
„И всички те започнаха да се извиняват, сякаш се бяха наговорили…“
Лука 14:18
Човекът посочи парцел земя наблизо, наскоро оценен за огромна сума пари, и тъжно отбеляза: „Преди двадесет години можех да го купя почти на безценица, но…“
Това мъничко, почти нищожно „но“ беше цялата разлика между евентуалния богаташ, какъвто щеше да бъде, ако беше купил земята, и този относително беден човек, какъвто си беше останал.
Мнозина казват за себе си, че биха желали да бъдат истински християни, но…
Каква е тази загадъчна дума и каква е нейната сила и съдържание? Нека се опитаме да я видим в няколко примера, взети от хилядите различни човешки „но“.
– Иска ми се първо да си поживея добре – казва един, – да взема всичко, което животът ми предлага.
Божието Слово отговаря: „Недейте се лъга – Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне. Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който посее в духа, от духа ще пожъне вечен живот“ (Гал. 6:7-8).
– Аз съм още млад – казва друг, – а от Бога се нуждаят преди всичко старите хора.
Но в края на краищата, ако можеш да спреш една опасна болест, защо трябва да й позволяваш да засегне цялото ти тяло? „И помни Създателя си в дните на младостта си…“ (Екл. 12:1).
– Заниманията ми не ми позволяват да стана християнин – възразява трети.
Значи има нещо очевидно лошо в твоето занимание. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда…“ (Мат. 6:33).
– От твърде много неща ще трябва да се откажа – изтъква четвърти.
Представете си един окаян просяк да реагира по този начин на мястото и почитта, които му се предлагат в двореца на царя! Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да имат изобилие“ (Йоан 10:10).
– Страхувам се, че няма да мога да устоя докрай – съмняват се някои.
Но истинският християнин отговаря: „Аз се държа здраво за Господ, но по-важното е, че Той държи здраво мен“. Господ казва: „Аз им давам вечен живот и те няма да погинат вовеки, и никой няма да ги грабне от ръката Ми“ (Йоан 10:28). След като е спасил грешника, самият Христос продължава да го държи. Спасените грешници добре познават силата и верността на Божиите обещания.
– Много съм зает – казват мнозина.
О, не, не си толкова зает, че да пропуснеш някаква голяма печалба, да не застраховаш навреме къщата или колата си, и със сигурност не си толкова зает, че да не захвърлиш веднага всичко, когато смъртта дойде за теб. Затова „днес, когато чуете гласа Му (на Бога), не закоравявайте сърцата си…“ (Евр. 3:7-8). Защото „… на човеците е отредено веднъж да умрат, а след това – съд“. (Евр. 9:27).
– Бих следвал Господ, но все още има време.
Това също е едно от честите „но“ на човека. Знай, скъпи читателю, че само дяволът или собствената ти греховна природа могат да ти кажат това.
Няколко моряци запушвали пробойна в своя малък кораб. Вълните леко раздвижили подпорите. Другарите им подали сигнал за тревога. Но един моряк под кила на кораба решил, че „има време“ и може да довърши работата си. Искал да изплува нагоре чак след втория сигнал, но закъснял. Корабът легнал върху пясъка и притиснал краката на моряка, така че вече било невъзможно да се измъкне. Човекът си мислел, че има достатъчно време, но това му струвало живота.
Божието Слово също непрекъснато предупреждава хората за изключителната опасност от закъснението: „Ето СЕГА благоприятно време, ето СЕГА ден на спасение!“ (II Кор. 6:2). „Как ще избегнем ние, ако пренебрегнем такова велико спасение?“ (Евр. 2:3). Пренебрегването на спасението е равносилно на отхвърлянето му. Не е нужно човек да е богохулник, лъжец, крадец и т.н., за да погине. Много хора, особено когато са болни или са загубили близките си, са готови да оставят всичко настрана и да се посветят на Бога. Но веднага щом премине първата силна скръб или отмине тази опасна болест, човекът се връща към предишното си духовно безразличие, отлагайки обръщането си към Бога до следващото бедствие.
Ти, читателю, един от тези хора ли си? Не се шегувай с Божия призив!
„Внимавайте за себе си да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и да ви застигне онзи ден внезапно“ (Лука 21:34).
Господ Иисус Христос казва: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Затова, приятелю, не повтаряй отново и отново празните думи: „Бих следвал Господ, но…“.
„Тогава дойдете и ще отсъдим, казва Господ. Ако бъдат греховете ви като багрено, като сняг ще ги избеля“ (Ис. 1:18). Ще отговорите ли на това с някакво неискрено обещание да следвате Христос? „Жив съм Аз, казва Господ Бог, не искам Аз смъртта на грешника, а да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища! Защо да умирате?“ (Ез. 33:11). Не можете да се криете безнаказано зад лукави извинения!
Човекът, споменат в Лука 9:61-62, също има своето „но“: „ Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си“. Той говори така, сякаш наистина е готов да последва Христос и сякаш само нещо много важно и неотложно го задържа. Множество извиняващи се са също толкова неискрени: „Нека направя това и онова преди това“, „Нека свърша работата си преди това“, „Нека се видя с приятелите си преди това“… Всичко това е пренебрегване на Господ и Неговия любящ призив, и то с трагични последици за човека. Господ казва: „Първо търсете царството на Бога и Неговата правда“. Затова ако и ти, читателю, цениш приятелите, семейството си или други неща в живота си повече, отколкото цениш Господ, в бъдеще те очаква само едно – ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ГРЕХА, което е ВЕЧНА СМЪРТ (според Рим. 6:23).
Не продължавайте да си измисляте оправдания, а побързайте да се обърнете към Господ, „докато е ден“ и „преди да ви е застигнала вечността“. Изминали са повече от две хиляди години, откакто са изречени пророческите думи на Божия Син: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец“ (Йоан 6:44). Тези думи показват, че без благодат свише човек е безсилен и няма как да се спаси сам. Божието Слово го води към Христос, Който „може винаги да спасява онези, които идват чрез Него при Бога, понеже е винаги жив, за да ходатайства за тях“ (Евр. 7:25). Но Христос казва: „Който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън“.
Затова ЕЛАТЕ!
сп. „Вера и жизнь“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<