Живеем в свят, където от всички трибуни се предлагат методи и начини за постигане на успех. И всеки човек, възприел тези принципи, си мисли, че като ги спази, наистина ще има успех. Това е доста лесно – вървиш по пътя, който някой е очертал за теб. Така сме свикнали друг да ни казва какво да правим и ние само го изпълняваме. Почти всички средства за масова информация тръбят как да станеш успешен бизнесмен, успешна съпруга, успешен родител. Днес дори стана модерно да се говори как да станеш успешен християнин. Всеки човек, дошъл в църквата, все по-често задава въпроса: „Какво да правя, за да се запиша във вашата църква? Ако трябва да взема кръщение, ще го направя, ако трябва да чета Библията, ще го направя, каквото кажете, ще го сторя.“
За голямо съжаление днес успехът се свързва главно с парите. Но дали наистина всички хора, които разполагат с тях в достатъчно голямо количество, са успешни? Ако погледнем малко по-надълбоко в техния живот, ще видим, че далеч не е така. Някои хора са така устремени към успеха, че сякаш са забравили, че не са вечни на земята. Има една друга вечност – за техните души, – но те изобщо не се интересуват от това.
В днешния свят, все по-модерни начини за постигане на успех стават трансценденталната медитация, ходенето по врачки, гледачки, екстрасенси. В телевизионните предавания с участието на гадателки се чуват гласове по телефона: „Ще успея ли? Синът ми ще завърши ли? Дъщеря ми ще се ожени ли?“ И от екрана се леят сладки думи: „Ами, виждам, че следващата година в третия месец нещата започват да се оправят при вас и ще постигнете успех.” Зрителят доволно отговаря: „Благодаря ви много!” Но наистина ли в третия месец от следващата година нещата при него ще се оправят, никой не знае. На практика най-често се оказва, че проблемите още повече са се задълбочили.
Думата „успех“ буквално означава да достигнеш желаното. Но наистина ли, като постигнем това, което желаем, можем да се наречем успешни хора? Трудността е там, че нашите желания никога не свършват. Тогава реално не можем да постигнем успех, докато сме живи. Защото в своите желания човекът е стигнал дотам, че дори е поискал да стане като Бога. Но нека се опитаме да видим кога един човек може да бъде наречен успешен.
След Мойсей ръководството над Израил поема младият Иисус Навин. Представете си какво значи да управляваш такъв многоброен народ. На Иисус Навин не му е било лесно. Може би дори отначало не е искал да поеме този отговорен пост. Но той става успешен ръководител и въвежда Израилския народ в обещаната земя Ханаан. И преди да поеме тази длъжност, Бог му казва думи, които не приличат на думите на телевизионната врачка – следващата година на третия месец ще успееш. Ето Божието слово към него: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия Закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Тази книга на Закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш” (Ис. Нав. 1:7-9). И така, успехът е от Господ, а не от хората. Бог ни е създал творчески личности, за да можем да успеем в този живот, но в крайна сметка успехът идва от Него. Затова Господ казва – постъпвай внимателно според Закона на Мойсей, не се отклонявай и ще имаш добър успех навсякъде, където идеш. Тези думи не означават – следвай определени инструкции и ще успееш. Техният смисъл е – слушай постоянно Божия глас, за да сполучиш в живота. Не питай врачките за успеха в живота си, питай Господ. Може да ви звучи доста дръзко. Как аз да питам Господ, нали Той е Господ?! Да, това е възможно – попитайте Господ как да успеете в този живот, не само тук, на земята, но и във вечността. Самият Творец на земята ни е дал правото да Го питаме. Колко жалко, че често не знаем как да се възползваме от тази възможност.
Бог ни е дал прекрасна книга, наречена Библия. В нея има отговори на основните въпроси, които задава човекът, и на въпроса – как да успея? Бог дава на Иисус Навин съвет – размишлявай денем и нощем върху тази книга. Размишлявай над своя живот, над словото Божие, за да видиш какво значи истинският успех. След това Бог казва – постъпвай внимателно според написаното в нея. Не просто размишлявай, а и действай според нея. Резултатът от това е, че тогава ще напредваш в пътя си и ще имаш успех. И така, първото нещо, което ни е необходимо, е Словото Божие. От него можем да разберем какво всъщност означава да си успешен и как да станеш успешен. Словото Божие е първата крачка към истинския успех.
Втората крачка е да се запитаме: „Какво е моето отношение към Отец? Дали с живота си не Му се противопоставям? Дали не се противя на Този, Който ме е създал и иска да ми даде успех?” Нека си спомним една библейска история. Във II Цар. 15 гл. Се разказва за Авесалом, сина на цар Давид: „След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.” Той застава пред портата на царския дворец и говори на хората, които идват при царя, че там няма кой да ги изслуша. Неслучайно първото, което Авесалом прави, е да си набави колесници и хора. Така другите ще бъдат подмамени да си помислят, че той вече е силният на деня. Има сила, значи ще има успех. Побеждават по-силните.
В един от своите Псалми цар Давид казва: „Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух – че силата принадлежи на Бога” (62:11). Ако силата принадлежи на Бога, без Неговото съдействие и помощ успехът е невъзможен. Авесалом смята, че като се противопостави на баща си, който е цар на Израил, ще постигне голям успех в живота. Но може ли успехът да дойде чрез убийства, измами и подмолни действия срещу висшестоящите? Повечето от нас мислят, че е възможно. Затова с живота си се противопоставяме на царя на царете – Бог. Той контролира света и всичко около нас и ние искаме да постигнем успех, като съборим Неговата власт. Точно така е от самото начало. Адам и Ева са подмамени в Едемската градина от предложението на Сатана: „Ще станете като Бога.“ Решението на първите хора да построят Вавилонската кула също е продиктувано от стремежа им да се противопоставят на някой, който е по-висш от тях, да стигнат до Него и да Го свалят от престола Му. Те може би си мислят, че Бог не вижда тяхното дело и тайничко ще осъществят плана си. Но той вижда сърцата им още преди да са започнали да строят кулата. Затова Бог обърква езиците им. Може би и ние често си въобразяваме, че Бог не ни вижда, и в името на успеха сме готови на всичко – лъжа, убийство, кражба. Но краят на такъв човек е жалък. Авесалом умира с жестока смърт – косата му се заплита в клоните на едно дърво и той увисва там. Красивата му коса, за която може би е слушал много комплименти, го погубва. Няма да постигнем успех в този живот, ако се опитваме да се противопоставяме на волята на небесния Баща.
Отдалечаването от Отец също няма да ни донесе успех. В Евангелието от Лука 15 гл. нашият Господ Иисус Христос разказва притчата за блудния син. Един човек имал двама синове. Единият от тях дошъл при баща си и казал: „Татко, дай ми моя дял, който ми се пада от имота.” Този млад човек си мисли, че като придобие богатството на баща си, ще има успех. Той взима дела си и отива да търси своето щастие. Проблемът на младежа не е, че той взима наследството си, преди да почине баща му. Материалните блага не са от голямо значение за бащата. За него са важни взаимоотношенията с децата му. Но успехът не е възможен далеч от дома на Отец. Макар отначало всичко да изглежда наред, накрая блудният син остава сам, да пасе свине в чужда земя. Тогава решава да се върне при баща си. И баща му го приема, защото за него са важни взаимоотношенията със сина му. Бащата го чака на пътя всеки ден. И ето, той го вижда отдалеч и се затичва към него. Не синът вижда пръв баща си, а бащата вижда него. Библията казва, че Бог пръв ни е възлюбил, когато сме били още грешници. Като четем за блудния син, може би си мислим, че не става дума за нас. Но често ние постъпваме точно по този начин, като поставяме материалните блага, които можем да получим от нашия небесен Отец, преди взаимоотношенията с Него.
Затова всички наши молитви към Бога са свързани с думите: „дай, помогни, пази и благослови“. За нашия небесен Отец обаче е различно. Той сам идва на тази земя, става човек и умира за нас, за да бъдат възстановени нашите взаимоотношения с Него. А за успеха от първостепенно значение са взаимоотношенията с Бога и хората. Познавам един човек, който излъга доста свои близки хора и приятели, като взе пари от тях и не ги върна. Накрая стана така, че парите си отидоха, а заедно с тях и взаимоотношенията. Този човек днес няма нито един верен приятел, а и от материалните блага е лишен. Без взаимоотношения с Бога няма начин да постигнем успех, защото успехът не в материалните блага, които Бог и без това ни дава. Ако загубим общуването си с Бога, неуспехът е неизбежен. Така става с Адам и Ева, със строителите на Вавилонската кула, с блудния син, така ще стане и с нас. Но слава на Бога, че Неговата любов няма граници, затова винаги можем да се върнем при своя Отец.
В Посланието на Яков са описани група от хора, които планират как да постигнат успех. „Слушайте сега вие, които казвате: „Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим“, когато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва. Вместо това, вие трябва да казвате: „Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова“ (4:13-15).
Хората, описани тук, искат да имат успех в търговията. Те правят всичко, за да бъдат успешни. Имат добър план, добра стратегия, работят добре, но успехът не идва. Това става по простата причина, че Бог не е включен в техните идеи и планове. Животът ни е подарен от Бога, той не принадлежи на нас. Ние не идваме по своя воля на земята, както и не си тръгваме по свое желание. Успехът не е възможен без Бога, защото утрешният ден не е в нашите ръце. „Какво е животът ви?“ – пита Яков своите читатели. Нашият отговор може да съдържа много неща. Но отговорът, който ни дава самият Бог чрез автора на посланието, е: „Животът ви е пара, която се явява и после изчезва.“ Нашият живот е пара? Да, защото няма да успеем да премигнем с око и той вече ще е отминал.
Като погледнем назад в своя живот, можем да кажем, че сме успели – имаме добра работа, добро семейство, добра къща, добра кола. Какво още може да ни се иска!? Но всичко това е свързано с нашия живот на земята. А какво ще стане с моята душа после, във вечността? Ще мога ли да кажа, че тя е постигнала успех? Ако нашият успех е свързан само с живота ни на земята, той не е толкова труден и невъзможен. Но има още нещо важно нещо, без което няма истински успех. Когато началникът на тъмничарите пита ап. Павел: „Какво трябва да направя, за да се спася?”, той му отговаря: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти”. Ето без това не можем да имаме успех – без взаимоотношенията с Господ.
Пътят към успеха ни води към истински взаимоотношения с Отец. А ние се отдалечаваме от Него. За да сме успешни не само на тази земя, но и във вечността, трябва да сме близо до Отец. А ние бягаме от Него. Постигането на успех е свързано с готовността ни да слушаме Божия глас, а ние Му се противопоставяме. Словото Божие ни е дадено като наръчник за постигане на истински успех. А ние толкова рядко размишляваме над него. Но думите на Бога са категорични: „Само тогава ще имаш успех.“
