Пиша това свидетелство, за да се прослави името на моя Господ и Спасител Иисус Христос и за насърчение на всеки, който преминава през подобно изпитание. Родена съм в семейство на невярващи родители. Имах нормален (според общоприетите представи) живот, стараех се да бъда добра, да имам високи оценки в училище, за да получа одобрението на родителите ми и те да „се гордеят с мен“. Въпреки това, докато растях, винаги имах усещането за някаква липса – една празнота, която с нищо не се запълваше. Често мислех за смисъла на живота и какво става след смъртта, но таях тези въпроси в себе си и не ги споделях с никого.
Завърших средното си образование в гр. Дупница и продължих като студентка в УНСС, София. По това време срещнах бъдещия си съпруг Светослав. Няколко години по-късно се сгодихме и сключихме брак. И двамата имахме типичното за българите разбиране за Бога. Отбивахме се в някоя черква от време на време, за да запалим свещичка, да целунем иконите и да оставим пари. Сега, от дистанцията на времето, разбирам безсмислието на тези наши действия и често си мисля за стиха от книгата на пророк Исая: „Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене, дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не искам да слушам“ (Исая 1:14-15). Впоследствие ми се наложи наистина да принасям много молитви, но не на Живия Бог, защото още не Го познавах.
Въпреки че съпругът ми идва от разведено семейство, което е окултно обременено, и е имал трудно детство, между нас винаги е имало разбирателство. Бог ни благослови с прекрасен дом, но в него липсваше детски смях. Много искахме детенце, но нещо в организма ми пречеше. За шест години имах шест спонтанни аборта. Естествено, още след първия тръгнахме по изследвания – генетични, имунологични, кариотипни и какви ли още не. Названията им нищо не ми говореха, а страхът ми все повече се засилваше. Консултирахме се с генетик, с имунолог, с ендокринолог и с няколко гинеколози. Никой не ми даде ясно обяснение защо след като забременея, тялото ми просто отхвърля бременността. Излишно е да споменавам финансовите разходи, които съпътстваха всичко това. Ние просто се лутахме в кръг. Чухме различни диагнози, като последната беше „невъзможност за износване“.
В това трудно за нас време Бог е проправял път към сърцето ми и започна да изпраща на пътя ми вярващи хора. Имам ярък спомен за един случай, когато пътувах с такси за поредната клиника и поредния преглед и таксиметровият шофьор ме заговори. Учудващо за мен самата, аз му споделих мъката си. Още помня думите му: „Бог ще подреди нещата, обърни се към Него“.
Тогава нещо ме жегна, но, уви, трябваше да изтече още вода, преди сърцето ми да се отвори и очите ми да прогледнат. По това време работех в София. Сред колегите ми в офиса имаше една жена, която беше различна от другите – излъчваше топлота и ми говореше за Бог. Веднъж ме попита дали искам църквата, която посещава, да се помоли за моя проблем. Аз се съгласих. По същото време колежка на майка ми, която посещава баптистка църква в Дупница, представила и там нашата нужда. Вярващи хора от двете църкви се молили за мен Бог да ми подари рожба.
,,Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в нeго? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя“ (Исая 43:19).
Бог действително направи път в пустинята и изля реки в безводната земя. Той ме преведе през трудна и проблемна бременност, изпълнена с много перипетии и сълзи на страх, надежда и вяра. Но това време беше много ценно за мен, защото започнах да се уча на доверие. В Библията се казва:
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5-6).
През това време започнах да посещавам църква и да правя първи стъпки към Бога. Бог съкруши сърцето ми и осъзнах абсолютната си греховност и каква огромна нужда имам от Спасител. Като на лента виждах и усещах болката от греховете, които бях извършила, и с каква огромна любов Той ми прости, очисти и уми сърцето ми.
Защото: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). По милост Божия срещнах прекрасен лекар, който се погрижи за проследяването и на двете ми бременности. Имах изключително трудна първа бременност и,
с Божията благодат, много лека втора.
Господ Иисус ни благослови с две прекрасни, измолени деца – Михаил и Ивайла. Нашата благодарност към Него е огромна, но едновременно с това осъзнаваме и отговорността, която имаме като родители, да ги водим в Неговия път. Сълзите ми напират, когато ги слушам как се молят, защото знам, че са Негови.
Благодаря на Бог, че ме направи майка, но най-вече Му благодаря, че благоволи да Го позная. Благодаря Му, че ме новороди и даде смисъл на живота ми. Благодаря на Бог, че ми подари и съпруга ми като брат в Христовото тяло. Благодаря и на моите скъпи братя и сестри, че са се молили за едно семейство, за две души, които имат огромна нужда от прошката и любовта на Господ Иисус Христос.
„Защото словото за кръста е глупост за тези, които погиват, а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила“ (1 Коринтяни 1:18).
Борислава Йорданова
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2024 <<<
