Светлана Григорова
Четиво за3 мин

Днешната световна икономическа криза не е от най-страшните и трудните. Първата е била много по-страшна – Потопът е опустошил цялото земно кълбо. Ще възразите, че не е била икономическа? Да, не започва от икономически сътресения, но срутва икономиката на света, като отнема живота на стотици хора – обекти или субекти на икономическите отношения. После е имало немалко локални кризи – наводнения, земетресения, епидемии, войни, – които не само са нарушавали привичния ход на живота, а и са причинявали смъртта на мнозина.

Когато е идвала криза, древните хора са знаели, че е наказание от Бога. Нито езичниците, нито Божият народ Израил са я възприемали като нещо случайно. Като потвърждение ще спомена два древни писмени извора. В трагедията на Софокъл (V в. пр. Хр.) „Едип цар” се описва бедствие, постигнало жителите на град Тива заради греховете на нейния цар Едип. Градът загива – „плодовете съхнат в нивите”, „мре добитъкът, безплодни са родилните страдания на жените”, той е „сразен от огненосния страхотен Мор”[1]. В другия извор, по – стар с около хиляда години, се описва наказанието, което застрашава израилския народ: „Огън… ще пояде земята с плодовете й… Ще изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта” (Вт. 32:22-24). Причината е: „И яде Иаков, и затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде…” (ст. 15 СИ).

Явно хората в древността са имали ясното съзнание, че бедствията, които ги постигат, са в пряка зависимост от тяхното поведение. Те са следствие, а поведението е причината.

Думата „криза” е гръцка и означава „съд”, „обвинение”, „присъда”. Кризата е съд над хората. И като сравним многото кризи през вековете, ще се съгласим, че днешната наистина е много мека – нито води заливат земята, нито суша е унищожила реколтата, нито земните пластове са се разместили, нито ветрове са съборили градовете и селата ни. А това, че се очаква богатите да станат не чак толкова богати, е добре за тях – имат повод да се замислят и да се променят. Древният римски поет Вергилий (І в. пр. Хр.) смята, че „тези, които са пазели свойто богатство спечелено, без да отделят нещо за близките… ”,[2] ще се мъчат в ада. Нещо подобно е описано в притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:19). Не е зле по – състоятелните хора да се стреснат и да променят живота си при тази лека временна криза, за да не бъдат осъдени на вечни мъки. А за бедния кризата е нещо привично – той е свикнал да се движи по ръба, целият му живот е борба за оцеляване. Затова от психологическа гледна точка по време на криза неговата позиция е по-изгодна от тази на богатия. Татиан, християнски апологет от ІІ в., анализира вътрешното удовлетворение на богатите и на бедните от постиженията им и стига до извода, че на богатия му трябва много, а на бедния и умерения – малко и усилията на всеки от тях, за да постигне необходимото му са различни. В това е предимството на бедния и умерения – той постига по-лесно това, което му е необходимо[3].

Как да оцелеем в кризата? Като започнем от анализа на състоянието си. При днешния глобален съд ще има съборени и издигнати, независимо в какво икономическо положение са били в началото на кризата. Бог със сигурност ще се погрижи за тези, които са в мир с Него. Цар Давид казва: „Бях млад, вече остарях и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят” (Пс. 36:25, СИ). За тези, които искат да бъдат спокойни във време и на криза, и на благоденствие, пътят е един: „Примирете се с Бога!” (ІІ Кор. 5: 20), Който помага човек да не се самозабравя при изобилие и да не се отчайва при изпитания: „Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив” (Екл. 7:14).

Светлана Григорова


СПОДЕЛИ