Първата атака на сатана над човешкия род е хитрото му усилие да разруши доверието на Ева в Божието доброжелателство. За нейно и наше съжаление той успя в твърде голяма степен. От този ден хората имат лъжлива представа за Бога и точно това издърпа изпод краката им основата на праведността и ги тласна към неспокоен и разрушителен начин на живот.
Нищо не разединява и не деформира душата така, както ограниченото и недостойно схващане за Бога. Някои секти, подобно на фарисеите, с твърденията си, че Бог е строг и суров, успяват все пак да запазят сравнително високо равнище на външна благонравност, но праведността им е само външна. Вътрешно те са „варосани гробници“, както самият Господ ги определя. Погрешният им възглед за Бога води до погрешно поклонение. За фарисея служението на Бога е задължение, което той не обича, но не може да избегне, без да понесе твърде голяма загуба. За фарисеите не е лесно да се живее с Бога и така религията им става мрачна и груба, без любов. И причината за това е, че нашето разбиране за Бога винаги определя свойствата на религията ни.
Много християни още от земния живот на Христос насам също са били мрачни и сурови. Отново поради недостойно и ограничено виждане за Бога. Инстинктивно се опитваме да бъдем подобни на нашия Бог и ако Той е строг и взискателен, ние също ставаме такива.
От неуспеха да разберем по-точно Бога се поражда серия от нещастия за добрите християни дори днес. Приема се, че християнският живот е мрачно, монотонно носене на кръста под зоркото око на един строг Отец, Който очаква много и не прощава нищо. Той е суров, заядлив, много раздразнителен и е изключително трудно да Му се угоди. Начинът на живот, произтичащ от такива изкривени представи, неизбежно е само пародия на истинския живот в Христос.
Крайно важно за духовното ни благополучие е винаги да имаме вярно схващане за Бога. Ако мислим за Него като за студен и взискателен, ще бъде невъзможно да Го обичаме и животът ни ще стане жертва на раболепен страх. Ако смятаме, че Той е доброжелателен и разбиращ, целият ни вътрешен живот ще отразява тази представа.
Истината е, че Бог е най-обаятелната Личност, а служението на Него е една от върховните неизказани радости. Той целият е любов и човекът, който се уповава на Него, няма нужда да познава нищо друго освен тази любов. Бог наистина е справедлив и не би извинил греха, но чрез кръвта на вечния Завет Той е силен да постъпва спрямо нас така, както би постъпвал, ако никога не бяхме съгрешили. Спрямо хората, които се уповават на Него, милостта Му винаги ще тържествува над съда.
Общението с Бога е прекрасно! Той общува със Своите изкупени по един лесен, несмущаван от нищо начин, който е отморяващ и оздравяващ за душата. Бог не е обидчив, нито е себичен, нито е раздразнителен. Това, което Той е днес, ще намерим у Него утре, вдругиден и през следващата година. Не е трудно човек да Му бъде угоден, макар че Той не се удовлетворява лесно. Бог иска от нас само това, което пръв ни е дал. Той бързо отбелязва всяко наше просто усилие да Му доставим удоволствие и също така бързо пренебрегва несъвършенствата, когато знае, че сме искали да изпълним Неговата воля. Бог ни обича заради самите нас и цени любовта ни повече от галактиките на един новосъздаден свят.
За нещастие много християни не могат да се освободят от своите изкривени представи за Бога, които тровят сърцата им и разрушават вътрешната им свобода. Те служат на Бога мрачно, както по-големият брат на блудния син, който върши каквото е правилно, без възторг и без радост, и е напълно неспособен да разбере бликащото, въодушевено тържество, когато по-малкият му брат се завръща у дома. Идеята на тези хора за Бога изключва възможността Той да е щастлив сред Своя народ и те смятат пеенето и възклицаването за чист фанатизъм. Това са нещастни души, предопределени да вървят тежко по меланхоличния си път, решени мрачно да вършат правилното дори ако небесата се срутят, за да са откъм печелившата страна в Деня на съда.
Колко добре би било, ако знаехме, че с Бога се живее лесно. Той помни, че сме от пръст. Вярно е, че понякога ни наказва, но дори и това върши с усмивка – с онази величава и нежна усмивка на Бащата, Който се радва на Своя несъвършен, но обещаващ син, с времето наподобяващ все повече своя Създател.
Някои от нас са религиозно нестабилни и с ранима съвест, защото знаем, че Бог вижда всяка наша мисъл и познава всичките ни пътища. Но не трябва да мислим така. Бог е изумително дълготърпелив и доброжелателен към всеки от нас. Ние Го радваме най-много не когато се опитваме спонтанно да бъдем добри, а когато се хвърляме в ръцете Му с всички свои несъвършенства и с вярата, че Той разбира всичко и все пак ни обича.
Ейдън Тоузър
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
