Развод „за добро“ няма
Разводът е станал нещо обичайно дори сред християните. И понеже те знаят, че това не съответства на Божията воля, повтарят измислени от самите тях „законни“ доводи в полза на развода, докато не повярват в тяхната истинност, с всички произтичащи от тук тежки последствия за обществото.
Крепостта, наречена „християнски брак“, е под обстрел, при това снарядите летят не само отвън, а все повече и отвътре: „Ако не сте щастливи, по-добре е да се разведете. Като останете заедно, на децата няма да им бъде по-леко и Бог, разбира се, не иска да страдате“. Приблизително такова е съдържанието на съветите, които чуват съпрузите в криза. А християните, които отхвърлят развода, се притесняват да не бъдат осъдени като безжалостни законници. Но ще помогне ли на мъжа и жената такава позиция в полза на развода? Ще бъдат ли изцелени раните им, ако вярващите приемат разрушаването на техните отношения, техните тежки преживявания като нормално положение на нещата или дори се опитат да „узаконят“ това въз основа на Библията? Какво изпитват братът и сестрата, ако водачите на църквата мълчат за изневярата на техния брачен партньор? Какво преживяват децата, познали от опит, че църквата е „беззаконно“ пространство, където никой не се намесва в семейните дела и като резултат никой не се бори да бъде спасено тяхното семейство?
Ако преди съпрузите са оставали заедно заради икономически съображения или поради страх от осъждане, днес развитието върви в обратна посока. Най-висш приоритет е личното благополучие. Да вървиш по новите пътища, изглежда много по-привлекателно, отколкото да инвестираш в брака, когато отношенията не вървят. Това обаче е голяма заблуда.
Много съм благодарна, че един опитен душегрижител по време на кризата в отношенията с моя съпруг ни каза ясно, че разводът по принцип е по-тежкият път. Много двойки впоследствие си дават сметка, че „печалбата“ при развода не компенсира всички проблеми, обиди и рани, възникнали около него. Кризи настъпват и при повторните бракове, а съвместният живот в т. нар. „фрагментаризирано“ семейство („пачуърк“ семейство, т.е. съставено от различни „кръпки“ – връзки, бракове и децата, родени от тях) често се оказва съвсем не лек. Неслучайно Бог е сътворил семейството и брака като проект за цял живот.
„Отначало не беше така“ – казва Христос, когато отговаря на въпроса на фарисеите за развода, с който те се опитват да Го хванат в капан (Мат. 19:8). Със своя отговор Иисус заема ясна позиция срещу либерализацията на Божия ред по отношение на брака, която се пропагандира от някои законници. В спора с учените Си Иисус казва, че човек заради своето „жестокосърдечие“ разделя това, което Бог е съединил в „една плът“ (ст. 5). Колкото и да мъдруваме, никъде в Библията не се говори за развода като за нещо добро и благословено. Бог настоятелно предупреждава Своя народ да не нарича горчивото сладко, а сладкото – горчиво (вж. Ис. 5:20). Като премахваме или обръщаме в неправилна посока пътните знаци поради заблудата на отделни хора, ние лишаваме другите от ориентир.
Жестокосърдечието е бунт срещу Бога и грехът става не по-малко отровен, ако го характеризираме като „ценен житейски опит“. Разбира се, има покаяние, милост, възстановяване на разведените, както и на всички останали. В това число и на тези, които са предприели развод „само“ в мислите си. „Защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“ (Римл. 3:22-23). Жестокосърдечието се проявява и в това, че не виждаме никой друг освен себе си. В подножието на кръста трябва да принесем нашите грехове, а не нашите оправдания – това е условието на Божията всеобхватна благодат. Божият Син се смилява над всеки, който не омаловажава своята вина, а я изповядва. И тази милост, платена скъпо, ни прави способни и готови да гледаме честно фактите.
Дърво или гора?
Като представям критично темата за развода в тази статия, нямам за цел да обвинявам разведените. Разбирам, че сред тях има хора, които са направили всичко възможно да предотвратят своя развод. И си давам сметка, че има случаи, когато раздялата и разводът са единствената приемлива мярка. Постоянни изневери, тежко психическо заболяване, насилие, зависимост, изтезания, изнасилване – всичко това може да наложи укриване на единия партньор и децата в безопасно място. Но би било неправилно от тук да се извлече общият извод, че разводът „не е толкова страшен“, или да се мълчи по този повод, за да не се усили болката на и без това страдащите съпрузи. В Божието царство не се говори за нас само като за отделни личности, а винаги и за общото цяло. Образно казано, когато се грижим за отделните дървета, трябва да мислим и за това, кое е полезно за цялата гора. В душегрижителството вниманието е насочено към отделното „дърво“ – то трябва да получи изцеление, неговият поглед трябва да бъде насочен към Христос. А благовестието, основано на библейското учение, трябва да има за цел да се запази здравето на „гората“ с помощта на спасителните Божи норми и правила.
Разводът крие в себе си опасност от ерозия
Преди около 20 години бяхме свидетели на няколко развода сред нашите познати и добре си спомням как това ни смущаваше и тревожеше. „Нима няма нищо стабилно в този свят?!“ – притеснено си мислех аз. Чувствах се като мамонта и неговите роднини от филма „Ледена епоха“, когато под краката им ледът се пропуква. Бракът и разводът не са лична работа на всеки. Разводът е като една пукнатина, която се разтваря в земята, където всички стоим. Ако няма вечна любов, на какво да се надяваме?
В Новия Завет ап. Павел сравнява брачния съюз със съюза (завета) между Христос и Църквата. Като съпрузи ние сме партньори в съюз и въпреки цялата ни слабост, сме представители на вечния съюз. Този съюз със Своята невеста верният Бог няма да разтрогне дори ако има всички основания за това. Когато осъзнахме този факт в един много сложен период от нашия семеен живот, казах на Бога: „Господи, ако Ти използваш нашия брак, за да покажеш Своята вярност, не искам да бъда разрушител на този образ. Аз наистина се съмнявам, че ние можем да Те представим добре на хората, но ако това е важно за Тебе, не искам да преча!“.
След тази молитва нещо в мене се промени. Стана ми ясно: не моите чувства и нужди са на преден план, а осъществяването на по-далновидните Божи планове. Хората и най-вече нашите деца трябва да разберат, че съществува любов, която „всичко понася и никога не престава“. В молитвата „Отче наш“ ние се молим: „Нека бъде Твоята воля“ и бракът ни не е изключение от това прошение. Чрез нашата вярност Бог иска да изяви на света Своята вярност. В книгата „Свещения брак“ авторът Гари Томас задава провокационен въпрос: „Ами ако Бог използва нашия брак, за да ни направи не щастливи, а святи?“.
Щастливи ли са децата на разведените родители?
През 2015 г. швейцарският лекар педиатър Ремо Ларго издава своята книга „Щастливите деца на разведени родители: от какво имат нужда децата след раздялата на родителите“. Но щастливи ли са децата на разведените родители?
На едно от мероприятията в училището на по-малкия ми син родителите попитаха консултанта по професионално образование какво да направят, за да могат техните деца – тийнейджъри – да завършат професионалното си обучение успешно? Жената консултант, която често се сблъскваше с факта, че тийнейджърите прекъсват обучението си, посъветва родителите: „Поставяйте на децата разумни граници и не се развеждайте!“. Според нейния опит най-често тийнейджърите от разрушени семейства не се справят с обучението. Раздялата на родителите е голямо сътресение за детските души – дори когато протича без постоянни конфликти и битки. Ако например родителите заявяват, че „все още се обичат, но просто е дошло време да започнат нещо ново“, от такова обяснение детето остава изключително объркано и притеснено.
Когато майката или бащата напусне семейството, за детето това означава, че е изоставено, и дълбоко в душата си то често обвинява за случилото се себе си. Детската душа има своя логика, тя прави свои изводи от решенията на родителите. Възрастните могат да имат високо мнение за съвременните форми на връзка, но за децата това води до силен стрес и душевно раздвоение. Дори обстоятелството, че все повече родители днес имат споделени родителски права, никак не облекчава ситуацията при детето.
Една позната наскоро ми разказа за петгодишно момиченце, което през седмицата постоянно „прескача“ от майка си към баща си, от детската градина към занималнята. И преживява тежко тези постоянни промени. Често в градината избухва внезапно в плач: „Искам при мама!“.
Да не затваряме очите си в страх, а да отвръщаме с любов
Проблемите в брака и свързаното с тях изкушение да разделиш онова, което Бог е съчетал, не са нови и не трябва да ни учудват или плашат. От момента на Грехопадението в отношенията между хората нещо не е наред и врагът с всички сили се опитва да разруши единството на съпружеските двойки. Затова, вместо да се правим, че в семействата ни всичко е хубаво и прекрасно, по-добре честно да признаем наличието на проблеми и да помолим другите да ни окажат практическа и молитвена подкрепа, да ни дадат библейски съвет. Бог не е замислял брака така, че ние като съпрузи или като семейство сами да се справяме с нашите проблеми. Той призовава да се насърчаваме взаимно, като във всички ситуации се уповаваме на Него, защото Той е силен да направи повече, отколкото можем да си представим.
Колкото по-честни ще бъдем, толкова повече шансове ще дадем на Бога да се намесва в нашите отношения и да ги изцелява. В смиреното покаяние и приемане на помощ се крие действено лекарство за жестокосърдечието. Иисус с радост ще ни спаси, ако се откажем от своите опити „да измъкнем сами себе си от блатото, като се издърпаме за косата“!
Да лекуваме разбитото
Съпрузите, които се разделят или се развеждат, приличат на пострадали в катастрофа – те се нуждаят от неотложно оказване на първа помощ. Да си признаеш, че чувстваш досада, болка, изоставеност, честно да разкажеш за това на приятелите си, е важна крачка в процеса за преодоляване на тези преживявания. Също така не е нужно да заставаме на нечия страна и не е задължително да даваме отговор на всички въпроси. Достатъчно е заедно с пострадалите отново и отново да се обръщаме към Иисус, да Го молим за изцеление и водителство.
На децата от такива семейства можем да предложим надеждно, безопасно място, където просто да постоят. Това ще бъде голяма помощ за тях. Изследователите в областта на психологическата устойчивост са показали колко е важно за детето в трудни жизнени обстоятелства да има опора в лицето на баби, дядовци, приятели, съседи, които да го вземат под крилото си. Да има място, където да не се чувства длъжно да утешава, да помирява родителите си или да заема нечия страна. За детето е важно също да чува, че то не е виновно за раздялата на родителите си. За малкото момче или момиче ще бъде полезно, ако някой заедно с него започне да пита Иисус какво иска да му каже или да му покаже в тази ситуация. „Той изцелява съкрушените по сърце и лекува техните скърби“ – четем в третия стих от Псалм 146.
Да се възстанови онова, което Бог е съчетал
Ние като християни сме призовани да се ориентираме не според обществени норми, а по Божията воля.
Ако Иисус казва, че човек не бива да разделя онова, което Бог е съчетал, от тук произтича изводът, че трябва да насърчаваме разделените или вече разведените двойки (доколкото е възможно и допустимо), така че да помогнем на Бога отново да ги съедини. Ако наистина вярваме, че Бог е силен да възкресява мъртвите и да създава от нищото, за Него няма да е трудно да обнови и нашите бракове. Ако желаем доброто на ближните си, ще ги призоваваме да следват Христос вярно и без компромиси, а не да се ръководят от своите сърдечни желания и произволни планове.
Бог иска и може да възкресява мъртви бракове и да ги води към нов разцвет. По Божия милост нулевата точка може да стане стартова точка. Бог желае да ни освободи от нашето жестоко сърце и да ни даде послушен дух, способен да обича.
Да предаваме на другите реалистичното библейско виждане за брака
Колкото по-дълбоко разбираме разрушителното действие на развода, толкова повече усилия ще влагаме в резултатната профилактика на брака. Вместо да се отдаваме на мечти, ще говорим за това, че за да бъдат изградени дългосрочни пълноценни отношения, се изискват усилия и самоотричане. И разбира се, ще разкажем на хората къде могат да намерят Източника на свръхестествената любов. Ще насърчаваме съпрузите да проявяват вярност и търпение, като се учим на тези качества в собствените си бракове. Честно и искрено ще разказваме за своите преживявания и борби, но и за удовлетворението, което расте заедно с развитието на съкровената близост и вярност. Бракът не е модел, който е изживял времето си. Не, това е перспективен модел – той разкрива пред хората любовта, далече надхвърляща рамките на онова, което хората са способни да дадат един на друг.
Няма развод „за добро“, но има добър, верен, всемогъщ Бог, Който ще направи всичко, за да изцели разрушените отношения и да възстанови съпружеската двойка.
На тези, които Го молят за това, Той дава послушен дух и меко сърце. Божията вярност поставя основа, на която двойките ще могат да намерят за себе си роден дом и да бъдат свидетелство за другите.
Слава на Бога!
Регула Леман
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
