много от неприятностите, които вие наричате „случайности“, са резултат на преднамерен грях, извършван вследствие на вашата небрежност, пренебрежително отношение и глупост. В Галатяни 6:7 е казано: „Каквото посее човек, това и ще пожъне“. Спомням си думите на един знаменит проповедник: „Много хора отначало сеят, а през остатъка от живота си се молят посятото да не пониква“. Ако Бог не предприема нищо по отношение на онова, което сте посели, какво доказва това? Щом сте посели, трябва и да жънете, не е ли така?

Съществува библейска гледна точка по този въпрос. Правилно ли е това, че моят нищожен разум поставя под въпрос действията на Всемогъщия Бог? Моят разум е ограничен, а божественият е безкраен. В Исая 55:8-9 четем: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища – казва Господ. – Но както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високо от вашите пътища и мислите Ми – по-високо от вашите мисли“.

Няма никакво съмнение, че Божият генерален план за моя живот трябва да включва скръб, страдания, изпитания, проверки и болка. Има ли изобщо човек, чийто живот да е изключение в това отношение? Ако нямате церебрална парализа, може би имате левкемия? Ако нямате левкемия, може би сте на инвалидна количка? Ако ходите на двата си крака, може би имате язва? Ако нямате язва, нима нямате редовно главоболие? Ако нямате язва и болки в главата, нима нямате сметки, които не можете да платите? Ако нямате сметки за плащане, нима някои от вас нямат осакатени от развод семейства? Ако сте успели да запазите брака си, нима нямате деца със синдром на Даун или страдащи от церебрална парализа? Ако децата ви имат добро здраве, нима някои от тях не са въвлечени в търговия с наркотици?

Бог е изпратил един безгрешен Човек на този свят, но Той е бил „Мъж на скърби и изпитал недъзи“ (Ис. 53:3). „Мъж на скърби“ – това е определението за Божия Син, Който дошъл и е изобличил грешниците, за да провъзгласи: „Алилуя!“. Ето това е Спасител! Защо аз трябва да бъда изключение? И има ли изобщо изключения?

Освен това съществува философска гледна точка. Човек притежава свободна воля, затова понася последствията на своите действия. Наличието на свободна воля води до по-голяма отговорност за извършеното. Например прелюбодейството често предизвиква болести. В Америка за последните двайсет години заболеваемостта от СПИН и други венерически болести е нараснала с 800%. Ще попитате: „А какво прави Бог?“. Но защо мислите, че Той е длъжен да прави нещо, след като вие се отнасяте към прелюбодейството и блудството като към „нов морал“ и смятате, че при тях няма проблем, ако се извършват „по взаимно съгласие на възрастни хора“, при положение че Бог вече е изразил мнението Си по този въпрос? Според вас какво възнамерява да направи Бог? Да ви дойде на помощ? Мисля, че трябва да гледате на това по-философски.

Свободата е морална отговорност. Ако желаете вашите сънародници да ви поддържат материално със своите данъци и да ви „освободят“, за да правите каквото си поискате, нека Бог да ви благослови – вие поемате върху себе си отговорността за своите постъпки. Ако отхвърляте отговорността, по-добре не искайте милостиня, а се задоволявайте с това, което имате, и благодарете на Бога. Щом не желаете да носите морална отговорност за своята свобода, се гответе на жънете онова, което сте посели, защото във всички случаи ще пожънете плодове, независимо дали сте поели върху себе си отговорност, или не.

В Изх. 20:5 Господ казва: „Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив“. Той винаги се опитва да защити вярващия от всичко светско и да го приближи към Себе Си. Господ иска повече внимание от Своите. Той желае тяхната любов. Ако в Библията четем: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16) и „В това се състои любовта, че не ние обикнахме Бога, а Той ни обикна…“ (I Йоан 4:10), нима не предполагате, че Бог иска ответна любов от вярващия? Знаете ли, че Господ се безпокои, когато вижда как вярващият обича всички тези светски помии, вместо да обича Него? Нима не знаете, че първата заповед се заключава в следните думи: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“ (Мат. 22:37)? Но ако вие обичате филмите повече от Господ, рокендрола повече от Господ, баскетбола и футбола повече от Господ, жената, децата, семейството, къщата и колата повече от Господ, своя бизнес или служението си повече от Господ, неделното училище повече от Господ, ще бъдете просто идолопоклонник от двадесет и първи век. Защо да не наречем нещата със собствените им имена? Знаете ли какво ще направи Бог тогава? Той ще накара такива хора да търпят страдания и нещастия, ще се отдалечи от тях, докато те сами не Го потърсят.

А и това не е всичко. Сега вие живеете в „дните на човека“, в „дните на греха“, в „дните на благодатта“, във времето, когато Бог кани хората да се върнат у дома.

Но това мълчание на Бога в един момент ще бъде нарушено от гръмко проклятие. Бог ще въздаде на всеки според отношенията му с Всевишния. Това означава, че в Книгата на Господ все още не са налице всички сметки. Когато говорим за мълчанието на Бога, ние разсъждаваме от гледна точка на нашето съвремие. Вие ще попитате: „Защо Бог не предприема нищо?“. Той се подготвя. „Защо Бог не прави нищо?“ Той се подготвя. Ще попитате отново: „Кога?“. И ще разберете отговора по-бързо, отколкото искате. Библията казва: „Горко на онези, които желаят Господния ден!“ (Ам. 5:18), и „Понеже не се върши скоро съд над лошите дела, затова и не се плаши сърцето на човешките чеда да прави зло“ (Екл. 8:11). Един фермер написал писмо на проповедник, в което имало такива думи: „Аз сея и в неделя, прибирам реколтата и в неделя, работя и в неделя. Сега е октомври и в сравнение с другите стопани аз имам най-голяма сметка в банката. Как ще ми обясните това?“. Проповедникът му отговорил: „Бог не разчиства сметки през октомври. Той ще се разплати с неспасените при Белия престол в Съдния ден. Тогава ще видите какво ще излезе от Вашата работа“.

Ако сте страдали през целия си живот и сте смятали, че това е безполезно и безцелно, когато попаднете вкъщи, пред Христовия престол в Съдния ден, ще разберете причината за своите скърби. В Йоан 13:7 е написано: „Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“. Нашият основен проблем е нетърпението. В I Петър 1:7 се казва: „[За да може] изпитаната ваша вяра да излезе по-скъпоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест, и слава, когато се яви Иисус Христос“. На тази земя съществуват страдания и изпитания, през които ще минете, без да знаете защо са ви изпратени, докато не стигнете у дома, на небесата, в слава. Най-ужасната трагедия, която може да се случи с всеки човек на земята, без изключение, е да има живот, прекаран в бедност, болести, страдания, мъки, а накрая – смърт без Христос и вечна участ в огненото езеро. Ад тук и ад там, след смъртта – това е най-страшното, което може да сполети човека.

Един велик проповедник казва: „Небесата са предназначени за разбиране, а Земята – за вяра“. Това са най-великите думи, произнасяни някога от смъртен човек. Това е истина. Иисус обобщава за слепородения човек: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, а това стана, за да се явят в него Божите дела“ (Йоан 9:3). Във вашия живот също може да се изсипят страдания и всичко това да не е заради вашите грехове, а за да бъдете благословение за някой друг, за да станете способни да утешавате другите в скърбите и нещастията им, за да бъде Небето все по-реално за вас, за да мислите повече за небесното, не за земното. Като праведен и добър човек вие може да страдате, преминавайки през различни изпитания, проверки, нещастия, и причина за всичко това да не са вашите грехове, а целта да е да научите, че Божите думи и Божите обещания са верни, че Божията благодат ви е достатъчна и посредством страданията можете да станете съучастник в светостта на Бога.

Д-р Питър Ракман

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2020 <<<


СПОДЕЛИ