Формирането на нравствени качества у децата, особено в начална училищна възраст, дава стабилна основа за цялостното изграждане на личността на детето. Ако духовно-нравствените ценности са като добрите семена на плодни дръвчета, то средата, в която те се посяват, е традиционното християнско семейство, а сърцата на децата са почвата за растежа им. Това е отговорен и нелек процес, който изисква активно и последователно участие на родителите и цялото семейство.
Като педагог и родител разбирам, че формирането и придобиването на такива качества у подрастващото поколение е реален проблем не само в България, но въобще в съвременния ни свят. Този проблем произлиза преди всичко от семейната среда и възпитание. Ако там отсъства вярата в Бога и авторитетът на Свещеното Писание като извор на Божието откровение и основно средство за полагане на здрава житейска основа, то липсата на тази основа разрушава всички останали опити за изграждане на християнски ценности и характер.
Важен момент в развитието на децата, особено в начална училищна възраст, е богатството на междуличностните взаимоотношения, в хода на които те овладяват социални умения и формират навици за поведение – как да поемат отговорност за собствените действия, как да имат приятели, как да оказват помощ на други и т.н.
Кой обаче възпитава нашите деца и как можем да ги предпазим от ширещата се агресия, зависимости, материализъм и т.н.? На кого да поверим децата си, така че да са „имунизирани“ срещи вирусите на нечестието, безнравствеността, пошлостта и моралното падение?
Явната форма на егоизъм в нашето постмодернистично общество безкомпромисно отхвърля идеята за традиционно семейство и християнски ценности като почтеност, зачитане на авторитети, морална чистота, вярност. Поради това не бихме могли да очакваме децата ни да бъдат възпитани в нравствени качества „отвън“, в света, вместо „отвътре“, в семейството.
Много родители са изкушавани да мислят, че училището е мястото, където децата ни трябва да бъдат възпитавани, трябва „да ги научат“ на морални принципи и етични норми. Разбира се, образованието е необходима част и важен аспект на сложния процес на формиране на личността на детето, но за да бъде въплътено в реални действия и поведение, е нужна подготовка и мотивация, които произхождат преди всичко от семейството. Ние трябва да научим децата си, че има обективно правилно и неправилно, които се отнасят за всички хора. Така те ще бъдат „имунизирани“ срещу идеята, че да приемаш хората с различни възгледи и начин на живот означава да смяташ тези възгледи и начин на живот за равностойни.
Като родители ние носим най-голямата отговорност и имаме най-важната роля за това децата ни да не изгубят нравствения си компас и способността да различават правилно и неправилно, и убедено да следват тези принципи и норми на поведение дори до старостта си. В това ни уверява Библията:
„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее“ (Пр. 22:6).
С това са съгласни и педагозите: „Като аксиома в педагогическата теория и в практиката на социалната работа се възприема твърдението, че най-добрата среда за развитие, отглеждане и възпитание на детето е семейството“.
Като имаме предвид тенденциите в развитието на съвременното българско общество, можем да предположим доколко здрава и сигурна е семейната среда. Намалява броят на децата в семействата, процентът на разводите нараства, не са редки случаите на съжителство „на семейни начала“ и дори т.нар. „отворен брак“. Все по-често родителите, макар и свързани чрез брак, живеят свой самостоятелен живот. Засилва се влиянието на медиите и социалните мрежи върху семейството, нараства заетостта на жените, което ги лишава от техните възпитателни функции като майки. Влиянието на западната култура и джендър идеологията допринасят за нарушаване целостта и качеството на семейните отношения.
Здрава семейна среда е тази, чиято форма е традиционното семейство от един мъж и една жена, в което децата се възпитават в нравствени принципи и християнски ценности, водени не от религиозни ограничения, а от искрена вяра в Бога.
Господ Иисус Христос, призовава учениците да не възпират децата, когато те искат да дойдат при Него, за да ги благослови. Днес тези Негови думи звучат още по-ясно и още по-силно, призовавайки нас като родители не само да не възпираме децата си да дойдат при Христос, но ние лично да ги насочваме към Него.
„Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е Небесното царство“ (Мат. 19:14).
Родители, които обучават себе си в благочестие, следвайки Христос, ще поведат и децата си със своя пример и постоянство в изграждането на нравствени ценности чрез истините и нравствените послания на Свещеното Писание.
Възприемането на християнската вяра започва от домашното възпитание. Затова традиционното християнско семейство е като тих пристан срещу надигащите се вълни на новата толерантност и постмодернизъм.
Ние, които сме родители, имаме отговорност да научим децата си да не правят компромис с истината, имайки ясна християнска позиция спрямо постмодерната култура.
Колкото повече светът напредва по пътя на интелектуалния прогрес, толкова повече моралните и духовни ценности избледняват и потъват в морето от хуманистични идеи. Господ Иисус Христос обаче не ни е оставил сами, стига да искаме да продължаваме да се застъпваме за децата си в пост и молитва, насочвайки ги към Пътя, Истината и Живота.
„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
Станислава Костадинова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<
