Израснах в семейство, в което никога не бях чула и дума за Бога. Въпреки премногото злочестия никой от близките ми не търсеше надежда за избавление в Него.
В продължение на 12 години страдах от тежки хранителни разстройства, които се редуваха. Не бях способна да спра цялото това мъчение – то беше по-силно от мен и нищо не можеше да ми помогне.
Винаги изпитвах несигурност за това, което ми предстои. Мечтаех за по-щастлив живот и исках някой да ми го обещае, затова от 16-годишна започнах да търся различни гадателки. След срещите с тях въпреки красивите обещания, които наистина чувах, изпадах в депресия. Сякаш нещо беше стъпило на гърдите ми и ме задушаваше.
Когато ме приеха да следвам желаната от мен специалност, отново бях изпълнена с несигурност. Баща ми вече беше на легло и не можеше да се грижи за семейството както преди. Първата година в университета премина в посещения на гадателки и изпращане на есемеси до екстрасенси. В началото на лятната ваканция имаше практика, която не беше задължителна за всички студенти, но аз се включих. Водеше я преподавател сатанист, който откровено възхваляваше дявола и отричаше съществуването на Бога. Разказваше истории за сатана и за това колко му помага. Препоръчваше филми за антихриста, които от любопитство гледах…
След края на практиката останах в общежитието. Там започнаха да ми се случват странни неща. Блокът беше почти празен, защото студентите бяха във ваканция, но въпреки това вечер чувах от коридора на етажа глъчка, сякаш имаше празненство. Понякога събирах смелост и проверявах, но навън нямаше никого. Постепенно преодолях това, но се появи друго – зловещото усещане за чуждо присъствие. Понякога бе толкова осезаемо, че се страхувах да остана на тъмно. В такива моменти заспивах с вплетени за молитва ръце – повтарях молитвата „Отче наш“, докато не се изтощя. На сутринта се събуждах в същата поза, обляна в пот. Денем ми се струваше, че бродя между два свята. Сякаш бе отворена вратата на злото. Почти едновременно всичките ми приятели се отдръпнаха от мен без видима причина.
Мой колега знаеше, че се интересувам от бъдещето и ми подари карти „Таро“, които беше донесъл от Америка. Тогава мислех, че за да гледаш по тях, е необходима конкретна дарба, която аз не притежавам. Започнах на шега да ги подреждам и да чета в интернет какво означават. Смятах, че е съвсем безобидно, защото се информирах за картите от различни сайтове. Така у мен се зароди интерес и към астрологията, хиромантията, телепатията. Уменията си пробвах върху мои приятели. В един момент вече не се нуждаех от есемеси до гадателки – сама можех да предсказвам. Почти за всеки изпит обръщах чаша с кафе и подреждах карти. Тези изпити, за които си предсказвах, минаваха изключително тежко, а другите, за които не питах, успявах да взема безпроблемно.
Имаше периоди, в които още щом отворех очи, усещах, че над мен е надвиснал буреносен облак и ме притискат множество неразрешими проблеми. Неприятностите и кавгите ме следваха по петите. Все по-често човешкото съществуване ми се струваше безсмислено. Съмнявах се, че изобщо има Бог. Всичко ми се виждаше безнадеждно и с времето това убеждение се засилваше.
Множеството неприятни случки ме караха да мисля, че нещо провокира събитията около мен. Едва не изгорях при пожар, пламнал в съседната стая, докато спях. Губех документи, парите от спестяванията ми изчезваха по необясним начин. Отчаянието все повече ме обземаше, а всичко, което се опитвах да градя, се разпадаше още преди да започна.
Мой колега, на когото бях споделяла какво се случва, ми обясни, че това вероятно се дължи на интереса ми към гледането на кафе и карти. Явно хобито ми не бе така безобидно, както мислех. Предложи ми да започна да ходя редовно на църква и спомена, че познава църковен служител, който би могъл да ми помогне.
След този разговор реших да спра да гледам на кафе и карти, както и да тълкувам сънищата си. И наистина, лошите случки някак утихнаха. Около три месеца по-късно обаче започнах да сънувам реални кошмари – като във филмите на ужасите. Денем ми прилошаваше без видима причина. Сякаш нещо ме отсичаше и падах за секунди. Не можех да си събера мислите. Състоянието, в което се намирах, беше неестествено. Чувствах някакво необяснимо влияние и броденето между двата свята нямаше край.
С колегата ми се разбрахме да се срещнем с дякона, за когото бяхме говорили. Още щом го видях, започна да ми прилошава. Седнахме да поговорим и когато споделих с какво съм се занимавала, видях в очите на този човек, че то не е толкова безобидно, както смятах. Той предложи да се помолим заедно. Повтарях след него молитвата и почувствах как нещо у мен се раздвижва, от коленете до главата и обратно. В мига, в който трябваше да изрека името на Иисус Христос, устата ми се заключи и не можех да я отворя. Въпреки неимоверните усилия, които полагах, тя се затваряше още по-силно. От очите ми се стичаха сълзи. Сякаш този момент продължи часове. Когато успях да отворя уста, вече съзнавах, че нещата са сериозни. Разбрах, че наистина има духовен свят, за който до този момент не бях си давала сметка. Преди да си тръгне, свещенослужителят ме попита дали имам някакви проблеми и страхове, които да ме измъчват. Първото, за което се сетих, бяха тежките хранителни проблеми, продължили цяла вечност. От срам не споделих нищо, просто кимнах положително. Разбрахме се да се видим пак.
Върнах се вкъщи и размишлявах колко дълго бях страдала от влиянието на сатана в моя живот. Вече виждах ясно демоничното присъствие около мен. И колкото повече разбирах какво се случва, толкова по-явни ставаха демоничните прояви.
На другия ден, след като вече знаех на какво се дължат хранителните разстройства, имах сили да спра с обърканите си навици. Това бе чудо за мен, защото толкова дълго се бях борила с тези проблеми безуспешно.
През следващите дни започна главоболие, което не се повлияваше от никакви лекарства. Отново ми прилошаваше. Страхувах се, че всъщност не си давам сметка срещу колко голяма сила се изправям. В съзнанието ми се бяха запечатали думите на служителя, че ако не обикна Христос с цялото си сърце, нечистите сили ще се върнат, седем пъти по-зли. Нямах представа какво точно значи това, но често си го припомнях.
На другата ни среща дяконът обеща да ми даде полезни материали за четене. В тях имаше свидетелство на човек, преминал през подобна битка и спасен от Иисус Христос. Когато започнах да чета, ми беше изключително трудно. Костваше ми много усилия да се съсредоточавам. Или ми се приспиваше, или рязко ме заболяваше главата, погледът ми се премрежваше. Исках да се избавя от това състояние и нямах търпение да се срещна отново с този човек.
С всеки изминал ден нечистите сили се проявяваха все повече в живота ми. Вече усещах как влизат и излизат от тялото ми. Понякога ме поваляха назад с огромна сила. Ако бях права, нещо ми отсичаше краката и трябваше веднага да седна, за да не падна. Бях прочела как да противостоя на демоните, но ми беше необходима голяма вяра, която да победи страха у мен.
Последваха още две срещи, на които обсъждахме какъв е пътят за освобождение. Мислех, че избавлението ще дойде от човек и дори не се сещах, че за това трябва да се моля на Господ. Йордан (така се казваше дяконът) ми беше подарил Нов Завет. Предупреди ме, че ще ми е по-трудно да чета Божието Слово, отколкото материалите, които ми бе дал. И наистина не можех да се съсредоточа и да вникна в написаното. Ако бях в затворено пространство, се задушавах, а щом излезех навън (четях на тераса на седмия етаж), ми идваха мисли да скоча или се замайвах.
Често си припомнях, че трябва да обикна Господ, но не знаех как да заобичам някого, когото не познавам. Струваше ми се достатъчно знанието, че Той съществува. Оставаше да се развалят договорите с дявола, като се отрека от всички окултни практики, с които се бях занимавала.
В деня преди уговорената среща за моето отричане разговарях с колегата ми и той ми каза, че се е допитал до свещенослужители от други църкви. Според тях това отричане по-скоро би ми навредило, вместо да получа така желаното освобождение. Положението, в което се намирах, ми се виждаше достатъчно страшно и мисълта да се влоши ме изплаши. После разбрах, че това е било клопка на дявола, в която паднах.
Вместо да започна да чета Божието Слово, прибягнах до познатата ритуалност, която се надявах да изплаши нечистите сили. Това, разбира се, не помогна. Случи се точно обратното – вече дори виждах демони.
После настъпи период, в който се заблудих, че съм се измъкнала. Мислите и притесненията ми бяха свързани с предстоящото дипломиране и финансовите проблеми, които имах. Спешно трябваше да потърся работа. Но когато намерих, се оказа, че е изключително трудно да изпълнявам дори най-елементарните задачи, които ми поставяха, защото не можех да се съсредоточа.
Боледувах често и напрежението около мен нарастваше осезаемо с всеки изминал ден. Чувствах се все по-зле физически и два месеца след дипломирането си постъпих по спешност в болница. Започнаха куп изследвания, които не даваха отговор за състоянието ми. Лекарите поставяха диагнози, коя от коя по-страшна, но никоя не се потвърди. Останах без работа и трябваше да търся нова. За щастие намерих, но и там имах същите проблеми.
Докато отивах към офиса, разговарях с Бога. А докато работех, влизах в един сайт за астрология, на който бях попаднала. Заблуждавах се, че това е наука и е нещо съвсем безобидно. Въз основа на информацията от там правех плановете си за деня. Започнах да се чувствам все по-зле – физически и емоционално. Сякаш бях неспособна да работя. Изпитвах умора, колкото и да бях отпочинала. Хроничните болести се върнаха и не се повлияваха от никакво лечение. По препоръка на моя колежка посетих хомеопат, което допълнително влоши състоянието ми. Вече бях като хипнотизирана. Изобщо не можех да мисля – сякаш умът ми бе напълно празен. Почти не се хранех, цялото ми тяло трепереше и имах свръхсетивност.
След известно време разбрах, че моя позната ми е направила магия. Самоуспокоявах се – щом вярвам, че има Господ, това автоматично ме предпазва и магията ще ме подмине. Чувствах се толкова зле, че трудно изпълнявах нормалните човешки функции. Вече просто вегетирах.
Пет месеца по-късно започнаха да ми се случват ужасяващи неща. Отново бях без работа и без квартира. Гърмяха уреди, до които едва се докосвах. Този път нямах сили да продължа напред. Взех решение да се прибера при родителите си, за да спечеля малко време. Исках това мъчение просто да свърши. Цялото ми тяло трепереше, имах тикове на лявото око и странни болки, от краката до главата. Нямах покой никъде. От свръхсетивност бях преминала в състояние, в което тялото ми сякаш не беше мое. След месец взех решение да се върна в София и да се опитам да съградя живота си за пореден път.
Тръгнах на нова работа, но все още нямах квартира и живеех при приятелка. На 06.01.2016 г. след работа отидох на църква. Стоях и в плач се молех на Бога. Усещах сърцето си раздробено и знаех, че единственият, който може да ми помогне, е Господ.
Но имах душевни страдания и не успявах да спя повече от два-три часа нощем, а когато отварях очи, не исках да повярвам, че отново съм в същата реалност. Нямах сили да ходя на работа. Състоянието ми ме подтикна да потърся отново услугите на есемес гадателките. Едва дочаках да отмине работната среща и изпратих есемес. Със свито сърце зачаках да прочета как всичко ще се оправи. Отговорът, който получих, не бе каквото очаквах и това съвсем ме сломи. Вместо да се прибера и да работя, се запътих към астролога, когото бях посещавала. По пътя си мислех, че греша, като се допитвам до тъмната страна. Но толкова отчаяно исках да чуя как всичко ще се подреди, че успях да потисна това чувство. За радост човекът го нямаше и трябваше да се върна вкъщи. Когато стигнах до квартирата, в главата ми се прокрадна мисълта, че тази болка трябва да спре и единственото решение е самоубийство. Това обаче ме отрезви. В този миг сякаш сам Господ ми отвори очите и разбрах как отново се бях оплела в мрежите на сатана. Започнах да проглеждам и да подреждам събитията.
Спомних си за дякон Йордан. Чудно бе, че пазех телефонния му номер. Набрах го и с треперещ глас го помолих да се видим. Въпреки тежките мисли, които минаваха през ума ми, трябваше да дочакам срещата. Повтарях си, че Господ ще ми даде сили! След разговора с него потърсих материалите, които ми бе дал. От момента, в който започнах да ги чета отново и да подреждам информацията в ума ми, се ужасих колко измамена бях. Всичко написано там се отнасяше за мен – сякаш някой ме описваше много точно. Но след като бяха разкрити, демоните започнаха да ме тормозят с пълна сила. Разбирах истинските причини за станалото и се страхувах от това, което ми предстои. Вече осъзнавах лъжата, че знанието за съществуването на Господ е достатъчно. Дадох си сметка, че трябва да се обърна към Него с цялото си сърце, за да се измъкна от ада, в който бях попаднала.
Когато се срещнахме с дякона, успях да разкажа малка част от това, през което преминах. Той ми даде насърчението и подкрепата, от които се нуждаех. Каза ми, че след шест месеца всичко ще бъде съвсем различно. В онзи момент това ми се струваше нереалистично и твърде далечно. Нали бях в ада, как само за шест месеца всичко ще се подреди?! Преди да си тръгна, Йордан ме покани на църква. След като се прибрах, се опитах да поспя. 30 минути по-късно се събудих от пронизващи болки в стомаха. Не можех дори да си поема въздух, нито да помръдна. Знаех, че това е реакция от страна на демоничните сили.
На следващия ден отидох на църква. Разбирах все по-ясно, че без Божията помощ няма как да премина през това, което ми предстои. Господ беше моята последна и единствена надежда! Всяка сутрин ставах с молитва към Него – да ми помогне. Само Той можеше да ме избави. Протягах ръце и виках към Бога с пълна сила.
Дяконът ме покани и на библейска група, която се провеждаше веднъж седмично. Това бе нещо непознато за мен, но реших да се доверя. До този момент бях чела само Новия Завет и имах доста неясни места. Представата ми за Бога беше размита. Когато започнах да ходя на групата всяка седмица, там получавах отговори на въпроси, които много помогнаха за познанието ми на Бога и за моето изграждане.
Колкото повече се приближавах до Господ, толкова по-трудна ставаше битката. Всяка вечер сънувах как демоните настъпват към мен и скоро ще ме отведат в ада. Имах натрапчиви мисли, че всичко е загубено и няма смисъл от тази битка. Макар да знаех откъде идват тези „съвети“, ми беше изключително трудно да вървя напред. На моменти се сломявах, но усещах, че Божията ръка е над мен и няма да позволи да ми се случи нищо лошо.
Започнах да чета свидетелства на други хора, които се бяха сблъсквали с подобни проблеми. Виждах как Господ ги бе спасил. Това ми даваше голямо насърчение да продължавам напред и да Го моля да избави и мен.
Скоро отидох и на молитвено събрание. Почти веднага ми прилоша. Краката ми се подкосиха и се наложи да седна. Сякаш нещо ме натискаше надолу и не ми позволяваше да се изправя. Рязко ми ставаше ту топло, ту много студено. Изпитвах неудобство да кажа, че имам нужда от помощ. За моя радост там беше и една жена, която познавах от библейската група. Тя представи моите нужди за молитва. Тази подкрепа от хора, които почти не познавах, значеше много. След като се помолиха за мен, симптомите изчезнаха мигновено. Постепенно разбирах колко голяма сила имат ходатайствените молитви, когато хората се застъпват пред Бога за друг човек. Дадох си сметка, че някои от промените в живота ми са настъпили мигновено и се дължат точно на такива молитви. Учудваше ме с какво внимание се отнасят към мен служителите. Тогава все още нямах представа, че душата ми се нуждае от спасение, а те бяха наясно колко тежка е борбата. За първи път виждах хора, които искрено обичат Бога.
Преди възприемах израза: „Жив е Бог“ доста абстрактно. В молитвите на вярващите обаче личеше увереност, че Той ги чува и ще им отговори, – нещо, което до този момент ми бе непонятно. Започнах да се моля и аз, но със свито сърце, защото се страхувах Бог да не ме отхвърли. Още при първите молитви сърцето ми се съкрушаваше. Плачех и се молех. Исках Бог да ми прости и да ми помогне. Осъзнавах колко грешна съм пред Него. След всяка молитва ми олекваше – усещах закрилата Му и мир в душата. Когато не се молех, безпокойството се връщаше.
Започнах да чета Божието Слово при всяка възможност – докато чаках на опашка пред личния лекар, в почивките на работа, дори в метрото и най-вече когато бях сама вкъщи. Исках да разбера какво ни казва Бог. Исках да Го познавам. За всичко, което не ми беше ясно, питах на библейската група. Колкото повече четях и се молех, толкова по-защитена се чувствах. Вече спях спокойно. Започнах малко по малко да се храня. Болките по тялото изчезнаха, окото ми спря да трепери. Дори можех да поемам дълбоко дъх.
Битката за душата ми все още не бе приключила. Имаше моменти, в които, докато се молех, усещах демонично присъствие или пък в съзнанието ми изникваха ужасяващи гледки. От библейската група бях разбрала, че човек прави тук, на тази земя, своя избор за спасение на душата си. Това ме насърчаваше да се моля все повече за своето спасение.
Започнах да ходя на сутрешна молитва и да постя. Това бе начин да се доближа до Господ и да общувам лично с Него. Нечистите сили всячески се опитваха да ме спрат. Имаше дни, в които изпитвах измамното усещане, че всичките ми кости са натрошени. Но усилията ми даваха изключително осезаем резултат.
В периода на моето търсене Бог ми изявяваше всеки един от греховете ми, за които се разкайвах с цяло сърце. Малко след началото на поста ми Господ се смили над мен. Даде ми пълна увереност, че греховете ми са простени и че душата ми е спасена от вечната смърт.
Оставаше да разваля всички договори с лукавия. За това беше необходимо да се извърши отричане. Но колкото по-близо бях до този акт, толкова по-силен натиск имаше. По време на служба ми прилошаваше и не можех да стоя на крака, нито да се моля. След отричането съвсем реално почувствах свобода и невероятна лекота в душата си.
Следващата стъпка, към която ме водеше Господ, бе водното кръщение. Когато се кръстих, имах пълната увереност, че искам да предам живота си в ръцете на Христос и да Му служа. Да служа на моя Господ и Спасител, Който избави душата ми от всички страдания и страхове, освободи ме от демоните, изцели болките ми и премахна чувството ми за безпомощност и несигурност. Неговата любов ме привдигна и замени безнадеждността с жива надежда и вяра.
Днес всичко това ми се струва като изтекла вода – само за шест месеца животът ми се преобрази изцяло. Започнах да градя върху здрава основа. Всеки ден се събуждам изпълнена със съвършен мир и радост от Бога. Живея с увереност, че Той ме закриля и през каквито и трудности да преминавам, ще бъде с мен.
