В едно семейство се случило нещастие – съпругата се разболяла и загубила паметта си. Вече не разпознавала дори мъжа си. Той продължил да се грижи за нея с любов, въпреки че не му било лесно. Един познат го посъветвал да даде жена си в специализиран дом:
– Там ще й бъде по-добре – тя има нужда от професионална грижа, а и на тебе ще ти е по-леко. Вече дори не знае, че ти си нейният съпруг.
Но мъжът отвърнал твърдо:
– Важното е, че аз знам, че тя е моята жена.
Мъжът останал верен на жена си, верен на брачното си обещание, верен на Бога. И с това прославил Господ, защото постъпил подобно на Христос.
Една от основните цели, които Бог постига чрез нашия брак, е преобразяването ни в Христовия образ – за да живеем и да постъпваме в различни ситуации подобно на Него. За такъв смисъл Бог използва ефективно и нашите съпрузи или съпруги. А ние често се противим на това – съзнателно или не. Тук е един от основните проблеми в нашия брак.
Иисус казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ (Мат. 16:24). Колко е тежко да се отречеш от себе си, от своите желания, за да изпълниш волята на Христос. Нещо повече – не е възможно да го направиш със собствените си усилия.
Ще споделя някои нелесни, но благословени крачки от следването на Христос в моя семеен живот.
С жена ми сключихме брак, когато бяхме още невярващи. Аз бях ужасен егоист и много горделив. Исках само своето и по този начин, разбира се, вредях на семейството ни. Когато повярвах, Бог започна да ми открива същността на моя проблем. Той ми показа как трябва да обичам жена си: с безусловна и жертвена любов, „както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Започнах да се моля и да постя за това.
После Господ ми помогна да направя една много важна крачка: обещах на жена си, че ще я обичам до края на живота си и никога няма да я оставя. От мене сякаш падна тежък товар. Отрязах всички пътища за отстъпление и ми оставаше да се движа само напред. Този път не е лек, но е най-добрият за следване на Христос в семейния живот. Не всичко се получаваше, възникваха проблеми, но Бог даваше ясно разбиране, че това е единствената истинска посока.
Докато вървях по този път, видях колко съм слаб и колко малко духовни сили имам. Съзнавах, че постоянно се нуждая Христос да ми дава сила, за да вървя напред. И взех още няколко важни решения: един ден в седмицата да бъда в пост и молитва, за да царува Христос в нашето семейство, а също така да се събираме всеки ден цялото семейство за молитва и четене на Божието слово.
По Божията милост вече много години тези решения остават в сила. Много съм благодарен на Бога за моето семейство. Той ме направи щастлив!
Разбрах и още нещо много важно: трябва да позволим на Иисус да влезе във всички сфери на нашето съществуване и особено – в семейния ни живот. Той казва: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20). И с тези думи се обръща към Църквата, към вярващите.
Колко е важно да каним Иисус във всяка ситуация, във всеки проблем на семейството ни, защото само Той може да го разреши по най-добрия начин! И колко е важно съпрузите да вземат решение никога да не отказват един на друг при молба да се помолят заедно. Колко неприятни ситуации могат да бъдат избегнати, ако мъжът и жената навреме отворят вратата на Иисус.
И последно. Приемам моето семейство като едно от най-важните ми служения на Бога. Например в мисионерското служение понякога е много трудно, но осъзнаването, че това е служение на Бога, дава сили и желание да продължиш. Същото се отнася за семейството.
Скъпи приятели, не е възможно да бъдеш щастлив в семейния си живот, ако преследваш свои цели. Истинското семейно щастие е само в следването на Христос.
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
