Много християни може да си помислят: „Да, понякога ми липсва търпение, понякога завиждам, от време на време проявявам гордост. Но съм сигурен в едно – не безобразнича“.
Безобразниченето обикновено се свързва с бунт, скандал, хулиганство. Но какво означава „безобразнича“ в гръцкия текст на Новия Завет? Глаголът е „ασχημονεω“. Думата „схема“ ни е добре позната, пред нея стои „а“, което отговаря на нашата представка „не“. Условно казано, се получава: „не по схема“, т.е. нарушаване на Божите стандарти за отношенията между хората. И това засяга практически всички сфери на човешкия живот: в семейството, в църквата, в заобикалящия ни свят.
Веднъж жена ми ме помоли да й помогна малко в кухнята. Казах с недоволен тон, че съм зает с подготовката на проповед. Ако не се лъжа, проповедта беше за любовта. Съпругата ми се обиди не от самия отговор, а от формата, в която беше даден. Наруших Божите стандарти за общуване, постъпих не воден от любов, а безобразно. Любовта не прекрачва границите на благоприличието, тя е нежна и доброжелателна. Онзи, който безобразничи, не се интересува от другите, от техните нужди и чувства. Коринтските християни често са постъпвали така. Това се проявявало дори по време на Господната вечеря: „Защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, така че един остава гладен, а друг се опива“ (I Кор. 11:21). И още много неща в тяхната църква се извършвали неправилно, различно от това, на което учи ап. Павел: „Всичко да става с приличие и ред“ (I Кор. 14:40).
Любовта е много повече от обикновена учтивост, внимание и такт в отношенията между хората. Нетактичността на християните може да отдалечи човека от Христос, преди той да има шанса да чуе благата вест. Самият проповедник на истината може да се окаже пречка по пътя към нея. Когато хората не виждат в нас кротостта и благостта на Христос (II Кор. 10:1), възможността да приемат благовестието значително намалява.
Веднъж на мисионерско пътуване разказвах за Христос на възрастна жена в двора на къщата й. Тя слушаше много внимателно и кимаше съпричастно. Когато вече стигах до темата за покаянието, жената изведнъж каза, че повече не може да слуша, защото приготвя обед и се страхува, че яденето ще изгори в печката. Подразних се, че искаше да си тръгне в такъв важен момент, и изстрелях:
По-добре да оставите обеда да изгори на печката, отколкото вие да горите в ада!
Въпреки че по смисъл тези думи бяха верни и аз ги казах всъщност от любов към жената, в тях нямаше уважение и такт. И това я отблъсна. Постъпих нередно, безобразно – наруших Божите стандарти за общуване с възрастните хора, защото е писано: „Старец не укорявай, а го увещавай, като че ли ти е баща; по-младите пък – като че ли са ти братя“ (I Тим. 5:1-2).
Колко е важно непрекъснато да проверяваме себе си дали не безобразничим в семейството, в църквата, в света около нас, като нарушаваме Божите заповеди и наредби. Господи, помогни ни да обичаме ближния си с истинска любов, която не безобразничи!
* * *
Възрастна жена посетила Ейбрахам Линкълн, докато той бил президент на Съединените щати.
Какво мога да направя за Вас? – попитал Линкълн.
Нищо. Просто чух, че обичате такива сладки. Опекох ги и Ви ги донесох – отговорила тя.
Вие сте първият човек, който идва при мене не да иска, а да даде! – казал с възхищение президентът.
Този пример потвърждава истината, че в света има сериозен проблем: огромното мнозинство от хората търсят своето.
Бог чрез ап. Павел заповядва: „Никой да не търси своята полза, а всеки – ползата на другия“ (I Кор. 10:24). Това е истинската любов към ближния. Нашият Господ Иисус Христос ни е оставил пример, като е дошъл на земята не за да Му служат, а Той да служи и да даде живота Си за мнозина. Но колко ни е трудно да изпълним тази заповед! Апостолът казва с горчивина: „Защото всички търсят своето, а не Иисус-Христовото“ (Фил. 2:21).
Дяволът в Райската градина успява да измами Адам и Ева. Всъщност той им казва: „Не правете това, което иска Бог, а постъпвайте както искате вие. Търсете не Божието, а своето и от това ще ви стане по-добре“. Тогава Адам и Ева не се доверяват на Бога, а на дявола. Те изпълняват не Божията воля и дори, искам да подчертая, не своята воля, а волята на дявола. И става ли им е по-добре? Ние знаем ужасните последици от техния избор.
Опитвам се всеки ден да си напомням тази истина: „Никога! Никога не е възможно да търсим своето и от това да ни стане по-добре“. Ако все още мислим, че подобно нещо може да се случи, това означава, че не вярваме на Бога и смятаме, че Той е способен да поощрява греха. Цар Саул търси своето и е отхвърлен от Господ. Цар Давид, човек по Божието сърце, в случая с Вирсавия търси своето и е строго наказан от Бога. Войните продължават до края на живота му, Бог издига срещу него враг от собствения му дом, а синът му от Вирсавия умира. Пророк Йона също търси своето и му се налага да преживее страшна буря и да попадне в корема на огромна риба.
Тогава защо и досега в значителна степен търсим своето и продължаваме да вярваме на дяволската лъжа, че от това ще ни стане по-добре? Факт е, че в нас самите има съюзник на дявола – нашата плът, или грешната ни природа, която иска не Божията, а нашата собствена, егоистична, грешна, дяволска воля. Когато човек повярва в Бога, плътта му не става по-добра, тя е все така склонна към грях. Но самият Бог чрез Светия Дух вече обитава в сърцето на вярващия. В Библията се казва: „Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). И тя ни насочва да обичаме Бога и ближния, което е най-голямата и най-важна заповед на нашия Господ.
Духът и плътта винаги са в непримирима война. Плътта казва: „Обичай себе си, търси своето“. Духът казва: „Обичай Бога и ближния си, търси Божието“. Понякога следваме своята плът, заставаме на нейна страна в тази духовна война. Апостол Павел обаче призовава: „Живейте духом и няма да изпълнявате прищевките на плътта“ (Гал. 5:16). Със своя пример, с живота си той показва как да търсим не своето, а Божието, как да обичаме истински Бога и хората: „Както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят“ (I Кор. 10:33).
Как успява в това Павел? Самият той дава отговор: „Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразна, а повече от всички тях се потрудих – но не аз, а Божията благодат, която е с мене“ (I Кор. 15:10). Всяко Божие дете има такава благодат чрез Иисус Христос. Стига тази благодат да не е напразно в нас.
Господи, помогни ни да използваме в пълнота Твоята благодат, за да проявяваме истинска любов, която не търси своето!
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2021 <<<
