Драматичните времена не само разкриват колко уязвим е човекът, но и изкарват наяве истинската същност на хората. Страхливците, злодеите, предателите, конформистите, непримиримите, борците, героите изведнъж напускат ежедневните си занимания и предприемат действия, които впоследствие или ги захвърлят в ямата на позора, или ги издигат на пиедестала на почитта. Принадлежащите към втората категория не се забравят лесно. Те продължават да влияят на другите дълго след смъртта си, давайки им пример как животът може да бъде изживян достойно.
Именно за такава героиня ще стане дума в това кратко биографично есе. Една необикновена жена, която изглежда съвсем обикновено, има обикновена външност, обикновени ежедневни занимания, обикновен и дори малко скучен живот, докато един ден еднообразието и спокойствието й биват разтърсени от същите онези драматични времена, които изкарват наяве истинската същност на хората.
Нейното име е Корнелия Арнолда Йохана тен Бум, или просто Кори. Попаднала във вихъра на бурни и жестоки времена, които не оставят никого безразличен към случващото се, Кори избира да тръгне срещу комфорта на привидната сигурност и страхливата бездейственост и от домакиня и часовникарка се превръща в самоотвержена личност, която с риск за собствения си живот помага за спасяването на стотици хора.
Кори е родена в Амстердам, но първата половина от живота си прекарва в град Харлем, където живее с баща си Каспър, сестра си Бетси и други членове на семейство Тен Бум. Основните й занимания се изразяват в помощта, която оказва на баща си в часовникарското му ателие-магазин, в създаването на младежки клуб за практикуване на вярата в Божия Син Иисус Христос, както и във водене на класове по сценични изкуства, шиене и занаяти. Кори и семейството й са членове на холандската реформирана църква, а вярата им в Господ Иисус Христос ги вдъхновява да служат на местната общност, предлагайки на нуждаещите се подслон, храна и финансова подкрепа.
През май 1940 г. германците окупират Холандия и благополучието и рутината си отиват от спокойното градче Харлем. Новите власти веднага налагат множество ограничения на свободите на гражданите и дейността на младежкия клуб е преустановена. През май 1942 г. една добре облечена жена с куфар в ръка застава на прага на часовникарския магазин на Каспър и със сълзи на очи заявява, че е еврейка и че съпругът й е арестуван преди няколко месеца, синът й се е укрил, а тя самата се страхува да се върне в дома си. Появата на въпросната жена дава нова посоката в служението на семейство Тен Бум. Каспър и дъщерите му превръщат къщата си в убежище за хора, които са преследвани от нацистите. Тази тиха съпротива срещу хитлеристите се превръща в практичния начин, по който семейство Тен Бум изразява своята християнска вяра.
През 1943 и 1944 г. в къщата на Каспър по едно и също време обикновено живеят по 5 – 6 бегълци. Един архитект, изпратен от съпротивата, изгражда специална тайна стая за тях, в случай че нацистите внезапно решат да претърсят жилището. Някои от бегълците, които преминават през скривалището, са евреи, а други са членове на холандската съпротива. Много често се случва броят на хората, търсещи убежище, да се увеличи драстично. Допълнителните „гости“ остават в къщата няколко часа или няколко дни, докато им бъде намерена друга квартира, в която да бъдат приютени. За близо двете години, в които функционира тайното убежище на семейство Тен Бум, около 800 бегълци преминават през скривалището, намирайки закрила в това време на смърт.
Ситуацията се променя на 28 февруари 1944 г. Холандският доносник Ян Фогел разказва на немските власти за дейността на семейство Тен Бум. Около 12:30 ч на същия ден нацистите арестуват цялото семейство. Те са изпратени в затвора в Схевенинген, където Каспър умира десет дена по-късно. Скоро след арестуването си Кори получава бележка в затвора: „Всички часовници в кабинета ви са на сигурно място“, което означава, че бегълците са в безопасност.
След Схевенинген Кори и сестра й Бетси са изпратени в Херцогенбуш – концентрационен лагер за политически затворници, и накрая в Равенсбрюк – смесен трудов лагер в Германия. Там, след изтощителните работни дни, двете сестри провеждат богослужения, четейки от една Библия, която успяват да вмъкнат в лагера нелегално. С библейските разкази и с личния си пример Кори и Бетси помагат на много от затворничките да приемат християнската вяра. Докато са в Равенсбрюк, Кори и Бетси плануват след войната да създадат рехабилитационен център. За съжаление, здравето на Бетси се влошава и тя умира на 16 декември 1944 г. на 59-годишна възраст. Преди да умре, Бетси казва на сестра си нещо, което ще звучи в сърцето на Кори, докато е жива: „Няма толкова дълбока яма, която да е по-дълбока от любовта на Бог“. Дванадесет дни по-късно Кори е освободена от лагера.
След войната Кори тен Бум се завръща в Холандия и не след дълго се заема да реализира мечтата, родена в разговорите им с Бетси в концлагера. Кори създава център за рехабилитация, защото от личен опит знае, че за повечето свидетели на неизразимите ужаси на войната ще е трудно се впишат в нормалния живот. В работата на центъра се включват лекари, медицински сестри, градинари, домакини и др. Някои от членовете на персонала обаче смятат, че Кори трябва да управлява центъра по-строго. Според тях основните проблеми са, че дневният режим е твърде свободен и в центъра никога нищо не е заключено. Един човек от домуващите например постоянно излизал на разходка в три часа сутринта. Кори обаче е на мнение, че тези хора, които дълго време са живели заключени зад стени и телени огради, трябва да се чувстват свободни да ходят навсякъде по всяко време.
Мнозина намират изцеление и мир в центъра за рехабилитация, но в онзи период една група хора не могат да намерят мир никъде в Холандия. Това са мъжете и жените, които по време на войната са помагали на нацистите. Веднага след края на войната холандците изливат върху предателите целия гняв и омраза, които са таили в продължение на петте военни години. Кори обаче вижда ситуацията по друг начин. Тя помни думите на баща си: „… вратите на дома ми ще са отворени за всеки, който се нуждае от моята помощ“. Ето защо Кори приютява бившите поддръжниците на нацисткия режим в същата къща, в която все още се намира скришната стая – символ на тихата съпротива в борбата срещу злото.
В годините след войната Кори получава множество покани да изнася лекции, за да популяризира своята дейност. Един ден в голяма църква в Мюнхен тя говори за това, че Бог иска от хората да си прощават. Когато приключва речта си, много хора идват да й благодарят за казаното. Църквата е почти празна, когато Кори вижда към нея да се приближава висок рус мъж. Тя го разпознава веднага. Пред нея застава един от онези жестоки пазачи в затвора, които тя помни много добре. „Благодаря за лекцията – непринудено изрича русокосият мъж и също толкова непринудено продължава, – толкова е прекрасно да знаеш, че Бог прощава всичките ти грехове, нали?“. Кори се вглежда още веднъж в лицето на някогашния си мъчител. Вместо да види усмивката му обаче, пред очите й изплуват лицата на милата Бетси и на достолепния Каспър. „О, Боже – тихичко се обръща тя към Единствения, Който може да я разбере, – помогни ми да живея посланието си“. След като се моли с тези думи, нещо като силен ток минава през тялото й. Кори протяга ръката си и стиска здраво ръката на мъжа: „Да, прекрасно е да знаем, че Бог прощава всичките ни грехове!“ – благо изрича някогашната затворничка, като има предвид всяка дума, излизаща от устата й.
Корнелия Арнолда Йохана тен Бум, умира на 15 април 1983 г. на своя 91-ви рожден ден. Историята й обаче продължава да въздейства, защото ясно показва как един живот може да бъде изживян достойно.
Явор Костов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<
