Пред прага на живота аз стоя
и чакам, Боже, Ти да проговориш.
Врати безброй… Коя ще ми отвориш?
От щастието тъй се аз боя!
За Тебе, Боже, искам да живея,
макар и в неизвестност, в нищета!
Пази ме Ти от първите места —
и дай по Твойто слънце да копнея!
Че слиза то във всеки нисък дол
и снеговете само там стопява,
а върховете мнимо позлатява
и кичи ги с измамен ореол.
По Алпите как често във възхита
аз виждах вечно бели върхове!
Но техните сърца са в ледове,
и хубостта им — в облаци обвита.
О, дай на мене някой скромен кът
далеч от билото на планината:
че Твойта пролет слиза в долината,
а по върха цари красива… смърт!
