А сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!
(II Сол. 3:16).
Интересно е, че ап. Павел винаги завършва своите Послания с най-топли и най-важни пожелания. Когато помислих какво аз самият бих искал да пожелая на всички вас, се вгледах в живота си, в онова, което става наоколо – в нашия град, в нашата страна, по целия свят, и реших да ви пожелая това, което най-много бих желал и аз: божествения мир. Ето защо бих искал да ви поздравя всички с прекрасното еврейско приветствие – ШАЛОМ!
В края на своето кратко Послание към солунците ап. Павел отправя последните си пожелания и благославя вярващите в Солун. В тези заключителни думи той се моли страдащите светии да усещат Господния мир винаги и във всичко и пожелава този божествен покой неизменно да бъде утеха и насърчение за тях. Интересно е, че Павел започва своето Послание с пожелание за „благодат и мир“ (1:2) и го завършва със същите думи, като пожелава отново „мир“ (3:16) и „благодат“ (ст. 18). В тези две понятия се състои същността на цялото благовестие за нашето спасение.
И така първото, което апостолът иска да пожелае на своите духовни деца, е мир (II Сол. 3:16). Нека поразсъждаваме за този мир. От другите Послания на Павел виждаме колко често той желае на вярващите именно мир. Например: „И тъй, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас“ (II Кор. 13:11) или „Мир на братята и любов с вяра от Бог Отец и от Господ Иисус Христос“ (Еф. 6:23). Мисля, че е ясно защо това пожелание се появява в самия край на Посланията.
Какво е мирът за нас? Кое е онова, което ни дава или ни гарантира мира? Навярно това са спокойствието, безопасността, тишината, задоволяването на материалните нужди, удовлетворението, общото благосъстояние, здравето. С други думи, имаме мир, когато нещата в живота ни се подреждат добре. Но всички изброени фактори за житейския мир, откровено казано, са много ограничени и повърхностни. Защо? Защото такъв мир може да настъпи като резултат от елементарна лъжа, самоизмама, някакъв неочакван за човека обрат на съдбата – спечелен джакпот и т.н.. Някои постигат спокойно този мир с помощта на автотренинг, психология, наркотици, алкохол. За други възможността просто да поспят в събота до дванадесет на обед е своеобразен път към покоя и мира. Подобен мир обаче изчезва със същата лекота и внезапност, с каквато се е появил.
Нима Свещеното Писание ни говори за такъв мир? Разбира се, че не. Истинският, духовният мир е абсолютно раазличен от този повърхностен, мимолетен и крехък житейски мир. Божественият мир е дълбоко и твърдо упование, че всичко ще бъде наред в отношенията между Бога и човешката душа, защото гаранция за този мир е самият Бог. И това положение е в сила не само за нашия живот на земята, а и за цялата вечност. Подобна абсолютна увереност се постига поради знанието, че Господ ни е простил греховете, че ни благославя, дава ни блага дори в нашите изпитания и най-главното, че занапред ни очакват прославените небеса! Мирът, който Бог дарява на Своите възлюбени деца, е наше достояние и наша привилегия, които не зависят от никакви обстоятелства в живота ни!
И така, първата характеристика на нашия мир се изразява в това, че той е божествен. Тоест източник на този мир е самият Бог. Виждаме как в стиха, с който започнахме, се поставя ударение върху това: „Сам Господ на мира да ви дава мир…“. Единствено Бог може да ни даде мир, и то „винаги и всякак“ (II Сол. 3:16). Бог на мира е способен да даде мир на хората. Мирът е същността на Неговата божествена природа. Бог не е подвластен на никакви вълнения, тревоги или безпокойства. Дори когато проявява Своя праведен гняв, Господ запазва абсолютен мир и покой. Колко често ние се опитваме да придобием мир и покой от различни източници? Струва ни се, че приличните спестявания в банката са гаранция за нашия покой. А може би – собственият, при това изплатен дом, новата кола, стабилната работа… Но нима Господ не доказва отново и отново, че всичко това е мимолетно и празно? То никога няма да замени истинския и вечния мир, защото този мир е божествен!
Втората характеристика на мира от Бога е, че той е безвъзмезден. С други думи, духовният мир е Божи дар. По страниците на Писанието Господ неведнъж обещава мир на Своите деца: „Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!“ (Числ. 6:26); „Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ“ (Пс. 28:11); „Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, така че чрез силата на Светия Дух да се преумножава вашата надежда“ (Римл. 15:13).
В този свят покоят и мирът се постигат с оръжие в ръка. Това е парадоксът на съвременната цивилизация. Хората са готови да воюват, за да придобият мир. Мирът не само се постига с война, но и се опазва с оръжия. Така е прието на тази земя – в света, където управлява князът, който господства във въздуха. На нас като святи и изкупени не ни се налага да завоюваме божествения мир. Нашият Господ Иисус Христос е дошъл на този свят, за да ни даде Своя божествен мир – безвъзмездно.
Третата характеристика на истинския мир е, че той е постоянен. В стиха, който разглеждаме, се казва: „Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак“ (II Сол. 3:16). Ако Господ дари Своя мир на вярващия, Той го прави веднъж и завинаги. Този мир няма да напусне човека никога, при никакви обстоятелства. Бог го дава „винаги и във всичко“. С други думи, божественият мир пребъдва в нас дори въпреки обстоятелствата. Спомнете си за Павел и Сила, които са бити, задържани, а после хвърлени в тъмница заради служението си. И какво правят те? През нощта „се молят и славят Бога…“ (Деян. 16:25). Апостол Павел неведнъж преживява гонения и лишения, побои и унижения, клевети и оскърбления. Срещу него се надигат всички: и враговете, и приятелите му; и силите, и началствата (както юдейските, така и римските власти). Самият дявол сигурно е смятал Павел за враг номер едно! Откъде при такива обстоятелства апостолът може да има мир, покой, увереност? Нима е възможно? Не само е възможно, а и тъкмо в това се състои същността на нашия християнски живот и пребъдването ни в божествения мир.
Неслучайно ап. Павел, който е преминал през всички тези изпитания и изкушения, пише, воден от Светия Дух: „Знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства за добро“ (Римл. 8:28). Павел знае и е абсолютно сигурен, че: „Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос“ (Фил. 1:6).
И последната, четвърта характеристика на духовния мир, за която четем във II Сол. 3:16, е, че той е гарантиран. Какво означава „гарантиран“? Ще прочетем последните думи от този стих: „Господ да бъде с всички вас!“. Кой застава като гарант за нашия мир? Самият Господ на мира, Който винаги е с нас. В Евангелието от Матей е написано: „…Аз съм с вас през всички дни до края на света“ (28:20). В Посланието към галатяните Павел казва: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (2:20). Удивително е, но Господ не просто ни предлага Своя божествен мир вместо нашия житейски мир, не просто ни го дарява абсолютно безвъзмездно, не просто ни го дава така, че да е постоянен за нас, а и сам желае да бъде гарант за този мир. „Аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито настоящето, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римл. 8:38-39).
Християнският живот е удивителен. На пръв поглед е трудно да видиш по какво животът на вярващия човек се различава от живота на останалите. Околните забелязват, че такива хора не псуват, не пушат, не пият. Но това далече не е истинското различие на новородения човек. Доброто поведение е само резултат от неговия променен живот.
Същностната разлика е вътре в нас. Когато отдаваме живота си на Бога, Той ни дарява Своя мир. Именно мирът, който заедно с благодатта е в основата на благовестието за нашето спасение, отличава новородения от загиващия. Ако човек вярва в Бога, той има всичко, дори в живота си да е лишен от нещо. Но ако човек не вярва в Бога, той няма нищо, дори да му се струва, че има всичко.
Затова днес, когато можеш да пожелаеш на хората всичко, което ти дойде наум, аз бих искал да пожелая на всички мир. Но не просто мира, за който мнозина говорят и към който мнозина се стремят. Искам да ви пожелая мира, за който прочетохме в Свещеното Писание: „Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак“. Искам заедно с ап. Павел да пожелая на всички божествения мир, който е безвъзмезден, постоянен и гарантиран от самия Бог!
Сергей Тарасенко
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2020 <<<
