Иван Вазов
Четиво за1 мин

Почтено чувство е да негодуваш,

да бъдеш съдия над всички строг

и с реч от яд пламтяща да бичуваш

недъзи, слабости, разврат, порок.

 

Добро е нещо да жигосваш века,

греховний свят да теглиш ти на съд,

да фърляш злъчни клетви въз човека,

повтаряни, откакто е светът.

 

Но има нещо по-добро, о, брате,

от твоя гняв и благороден бес,

а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е,

и много труден, много славен днес.

 

Да любиш – то е да знайш да прощаваш,

да имаш в себе си велика мощ;

да любиш – то е храбро да съзнаваш,

че си кат всички, можеби по – лош;

 

то значи ти да вярваш в тържеството

на божий луч у бедний человек,

не с дума –с дело да ратуваш с злото,

за язви вместо бич да имаш лек.

 

Да съди всякой знай – злият тоже…

Омразата – тя пълни днес света!

Тук требува любов! – тя само може

светия кръст да вземе на Христа!


СПОДЕЛИ