(Откъс от „Разчупване на оковите“)
Нищо не е по-важно за твоето освобождение от оковите на Сатана от разбирането и утвърждаването на това, което Бог е извършил за теб в Христос и което ти си като резултат. Всички ние живеем според това какви се виждаме. Всъщност никой не може последователно да действа по начин, различен от представата, която има за себе си. Твоето отношение, действия, отговори и реакции на обстоятелствата в живота ти се определят от съзнателната и несъзнателната ти представа за теб самия. Ако възприемаш себе си като безпомощна жертва на Сатана и неговите заговори, ще живееш като негова жертва, вързан в оковите на неговите лъжи. Но ако виждаш себе си като обичано и прието Божие дете, каквото наистина си, ще живееш като Божие дете.
Искам да осветя няколко изключително важни аспекта на нашата самоличност в Христос. Много от вас вече са осъзнали библейските истини, които ще обобщим тук, а на други те може да се сторят малко трудни заради доктриналното им съдържание. Тези идеи обаче са основополагащи за твоята свобода от духовния конфликт като Божие дете. Въпросът за духовната самоличност и зрялост в Христос е жизненоважен, затова нека вникнем в него внимателно.
Ти си вечно жив и благословен
Личността ти се състои от най-малко два основни елемента: твоята материална същност и твоята нематериална същност. Отвън имаш физическо тяло, а отвътре душа и дух – способността да мислиш, да чувстваш, да избираш (разумът, емоциите и волята често като цяло се определят като душата) и да общуваш с Бога (дух). Твоето тяло е в съюз с твоята душа и дух и това те прави физически жив.
Когато Бог сътвори Адам, той го направи напълно жив — физически и духовно. Но заради греха на Адам и последвалата духовна смърт всеки, който се ражда в света, се ражда физически жив, но духовно мъртъв. Тъй като си бил отделен от Бога, липсвало ти е присъствието и мъдростта на Бога в твоя живот, ти си се научил да живееш независим от Бога и си насочил интересите си към самия себе си. Тази заучена независимост от Бога се нарича в Писанието плът.
Когато се новороди, твоите душа и дух бяха съединени с Бога и ти оживя духовно, както беше жив Адам в градината, преди да съгреши. В Посланието до ефесяните на няколко места се повтаря, че сега си в Христос и Христос е в теб. Тъй като Христос, Който е в теб, е вечен, духовният живот, който си получил от Него, е вечен. Не е нужно да чакаш да умреш, за да получиш вечния живот – ти го притежаваш още сега! И за разлика от това, което Сатана би желал да вярваш, той не може по никакъв начин да ти отнеме вечния живот, защото не може да отнеме Иисус от теб, Който е обещал никога да не те остави или забрави (Евр. 13:5).
Ти си превърнат от грешник в светия
Чувал ли си някога християнин да нарича себе си „грешник, спасен по благодат“? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш – какво друго би могъл да прави един грешник. Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.
Това ли си ти в действителност? Категорично не! Библията не нарича вярващите грешници, дори не „грешници, спасени по благодат“. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил, преди да повярваш, и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощна положителна промяна във всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.
Ти си участник в божественото естество
Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество, преди да дойдем при Христос: „… мъртви поради вашите престъпления и грехове, в които живяхме някога според живота на тоя свят, съгласно княза на въздушната власт… и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева“. Преди да станем християни, самата ни природа беше грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние служехме на себе си и на Сатана. Но при спасението Бог промени самата ни същност – ние станахме „участници на божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти…“ (II Пет. 1:4).
Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господ, постъпвайки като чеда на светлината“ (Еф. 5:8); „И така, който е в Христос, той е ново създание“ (II Кор. 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос.
Новият Завет нарича личността, която си бил, преди да приемеш Христос, старата същност („стария човек“). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Рим. 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Гал. 2:20).
Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (I Йоан 1:8), но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (I Йоан 2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога.
Можеш да бъдеш победител над плътта и греха
Твоята смърт за греха сложи край на връзката ти с греха като твой господар, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът все още е жив, силен и привлекателен, но силата и властта му бяха разчупени (Рим. 8:2). Освен това твоята плът, онази част от теб, която бе обучена да живее в независимост от Бога, преди да срещнеш Христос, също не е умряла. Ти все още имаш спомени, навици, обусловени реакции и мисловни модели, заложени в твоя мозък, които те изкушават да се насочиш към собствените си интереси. Вече не си в плътта, както бе старото ти естество, сега си в Христос, но можеш все още да избереш дали да ходиш по плът (Рим. 8:12,13) в съюз с онези стари импулси да служиш на себе си вместо на Бога. Ти си отговорен да разпъваш плътта си (Рим. 8:13) всекидневно, като се учиш да ходиш по Духа (Гал. 5:16), и да моделираш отново старите си мисли, като позволяваш умът ти да се обновява (Рим. 12:2).
Макар да си мъртъв за греха, силното привличане на греха може все още да те кара да се бориш с чувството, че си повече жив за греха, отколкото за Христос. Но Римляни 6:1-11 ни учи, че това, което се отнася за Господ Иисус Христос, се отнася и за нас по отношение на връзката ни с греха. Бог Отец направи Сина Си грях, за да паднат върху Него всички грехове на света – минали, настоящи и бъдещи (II Кор. 5:21). Когато Иисус умря на кръста, греховете ни бяха на Него. Но когато възкръсна от гроба, върху Него нямаше грях. Когато се възкачи на небето, върху Него нямаше грях. И днес, когато стои отдясно на Отец, върху Него няма грях. Тъй като стоим в небесни места в Христос, ние също сме умрели за греха.
Когато намерим обещание в Библията, можем да го приемем за себе си. Когато стигнем заповед, подчиняваме й се, но като че й вярваме. Стиховете в Римляни 6:1-11 не са заповеди, за да им се подчиняваме, те са истини, които трябва да вярваме. Христос вече е умрял за греха и тъй като ти си в Него, също си умрял за греха. Не можеш да умреш за греха, защото вече си мъртъв. Можеш само да го вярваш. Срещал съм християни, които все още се опитват да умрат за греха и в резултат животът им е нещастен и безплоден, тъй като се опитват да направят нещо, което вече е направено.
Забележете използването на миналото време в Римляни 6:1-11 (курсивът е добавен): „Ние, които сме умрели“ (стих 2); „всички ние, които се кръстихме в Христос Иисус, в Неговата смърт се кръстихме“ (стих 3); „ние се погребахме с Него“ (стих 4); „старият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха“ (стих 6); „защото който е умрял, той се е освободил от грях“ (стих 7); „ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него“ (стих 8). Тъй като тези стихове са в минало време и сочат това, което вече е вярно за нас, можем само да ги вярваме.
Стих 11 обобщава това, което трябва да вярваме относно връзката ни с греха заради положението ни в Христос: „Така и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христос Иисус“. Няма значение дали се чувстваш мъртъв, или не – трябва да считаш себе си мъртъв, защото е така. Неправилно е да се питаме: „Какво трябва да преживея, за да стане това реалност?“. Единственото, което е необходимо, е Христос на кръста, а то вече е станало. Когато решим да вярваме в това, което е вярно за нас и греха, и да ходим въз основа на това, което вярваме, нашето правилно отношение към греха ще се прояви в нашата опитност. Но докато поставяме опита си пред вярванията си, никога няма да познаем напълно свободата, която Христос купи за нас на кръста.
На базата на това, което Римляни 6:1-11 ни казва да вярваме, Римляни 6:12,13 ни казва как да се отнасяме към греха: „И така, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте телесните си части на греха за оръдия на неправдата, а представете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога за оръдия на правдата“. Грехът е суверенен господар, който изисква от поданиците си да му служат. Ти си мъртъв за греха, но все още имаш възможността да му служиш, като предоставяш тялото си в услуга на греха. От теб зависи да избереш дали тялото ти да бъде използвано за греха или за правдата. Сатана, който е в корена на всеки грях, ще се възползва от онзи, който се опитва да остане неутрален.
Като илюстрация да предположим, че твоят пастор те помоли да използва колата ти, за да занесе помощи с храна на нуждаещи се хора, и крадец поиска колата ти, за да ограби банка. Това е твоята кола и ти решаваш на кого ще услужиш – на добрия или на злия. Кое би избрал? Едва ли ще се замислиш!
Твоето тяло също е твое и ти можеш да го използваш или за Бога, или за греха и Сатана, но изборът зависи от теб. Ето защо апостол Павел пише толкова настоятелно: „И тъй, в името на милосърдието Божие, моля ви, братя, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога и това ще бъде вашето духовно богослужение“ (Рим. 12:1). Заради Христовата победа над греха ти си напълно свободен да избереш да не се подчиняваш на греха като на твой господар. Сам си отговорен да не позволяваш на греха да царува в твоето смъртно тяло.
Можеш да бъдеш свободен от силата на греха
Сигурно си мислиш: „Да не позволявам на греха да царува в тялото ми – звучи чудесно, Нийл, но ти не знаеш колко трудна е моята борба с греха. Оказва се, че върша това, което не трябва, и не върша това, което трябва. Това е постоянна битка“.
Да, зная колко е трудна битката, самият аз съм се изправял пред нея. Както и апостол Павел. Той пише Римляни 7:15-25 със същите чувства на разочарование, които преживяваш и ти. В този пасаж откриваме Божията пътека към свободата от силата на греха.
Когато действаме противно на това, което сме всъщност, Светият Дух веднага ни изобличава – заради връзката ни с Бога, а ние често обвиняваме себе си. Но скоро истинската ни природа отново се проявява и ние сме привлечени към Бога. Също като разочарована жена, която заявява, че повече не иска да има нищо общо със съпруга си, иска да го напусне и изобщо не я е грижа за него. Но след като дава израз на болката си и изразява емоциите си, тя омеква и казва: „Наистина го обичам и не желая да се развеждам. Но не виждам друг изход“. Това е вътрешният човек, истинската природа, която се проявява. Стих 23 описва природата на тази борба с греха: „Но в телесните си части виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, който е в частите ми“. Според този пасаж именно в ума ни бушува битката. Разбира се, ако Сатана успее да те накара да мислиш, че си единственият, който воюва, ще се обръщаш срещу себе си или срещу Бога всеки път, когато съгрешиш.
Но аз съм разбрал, че хората в крайна сметка се уморяват да удрят себе си, затова се отдалечават от Бога, обзети от чувство за поражение и осъждение: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“. Павел не казва „Колко съм зъл!“, той казва „Колко съм нещастен!“. Той е победен, защото не е свободен. Опитите му да върши това, което е правилно, претърпяват поражение и той се чуди: „Възможна ли е победата?“. Стих 25 дава отговора: „Благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос, нашия Господ. И тъй сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон“.
Ти обвиняваше себе си за неспособността си да живееш като християнин. Виждаме обаче, че апостол Павел е бил разочарован от неуспеха си, но той не се нахвърля върху себе си. Приема отговорността си, но не се обвинява. Нещо повече, той изразява увереност, като се обръща към Бога, защото Господ Иисус ще му даде сили да живее над греха. Ако обвиняваш себе си, това няма да ти помогне, защото „няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус“ (Рим. 8:1,2).
Трябва да разбереш характера на битката за твоя ум. После ще откриеш в кой момент губиш тази битка в собствения си живот, като позволяваш на греха да царува в тялото ти. Когато го откриеш и се справиш с него, ще намериш свободата в Христос.
Можеш да спечелиш битката за своя ум
Римляни 7:23 и 8:5-7 показват, че в сърцевината на всички духовни окови е умът. Там трябва да се води битката и да се спечели, ако искаш да преживееш свободата в Христос, която е твое наследство. Апостол Павел пише: „Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с Божията помощ са силни да разрушават крепости: с тях ние унищожаваме замисли и всяко превъзнасяне, което въстава срещу Божието познание, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христос“ (II Кор. 10:3-5).
Някои крепости с лоши навици и грешни мисловни модели са се установили, когато си се учил да живееш независимо от Бога. Твоята нехристиянска среда те е научила да мислиш и да откликваш на живота по нехристиянски начини и тези модели и реакции са се вкоренили в твоя ум като крепости. Когато станеш християнин, никой не натиска клавиш за изтриване в твоя ум. Твоите стари плътски навици и мисли не са изтрити, те все още са част от твоята плът, с която трябва да се справяш всекидневно. За щастие обаче ти не си просто продукт на твоето минало, ти си ново създание в Христос (II Кор. 5:17) и сега си преди всичко продукт на Христовото дело на кръста. Старите крепости могат да бъдат унищожени.
Не си мисли, че само защото си станал християнин, Сатана вече не е заинтересуван да те манипулира за целите си чрез твоя ум. Той непрестанно се стреми да прониква в мислите ти със своите мисли и да прокарва лъжата си пред лицето на Божията истина. Той знае, че ако успее да управлява мислите ти, ще може да управлява поведението ти.
Но Сатана е хитър – той не се втурва като слон в стъкларски магазин, а се плъзга като змия по тревата (II Кор. 11:3). Той може да въведе мислите си, които те изкушават да действаш независимо от Бога, така, сякаш това са твои собствени мисли или дори Божии мисли. Писанието ясно учи, че Сатана може да влага мисли в умовете ни, както стори с Давид (I Лет. 21:1), Юда (Йоан 13:2) и Анания (ДA 5:3).
Ако не победиш изкушението на Сатана още на прага на твоя ум, ще започнеш да прехвърляш в ума си неговата мисъл, ще я развиеш като вариант и накрая ще избереш да действаш според нея. Повтарящите се действия изграждат навик и ако упражняваш един грешен навик достатъчно дълго, в ума ти ще се издигне крепост. Когато се издигне крепост, ти вече си изгубил способността си да упражняваш контрол над поведението си в тази област.
Как събаряме крепостите
Моделите на отрицателно мислене и поведение са заучени и можем да се отучим от тях чрез дисциплинирано библейско изучаване и съветване. Някои крепости се коренят в демонично влияние и духовни конфликти от минали и настоящи душевни атаки, които оковават жертвите. Такива хора трябва да бъдат освободени от оковите на сатанинските лъжи чрез Божията истина. Иисус казва: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Надявам се осъзнавате факта, че за онези, които са в Христос, победата наистина е възможна. Бушува битка, но ние сме на страната на победителите, защото сме повече от победители в Христос!
Нийл Андерсън
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<
