Иисус Христос е архитектът на творението. Съгласно древноеврейското тълкуване на книгата Битие Той е неизменен двигател в историята на творението. За това говорят факти, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин.
Древните таргуми (евр. mgrt – „таргум”, ед.ч.; „таргумим”, мн.ч.) – са устни, а по-късно и писмени изложения на старозаветните книги с коментари, пояснения и допълнения, които равините предлагат на своите слушатели. Традицията да се съставят таргуми най-вероятно e свързано с персийския период (539-332 г. пр. Хр.), когато официален език е арамейският.
В периода на Втория храм таргумите се използват най-вече като помощни материали за прозелитите от средите на езичниците, а също и за евреи, които живеят извън Израил и не владеят добре иврит. По време на всяко събиране в синагогата в началото се чете фрагмент от Писанието на еврейски език, а след това – на арамейски по таргумите. (На практика същото става и днес, когато четенето на еврейските свитъци е последвано от превод и обяснение на съвременния език.)
И така, по времето на Иисус Христос и след това, когато се пишат Евангелията, в синагогата наред с Писанието на иврит се четат и таргуми. Тук не е наша задача да проследим научните дебати за това, кога възниква традицията да се записват таргуми. Достатъчно е да отбележим, че фрагментите, намерени сред Свитъците от Мъртво море, потвърждават, че таргумите, макар по начало да се предават устно, започват да се записват много преди християнската ера и написването на Евангелията.
Неразривна връзка
Особен интерес представляват таргумите върху книгата Битие. Още на пръв поглед се откроява определена традиция при тълкуването. Например, текстът от Битие 1:27: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” в таргума е предаден така: „И Словото (Божие – на арамейски „Мемра”) сътвори Адам по Своя образ.” Битие 1:3-5 гласи: „Рече Бог: Да бъде светлина.” И настана светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ.
Настана вечер, настана утро – ден един.” Този текст в Таргума Неофити звучи така: „И Словото на Бога каза: „Да бъде светлина.” И стана светлина по решението на Неговото Слово. И Божието Слово отдели светлината от тъмнината. И Божието Слово нарече тъмнината нощ, а светлината – ден.”
Можем да приведем десетки други аналогични примери. Когато се преразказва историята на творението, в този таргум „Бог” навсякъде се заменя със „Слово”. По такъв начин „Словото” се утвърждава в качеството си на теоним (т.е. Божие име). Опитайте да прочетете Битие от първа до трета глава, като всеки път заменяте думите: „И каза Бог” с фразата: „и каза Словото” или „И Божието Слово каза”. Така ще разберете напълно интерпретационния подход, който използва Таргумът Неофити за книгата Битие. Същата метонимия се употребява многократно в таргумите върху книгите Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Пророците, Псалтир, Летописи. Когато в таргумите става дума за творението и отношенията на Бога със сътворения свят, Той последователно е наричан Слово.
Когато Йоан пише: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото; то беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана…”, – той изобщо не поднася на читателите си нова идея (както често учат тълкувателите на Писанието). Напротив, той се опира на онова, което е много добре известно от таргумите. От друга страна, това доказва, че Йоан прекрасно познава еврейските Писания и равинската традиция. В неговото Евангелие личи добра осведоменост по въпросите на юдаизма от I в. сл. Хр.
Йоан с основание предполага, че неговата еврейска аудитория също е запозната със съвременните тогава понятия, включително взетите от таргумите, които се четат на всяко събиране в синагогата. Затова в пролога към своето Евангелие (Йоан 1:1-18) той с удивителна находчивост се обръща към тази равинска идея и основава на нея своята апологетика, като откроява неразривната връзка между Бога Творец или ”Словото на сътворението„ и „Словото, Което стана плът и живя между нас” (1:14), т.е. Иисус Христос. Първите глави от Битие и Евангелието от Йоан са неделими една от друга.
Позволете ми да перифразирам апологетичните аргументи на Йоан, в които той се опира на таргумите върху книгата Битие: в началото беше Словото, действащото лице при сътворението; Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. Макар че светът беше и чрез Него стана, светът не Го позна. Това Слово, сътворило всичко, описано в книгата Битие, стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отец. А на всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат Божии чеда.
Този, чрез Когото всичко се държи
Действително, както пише ап. Павел, Той е „образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко и всичко чрез Него се държи” (Кол. 1:15-17). Тук се говори за същия Иисус, Който е бил в началото, създал е всичко, бил е у Бога и едновременно – образ на невидимия Бог. Павел използва фразата: „Всичко чрез Него се държи.” Но апостолът не е единственият, подкрепящ това твърдение. Представата, че Творецът е Този, чрез когото всичко се държи, откриваме и в други еврейски източници. По този начин, като продължават идеите от равинските източници, апостолите Йоан и Павел утвърждават неразривната връзка между Словото от таргумите върху книгата Битие или Твореца на всичко съществуващо, от една страна, и Словото от четвъртото Евангелие, Което става плът и живее с нас, чрез Което всичко се държи, от друга страна.
Задачата се усложнява
Това затруднява онези, които смятат за свой дълг да определят първите глави от книгата Битие като мит, за да представят вярата като по-компромисна и да я съгласуват с общоприетото научно мнение за произхода на вселената. Ако историята от Битие е не повече от древен мит за сътворението на света, защо ап. Йоан в своите апологетични евангелски разсъждения свързва еднозначно Словото от таргумите върху книгата Битие със Словото – Иисус Христос?
Нестабилна ли е вселената?
През юли 2012 г. сп. „Нашънъл джиографик” публикува статия за търсенето на частицата, известна като „Хигс бозон”. С този проект се занимава Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН, от фр. CERN), който се намира в Женева. Заглавието на статията гласи: „Откриха ли Хигс бозона?” А в карето отдолу четем: „Без „частицата на Бога” животът във вселената би бил невъзможен. Учените, които раздробяват атомите в адронен колайдър, обещават скоро да разкажат за сензационното откритие.” Много хора от различни научни и светогледни лагери следят проекта с голямо внимание.
„Физиците откриха „частицата на Бога” – така е озаглавен материал на „Асошиейтед прес”, публикуван през март 2013 г. „Търсенето на елементарната частица, която е най-важната тухла от вселената, практически е завършено… Съществуването на тази неуловима частица, наречена „Хигс бозон”, е постулирано още през 1964 г. То помага да се разбере механизмът, по който е създадена
Вселената… През юли миналата година учените от ЦЕРН (Европейския център за ядрени изследвания в Женева) докладваха за открита частица, която по техните думи прилича на Хигс бозона, но не потвърдиха със сигурност дали това е тя, или – един от нейните варианти. Днес обаче представителите на ЦЕРН са обработили всички данни… За мен е очевидно, че имаме работа с Хигс бозона. Но все още предстои да изясним от кой тип е този Хигс бозон – заявява Джо Инкандела, физик, ръководещ една от двете основни работни групи в ЦЕРН (всяка от тях се състои от около 3000 учени). – Откритието потвърждава теорията, че обектите придобиват маса при взаимодействието между частиците в енергийното поле с ключовата частица, която всъщност е Хигс бозон.”
От всички материали, които прочетох през последната година, мога да обобщя, че учените от ЦЕРН всъщност твърдят – вселената е възникнала експоненциално, т.е. по-бързо от скоростта на светлината. Без Хигс бозона – „божествената частицата” – вселената би изчезнала също толкова бързо. Нещо повече – научно допустимо е, че вместо нея би могла да се появи напълно нова вселена, също много по-бързо от скоростта на светлината.
Според женевските физици нашата вселена по същността си е нестабилна. Изследването, привлякло вниманието на научната общественост преди около година, „вероятно би ни позволило с едно око да надникнем в бъдещето и да видим края на познатия ни свят (и вселена)… „Масата на Хигс бозона е пряко свързана с това, доколко е стабилен (пространствено – времевият) вакуум във вселената – пише Кристофър Хил. – Всичко е балансирано пределно точно. Това е или космическа случайност, или някаква физическа закономерност. Говорим за неизвестни досега факти.” И така, излиза, че названието „божествена частица” е още по-оправдано, отколкото се е смятало: Хигс бозонът не само дава маса на вселената, но и някога може да й я отнеме.”
Науката сама си пресича пътя
Тогава защо отхвърляме толкова решително „теорията за младата Земя”, като настояваме, че нашата планета е на милиони и милиарди години, ако признаваме, че не разбираме механизмите, по които функционира пространствено – времевият вакуум във вселената? Защо определят креационизма като „ненаучен”, ако учените потвърждават, че вселената може да изчезне по-бързо от скоростта на светлината или даже да отстъпи място на напълно нова вселена?
Оказва се, че един изцяло светски проект, започнат от учените в опит да обяснят творението без Твореца, би могъл да доведе до противоположни резултати. Изследванията на Хигс бозона могат да хвърлят нова светлина върху много библейски стихове: „В началото Бог (Словото – според таргума) сътвори небето и земята” (Бит. 1:1); „Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” (Йоан 1:3); „Той е по-напред от всичко и всичко чрез Него се държи” (Кол.1:17); „Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменават, нито наум ще дойдат” (Ис. 65:17); „Видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали и морето вече го нямаше” (Откр. 21:1).
Възможно е тези стихове да не са чак толкова „немислими научно”, както обикновено се смята. Защото някои предполагат през 2010 г.: „Каквото и да открият изследователите с помощта на големия адронен колайдър, ще се убедим, че Бог постоянно поддържа живота и съществуването на вселената.”
Дори в нашия век на информацията, когато човечеството е натрупало повече знания, отколкото през цялата своя история, съществува един парадокс, който пречи на хората да опознаят вселената: много (макар и не всички) учени, които държат в ръцете си всички карти, за да потвърдят делото на Бога, са предубедени срещу библейските сведения и отхвърлят Словото – Твореца. При това играят роля не научните данни, а тяхната предубедена интерпретация – плод не толкова на ума, колкото на сърцето. Ето как тези учени пропускат самата същност на вселената и смисъла на живота.
Като се обръща към таргумите върху книгата Битие, добре позната на неговите читатели, ап. Йоан установява неразривна връзка между първите глави на Битие и своето Евангелие. Иисус Христос е Богът Слово, архитектът на творението, Този, чрез Когото всичко се държи (по думите на ап. Павел). „Излиза, че названието на „Хигс бозона” – „божествената частица” е още по-оправдано, отколкото се е смятало преди.” В бъдещето всяко коляно – без изключение – ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Словото, за Което се говори в книгата Битие, е Господ на всичко.
