Хората забравят за главния вътрешен механизъм – човешкото сърце. Докато там не настъпи промяна, външните промени няма да изкоренят злото… Преди всичко трябва да бъде поправено човешкото сърце.
На един индианец му подарили часовник. След време часовникът спрял. Индианецът свалил стрелките, отишъл при часовникаря и му казал: „Тези стрелки спряха да се движат, оправете ги“. Часовникарят му обяснил, че не стрелките се нуждаят от ремонт, а вътрешният механизъм. Тогава часовникът ще заработи и стрелките ще се движат отново.
Да вземем друг пример – човек с добро обществено положение. Той чувства, че животът му не е такъв, какъвто би искал. Нещо повече, животът му не само не върви, а сякаш е спрял напълно. Тогава той предприема мерки за промяна: сменя местоживеенето си, променя дневния си график и т.н. Понякога такива хора дори напускат дома си и семейството си и се оттеглят в пустинята или в манастир. Но, уви, така желаната промяна не настъпва. Защо? Защото това са само стрелките, а вътрешното естество – сърцето, остава в същото непроменено положение, поради което и животът на човека не може да се подобри.
Подобна грешка правят не само отделни личности, но и цели обществени движения. Има много изтъкнали лидери, които се стремят да подобрят живота на цялото човечество, като съставят програми, създават партии, предлагат различни реформи… Но това са просто стрелките на часовника. Те забравят за главното, за вътрешния механизъм, за човешкото сърце. Докато там не се случи промяна, никаква външна промяна няма да изкорени злото… Преди всичко трябва да бъде променено човешкото сърце.
Различни състояния на сърцето
Физическото сърце може да бъде в различни състояния, известни в медицината като разширено, слабо, затлъстяло, с порок т.н. Духовното сърце също може да бъде в различни състояния. Именно за тях ще говорим в следващите редове.
Духовното сърце може да променя мястото си
Физическото сърце винаги се намира на едно място. Духовното сърце може да се мести, за което сам Господ говори в нашия изходен текст: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“. Това означава, че мястото на духовното сърце зависи от това, къде се намира нашето съкровище, и според думите на Христос това определя качеството на самото сърце.
Тук се налага да припомним, че много от характеристиките на живите организми зависят от това в какви условия съществуват. В студения климат, сред ледовете и дългите зими, растенията са предимно мъхове и лишеи. Ако обитават тъмно място, живите организми имат съвсем други характеристики. Ако са в пустинята, те изглеждат по един начин, а в приятен и топъл климат са буйни и свежи. Същото можем да кажем и за духовното сърце на човека.
Две области, където може да се намира човешкото сърце.
Господ посочва тези две области: 1) небе и 2) земя.
„Не си събирайте съкровища на земята, където ги яде молец и ръжда и където крадци подкопават и крадат“. Първата област – небето, е място на вечните духовни блага, на истинския духовен живот. Втората област – земята, е място, където молецът и ръждата унищожават и крадците подкопават, това е областта на материалните интереси.
Във Франция се съхранява физическото сърце на знаменита личност, починала преди много години. То е поставено в специална течност, за да се запази.
Извън този разтвор сърцето отдавна би се разложило. Ако духовното сърце на човека живее в областта на вярата, то ще бъде запазено навеки. Ако се намира в областта на неверието, то се разлага и приема уродливи форми. Под влиянието на нездрава среда сърцето приема уродливи състояния. Ще споменем някои от тях.
Каменно сърце
За каменното сърце се споменава в Йез. 11:19 и 36:26: „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема от тялото им каменното сърце и ще им дам сърца от плът“ – казва Господ. Винаги ли сърцето е било каменно? В Зах. 7:12 има израз „сърцето си вкамениха“. Това означава, че сърцата са каменни не защото Бог ги е създал такива, а защото те са се вкаменили. В природата има вкаменелости. Роден съм и съм израснал в Кавказ. Много често катерех планините и там, в геоложките пластове съм виждал вкаменени риби и гущери. Някога рибите са били живи, а сега са само вкаменени форми.
Някога израиляните са имали живи сърца, но с времето те са се вкаменили. Не трябва да се учудваме. Най-близкото обкръжение на Христос е било от вкаменени сърца. Веднъж Господ казва на Своите ученици: „Още ли е вкаменено сърцето ви?“ (Марк 8:17). Друг път евангелист Марк казва за учениците: „сърцето им се беше вкаменило“ (Марк 6:52). Какво означава каменно или вкаменено сърце? При учениците на Христос това се проявява в тяхната неспособност да разберат духовното – Христос им говори за духовния квас на фарисеите и Ирод, а те си мислят, че става въпрос за материалния квас и за хляб. Следователно вкамененото сърце е сърце, което не желае да има общение с Бога, не може да разбере духовното и не може да се довери на Бога.
Колко такива сърца има около нас!
Затлъстяло сърце
Псалмопевецът казва за някои хора: „Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон“ (Пс. 119:70). В медицината е известно физическо затлъстяване на сърцето. Духовното сърце в такова състояние е склонно към сън, равнодушие, надменност и гордост. Затова псалмопевецът нарича хората със затлъстяло сърце горделиви (Пс. 119:69).
Животинско или жестоко сърце
В книгата на пророк Даниил (4:13) има пророчество, дадено на царя в сън: „Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско“. Зверско сърце е преди всичко жестоко сърце. Пророк Йезекиил (3:7) обвинява израиляните, че имат „жестоко сърце“. Ирод, който заповядал да бъдат убити всички младенци под две години в района на Витлеем, несъмнено е имал жестоко сърце. Иван Грозни, който екзекутирал хиляди невинни хора, е имал животинско сърце. В Русия ми разказаха за човек, който застрелял 6000 души. Колко жестоки сърца има в този свят!
Развратено сърце
Порок на сърцето е състояние, при което сърдечните клапи функционират неправилно. Това състояние е опасно за живота. Порок на духовното сърце е състояние, в което ни завладяват пороци и грях. Такова сърце се нарича развратено: „Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища“ (Пр. 14:14). Пример за такова сърце е сърцето на Иродиада и нейната дъщеря (Мат. 14:1-10). В наше време има много развратени сърца и техните прояви са неизброими.
Гордо сърце
Пророк Авдий казва за Едом: „Гордостта на твоето сърце те е заблудила“ (Авд. 1:3), а псалмопевецът от името на Господ казва: „… онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя“ (Пс. 101:5). Гордо сърце се среща и в историята: Навуходоносор, който си въобразил, че е бог; Наполеон, който казал: „На Теб, Боже – небето, а на мен – земята“.
Ако проследим историята, ще видим, че гордите хора обикновено завършват зле. Колкото повече възвисяват себе си, толкова по-голямо е тяхното падение.
Лукаво, или коварно сърце
Пророк Йеремия (17:9) казва: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?“. В Притчи 17:20 четем: „Коварно сърце не ще намери добро“. Пример за лукаво сърце са фарисеите, за които Христос казва: „лукав е този род“ (Лука 11:29). Те постоянно отивали при Христос с лукави въпроси.
Лукавството им се състояло в това, че те са обличали въпросите си в благовидна форма, но в сърцата си имали зла умисъл.
Ярък пример за коварно сърце е Юда Искариотски, който целунал Христос с цел да Го предаде (Мат. 26:49).
Унило сърце
В Псалом 61:2 се говори за унинието на сърцето. В наше време унилите сърца са особено много. Това са сърца, в които няма надежда, които се намират в отчаяние. „Вселенска тъга“ и мрак царуват в тях.
Има сърца мразещи, завистливи, подозрителни, раздразнителни, избухливи и пр. Това са боледуващи, уродливи сърца. Тези състояния на сърцето наблюдаваме там, където няма истинска жива вяра.
Съвсем друга е картината на сърцата в областта на вярата.
Състояние на сърцето в областта на вярата
Сърце от плът, ново сърце
Както вече беше казано, човешкото сърце в състояние на неверие и грях се вкаменява. Но Господ не обича такива сърца и затова казва: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам. Ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“ (Йез. 36:26).
Това се случва с младия пророк Исая (Ис. 6 гл.). Подложен е на операция. Един от серафимите, стоящ пред престола на Всевишния, докосва устата на Исая с горящ въглен, който взема от жертвеника, и казва: „… твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти“ (Ис. 6:7). Извършена е чудна промяна на сърцето на младия пророк. Той получава ново сърце, очистено от грях.
Още по-удивителна промяна става в деня на Апостолската Петдесятница. Над тях е сбъднато пророчеството на Йезекиил: „нов дух ще ви дам“ (Йез. 36:26). Когато Духът е излят върху тях, те всички получават нови сърца. Плахият Петър, който доскоро се страхувал от обикновените слугини, е изпълнен с такова мъжество, че не се страхува да говори пред хиляди развълнувани хора. Причината е, че вече има ново сърце.
Който е в Христос, той е ново творение, нов човек. Какво означава това? Няколко десетки души с нови сърца обновиха целия тогавашен остарял свят.
Милостиво сърце
Вместо животински, жестоки сърца Господ създава сърца милостиви и ги облажава: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост (Мат. 5:7). Евангелието ни дава най-висш образец на милостиво сърце в лицето на добрия самарянин.
В Новия Завет се описва обръщението на жестокото сърце на Савел, който е готов дори да убива, но когато става апостол, се превръща в нежна кърмачка за много души (I Сол. 2:7).
Чисто сърце
Порочното и развратено сърце се преобразява в непорочно под въздействието на Божия Дух. „И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог“ (I Кор. 6:11). Кръвта на Иисус Христос ги очиства от всеки грях (I Йоан. 1:7) и ги прави по-бели от сняг. Това именно се случва с Давид, който се оказва в калта на греха, но се покайва с молитвата: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист; умий ме и ще бъда по-бял от сняг“ (Пс. 51:7) и става чист.
Това се случва и с всички вярващи в Господ Иисус Христос. Той прави сърцата чисти и може да „утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в святост пред Бога и Отца“ (I Сол. 3:13).
Добро сърце
За доброто сърце се споменава в Лука 8:5. В областта на вярата злото сърце може да стане добро. Тъмничните пазачи обикновено имат зли сърца. Такъв е и тъмничарят в затвора, където са Павел и Сила (Деян. 16). Но какво се случва с него, след като приема благовестието на Павел? Той измива раните на тези, които преди това е оковал.
Кротко, съкрушено сърце
Кроткото сърце е хвалено в Божието Слово: „Кроткото сърце е живот за тялото“ (Пр. 14:30). „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мат. 5:5). На съкрушеното сърце е дадено особено обещание: „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух“ (Пс. 34:18).
Вярата в Христос прави кротки и съкрушени сърцата, които са били горди. Офицерите обикновено са горди. Такъв явно е и римският офицер, чийто слуга е болен. Под влиянието на Христос той става кротък и смирен.
Искрено сърце
Вярата прави сърцата искрени. Така за Давид е написано „Соломон каза: … защото той ходеше… с искрено сърце пред Тебе“ (III Цар. 3:6). Всички фарисеи са били неискрени, но Никодим, един от тях, проявява удивителна искреност в беседата си с Иисус (Йоан 3).
Приближаването към Христос прави сърцето на човека искрено, ако той идва при Него без предвзета враждебна цел.
Разумно, мъдро сърце
Младият Соломон е имал разумно, мъдро сърце (III Цар. 3:9), защото е молил Бог за такова сърце. Сърцата на Заведеевите синове са неразумни, когато искат от Иисус да седнат от дясната Му страна на престола. Но впоследствие, когато получават Духа, те проявяват голяма мъдрост. На единия от тях – апостол Йоан, принадлежи мъдрото Евангелие.
Вярно сърце
Вярното сърце е приятно на Бога. В Неемия 9:8 се казва, че Господ намира сърцето на Авраам за вярно. Това е причината Господ да излива толкова много благословения върху него. Но силата на Господ е толкова велика, че и невярното сърце се преобразува във вярно. Така става с Петър. Той се отрича от Христос, но когато Божият Дух слиза върху него, е готов на всякакви опасности и страдания за Христовото име.
Широко сърце
Ако физическото сърце е разширено, това е лошо – налице е болестно състояние. Но ако духовното сърце е разширено, това е добре. Апостол Павел и неговите сътрудници са били с разширени сърца. Той пише: „Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е
разширено. На вас не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви“ (II Кор. 6:11-12). Разширяване на духовното сърце означава откритост към любов, разбиране, съчувствие към братята и ближните. Такова сърце не може да вмества тесни възгледи или формално отношение към Божието дело. То привлича, приема и прегръща.
Други състояния на сърцето в областта на вярата: сърце благодарно, щедро, прощаващо, радостно, покорно и т.н. Такива са състоянията на сърцето, ако то живее с вяра. Колко прекрасно е това!
Какво да направи човек, ако сърцето му е лошо
Лошото сърце е: каменно; животинско, или жестоко; затлъстяло; развратено; гордо, или надменно; лукаво, или коварно; унило и т.н. Соломон казва: „Синко, дай сърцето си на мен!“.
Преди всичко трябва да дадем сърцето си на Господ независимо какво е то. Ние даваме на Господ време и пожертвования, но Той иска нашето сърце, нас самите. Ако го дадем, Той ще направи пълна промяна и ние ще имаме ново сърце. Това ще бъде сърце на вярата. Господ ще стане нашето съкровище и нашето сърце вечно ще бъде там, където е Той.
Какво трябва да прави вярващият
Трябва да огледаме собственото си сърце. „Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте“, казва апостол Павел (II Кор. 13:5). Преди всичко трябва да си дадем отчет в какво състояние е нашето сърце.
Състоянието на сърцето може да се влошава
Така се случило със Соломон. На младини имал мъдро сърце, защото Господ бил неговото съкровище. На старини той станал неразумен, тъй като неговото съкровище станали жените, към които се прелепило сърцето му.
Нека проверим себе си: кога нашето сърце е било в по-добро състояние – в дните на нашето обръщение или сега? Ако сега то е в по-лошо състояние, отколкото в дните на обръщението ни, значи е станало изместване – сърцето ни се е преместило към някакво ново съкровище. Кое е това съкровище? Съпруг, съпруга, работа или нещо друго?
Трябва да се върнем към предишното съкровище, към Господ, и тогава отново ще бъдем добре.
Сърцето може да се разболява
Сърцето на вярващият от радостно може да стане тъжно, както става със Саул. Доволното и благодарно сърце може да стане недоволно, както става с Йона. Сърце, което се е стремяло към небесното, може да се прилепи към земното (Мат. 6:21). Сърце, някога ревностно, може да стане лениво и студено. Господ не иска да имаме печално, недоволно, лениво, хладно сърце. Той иска радостни сърца, доволни, благодарни и горещи. Има сърца, които наричаме горещи, но те всъщност са избухливи. Господ не иска такива сърца. Той иска сърца, които горят с огъня на Божия Дух: „Не гореше ли в нас сърцето ни…“ (Лука 24:32).
Нека бъдем възможно най-близо до нашето Съкровище – Христос, и тогава нашите сърца ще бъдат такива, каквито трябва да бъдат – горящи със свят пламък. Къде е твоето сърце?
Иван Проханов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2024 <<<
