Скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! ВОИСТИНА ВЪЗКРЕСЕ!
Тези дни се наложи да отделя време за работа с хора, попаднали в пещерата на психичните нарушения, разстройства и болести. Пещерният мрак буквално ги е заслепил и те не виждат изхода. Станали са като прилепите, които кръжат, но не виждат красотата на Светлината. Някои като къртици се ровят в суетната си съдба, търсят отговори, но не могат да ги намерят.
Това състояние ми е познато – преживявал съм го неведнъж през детството си, а кулминацията на обсебването ми от духовния мрак настъпи, когато станах юноша. Лутах се, кръжах, рових, но така и не намирах изхода, не можех да прогледна, люспите върху очите на Савел станаха част от моето човешко психофизическо естество. Сам не можех да ги премахна от очите си, подобно на Савел. Дори да се бях опитал да изтръгна очите от лицето си, пак нямаше да се промени нищо. Защото мракът се беше вселил и вкоренил в ума ми, в разума ми, в душата ми и в сърцето ми. Бях се озовал в своята собствена пещера, в която и се изгубих.
Но дойде денят на възкресението! Христос отмести камъка от сърцето ми. Озари душата ми и осия моята психодуховна пещера. Както Савел прозря, така и аз прозрях. Както Лазар излезе от пещерата, така и аз излязох – възкръснал, прогледнал, обновен, със съвсем друга психодуховна природа. С нови критерии за живота, изцяло ново разбиране за земните неща и, разбира се, с нови приоритети.
Аз не спирам да казвам: „Христос възкресе!“, защото изпитах възкресението. Казвам и днес: „Наистина възкресе!“, защото и аз възкръснах. А ти защо казваш тези думи?
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Ваш слуга Иван Вълков,
епископ на БХБЦ
