Много повече се боя от сърцето си, отколкото от папата и всичките му кардинали. Защото в сърцето ми е егоизмът.
Мартин Лутер
От физиологична гледна точка сърцето е най-висшият орган в сърдечно-съдовата система на човешкото тяло. Благодарение на него кръвта от лявата камера достига чрез аортата, артериалните разклонения и капилярите до всички тъкани, като ги снабдява с енергийни вещества. То осигурява нормално качество на живота. Но сърдечно-съдовата система е податлива на най-различни заболявания като исхемична болест, атеросклероза, миокардит и т.н., причинени най-често от неправилен начин на живот. Употребата на алкохол, тютюнопушенето, нездравословната и богата на мазнини храна, стресът и други фактори водят до недоброто функциониране на сърцето. Атеросклерозата представлява натрупване на плака в кръвоносните съдове. Тя се причинява от външните фактори, които вече изброихме. Вследствие на всичко това качеството на живота се нарушава трайно. Доста от пациентите в болницата, в която ходя на практика всяка седмица, са на легло денонощно, не могат да се движат интензивно, способни са да направят около двайсетина крачки и спират за почивка, защото усещат болка в областта на гръдната кост.
В Библията думата „сърце” се използва не буквално за туптящия в гърдите мускул, а като обобщение за същността на човека. В духовен аспект сърцето е също толкова важно, както във физиологичния, дори много по-важно. Ние ползваме органа сърце само докато сме на тази земя, а за да влезем в Божието царство, ни е нужно духовно чисто сърце. И тук обаче са възможни много заболявания. Бог ни е създал за добродетелен живот и нравствена чистота, но поради грехопадението ние сме се отдалечили от първоначалния план на Създателя. От самото начало на сътворението дяволът по всякакъв начин се стреми да замърси сърцата ни, като вкарва в тях мнителност, егоизъм, манипулативност, гордост, комплекси, които оставят трайна следа в нашето поведение и в начина ни на мислене. Сатана подлъгва Ева в Едемската градина с думите: ,,Не, няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Бит. 3:4). Ева позволява у нея да влязат съмнението и непокорството, въпреки че преди това Бог изрично е заповядал на нея и Адам да не ядат от плодовете на това дърво, ,,защото без друго ще умреш“ (Бит. 2:17). Самата Ева опитва от проклятието, което тегне над цялото човечество, – до ден-днешен се раждаме със заразата на първородния грях.
Лукавият не е преставал да опетнява сърцата на милиарди човешки същества, като умело сменя подхода си. Децата и тийнейджърите са по-лесната мишена. Особена прицелна точка за дявола са децата на искрено вярващи родители, посветили живота си на Христос. Те живеят в благодатна среда, чуват Божието слово от амвона всяка неделя, имат познания върху Христовото учение и се чувстват сигурни в семейството си. Но понякога е възможно да имитират вярата на своите родители, а всъщност да не са предали живота, упованието и пътя си на Христос. Както децата, и всички останали сме заобиколени от комерсиализма на днешната музика, на игралните филми, дори анимациите ни диктуват модел на поведение, който се смята от тийнейджърите за модерен. Получава се така, че ако не знаеш песните на нашумелите изпълнители, в които масово се изричат цинизми, ако не говориш жаргонен език, автоматично се превръщаш в аутсайдер. Колкото и да ти се иска по такъв начин да се харесаш на приятелите и неприятелите си от училище или от университeта, неминуемо ще трябва да се омърсиш, за да могат да те ,,заобичат”. Ще оскверниш сърцето си, а оттам – мислите и действията си.
В нашето време комерсиализмът е атеросклерозата, поради която „плаките” (разбирай филмите и шоубизнеса с техния вулгарен език и разврат) малко по малко се натрупват в ,,кръвоносните съдове“ и постепенно разрушават живота на християнина. Даже така свикваме с това, което гледаме и консумираме, че в един момент го обикваме. Както много хора обичат храната от „Макдоналдс” и обездвижения си живот. Глупаво и напразно е да се надяваме на делата си – на това, че не сме убивали, крали, прелюбодействали, че ходим всяка неделя на църква и не сме извършвали „сериозни грехове”. В Матей 5:27-28 четем: „Слушали сте, че бе казано на древните: „Не прелюбодействай.“ Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда към жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” Явно грехът е грях не само когато се извършва, а още в момента, когато сърцето ни го пожелае.
Може да играем роли и да изглеждаме порядъчни, но отвътре да сме изпълнени с нечистота. Ако не се разкаем за нея, а закоравяваме постоянно сърцата си пред Господ, в Неговите очи сме недостойни (слаби, страхливи, потиснати), защото Той не гледа на лице, а на сърце! В Притчи 6:16-19 пише, че Бог не обича измамливото сърце: „Ето шест неща, които Господ мрази, – дори седем, които са гнусота за душата Му: очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, лъжесвидетел, който говори лъжи, и онзи, който сее раздор между братя.” Нека всички да внимаваме за очите, езика, ръцете, сърцето и нозете си пред Господ и да не ставаме лъжесвидетели и раздорници. ”От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Пр. 4:23).
Бог несъмнено ни е създал за нравствена чистота и добродетелен живот. Пълноценното общение с Иисус Христос е възможно, когато сърцето ни е очистено от суета. „Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се осъзнава и ги оставя, ще бъде помилван” (Пр. 28:13). Нашият Отец ни призовава да копнеем за чисто сърце, като измолваме от Него милост чрез покаяние, защото чистотата на сърцето дава духовна сила и смелост, които неминуемо водят до чисти мисли и мотивация за благословено от Господ поведение. Словото Божие, Светият Дух, любовта, молитвата и истинската вяра са лекарствата, чрез които може напълно да се излекува болестта на сърцето ни. Само те са способни да ни измъкнат от болката, която стои там с месеци, а може би и с години. Колко по-прекрасен и изпълнен с мир би бил животът, когато се отстранят нечистотата и примесите в сърцевината на човека. Защото е писано, че чистото сърце е радостно: „Ти изпълни сърцето ми с веселие…” (Пс. 4:8); то е силно: „Моят щит е у Бога, Който спасява правите по сърце” (Пс. 7:11); също така е новородено: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:12); любещо, откровено, милостиво, непорочно: „Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамя” (Пс. 118:80).
Иисус ни обещава велика награда: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).
Аз искам да видя Бога! А вие?
