Господ е осигурявал на Църквата Си служители през всички времена: „Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за благовестители, други за пастири и учители…“. Един от избраните Божии съдове е проповедникът Дуайт Муди.
Дуайт Л. Муди е роден на 5 февруари 1837 г. в град Нордфийлд, щата Масачузетс, САЩ. Независимо от религиозното възпитание, което получил в семейството си, на младини той не възнамерявал да служи на Бог. Повече го привличали игрите и развлеченията. На осемнадесет години заминал за Бостън и започнал работа като продавач на обувки.
Веднъж в магазина влязъл учителят в местното неделно училище. Сложил ръка на рамото на Муди, погледнал го в очите и го попитал: „Не искаш ли да се обърнеш към Христос?“. Този толкова директен въпрос го заварил неподготвен – той живеел без Христос и дори не мислел за Него. Но нещо трепнало в сърцето на младия човек. Изведнъж му станало ясно, че в лицето на този обикновен християнин го е посетил Самият Христос. И той предал сърцето си на Господ. „Дори сега усещам докосването на ръката му“ – с благодарност си спомнял Муди за добрия човек, който го призовал към Христос.
Муди заминал за Чикаго и започнал благовестителското си служение. Обитателите на мрачните гета и сборища с учудване гледали младия благовестител. „Бог е любов – проповядвал Муди. – Той ви обича. Дошъл е да потърси и да спаси погиналите. Погледнете към Голгота!“ Лицата на слушателите грейвали след тези думи. Дръзновената проповед пробуждала закоравелите сърца на хората, те оставяли греховния си живот и започвали да живеят благочестиво и да вършат добри дела.
Веднъж, докато благовествал в една кръчма, Дуайт Муди намерил подходящ момент за разговор със собственика.
„Твоите родители са християни – казал той. – Защо се занимаваш с този бизнес? Пияниците няма да наследят Божието Царство. Защо нанасяш вреда на душата си? Ще се моля за теб!“ Две седмици по-късно посетителите на това заведение били удивени от думите на стопанина: „По-добре да умра в приют, отколкото да продавам алкохол!“. Той никога не се върнал към този бизнес.
Приятелите на Муди нееднократно го съветвали да получи систематично богословско образование, но Муди избрал трудния път на самообразованието чрез задълбочено изучаване на Свещеното Писание.
Заедно с Муди на благовестителско поле работил и докторът по богословие Р. А. Тори, който бил поразен от необикновената работоспособност на Муди и неговата любов към Библията. „Муди не изучаваше философия, психология и други науки, не изучаваше и богословие в академичния смисъл – разказва доктор Тори, – но той изучаваше Библията.“ Муди ставал рано, за да изследва Божието Слово.
Дуайт Муди предавал на други знанията за евангелските истини, придобити чрез усърден молитвен труд. В гърдите му горял Божият огън, който не можело да бъде удържан. В Чикаго Муди започнал „библейско четене“ за разясняване на определени теми от Свещеното Писание. Движен от желанието да споделя духовните богатства, той канел всички желаещи да вкусят от Хляба на Живота. Написал забележително духовно ръководство „Полза и наслада от четенето на Библията“. Тази книга е плод на вярата му и ежедневния опит в благовестителското служение. Мнозина проповедници и днес намират в нея прекрасни бисери на духовна мъдрост.
„За мен винаги е голяма наслада да говоря по тази тема – писал той, – защото съм убеден, че Библията е Божие Слово и затова е най-добрата и необходима книга на света.“
Проповедите и беседите на Муди били пределно прости, а стилът му – достъпен. Жив народен език и ярки примери от живота органично се преплитали в проповедите му и ги правели разбираеми и поучителни. Слушателите лесно запомняли неговите проповеди и дълго време ги коментирали. На духовните конференции Муди провеждал назидателни беседи за проповедниците.
„Искам да бъда човек, който напълно принадлежи на Бога!“ – казал веднъж Муди за себе си.
„Покорност на Божията воля и постоянно общение със Спасителя – това са изначалните условия за плодоносен християнски живот“ – обичал да повтаря той.
Дуайт Муди имал чувствително сърце и добре разбирал нуждите на човешката душа. „Господ не е създал дори двама души с еднакви възгледи… Ние обаче сме готови да чупим кости, за да ги унифицираме. Господ прави точно обратното – създал е безгранично разнообразие във вселената. Подобно нещо Той иска да види и в духовния живот.“ Нито едно дело, нито една своя беседа Муди не започвал без молитва, която била за него толкова естествена, колкото дишането. Той казвал: „Нека оставим другите да приказват и да критикуват, а ние ще вършим делото, което ни е поръчал Господ, и нека Той се погрижи за нас“.
Сам Господ му е преподавал велики уроци за молитвата.
В самото начало на неговото служение, по време на едно от пътуванията му до Англия, пасторът на лондонската църква предложил на Муди да проповядва на сутрешното богослужение. Той приел поканата. „Много ми беше трудно да говоря – спомня си по-късно. – Моите слушатели седяха с каменни лица и студен поглед. Не виждах ни най-малък интерес към Божието Слово“.
Същата вечер, тъй като бил обещал на пастора, той трябвало да проповядва и на вечерното богослужение. Отново видял пълно равнодушие на лицата на събралите се хора. Почувствал се зле… Но о, чудо! Небесните прозорци сякаш се отворили! Потоци на Божия благодат се излели върху слушателите, атмосферата се променила напълно и те с жажда започнали да пият от извора на живата вода.
Муди бил дотолкова впечатлен, че след богослужението се обърнал към пастора с думите: „Какво означава тази промяна?“. „Аз също не разбирам какво стана“ – отвърнал пасторът.
Отговорът дошъл по-късно. Една тежко болна жена, прикована към легло, веднъж прочела в едно християнско списание проповед на Муди. „Колко малко съм направила в живота си за Бог!“ – помислила си тя и се запитала как би могла да Му служи в нейното положение. Решила, че ще се моли. И започнала да се моли на Господ да изпрати проповедника в нейната църква в Лондон. Дългата и непрестанна молитва не останала без отговор и Божият Дух произвел промяната в душите на слушателите. Муди запомнил за цял живот онази неделна вечер. Господ му показал, че силата и успехът на проповедта са неделими от молитвата.
Дуайт Муди имал много приятели. Най-близък негов помощник бил Айра Дейвид Санки от Шотландия. Обявата за тяхното пристигане обикновено гласяла: „Муди ще проповядва Евангелието, Санки ще пее Евангелието“. Тяхното служение било съпроводено с големи благословения. Само през 1875 и 1876 година в Лондон десет хиляди души се обърнали към Христос.
През 1899 година на Господ Му било угодно да прекъсне земният път на Дуайт Муди. Всевишният призовал Своя служител във вечната обител. Когато Муди усетил, че Господ го подготвя за преминаване от този свят, той казал: „Земята се отдалечава, небесата се отварят пред мен“.
Приятелите му, които било около него, предположили, че той вижда сън. „Не, това не е сън – чули го да казва. – Небесният Отец ме вика, аз трябва да вървя!“ И той бавно произнесъл думите, които обичал да повтаря и преди: „Когато прочетете във вестниците, че Дуайт Муди е починал, не вярвайте на написаното. В този момент ще съм по-жив от всякога. Просто от този дом аз ще премина във вечния дом, в тяло, което смъртта вече не може да докосне, тяло, което е подобно на прославеното тяло на Христос… Това, което е родено в плът, може да умре, но това, което е родено от Дух, ще живее вечно“.
С дълбока вяра и чувство за изпълнен дълг Дуайт Муди отишъл при Отца. Но и след смъртта си той продължава да говори, защото е прославил Господ на земята и е извършил делото, което Бог му е възложил (Евр. 11:3; Йоан 17:4).
Виктор Попов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2024 <<<
