Най – голямата нужда в наше време е духовната зрялост на християните. Ние се нуждаем от християни, които не само говорят за своята вяра в Христос, но и живеят тази вяра всеки ден.
Моята задача е да сея семето, както прави фермерът през пролетта. Той не може да даде живот на семето. Само Бог може да го направи. По същия начин е със семето на евангелската истина, посято в сърцето на човека – ако условията са благоприятни, Бог ще се погрижи за семето и ще доведе тази личност до духовна зрялост.
Моментът, в който човек приема Иисус Христос в сърцето си като личен Спасител, е началото на новия живот. По-рано той е вървял по неправилен път, а сега тръгва по пътя на следване на Христос.
Главната цел на християнина е да се уподобява на Христовия образ. В Свещеното Писание е казано: „Защото Негово творение сме ние, създадени в Христос Иисус за добри дела, които Бог е предназначил да вършим“ (Ефес. 2:10).
Народите днес се борят за политическа и социална свобода и зрялост. Това не е лесна борба. Такъв проблем има в Африка и в много други страни, които вече са независими. Борбата понякога е много сложна, пълна с трудни за разрешаване проблеми. Същото е и в духовната област.
След като човек приеме Христос в сърцето си, той веднага се среща със затруднения и усложнения, с проблеми, които преди това не е имал. Вътре в него е настъпила пълна промяна и невинаги е лесно човекът да се приспособи към новия живот. Но той не трябва да го прави сам. В Свещеното Писание е казано, че Святият Дух моментално идва на помощ в борбата му. Това състояние продължава няколко месеца, а понякога и няколко години, докато човек не съзрее духовно.
Има християни, които никога не достигат зряла духовна възраст. Въпреки че цял живот посещават църква и са нейни членове, те си остават младенци в Христос. Малко четат Божието Слово, не обичат много да се молят, имат малко от качествата на истинския християнин в живота си.
Разбира се, Иисус Христос е единствената личност на земята, проявила абсолютна зрялост. Той е живял така, както трябва човек да живее, и е говорил така, както трябва човек да говори. Всички Негови постъпки свидетелстват за Неговата зрялост в пълния смисъл на думата. Библията казва: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено“ (Йер. 17:9). То е покварено от греха.
Много хора не харесват думата „грях“. Разбира се, това не е приятна дума, както и „рак“ и „проказа“. Тези думи ни напомнят за смъртта, лишават ни от надежда. Но за тези, които са болни от грях, има надежда, въпреки че това е болест, по-страшна от рак и проказа. Има лекарство и болестта на греха е лечима. Милосърдният Бог е промислил средство, което може да очисти и най-закоравелия грешник и да го направи по-бял от сняг.
В наше време има много грешници, чиято съвест е прегоряла и чиято воля е парализирана. Те не могат да правят това, което биха искали. Струва им се, че учението на Христос е твърде възвишено, за да могат да го следват. Но Библията казва, че има мост на вярата, който води от долината на отчаянието в славната надежда в Христос. Тя говори за това, къде сме и ни показва къде можем да бъдем в Христос. „А сега в Христос Иисус вие, които някога бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата… и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата“ (Ефес. 2:13-16).
Кръстът е мост, през който всеки трябва да мине, преди да се изправи пред съда на Всевишния. Някои казват, че са решили да бъдат по-добри и да се борят срещу греха с всички сили.
Това е благородно, но напразно – ние се нуждаем от помощ извън нас и тази помощ и сила идват от Кръста и от празния гроб на възкръсналия Христос.
Били Греъм
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2024 <<<
