Мойсей възлезе на планината и облак покри планината,
и Господната слава осени планината Синай; и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ повика Мойсей изсред облака.
А Господната слава навръх планината изглеждаше пред очите на израилевите синове като огън, който изпояжда.
Мойсей влезе сред облака и възлезе на планината; и стоя Мойсей на планината четиридесет дни и четиридесет нощи (Изх. 24:15-18).
Смисълът на Божието мълчание и очакването от наша страна е скрит за много от вярващите. Затова те не намират благословенията, която търсят въз основа на Божите обещания, не получават светлината, от която се нуждаят, за да решат даден важен въпрос, не печелят победата, която очакват, не постигат мира и покоя, за които копнее душата им. Те тръгват по пътя на благословението, съгласяват се с условията на обещанието за благословение, но не могат да изчакат времето, когато Бог ще им го повери.
В Своето Слово Той ни е дал прекрасни примери, които разкриват смисъла на Неговото мълчание и значението на нашето очакване. Те ни показват колко е важно за нашия живот и служението ни да се научим чрез вяра да чакаме отговор в присъствието на Бога и да останем в тази позиция, докато Той не наруши мълчанието Си, докато не утоли жаждата на душата ни и не ни разкрие Своята слава. Текстът, който цитирахме в началото, ни показва преживяното от Мойсей в присъствието на Бога.
Знаем какво значение имат за Мойсей и за неговото служение на Божия народ тези четиридесет дни, когато той общува лично с Бога и Бог говори със Своя слуга лице в лице, както приятел разговаря с приятел. Очите на Мойсей съзерцават чистотата и светостта на Яхве в продължение на четиридесет дни, от Божията ръка той получава святия Закон за своя чудотворно спасен народ. Както никога дотогава, Бог посвещава Мойсей в Своите планове за народа. Той показва на Мойсей образец на скинията и му дава указания за нейната конструкция и предназначението й. Разкрива Му величието на свещеничеството, неговите отговорности, права и наследство. Бог дава на Мойсей най-добрите закони за жертвоприношенията, чрез които израилтяните ще могат да изразяват своята нужда от прошка и предаността си към Него. Мойсей получава и други закони, чрез които Бог иска да запази Своя народ чист и отделен за Себе Си.
След като слиза от планината, приел божественото откровение, Мойсей се явява пред хората и лицето му отразява славата на Бога. То сияе с такава сила, че израилевият водач е принуден да скрие лицето си под покривало. А какво предшества тези благословени дни на живо общуване с Бога, съзерцание на Неговата слава и получаване на откровение? Шест дни чакане! Яхве призовава Мойсей на планината и му казва, че там ще получи Закона за Израил. Водачът на народа се изкачва на планината, за да се срещне с Бога, и славата на Господ покрива цялата планина. Но едва след шест дни Бог призовава Мойсей от облака. Той пристъпва в средата на облака и в продължение на четиридесет дни слуша какво говори Бог на слугата Си. Трудно е да си представим как се е чувствал и какво е преживял Мойсей през първите шест дни от престоя си на Синай! Господ го призовава, за да му даде нещо. Мойсей се изкачва на планината. Там той чака цял ден, но Бог не му се разкрива. Мойсей чака втори ден, но Бог продължава да мълчи. Господ мълчи и през следващите дни и едва на седмия ден най-накрая извиква слугата Си. Колко ли дълги са се сторили тези дни на Мойсей! Той обаче чака търпеливо. Остава в присъствието на Бога и чака. Не е известно какво постига през тези дни Бог в сърцето на Мойсей, но е очевидно, че едва на седмия ден Той започва да дава откровения на Своя слуга.
Нещо подобно намираме в Книгата на пророк Йеремия. „След десет дни дойде Господно слово към Йеремия“ (42:7). Пророкът се обръща към Бога не със собствените си лични нужди, той Му говори за нуждите и стремежите на своя народ, чието унищожение и страдание сам споделя. И преди Йеремия се е молил дълго за народа си, правил е много за него, но не е виждал плодове от това. Срещал е само отхвърляне, укори и презрение. А сега сякаш Бог най-после вижда сълзите му и чува неговата молитва. Всички военачалници и старейшини заедно с народа идват при пророка с молба да се помоли на Господ за тях. Така предмет на пророческата молитвата е нещо много скъпоценно!
Целият остатък от народа, който толкова дълго не чува гласа на Господ и Неговите верни пророци, сега решава да Го попита по кой път да върви и какво да прави. Колко приятно трябва да е било това желание за Божия пророк! Нима този народ, понесъл толкова много беди, най-накрая отваря очи и осъзнава, че дотогава е живял без Бога и е следвал пътя на неподчинението и проклятието? Невъзможно е да си представим по-голямо щастие за Йеремия от радостта му, свързана с обръщането на хората, с пробуждането им за нов живот на общуване с Бога.
Йеремия казва на народа: „Чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог според думите ви и всичко, което Господ ви отговори, ще ви явя, нито дума няма да скрия от вас“ (Йер. 42:4). Какъв пример дава отношението на Йеремия за всички пророци и служители на Бога! Колко липсват днес такива мъже, готови да възвестяват на своите братя всичко, което казва Господ! Хората заявяват на Йеремия готовността си да изпълнят онова, което Бог ще им разкрие чрез Своя слуга. В състояние на искрена радост пророкът застава пред Господ и му предава желанието на своя народ. И какво прави Бог? Мълчи, докато слугата Му смирено Го моли да даде откровение за неговия нещастен народ. Едва след като изминават десет дни, Господ отговаря на Йеремия. Удивително!
Нашият Бог в Своята непостижима мъдрост и любов може да мълчи цели десет дни, докато Неговият слуга Му се покланя в молитва! Какво се случва след тези десет дни? Пророкът получава ясно и конкретно спасително послание за своя народ. Как се радва той, че чрез тази вест Бог дава възможност на юдеите да запазят живота си! Бог мълчи дълго, но накрая отговаря и Йеремия може да се яви с този отговор пред народа.
За съжаление народът не остава верен на обещанието си и не се съгласява с известената му воля на Бога. Пророкът предава вярно на израилтяните всичко, което Господ му е казал.
Провери своя духовен опит в светлината на тези примери. Чрез Писанието Бог те кани към по-близко общуване с Него и възлюбения Му Син Иисус Христос. Бог е отворил извор на благословения за тебе, подарил ти е изобилен живот, дал ти е дух на сила и любов. Ти си се уморил от борбата, но Той те кани да си починеш в Него и с вяра да получиш благодат върху благодат от Неговата пълнота. Бог е отворил пред тебе пътя за по-дълбоко общуване с Него. Ти разбираш, че само чистите по сърце могат да видят Бога, и си се освободил от много неща, които са ти харесвали. Цената не е била твърде висока за тебе и си разкъсал връзките, които са пречели на духовния ти живот. Смирявал си се пред брата, когото си обидил. Всеки грях, разкриван благодарение на Божията светлина, си отнасял в подножието на кръста, като си се очиствал от него чрез кръвта на Иисус Христос. Отдавал си себе си и своя живот на Господния олтар с едно желание: Бог да приеме жертвата и да бъде прославен чрез нея.
Слава на Бога, ако си ходил и продължаваш да вървиш по този път! Както някога Мойсей, Бог те призовава да общуваш с Него. Той иска да ти даде възможност да Го опознаеш още по-дълбоко и да разбереш спасителните Му планове. Бог желае да просветли сърцето ти и да ти даде нови дарове от благодат за служение. Той иска да те направи съд, способен да съхранява Неговите съкровища. Както Христос е отражение на Божията слава, така и ти си призован да станеш отражение на славата на Божия Син. Това е целта на Бога за тебе и Неговият спасителен замисъл. То съответства най-точно на желанията на твоята душа. То е онова, за което отдавна копнееш.
А какво прави Бог, докато ти чакаш изпълнението на Неговото обещание? Мълчи. Ти се молиш за укрепване на твоя духовен живот, а Бог мълчи. Молиш се за изпълване със Светия Дух, но Бог мълчи и животът ти изглежда празен и безсилен както никога дотогава. Молиш Го за победа над греха, а Бог мълчи. Чакаш светлина, за да вземеш правилното решение по трудни въпроси, но Бог мълчи. Може би твоите битки са подобни на преживяното от пророк Йеремия. Бог ти е поверил като на баща – семейство, като на майка – деца, като на пастир – общност, като на мисионер – народ. Познато ли ти е в твоето служение дългото чакане на отговор от Светия Бог?
Може би в този момент викаш към Него за яснота по отношение на душите, които Той е поверил на твоите грижи. Отдавна се молиш за съкрушението на сърцата им, за искреното им обръщане към вярата и за святост в живота им. Най-накрая някой от тях идва при тебе и изразява желание да служи на Бога. Това ти носи неизказана радост. С искрен възторг отиваш в светилището и измолваш благословение за скъпите ти души. Обръщаш се към Бога, ходатайстваш за другите, но Той мълчи ден след ден. Сякаш небето е потъмняло и не може да се отвори за тебе.
Защо Бог мълчи и ни кара да чакаме? Той мълчи или заради нас самите, или заради тези, за които се молим. Мълчи за наше добро. Само добро може да произлезе от добрия Бог. Дори Неговото божествено мълчание е благословение. В Своята превъзхождаща разума любов Той иска да ни даде благословение само когато сме в състояние да го приемем. Преди да ни повери нещо свято, Бог ни учи да имаме към него свято отношение. Най-тъжното явление в Божията църква е равнодушното отношение към всичко свято, което проявяват хората, имали възможност преди временно да живеят с Божите благословения. Ето защо мълчанието на Бога е предизвикано от любов. Господ иска да ни даде това, което е обещал, много по-силно, отколкото самите ние копнеем да получим изпълнените Му обещания. И въпреки това е принуден да мълчи и да чака момента, когато ще може да ни даде Своето божествено благословение.
Ако сред нас имаше повече от онези, които, подобно на Мойсей, са готови да чакат търпеливо Божията милост в продължение на шест дни, ние без съмнение щяхме да бъдем велик народ, на който Господ би посветил всичките четиридесет дни! Ако сред нас имаше повече такива, които са готови да ходатайстват пред Бога в продължение на десет дни за другите, щяхме да имаме много пророци, способни с голяма сила да прогласяват спасителната вест на народа!
Как се случва на практика това смирено очакване на отговор от Бога? Тук изобщо не става въпрос, че в дните на очакването непрекъснато трябва да стоим на колене пред Бога. Това би било невъзможно. Някои християни са толкова свързани с работата и семейството си, че едва ли могат да се уединят през деня и да останат в тишина поне един час. Колкото и да е благословено това външно уединение, за мнозина светии то просто е невъзможно. За уединено общуване с Бога те имат на разположение минути или часове, но не и дни. Не е невъзможно обаче да очакваш отговор от Господ в сърцето си въпреки своята заетост и неотложността на задачите си. Това е много важно!
Самото време на вътрешното очакване носи жив полъх от Божия престол. Чувстваме, че се приближаваме все повече и повече до Господ. С очите на вярата Го съзерцаваме час след час и ден след ден в очакване на Неговата милост. Накрая Бог нарушава Своето мълчание и лицето Му ни озарява, а ние се приближаваме до Него, за да получим светлина и благодат! О, как се радва душата ни, след като е преживяла часове и дни на вътрешно укрепване, насърчение и откровение!
В служението и житейските битки научаваме значението на това очакване, което предшества откровението и славата. Това ни мотивира да се поклоним с благоговение в нозете на Бога и Агнеца и да Им отдадем похвала, достойна за Тяхната слава.
