Моите родители бяха обикновени работници. Баща ми четеше Библията и понякога ни разказваше за Иисус Христос. Говореше за грешниците и за пришествието на Христос. Себе си смяташе за недостоен за вечен живот. Тогава не разбирах кои са грешниците – мислех, че това са някакви лоши хора. На мен и сестра ми той казваше винаги да имаме Бог в сърцето си. Съгласявах се с това и по-късно, като студентка, винаги молех Господ за благословия преди изпит. Смятах себе си за вярваща.
Младежките години отлетяха. Омъжих се и се преместих да живея при съпруга ми. Родиха ни се двама сина. Семейството ни беше благополучно – съпругът ми беше добър човек, а аз работех по специалността си.
В началото на 90-те започнах да се замислям за Бога. Най-много се тревожех за това децата ми да бъдат с Бог.
Когато баща ми почина, майка ми много тежко преживя загубата му и започна да посещава събрания на Свидетели на Йехова. Един ден ми донесе Новия Завет, както и списанията „Пробудете се!“, „Стражева кула“ и друга литература. Беше ми много интересно да разбера какво пише в Новия Завет, защото си спомнях, че баща ми някога четеше Библията.
Когато прочетох евангелията, бях докосната от историята за изцелението на парализирания човек. В Евангелието от Йоан Иисус му казва: „Стани, вземи одъра си и ходи“ (5:8). После, когато го среща в храма, му казва: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (5:14).
Аз не се смятах за грешна, но в тази история ми направи впечатление, че болестите идват от греховете. „Какви пък грехове да имам? – мислех си. – Не изневерявам на съпруга си, старая се да правя добро на хората. Дори и да съм грешна, то е съвсем малко. И ще ми бъде простено.“
Веднъж ми се случи следното.
Отглеждахме добитък. Една вечер тръгнах да прибера кравата. Докато вървях, си мислех: „Ами ако всъщност имам много грехове? Как мога да разбера?“. Реших да попитам Бога: „Господи, ако имам много грехове, няма да успея сега да вкарам кравата в обора. Но ако греховете ми не са много, тя ще влезе веднага, както обикновено“. За мое учудване, щом се приближих до кравата, тя започна да бяга от мен към съседното село, отвъд реката. Когато стигнах до реката, усетих как буца заседна в гърлото ми. Попитах Господа: „Нима съм толкова грешна?“. Наложи се да тичам след кравата през реката, после през полето. Бях цялата мокра. Нямах повече сили да я гоня. Кравата също се беше изморила и спря. Тогава извиках: „Върви си у дома!“. Тя ме погледна и тръгна към къщи.
Върнах се у дома, а на гърба си усещам сякаш голям товар. Господ ми даде да почувствам всичките си грехове. Видях себе си на дъното на една голяма яма, а над нея имаше голям екран – като в киносалон. На този екран Бог показваше всичките ми лоши постъпки, мисли, думи и всичко останало. Около ямата стояха всичките ми познати и приятели и казваха: „Ето каква била тя! А ние мислехме, че е добър човек“. Тогава си помислих: „Какъв срам! Нима Бог наистина ще ме съди пред всички хора? По-добре е да поискам прошка от Бога за греховете си!“.
Мама ми казваше: „Лена, Бог не е в иконата. Той е жив на небесата“. Така я беше учила нейната майка. Разбирайки това, един ден излязох в градината, плаках и молих Господ Бог за прошка за онези свои грехове, които тогава осъзнавах. И товарът падна от гърба ми – стана ми леко и радостно. Сърцето ми пееше заедно с природата.
Тогава веднага се помолих на Бога: „Господи, моля Те, погрижи се за нашето теленце, то е още малко – да не избяга някъде“ (при нас телетата често бягаха до другия край на селото и трябваше дълго да ги търсим). И – о, чудо! – по-късно гледам, теленцето си пасе до оградата. Прославих Бога за това: „Благодаря Ти, Господи, за теленцето!“. Радостта ми продължи три дни. Това беше моето първо покаяние.
Поканиха ме на работа като икономист в банка, но отказах. Никакви увещания от близките ми не можеха да ме накарат да приема тази длъжност. Тогава една жена каза: „За тази позиция има шестима кандидати. Ако ти се отказваш, ще отида аз“. Тогава гордостта ми се обади и аз се съгласих да започна тази работа.
Когато се прибрах у дома, почувствах вътрешна празнота. Радостта, която имах след покаянието, изчезна. Помислих си, че Бог ме е напуснал. Не знаех какво да правя, макар че по-късно разбрах, че е трябвало да помоля Господа за прошка за своята гордост и за това, че излъгах, и да изповядам греховете си пред Него.
Започнах да чета книги и списания на Свидетелите на Йехова, но това не ми помагаше. Тежестта в сърцето ми оставаше. В такова състояние бях две години. Плачех и не разбирах какво се случва с мен и защо. Нямаше кого да попитам.
Един ден, през 1995 година, при мен дойде една приятелка и каза:
– Ходя на събрание на вярващи. Там се молим и четем Библията.
Отговорих й:
– На вас ви е добре, защото сте много, а аз съм сама.
– Можем да дойдем при теб, заедно с проповедника! – предложи тя.
Поканих съседите, за да чуят и те проповедта. Всяка дума на проповедника слушах с внимание, макар че съседите ми заспаха в креслата. После братът ме попита:
– Елена, ти покая ли се?
– Да – отговорих.
– А спасена ли си?
– Не знам… Не… Нещо ми липсва – продължих, разбирайки, че не мога да се самозалъгвам.
Проповедникът каза:
– Покаянието „по принцип“ може да не е достатъчно…
Помислих си: „Какво има предвид?“ – но после разбрах.
Една сестра ме покани на събрание. С радост се съгласих. Започнах да посещавам събранията на евангелските християни-баптисти. Сякаш ми пораснаха криле – толкова вдъхновяващо беше за мен Божието Слово, което непрекъснато жадувах да слушам. Докато слушах проповедите, ги „пазих в сърцето си“.
Оказа се, че пред Бога трябва да се изповядат всички окултни грехове и човек да се отрече от тях. А аз бях водила децата си при „врачки“, за да „лекуват“ херния и да ги „пазят“ от уроки. Освен това съм гледала на карти, чела съм хороскопи, използвала съм махало, призовавала съм духове, ходила съм при екстрасенси и други подобни неща.
След около месец в нашата църква дойде брат от Чита и изнесе проповед по Първото послание на Йоан: „Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината“ (1:6). Изведнъж силно ми се прииска отново да изповядам греховете си. Сърцето ми сякаш щеше да изскочи – разбирах, че трябва да изповядам всичките си грехове пред Бога и да се отрека от всички окултни практики от миналото.
Изповядах се у дома. Сама. Плачех и молех Господа за прошка. И така – в продължение на три дни. На третия ден, преди сън, коленичих и казах на Господа:
„Иисусе Христе, вярвам, че Ти си Бог, че Ти си Божият Син. Прости ми греховете, умий ме със Своята кръв, влез в сърцето ми и ме приеми в Своето Божие семейство. Направи ме такъв човек, какъвто искаш да бъда. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин“.
След молитвата изпитах усещане сякаш ме обливат с вода. Така Господ ми даде да разбера, че е измил напълно греховете ми и съм спасена. Сутринта, когато се събудих, почувствах такава радост, каквато никога преди не бях преживявала! В това чудно състояние бях три дни. Така Господ изля върху мен Своето благословение. Слава да бъде на Него за това!
Вече 26 години съм с Иисус Христос. Много съм Му благодарна за спасението, което Той ни подари на кръста, като плати за нашите грехове!
Елена Ф.
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2025 <<<
