Един законник, изкушавайки Иисус, Го попита: „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона? А Иисус му отговори: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Тази е първата и най-голяма заповед, а втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си както себе си“. На тези две заповеди се крепят целият Закон и пророците“ (Матей 22:35-40).
Моето детство беше малко трудно, защото правех лоши неща – много повече от добрите и правилните. Сега знам, че това се случваше, защото не подозирах, че Бог съществува. В противен случай бих се замисляла и бих се страхувала поне малко. Разбира се, родителите ми полагаха грижи за моето възпитание.
Някак ми беше трудно да обичам децата от класа ми. Имах лошия навик да клеветя съученици пред класния ни ръководител. Малко бяха децата в училище, които харесвах. През 70-те години на XX век, когато бях ученичка, в селата и малките градове имаше разделение между децата на партийните членове от БКП и децата, чиито родители членуваха в Отечествения фронт. Баща ми и майка ми не бяха партийни членове, затова аз спадах към втората група. Не бяхме и заможни. По тази причина другите ме гледаха отвисоко.
В сърцето ми имаше малко любов, вероятно и заради отношението на децата към мене. Моята баба (майката на баща ми) беше алкохоличка. Съучениците ми постоянно ми се подиграваха за това. Повечето деца, с които исках да имам приятелство, ме отбягваха, защото баба пиеше. Беше ми много трудно. В нашето село имаше много злобни хора, които ме обиждаха заради баба ми. Тогава още не познавах Бога и се карах с тях. След това не исках да ги виждам. Благодаря на Бога, че все пак имаше и хора с благородни сърца, които ми показваха обичта си. За съжаление онези, които аз обичах, бяха много малко.
На 15 години отидох да уча в Плевен. Тогава започна промяна в сърцето ми. Припомних си хората, които не харесвах и не обичах. Стана ми тъжно и някак взеха да ми липсват тези мои съселяни. Задавах си въпроси защо съм била лоша с тях, но нямах отговор. Мисля, че в онзи момент Бог е докоснал сърцето ми, за да започна да обичам и да харесвам хората, независимо какви са – лоши или добри.
Когато се омъжих, любовта към съпруга ми Илия беше голяма. След това любовта към децата беше още по-голяма. Но след години обичта към мъжа ми започна да охладнява поради многото проблеми, най-вече свързани с неговия алкохолизъм и нежеланието му да отглеждаме децата си. Беше много труден период от моя живот. Аз също имах немалко грехове – прелюбодейство, окултни практики и т.н. Не бях съпруга и майка за пример. Последните четири години от брака ни нещата между нас сякаш бяха приключили. Виждах, че той вече „не ме зачита“ и тогава си казах: „Какво правя тук?“. Повярвах, че любовта ме е напуснала, и отношението ми към него се промени. Каквото и да се случваше, си казвах, че няма любов. Лошото беше, че двете ни деца понесоха всички лоши последици от нашите отношения и настъпилата раздяла.
Преди пътищата ни с Илия окончателно да се разделят, се случи нещо, от което се срамувам, но то ми помогна да науча по труден начин, че Господ съществува. През 1994 г. бях останала без работа, затова реших да отида в Плевен и там да търся препитание. За целта трябваше да си намеря квартира. Но когато пристигнах в града, ми хрумна да се обадя на стар приятел и временно да остана при него. Същия ден той си беше поканил свой приятел на гости. През нощта този негов другар поискал да се възползва от мене, а моят приятел се съгласил да ме „предостави“. Бях много уплашена и им се помолих първо да отида в банята. Вече бях решила да скоча от терасата на втория етаж. Тъй като бях чувала за Господ, опитах да се помоля с думите: „Господи, ако Те има, помогни ми!“. Височината от втория етаж до тротоара беше около десет метра. С краката си усетих остъклената тераса на първия етаж и скочих.
Бог допусна да нараня само петата си. Не можех да стъпя на единия си крак. Разплаках се, когато лекарят ми каза, че ще се оправя. Но вече знаех, че Господ съществува. Сега живея на втория етаж и мисля, че е така, за да си припомням какво е направил Бог за мене, да вървя в Неговите пътища и да пазя Неговите заповеди.
През 1997 г. дойдох да живея в София. Беше ми много трудно, но Бог се погрижи за мене, като ми изпрати млада жена на име Руми, която по-късно стана най-добрата ми приятелка. Тя учеше богословие и ми даваше много ценни съвети, а най-ценният от тях беше, че трябва да се покая. За съжаление тогава не исках да го направя. Мислех, че е твърде рано за покаяние. Исках още да поживея в греховете си.
По това време ходех в Православна църква и се молех на Господ Иисус Христос. Бях чувала, че много хора се молят на определен светец, чиято икона се намираше в Руската църква. Там имаше кутия за молби, където всеки можеше да пусне листче със своята нужда. Реших и аз да опитам, но вместо да пиша на този светец, се обърнах към Господ Иисус Христос – молех го да подари дом на мене и децата ми. След две години Бог отговори на моята молитва.
В този период в живота ми се появи мъж, когото обикнах. Той ме покани заедно с децата да живеем при него. След всичко, което се случи с Илия, се страхувах да не стане същото и с него.
През 2004 г. се покаях за греховете си, но до новораждането ми изминаха още няколко години. Бог действаше в сърцето ми, промяната обаче вървеше бавно. Отдавна знаех, че животът на семейни начала е голям грях пред Бога, затова през 2010 г. с моя приятел сключихме брак. Въпреки че не заслужавах още един шанс, Господ ми подари втори брак с най-прекрасния съпруг, който искрено ме обича. През 2012 г. беше моето кръщение. Животът ми коренно се промени.
Слава на Бога, лошите неща отминаха! След известно време осъзнах, че Господ винаги е работил в сърцето ми. Любовта ми се възроди и започнах плахо да обичам. Отново си дадох сметка, че най-прекрасното чувство е любовта, която Бог е подарил на хората, защото Той самият е любов.
Не искам просто да живея. Искам първо да обичам. Винаги когато отвръщам на омразата с любов, обезсилвам омразата. Когато обикна някого, в сърцето ми не остава място за лоши чувства. Любовта надделява и това е от Бога. Господ просто преобрази сърцето ми. Сега, когато някой говори против мои близки, може да ми стане неприятно, но няма и следа от омразата, която изпитвах преди, когато например някой се подиграваше на моята баба.
„Ние Го обичаме, защото Той първо ни обикна. Който каже: „Обичам Бога, а мрази брат си, е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? И тази заповед ние имаме от Него: който обича Бога, да обича и брат си“ (I Йоан 4:19-21).
Изминаха девет години от моето кръщение. Сега си казвам: Боже, благодаря Ти, че има промяна в сърцето ми! Бог ме води по пътя на съразпятие и освещение. Всеки ден ми показва милост и любов. Той ми подари църква, в която намерих много приятели. И продължава да ми дава смирение, търпение, благодат и вяра.
Бог да ви благославя да обичате!
Лиляна Стаменова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2021 <<<
